РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Силистра , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20213400500143 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 161 от 19.04.2021г., постановено по гр. д. № 290/2021г. по
описа на СРС, съдът е изменил размера на издръжката на ищеца Д. Д. В.,
определена с решение № 327 от 25.09.2019 г. по гр.д. № 794 по описа на СРС
за 2019 г., като е осъдил В. Д. В. да заплаща на сина си Д. Д. В., чрез неговата
майка и законен представител ЕМ. С. С., месечна издръжка в размер на 180
лв. (сто и осемдесет лв.), считано от 02.03.2021 г., заедно с лихва за забава
върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до
нейното изменение или прекратяване, като е отхвърлил иска за присъждане
на месечна издръжка над посочената сума до пълния претендиран размер. На
основание чл. 242, ал.1 ГПК е допуснал предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка. Осъдил е В. Д. В. да
заплати на сина си Д. Д. В., чрез неговата майка и законен представител ЕМ.
С. С., направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска в
размер на 66,67 лв., както и да заплати по сметка на СРС държавна такса за
производството в размер на 50 лв.
1
Недоволен от решението в отхвърлителната част, е останал Д. Д. В.,
който чрез своята майка и законен представител ЕМ. С. С., го обжалва в
законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно в обжалваната част,
поради което моли съда да го отмени и вместо това постанови друго, с което
да уважи иска в пълен размер. Претендира присъждане на деловодни
разноски.
Ответната страна В. Д. В. изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
Обжалва се решението на СРС по предявен иск с правно основание чл.
146 СК във вр. с чл.150 СК.
Не се спори по делото, а и от представеното удостоверение за раждане
на стр. 6 от същото се установява, че детето Доган е син на страните по
делото и е родено на 04.02.13г., т.е. към момента на подаване на исковата
молба то е малолетно.
Не се спори също така, че родителите са разделени и детето живее при
своята майка, както и че с решение № 327 от 25.09.2019 г. по гр.д. № 794 по
описа на СРС за 2019 г. бащата е осъден да му заплаща месечна издръжка в
размер на 160 лв. Ищецът счита, че в периода след постановяване на това
решение /през изминалата година и половина/ разходите за неговата
издръжка са се уВ.чили, тъй като се е уВ.чила неговата възраст и са
нараснали потребностите му, а отделно от това са се променили
икономическите условия в страната, както и законовият минимум на
издръжката, която родителите дължат на непълнолетните си деца. Твърди, че
като ученик в първи клас за него са възникнали нови разходи, свързани с
образователните му нужди, храна извън дома, извънкласни форми, считайки
че към настоящия момент месечната издръжка, платима от баща му, следва да
се определи на сумата от 280 лв.
СРС правилно е приел, че от момента на фиксиране на предходната
издръжка с решението на СРС от 25.09.19г. до предявяване на настоящия иск
е изминал недълъг период от време, но през този период е настъпила промяна
на условията, които рефлектират върху материалните нужди на ищеца и
съответно тяхното финансово изражение, т.е. необходимите за
задоволяването им парични средства. Следва да се отчете факта, че от една
страна детето е навлязло в ученическа възраст, обусловила възникването на
допълнителни разходи за образование и задоволяване на културни и социални
потребности (освен обичайните разходи, необходими за осигуряване на
храна, отопление, облекло, лекарства, консумативи), включително и такива,
свързани с храненето му в училище, закупуване на допълнителни пособия и
2
облекла, както и за заплащане на такса за извънкласна форма, която посещава,
а отделно от това следва да се съобрази и обстоятелството, че през
изминалото време от година и половина се е изменила икономическата
обстановка в страната, като се е уВ.чила стойността на предлаганите стоки и
услуги, включително и тези, необходими за задоволяването на основните
потребности на Доган, като тази промяна е дала отражение върху размера на
минималната издръжка, която родителите му следва да осигурят ежемесечно,
тъй като последната се обуславя от ръста на минималната работна заплата
съгласно действащата към момента законова уредба – чл. 142 СК. Според ал.
2 на тази разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата (към настоящия момент
650 лв.), т.е към момента тя е 162,50 лв., а към момента на постановяване на
предходното решение за издръжка минималната издръжка е била 140 лв.
С оглед на всичко това се налага изводът, че размерът на исковата
претенция, на фона на пазарните и икономически условия и уВ.чената възраст
на детето, е изцяло оправдан и съответства на тази част от общата издръжка,
която следва да бъде обезпечена от приноса на единия родител.
Според чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена, като
от изложените факти става ясно, че визираната в разпоредбата промяна е
действително налице.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Разпоредбата на чл. 142, ал.1 СК е
категорична, че размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи.
От представените от ответника доказателства става ясно, че той е
безработен, както и че е родител на още едно малолетно дете, за чиято
издръжка отговаря на равно основание, както за тази на ищеца. При тези
данни СРС правилно е счел, че финансовото задължение на ответника към
първото му дете следва да се фиксира около границата на възможния
минимум, тъй като липсата на каквито и да било доходи не му позволява да
задоволи пълноценното и всестранно нуждите на децата си, а още по – малко
– на собствените си такива, като същевременно я е определил над тази
минимална граница, а именно в размер на 180 лв.
Настоящия състав се солидаризира с довода на СРС, че евентуалното
нежелание на ответника да си търси работа, на което насрещната страна се
позовава, няма отношение към размера на дължимата от него издръжка, тъй
като по - качественото и по - пълно задоволяване нуждите на детето зависи от
действителните финансови възможности на родителя, а не от потенциала му
да реализира по – високи трудови доходи. Съдът правилно е определил
настоящия размер на издръжката, съобразявайки трудоспособната възраст на
3
ответника и възможностите му да осъществява трудова дейност срещу
възнаграждение, равняващо се поне на минималната работна заплата, поради
което действителното реализиране на такъв доход не съставлява аргумент в
подкрепа на претенцията за по – висок размер на дължимата издръжка, при
положение че задълженият следва да обезпечи потребностите на още едно
дете.
Що се касае до доводите на ответната страна за целенасочено оставане
на ответника без работа след завръщането му от Англия и нежеланието да си
търси работа в България, следва да се има предвид, то следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 143, ал.3 СК брани интересите на невършилите
пълнолетие деца, като повелява, че родителите им дължат издръжка
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, но не съществува правен механизъм, който може да задължи
родителя да бъде по-добър родител, като се стреми да осигурява по-добри
условия на живот на детето си и да изпълнява пълноценно своя морален дълг
към него.
Предвид изложеното до тук, решението на СРС следва да бъде
потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на процеса пред първата инстанция, правилно СРС е
присъдил разноските в съответствие с уважената, респективно отхвърлената
част от иска, отчитайки факта, че в случая е приложимо общото правило за
присъждане на разноските, визирано в разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК.
Предвид същото правило, пред настоящата инстанция в полза на
жалбоподателя не следва да се присъждат деловодни разноски, а ответната
страна не е направила такива пред СОС.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 161 от 19.04.2021г., постановено по гр. д.
№ 290/2021г. по описа на СРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5