№ 213
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Дора З. И.а
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
в присъствието на прокурора С. К. М.
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно частно
наказателно дело № 20251100600342 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.
С протоколно определение от 18.12.2024 г. по НЧД № 16077/2024 г. Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 94 състав е извършил групиране на наложените на осъдения С. Г. Я.
наказания, като е определил първоначален общ режим на изтърпяване на определеното общо
наказание лишаване от свобода, приложил е чл. 59 и чл. 25, ал. 2 НК.
Срещу определението е подадена в срок жалба от защитника на осъдения, в която се
изразява недоволство от него и моли по отношение на определеното общо наказание
лишаване от свобода да се приложи чл. 66 НК. Не са направени доказателствени искания.
Срещу жалбата не е подадено възражение от страна на прокуратурата.
Въззивният съд е преценил по реда на чл. 327 НПК, че за изясняване на обстоятелствата по
делото е нужно да се изискат справки за търпените от осъдения наказания.
В съдебно заседание жалбата и допълнението към нея се поддържат. Защитникът моли
въззивният съд да уважи подадената жалба по изложените в нея и в допълнението към нея
съображения. Моли съда да отмени постановеното от първоинстанционния съд определение
и да постанови ново, с което на осъденото лице да бъде наложено едно общо най-тежко
наказание в размер на 10 месеца, изтърпяването на което да бъде отложено.
1
Осъденият Я. поддържа казаното от защитника си и моли съда да уважи подадената жалба.
Представителят на СГП счита, че първоинстанционното съдебно определение е правилно и
законосъобразно, поради което пледира същото да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на определението, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
за установено следното:
От справката за съдимост на осъдения С. Г. Я. се установява, че по отношение на него са
постановени и влезли в сила пет осъдителни съдебни акта.
Относно осъжданията на Я. по НОХД № 5883/2011 г. по описа на СРС и по НОХД №
16998/2011 г. по описа на СРС, правилно първоинстанционният съд е отчел, че Я. е
реабилитиран, поради което същите не подлежат на преценка в настоящото производство.
Въззивният съд намира за правилни изводите на районния съд относно това, че предмет на
преценка в настоящото производство са осъжданията на Я. по НОХД № 158/2022 г. по описа
на СГС, НОХД № 9046/2024 г. по описа на СРС и НОХД № 7840/2024 г. по описа на СРС.
Съобразявайки данните по отделните наказателни производства, изводът на СРС за наличие
на основанията по чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК по отношение на посочените три
осъждания е правилен. Така Я. е осъден:
1) по НОХД № 158/2022 г. по описа на СРС с определение, влязло в сила на 16.03.2022 г. за
извършено на 12.01.2021 г. престъпление по чл.354а, ал.1, изречение 1 във вр. чл.20, ал.2 във
вр. ал.1 от НК, за което му е наложено е наказание „лишаване от свобода” за срок от три
месеца, отложено с изпитателен срок от три години.
2) по НОХД № 9046/2024 г. по описа на СРС с определение, влязло в сила на 15.10.2024 г. за
извършено на 20.11.2023 г. престъпление по чл.194, ал1 от НК, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да се изтърпи при общ
първоначален режим.
3) по НОХД № 7840/2024 г. по описа на СРС със съдебен акт, в сила от 21.10.2024 г., за
извършено на 03.03.2022 г. престъпление по чл.195, ал.1 т.4 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.20,
ал.2 във вр. ал.1 във вр. чл.18, ал.1 от НК, за което му е наложено му е наказание „лишаване
от свобода” за срок от десет месеца, което е било отложено с изпитателен срок от три
години.
Деянията на осъдения Я., предмет на наказателно преследване по всички горепосочени
осъждания, съпоставени с датите на влизане в сила на определенията, имащи последиците
на влязла в сила присъда по силата на чл.383, ал.1 от НПК, води до извод, че са възможни
два варианта на групиране на наложените наказания, което правилно е било съобразено и от
първоинстанционният съд. При първия вариант е възможно в една кумулативна група да се
обособят осъжданията на Я. по НОХД № 158/2022 г. по описа на СГС и по НОХД №
2
7840/2024 г. по описа на СРС, тъй като деянията по двете осъждания са извършени в
условията на реална съвкупност, и за отделно изтърпяване да остане наказанието, наложено
му по НОХД № 9046/2024 г. по описа на СРС При този вариант общото най-тежко наказание
по НОХД № 158/2022 г. по опис на СГС и НОХД № 7840/2024 г. по описа на СРС, което
трябва да изтърпи Я., е десет месеца „лишаване от свобода”, като същият ще следва да търпи
отделно шест месеца „лишаване от свобода”, наложени му по НОХД № 9046/2024 г. по
описа на СРС. Т.е Я. ще следва да изтърпи общо шестнадесет месеца „лишаване от свобода”.
При втория възможен вариант в една кумулативна група следва да се обособят осъжданията
на Я. по НОХД № 9046/2024 г. по описа на СРС и по НОХД № 7840/2024 г. по описа на СРС
тъй като деянията по двете дела са извършени в реална съвкупност. Общото най-тежко
наказание, което следва да се определи за изтърпяване по съвкупността, е десет месеца
„лишаване от свобода”, определено на Я. по НОХД № 7840/2024 г., по описа на СРС. За
отделно изтърпяване при този вариант следва да остане наказанието, наложено на Я. по
НОХД № 158/2022 г. по описа на СГС, което е в размер на три месеца „лишаване от
свобода”. Т.е. при този вариант осъденият следва да изтърпи веднъж десет месеца „лишаване
от свобода”, определено като общо най-тежко наказание, и веднъж три месеца „лишаване от
свобода” или общо тринадесет месеца „лишаване от свобода”.
Както правилно е отчел първоинстанционният съд, именно този втори вариант, предложен и
от СРП, е най-благоприятен за осъдения, поради което и именно в този вариант следва да
бъде извършено групиране на постановените по отношение на Я. съдебни актове.
Поради изложеното, въззивният съд споделя извода на първоинстанционният съд, че за
осъжданията на Я. по НОХД № 9046/2024 г. по описа на СРС и по НОХД № 7840/2024 г. по
описа на СРС са налице предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК за определяне на
едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца.
Коректно е преценено и, че първоначалният режим на изтърпяване на определеното общо
най-тежко наказание следва да е общ.
Правилно първоинстанционният съд е приспаднал от така определеното общо най-тежко
наказание времето, пред което осъденият Я. е бил задържан по делата, включени в
съвкупността-по ЗМВР, с постановление на прокурор и с мярка за неотклонение „задържане
под стража” или „домашен арест”, както и изтърпяната част от наказанията по делата,
включени в съвкупността.
Правилно първоинстанционният съд е постановил отделно изтърпяване на наказанието,
наложено на Я. по НОХД № 158/2022 г. по описа на СГС, а именно три месеца „лишаване от
свобода“ при първоначален общ режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС. Законосъобразно е приспаднал времето, през което Я. е бил задържан по
наказателното производство, както и е приспаднал вече изтърпяната част от наказанието.
По направеното от защитата на осъдения Я. искане за отлагане на изтърпяването на
определеното общо най-тежко наказание с изпитателен срок се е произнесъл и
първоинстанционният съд, чийто аргументи възприе и въззивният съдебен състав, поради
което не намира за необходимо да ги преповтаря.
3
При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността
на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
налагащи неговото отменяване или изменение, поради което определението на СРС следва
да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 94 състав от 18.12.2024 г. по НЧД № 16077/2024 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4