Решение по дело №73/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството по делото е след Решение №1570/12.02.2024г. по адм.д.№10164/2023г. на ВАС, с което е обезсилено Решение №132/21.09.2023г. по адм.д.№154/2023г. на Административен съд Ямбол и делото е върнато за ново разглеждане на жалбата на "Д."ЕООД, [населено място] река, община Тунджа, обл.Ямбол, ЕИК *********, представлявано от Г. Т. Г., против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 18.05.2023г. на Дирекция "Инспекция по труда"-[населено място], с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Г. Р. Д., изпълняващ длъжността "Арматурист" в "Д."ЕООД, в качеството му на работник и "Д."ЕООД, ЕИК202325133, в качеството на работодател, считано от 24.04.2023г, и е.предписано работодателят "Д." ЕООД, ЕИК202325133, да предложи на работника Г. Р. Д. сключване на трудов договор в писмена форма със срок 22.05.2023г. Постановлението, ведно с инкорпорираното в същото предписание, е връчено на жалбоподателя на 18.05.2023г. Жалба в Административен съд Ямбол е постъпила с вх.№1251/30.05.2023г. като се иска отмяна и на двата акта по съображения, че са издадени при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, в противоречие с материално-правни разпоредби на закона и при несъответствие с целта на закона, тъй като дружество не извършва никакви СМР в [населено място], такива не са му възлагани от собственика на обекта нито устно, нито писмено, не е ангажирано по никакъв начин като подизпълнител, поради което на този обект не са разпореждани и не са изпращани работници на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят "Д."ЕООД, [населено място] река, община „Тунджа”, обл.Ямбол, се представлява от адвокат А. която поддържа жалбата, моли да бъде уважена като се присъдят и направените разноски.

Ответната страна Дирекция "Инспекция по труда"-[населено място] се представлява от старши юрисконсулт В. Р. И.-Н..Моли съдът да счете жалбата за неоснователна и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В определения от съда срок са представени писмени бележки от процесуалните представители на жалбоподателя и на ответната страна.

Заинтересованото лице Г. Р. Д., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. При първото разглеждане на делото е депозирал становище чрез адв.Г., и подписана декларация, че никога не му е възлагана работа от „Д.“ ЕООД, вписаните от негово име данни в декларациите, предоставени на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] при извършени проверки на 24.04.2023г. и на 15.05.2023г. са неверни, подписани от незнание и под диктовка, без да съзнава какво е отразено. Претендира за присъждане на направените разноски.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

При проверка на 24.04.2023 г. в 14.40 ч. на място в строителен обект: Жилищна сграда, находящ се в [населено място], [улица], служители на Дирекция "Инспекция по труда"-Бургас установили, лицето Г. Р. Д. извършва строително-монтажни работи на обекта - връзване на арматура. На лицето била предоставена справка на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 КТ, но заявило, че не може да пише и под негова диктовка справката била попълнена от друго работещо лице - К. П. А.. В справката Г. Р. Д. декларирал, че работи за „Д." ЕООД на длъжност „арматурист" в обекта, с работно време от 08.00 до 17.00 ч., с два почивни дни и трудово възнаграждение 30 лв. на ден, като съдържанието на справката с попълнени данни било прочетено на Г. Р. Д. и подписана от него.На 18.05.2023 г. при проверка по документи в Дирекция „Инспекция по труда"-[населено място] се установило, че не са представени документи, касаещи трудовото правоотношение на лицето Г. Р. Д., включително не е представен сключен писмен трудов договор към 24.04.2023 г., когато лицето е установено да полага труд. При извършена справка в Информационната система на ИА „ГИТ“, регистъра на трудовите договори в НАП по ЕГН на лицето, не са се установили данни за регистриран трудов договор между Г. Р. Д. и дружеството към датата на извършване на проверката на място- 24.04.2023 г. Поради това е прието, че „Д. " ЕООД, ЕИК *********, в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 на Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, на 24.04.2023 г. в 14.40 ч. на място в строителен обект: Жилищна сграда, находящ се в [населено място], [улица], не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Г. Р. Д., с което е нарушен чл.62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. За проверката е съставен Протокол за извършена проверка № ПР2315150/18.05.2023 г. от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда"-[населено място] с предписание обявяване на трудово правоотношение между „Д. " ЕООД в качеството на работодател и Г. Р. Д. на длъжност „арматурист“, считано от 24.04.2023г. със срок за изпълнение 29.05.2023г.(т.1 от констатациите и т.1 от предписанията в протокола).Протоколът е подписан от проверяващите инспектори и връчен на 18.05.2023г. на представляващия „Д. " ЕООД с възражение, че не е съгласен. В подкрепа на обстоятелствата посочени в протокола за проверка с преписката са представени съставените в хода на административното производството справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 КТ подписана от Г. Р. Д. на 24.04.2023 г. в 14:40 ч. и от 15.05.2023г., справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 КТ попълнена от К. П. А. на 24.04.2023 г. в 14:40 ч., справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 КТ попълнена от Г. М. А.-общ работник на 24.04.2023 г. в 14:40 ч., призовка (на основание чл.45, ал.1 АПК) до „Д." ЕООД връчена на 24.04.2023 г. на Г. М. А.-общ работник, справка за настоящ адрес по ЕГН на Г. Р. Д., справка за постоянен адрес по ЕГН на Г. Р. Д., идентификационна карта на "Д." ЕООД попълнена на 18.05.2023 г., уведомление по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.

На същата дата 18.05.2023г. при повторени фактически констатации от протокола за проверка инспектор при Дирекция „Инспекция по труда”-[населено място] е издал Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на ТПО между Г. Р. Д. в качеството му на работник и дружество-жалбоподател в качеството на работодател считано от 24.04.2023 г. и инкорпорирано в същото Предписание по чл.405а, ал.4 КТ работодателят „Д." ЕООД, EИK ********* да предложи на работника Г. Р. Д. с [ЕГН] сключване на трудов договор в писмена форма със срок 22.05.2023г..Постановлението е подписано от съставилия го инспектор и връчено на сочения в него работодател „Д. " ЕООД чрез представляващия го Г. Т. Г. на 18.05.2023г.

По искане на страните съдът е допуснал до разпит двама свидетели, Г. М. А. - посочен от жалбоподателя, и Д. Д. Р. – посочена от ответната страна.

Свидетелят А. е дал показания за това, че работил миналата година на къмпинг „Юг“, работи във фирма „Д.“. Управителят го изпратил в [населено място] да занесе и да свали части за скеле, в края на април или началото на май. Отишъл сам, нямало други работници на фирма „Д.“. В [населено място] разтоварил частите за скелето, след което се срещнал с Г. Р. и други момчета. Седнали и след малко дошли проверяващите, поразпръснали ги и питали къде работят. Момчетата, които дошли да се видят не работели там. Имали предварително уговорена среща. От едно село са и се чули предната вечер, че ще ходи в същия град, където били и те. Проверяващите им дали по една бележка да напишат какво правят на обекта и ги попълнили. После момчетата му казали, че са написали както са им казали проверяващите да пишат. Следващия път ходил след около седмица пак сам да прибере частите от скелето. Управителят го изпратил втори път, за да прибере това, което оставил предишния път. Имало едно голямо платно, което нямало как да вдигне сам и да го качи на камиона, обадил се на същите момчета, ако могат да дойдат, да го качат на камиона. Дошли момчетата и след малко пак дошли проверяващите. Обяснил им, че товарят това нещо и се прибират. Пак им дали по една бележка и пак писали.Били разпръснати и всеки сам си попълвал. Единият не можел да пише и някой му помагал.

Свидетелят Д. Д. Р. дава показания за това, че служители от дирекцията са извършили проверка на „Д.“ ЕООД във връзка с посещение на строителен обект, който се намира в [населено място], [улица], на 24.04.2023 г. около 14.30 часа. Нямали предварителна информация кой работи на този обект като дружества. Проверките били извършвани във връзка със стартирана кампания за европейска седмица по безопасност и се извършили проверки на различни строителни обекти. Когато посетили обекта, установили, че там работят работници на три дружества. Едните били позиционирани в задната част на сградата- служители на „Панорама 88“ ЕООД, те се занимавали с дейности по фасадата. Имало един служител на възложителя и пет работещи отпред на сградата, които връзвали арматура. Когато стартирали проверката, те заявили, че работят за „Д.“ ЕООД, като единият от работниците дал телефонния номер на управителя на дружеството, когото информирали, че ще бъде извършена проверка, че ще се остави призовка за представяне на документи в Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас. Г. Р. Д. бил единият от работниците. Той заявил, че е неграмотен и не може да си попълни сам справката, съответно тя била написана от друго лице - К. А., но под диктовката на Г. Д., който му казвал какво да пише и бил запознат със съдържанието на попълненото, за което собственоръчно се разписал. Той декларирал работно време, че работи за „Д.“ ЕООД, трудово възнаграждение. На 15.05.2023 г. около 11.15 часа отново извършили проверка на обекта, като Г. Р. Д. отново бил установен да полага труд, попълнил справка, в която декларирал данни за трудово правоотношение, по-скоро К. му я попълнил, понеже не може да пише, и се подписал.Двете справки били изцяло под диктовката на Г. Д. попълвани, той казвал какво да се попълва в справките. Нямало намеса по някакъв начин от страна на проверяващите.На строителния обект имало камионче, петместно микробусче, като при първата проверка същото било паркирано малко по-надолу на улицата, при втората било до строителния обект.При двете посещения скелето било монтирано, като нямало никой на него, работниците били отпред, първия път връзвали арматура, втория път поставяли кофраж, никакви дейности по скелето не се извършвали.Въз основа на тези две посещения и проверка по документи констатирали факта на нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. Лицето било установено да полага труд и при двете проверки, не се представил писмен трудов договор или какъвто и да е друг.Присъствала лично на обекта, но не помни точно до кое лице е била. Г. Р. заявил, че е неграмотен, затова и друго лице писало, но никой не му е указвал в коя графа какво трябва да се напише. Г. Р. бил попитан дали има граждански договор и съответно декларирал, че няма. Свидетелят Г. А. бил там и при двете проверки. Той заявил, че носят скеле, но тя не е видяла да извършват такава дейност.

Адм. дело № 155/2023г. на Административен съд Ямбол е било образувано по жалба на „Д.“ ЕООД против Протокол за извършена проверка № ПР2315150/18.05.2023 г. от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда"-[населено място].С последващо Решение от 05.06.2023 г., същите инспектори в дирекцията са оттеглили с този протокол спрямо „Д.“ ЕООД принудителни административни мерки /задължителни предписания/, в частта от т. 1 до т.5, с аргумент за издадени постановления от 18.05.2023г. за обявяване съществуването на трудови правоотношения, в това число и за Г. Р. Д.. Във връзка с така взетото решение, с Определение № 254/12.06.2023 г. постановено по адм.д.№ 155/2023 г. по описа на Административен съд Ямбол производството по делото е прекратено на основание чл.159 ал.1 т.3 от АПК. В този смисъл действието на оттегления акт - Протокол за извършена проверка № ПР2315150/18.05.2023 г. от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда"-[населено място] в частта му на предписанията се прекратява и не е налице издаден административен акт с идентична разпоредителна част на обжалвания.

В становище с вх. № 1490 от 27.06.2023г. и подписана декларация Г. Р. Д. посочва, че никога не му е възлагана работа от „Д.“ ЕООД, на 24.04.2023г. и на 15.05.2023г., намирал се случайно в [населено място], там се срещнал с Г. М. А., неграмотен е , вписаните от негово име данни в декларациите, предоставени на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] при извършени проверки на 24.04.2023г. и на 15.05.2023г. са неверни, подписани от незнание и под диктовка, без да съзнава какво е отразено.Счита жалбата за основателна. Със становище с вх.№683/27.03.2024г. чрез адв.Г. Г. Р. Д. заявява, че поддържа становището си при предходното разглеждане на делото, претендира направените разноски.

Предвид гореустановеното съдът преценя жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 18.05.2023г. на Дирекция "Инспекция по труда"-[населено място], с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Г. Р. Д., изпълняващ длъжността "Арматурист" в "Д."ЕООД, в качеството му на работник и "Д."ЕООД, ЕИК202325133, в качеството на работодател, считано от 24.04.2023г., и инкорпорираното в същото предписание работодателят "Д." ЕООД, ЕИК202325133, да предложи на работника Г. Р. Д. сключване на трудов договор в писмена форма със срок 22.05.2023г.

Съгласно чл.399, ал.1 от Кодекса на труда КТ), цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.Съгласно чл.21, ал.1 и ал.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и в други нормативни актове, с които се възлага контрол на агенцията, като правомощия на инспектор имат всички служители, назначени на длъжностите инспектор и юрисконсулт, както и ръководителите на административни звена в специализираната администрация.Изрично в чл.23, ал.1, т.1 и т.2 от Устройствения правилник са предвидени правомощия за контролния орган при установяване на нарушение на законодателството да прилага принудителни административни мерки и да издава постановление по чл.405а от Кодекса на труда за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Предвид това съдът приема, че оспорените актове - постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение и инкорпорираното в него предписание - са издадени от инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-[населено място] в рамките на неговата компетентност.

Не е налице нарушение на формата на акта – изявленията на контролния орган са обективирани писмено с излагане на мотиви от фактическа и правна страна.

Същевременно съдът констатира съществено процесуално нарушение, довело до неправилно приложение и на материалния закон. Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 18.05.2023г. на инспектор при Дирекция"Инспекция по труда"-[населено място], с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Г. Р. Д., изпълняващ длъжността "Арматурист" в "Д."ЕООД, в качеството му на работник и "Д."ЕООД, ЕИК202325133, в качеството на работодател, считано от 24.04.2023г., и е предписано работодателят "Д."ЕООД, ЕИК202325133, да предложи на работника Г. Р. Д. сключване на трудов договор в писмена форма със срок 22.05.2023г., е издадено без да бъдат изяснени всички спорни факти и обстоятелства.

Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово следва да бъде установено по безспорен начин договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ: място на работа, наименование на длъжността и характера на работата, начало на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В този смисъл съдът следва практиката на Върховния административен съд, застъпена в Решение № 7785 от 18.06.2020 г. по адм. д. № 591/2020 г. и Решение № 5006 от 28.04.2020 г. по адм. д. № 457/2020 г. на Върховния административен съд.

За да се формира извод за характера на съществуващото правоотношение, от значение е дали работата е била организирана от лицето, сочено за работодател, и дали се е осъществявала под неговото ръководство, алтернативно - дали изпълнителят е действал по възлагане на друго лице или самостоятелно. По делото не се установява възложена работа на Г. Р. Д. от "Д."ЕООД. Само от попълнените две декларации на същия от 24.04.2023г. и от 15.05.2023г., не може да се формира извод за възложена работа от "Д."ЕООД.За тези декларации заинтересованото лице заявява пред съда, че са попълнени от руго лице, тъй като е неграмотен, под диктовка на проверяващите, а той само е подписал същите без да разбира съдържанието и значението им; по тази причина след като получил от Дирекция“Инспекция по труда“[населено място] оспореното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с дата 18.05.2023г., подписал другата приложена по делото декларация.

По делото не се събраха безпротиворечиви доказателства за престирана от Г. Р. Д. работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време и трудово възнаграждение. От свидетелските показания на единственият безспорно установен на мястото на проверката работник на „Д.“ЕООД - Г. М. А., както и от тези на разпитаният инспектор Д. Д. Р., се установява инцидентна дейност. В тази връзка се констатира разминаване и в естеството на работата, която органът е приел, че Г. Р. Д. е изпълнявал – в подписаната от лицето декларация от 24.04.2023г. е вписано, че работи като „арматурист“, при втората декларация от 15.05.2023г. е вписана различна работа – „кофражист“, в постановлението е вписано, че работи като „арматурист“, свидетелските показания на Г. М. А. сочат за друга дейност по пренасяне, качване, сглобяване и разглобяване на скеле.

В случая липсват доказателства и за съществуването на правна връзка между „Д.“ ЕООД и Г. Р. Д. извън физическото присъствие на последния на 24.04.23г. и 15.05.2023г. на мястото на проверката, за което свидетелят Г. М. А. дава показания, че е било лична уговорка между двамата. В нарушение на материалния закон административният орган е приел това физическо присъствие на А. и за достатъчно основание да обяви съществуването на трудово правоотношение и да даде предписание за сключване на трудов договор.

По никакъв начин не е изяснено от какъв характер са възраженията на лицето, представляващо дружеството Г. Т. Г. – на същия на датата на издаването им 18.05.2023г. са връчени едновременно както Протокол за извършена проверка № ПР2315150/18.05.2023 г., така и издаденото Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 18.05.2023г. на инспектор при Дирекция"Инспекция по труда"-[населено място], което сочи за липса на въобще предоставена възможност за възражения.

По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна, оспорените административни актове са издадени от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обусловили и неправилно приложение на материалния закон, което налага тяхната отмяна.

При този изход на спора основателни са претенциите за разноски на жалбоподателя в размер на 1100 лева(за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение) и на заинтересованата страна в размер 200 лева(за платено адвокатско възнаграждение), за които по делото са представени писмени доказателства за реалното им заплащане.

Водим от горното, Административен съд Ямбол

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 18.05.2023г. на Дирекция "Инспекция по труда"-[населено място], с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Г. Р. Д. с [ЕГН], изпълняващ длъжността "Арматурист" в "Д."ЕООД, в качеството му на работник и "Д."ЕООД, ЕИК202325133, в качеството на работодател, считано от 24.04.2023г., и инкорпорираното в същото предписание работодателят "Д." ЕООД, ЕИК202325133, да предложи на работника Г. Р. Д. с [ЕГН] сключване на трудов договор в писмена форма със срок 22.05.2023г.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", със седалище и адрес на управление: [населено място], район "Оборище", [улица], да заплати на „Д.” ЕООД [населено място] *, [улица], с ЕИК *********, представлявано от Г. Т. Г. сумата от 1100 (хиляда и сто) лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", със седалище и адрес на управление: [населено място], район "Оборище", [улица], да заплати на Г. Р. Д. с [ЕГН], направените разноски в размер на 200 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок.