О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№V-394 28.02.2019
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №121 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №2476 от 30.11.2018г. постановено
по гр.д.№3207 по описа за 2018г. на Районен съд гр.Бургас е прието за
установено по отношение на С.М.С. с ЕГН:********** ***, че в полза на А.С.С.
ЕГН:********** ***, съществува вземане за неплатена цена по неформален договор
за покупко-продажба на стоки, рибни продукти /подробно описани в решението/,
получени от ответника на 15.06.2017г.- на стойност 1373,75 лв. и на
24.06.2017г.- на стойност 720 лв., за което е издадена заповед
№972/21.03.2018г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.№1840/2018г. по описа
на БРС, ведно със законната лихва върху сумата от сезирането на съда-
16.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Ответникът е осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 883,76 лв. по гр.д.№3207/18г. и
по ч.гр.д.№1840/18г., двете по описа на БРС .
Страните са уведомени за
решението на 5.12.2018г. чрез процесуалните си представители.
В законния срок /на 18.12.2018г./
против решението е постъпила въззивна жалба от адв.С. като пълномощник на С.М.С..
С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че решението е необосновано
и неправилно, постановено при противоречие с материалния закон и при неправилен
анализ на доказателствата. На първо място се сочи, че съдът неправилно е
определил правната квалификация на иска, тъй като не става въпрос за гражданска
сделка, а за търговска продажба на изплащане. Преповтаря твърденията си в
исковата молба, че ищецът действа в качеството на търговец, поради което евентуалните
договорни отношения се уреждат по ТЗ. На второ място са въведени оплаквания, че
свидетелските показания не установяват подписването на процесните разписки от
въззивника, тъй като не са били предявявани на свидетелите, а св.Андонов
заявил, че не е виждал въззивника да товари риба или рибни продукти. Не било
доказано, че ищецът предал стока- риба или рибни продукти, от което следвало,
че ответникът няма задължение да заплаща покупната цена. Последната постановка
важала за обикновената продажба, но в случая се поддържа твърдението, че в
действителност продажбата била търговска. Без мотиви и приемайки, че
свидетелите са видели С.С. да подписва в тяхно присъствие разписките за стоката
/което не било вярно/ районният съд приел, че ищецът продал на ответника стока-
риба, предадена и получена от С.. Следващото оплакване доразвива тезата на
въззивника, че процесната сделка би следвало да е търговска, предвид
твърденията в исковата молба за датите на получаване на стоката от ответника-
15.06.17г. и 24.06.17г., и съответно датите, на които ответникът поел
задължение да плати доставките: до 30.07.2017г. по първата доставка и до
30.07.17г. по втората доставка. Затова счита, че на основание чл.335, ал.1 ТЗ
във връзка с чл.26, ал.2 от ЗЗД сделките, сключени от ищеца в качеството му на
търговец са нищожни поради липса на форма. Намира, че в случая се касае за
продажби на изплащане, поради което писмената форма на сделките е такава за
действителност. На четвърто място се изтъква допуснато от районния съд
процесуално нарушение- това, че районният съд не е взел предвид извършеното от
ответника с отговора на исковата молба оспорване на автентичността на подписа
на ответника под процесните разписки от 15.06.2017г. и от 24.06.2017г. Това
довело до немотивираност на съдебния акт. Петото оплакване в жалбата е за
неправилен анализ на фактите, обстоятелствата, доказателствата и правната
обстановка от БРС, поради който решението било явно необосновано и немотивирано.
Моли решението да бъде отменено, а на въззивника се присъдят разноските по
делото. По указание на БРС въззивникът е приложил доказателства за внесена
такса за въззивно обжалване в размер на 40 лв.
Въззиваемият А.С.С. е представил
своевременно отговор на жалбата, с който я оспорва като неоснователна. Изтъква,
че въззивникът не оспорва факта на получаване на процесната стока, а
същевременно излага неотносими към спора твърдения- че страните са действали
като търговци, с което неправилно съждение се опитвал да избегне плащането на
цената. Сочи, че ако въззивникът е имал възражения по отношения на стоката е
следвало да не я приема или да съобщи и поиска отстраняване на недостатъци,
което не било сторено. Напротив, ответникът многократно давал обещания, че ще
прати стоката. В жалбата били забравени и неглижирани представените две
разписки, лично подписани от въззивника, от чието съдържание се установявали
предаденото количество стока, цената и срока за плащане /падежа/, които
доказвали иска. Сочи, че тези документи не били оспорени, а макар РС да указал
на въззивника доказателствената тежест да докаже евентуалното оспорване,
последният не поискал и не платил графологична експертиза. Затова счита, че
няма допуснати процесуални нарушения. Намира, че процесуалният представител на въззивника
не прави разлика между продажба на изплащане и отсрочване на задължението за
плащане, като акцентира, че дори хипотетично сделката да е нищожна, това не е
основание на получилия я да я задържи и
да не я плати. Счита, че показанията на свидетелите, обективни и подробни,
поради което и правилно кредитирани от съда, установяват основателността на
исковата претенция, включително подписването на двете разписки, предаването на
стоката от ищеца на ответника, както и неизпълнението, понеже кореспондират с
писмените доказателства. Моли решението да бъде потвърдено, а на въззиваемия се
присъдят разноските по делото.
Страните нямат доказателствени
искания.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежен
представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима. Не е внесен пълния
размер на дължимата такса за въззивно обжалване, поради което на страната
следва да се дадат указания в тази насока.
Макар страните да нямат
доказателствени искания, налага се въззивната инстанция служебно да назначи
експертиза за проверка авторството на разписките, представени от ищеца. В т.IV от отговора на исковата молба
двете разписки са оспорени като неавтентични- неподписани от ответника,
направено е искане за представяне на оригиналите. По това искане липсва
произнасяне от районния съд, макар правилно да е разпределена доказателствената
тежест между страните. Освен това, доколкото проверката на авторството на
подписа да изисква специални знания и съдът да е бил длъжен служебно да назначи
експертиза на подписа на ответника на разноски на последния, това не е сторено.
На основание задължителните разрешения, дадени в т.3 от ТР №1/2013 от
9.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, предвид оплакването на
въззивника за неправилно установяване на факта на подписване на разписките от
него, макар да са били оспорени своевременно от него, въззивната инстанция
следва да задължи въззиваемия да представи оригиналите на разписките, а в
случай, че това бъде сторено- да назначи графологична експертиза на разноски на
ответника.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната жалба, отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК
съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
УКАЗВА на въззивника С.М.С. да
представи квитанция за внесена по сметката на Бургаския окръжен съд
допълнителна държавна такса в размер на 1,88 лв. /един лев и осемдесет и осем
ст./ най-късно в с.з. на 11.03.2019г., в противен случай въззивната жалба ще
бъде върната, а делото- прекратено.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.183 ГПК въззиваемия А.С.С.
най-късно в с.з. на 11.03.2019г. да представи по делото оригиналите от
разписките с дата 15.06.2017г. и 24.06.2017г. или официално заверени преписи от
тях, в противен случай преписите ще бъдат изключени от доказателствата по
делото.
УКАЗВА на въззивника С.М.С., че ако въззиваемият изпълни
задължението си по чл.183 ГПС въззивникът следва да ангажира СГЕ за
установяване автентичността на подписа за С. М.С., положен в разписките от
15.06.17г. и от 24.06.17г.
Препис от определението да се
връчи на страните.
На въззивника да се връчи препис
от отговора на въззиваемия.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.