РЕШЕНИЕ  

  Номер 399,17.03.2020г.,08.04.2020г., гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

     БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав,

на  осемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година,

в публично заседание в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ПЕТЯ  ГЕОРГИЕВА

при секретаря Златка Калоянова

в присъствието на прокурора……………,

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело № 239 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по повод жалбата на В.С.В. с ЕГН ********** с адрес *** против наказателно постановление № ЮИР-64/17.12.2018г., издадено от и.д.началник на РДНСК-Югоизточен район, с което за нарушение на чл.56, ал.2 от ЗУТ вр. чл.5, ал.2 от Наредбата за поставяне на преместваеми обекти за търговски или други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на община Созопол, на основание чл.232, ал.5, т.7 от ЗУТ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност с искане за отмяна на обжалваното постановление.

   Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от лице с процесуална легитимация и е допустима.

    Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното :

    На 22.06.2018г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение  за това, че като собственик на поземлен имот /ПИ/ ****., м.„Света Марина“, гр.Созопол, съгласно нотариален акт № **********. по описа на Служба по вписванията гр.Бургас е допуснал да се постави поставяем обект за тоалетна без разрешение за поставяне в нарушение на разпоредбата на чл.56, ал.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. чл.5, ал.2 от Наредбата за поставяне на преместваеми обекти за търговски или други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на община Созопол. Обектът представлявал „метален контейнер – тоалетна №2“ по приложена схема с приблизителни размери в план 2,50/5,50 м, поставен върху бетонова септична яма в ПИ ********* и е поставен без разрешение за монтаж. Нарушението е извършено на 01.06.2018г. в ПИ ********, м.„Света Марина“, гр.Созопол и е установено на 01.06.2018г..

   Актът за установяване на административно нарушение съдържа законоустановените реквизити по чл.42 от ЗАНН и е връчен на жалбоподателя без възражения. В срока чл.44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.

    Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа и правна страна, поради което на основание чл.232, ал.5, т.7 от ЗУТ е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1000 лева.

     В хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните основания за отмяна. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Същите са издадени при спазване на предвидените срокове в ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34, ал.1 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в рамките на предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му от компетентен орган, видно от представената по делото заповед на началника на ДНСК.

    Съгласно разпоредбата на  чл.56, ал.1 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане /спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други/. Втората алинея на посочената норма предвижда, че за обектите по ал.1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет.  В конкретния случай този ред е регламентиран в чл.5, ал.2 от Наредбата за поставяне на преместваеми обекти за търговски или други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на община Созопол поставянето на преместваеми обекти върху поземлени имоти - частна собственост се извършва след одобрение на главния архитект и издаване на разрешително за монтаж, след заплащането на определената в самото разрешително такса. 

    Установената с акта фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетеля Б.Г. и приложените писмени доказателства, в т.ч. констативен акт № 38/01.06.2018г. и нотариален акт № *********г. по описа на Служба по вписванията гр.Бургас., представляващи официални документи по смисъла на чл.93, т.5 от НК вр. чл.85 от ЗАНН. Приложения към преписката нотариален акт № *****г. легитимира жалбоподателя, като собственик на процесния недвижим имот - ПИ *******, м.„Света Марина“, гр.Созопол. От приложения  констативен акт № 38/01.06.2018г. е видно, че  в горопосочения имот, собственост на жалбоподателя е поставен временен обект представляващ „метален контейнер – тоалетна №2“ с приблизителни размери в план 2,50/5,50 м, поставен върху бетонова септична яма, с предназначение и оборудване за тоалетна без разрешение за поставяне по чл.56, ал.2 от ЗУТ.  Няма спор, че поставения контейнер е преместваем обект по смисъла на §5, т.80 ДР ЗУТ, тъй като е с предназначение за друга обслужваща дейност и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.

     С решение №217 от 24.01.2017г. по в.т.д.4860/2016г. по описа на Апелативен съд- София, е оставено в сила решение №62 от 04.07.2016г. по т.д.№59/2015г. на Окръжен съд-София, с което са обявени за нищожни, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Зенит-99“ООД /в несъстоятелност/, ЕИК по Булстат *********, извършените от длъжника сделки, след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, сред които и тази по нотариален акт №*******г./, касаеща продажбата на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *, в който е поставен процесния контейнер. Следователно обявените за нищожни сделки, извършени от „З.“ООД /в несъстоятелност/, след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност са относително недействителни. Релевантно в случая е обстоятелството, че нарушението е извършено на 01.06.2018г., т.е след като „З.“ООД е въведено във владение в процесния поземлен имот, с протокол за въвод от 24.04.2018г., тъй като решението на Окръжен съд-София е влязло в сила на 05.01.2018г..    

   Действително разпоредбата на чл.232, ал.5, т.7 от ЗУТ предвижда, че се наказва се с глоба от 1000 до 5000 лева, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице, което е допуснало върху негов имот, обект или рекламен елемент да се постави преместваем обект или рекламен елемент в противоречие с изискванията на наредбата по чл.56, ал.2 от ЗУТ, но за да се ангажира отговорността на жалбоподателя за допустителство следва нарушението да е доказано по безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Релевантно в случая е, че към датата на нарушението жалбоподателят не е бил във владение на процесния имот. Административнонаказващият орган е бил длъжен да изследва всички факти, преди да се произнесе по преписката. Същият не е съобразил изискването на чл.52, ал.4 от ЗАНН за проверка на законосъобразността и обосноваността на акта, преценка на събраните доказателства и разследване на спорните обстоятелства. Нарушението не е доказано от субективна страна, поради което административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана в противоречие със закона. Обжалваното постановление е необосновано и незаконосъобразно, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд                                                                       

                                              Р Е Ш И :

      ОТМЕНЯ наказателно постановление № ЮИР-64/17.12.2018г., издадено от и.д.началник на РДНСК-Югоизточен район, с което за нарушение на чл.56, ал.2 от ЗУТ вр. чл.5, ал.2 от Наредбата за поставяне на преместваеми обекти за търговски или други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на община Созопол, на основание чл.232, ал.5, т.7 от ЗУТ на В.С.В. с ЕГН ********** с адрес *** е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева

 

       Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                               Председател :/П/

 

Вярно с оригинала:З.К.