Решение по дело №326/2019 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 59
Дата: 12 март 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20193120100326
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 59/12.3.2020г.

 

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - Девня, втори състав, в открито публично заседание на 19.02.2020г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ

при секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 326 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от ***ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу  Н.А.М.,  с адрес ***, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА, ЧЕ ДЪЛЖИ следните суми :

- 80,26 лв по договор за мобилни услуги от 24.08.2016г. по отношение на номер +***, представляващи главница, равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси и потребени услуги за периода 24.08.2016г – 04.11.2016г.

- 76,78 лв по договор за мобилни услуги от 24.08.2016г. по отношение на номер +***, представляващи главница, равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси и потребени услуги за периода 24.08.2016г – 04.11.2016г.

- 220,57 лв, дължими по договор за лизинг от 24.08.2016г. за мобилно устройство Lenovo A6010 Black , скл. във връзка с мобилен номер +***за периода 24.08.2016г – 04.01.2017г.

- 49,80 лв, дължими по договор за лизинг от 24.08.2016г. за мобилно устройство Alcatel POP 4 Blue , скл. във връзка с мобилен номер +*** за периода 24.08.2016г – 04.01.2017г..

ведно със законната лихва  от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.

Претендират се с исковата молба и разноските, сторени в настоящото и в заповедното  производство.

В исковата молба ищецът твърди, че ищецът е подал заявление за процесната сума и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47 ГПК, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви установителни искове.Ищецът твърди, че между страните са сключени два броя договори за мобилни услуги от 24.08.2016г. с избран абонаментен план НонСтоп 29,99 с неограничени национални минути за мобилни номера +***и +***, ежемесечни вноски в размер на 29,99 лв стандартен месечен абонамент, като се прилига 40 % Промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца и два броя договори за лизинг от същата дата за устройства Lenovo A6010 Black и Alcatel POP 4 Blue, взети на изплащане чрез 23 месечни вноски в размер всяка от тях на 9,59 лв., съотв. 6,99 лв. Заплащането се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя

В о.с.з. ищеца редовно уведомен, не се явява, чрез писмено становище моли, съда да уважи така предявените искове

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител по реда на чл.47 ГПК. Излага, че исковете са допустими . Оспорва исковете по основание и по размер. Твърди,че няма представени доказателства от ищеца за писмено уведомление до лизингополучателя, че лизингодателя се отказва едностранно от поетите задължения по договора и за едностранно прекратяване на договорите за мобилни услуги. Излага, че няма представени доказателства за неплащане търсените суми от ответника.

Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е експертното заключение на вещо лице Я. Л.

Съдът намира така предявените искове за допустими като подадени от заявителя в производството по чл. 410 ГПК в предвидения от закона едномесечен срок.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже възникването на валидно правоотношение по договори за предоставяне на мобилни услуги, и тяхното предоставяне на ответника. От представените договори за мобилни услуги от 24.08.2016г. се установява възникнало облигационни правоотношения между страните, по силата на които ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни услуги срещу заплащането на уговорената цена съобразно тарифния план. Ответникът не е оспорил положения от него подпис в договорите, с оглед на което с подписването му в  правната му сфера са възникнали съответните права и задължения. Представените справки за общо потребление на процесните мобилни номера за процесните периоди от време и издадените въз основа на тях данъчни фактури, доказват предоставените далекосъобщителни услуги. Местата, където се регистрира информацията, че определена мобилна услуга е осъществена /извън устройството на потребителя/, са сървърите на телефонната клетка и логсървърите на оператора – т.е  само при съответния доставчик на мобилните услуги. В момента на доставянето на услугата тя автоматично се регистрира, като така оставената електронна следа може да се материализира на хартиен носител – фактури, справки и т.н. Изслушаното по делото експертно заключение, неоспорено от страните, също потвърждава размера на сумите по отделните фактури,  поради което съдът достигна до заключението, че ищецът е доказал основателността на претенцията си за сумата за главница за 80,26 лв по договор за мобилни услуги от 24.08.2016г. по отношение на номер +***, представляващи главница, равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси и потребени услуги за периода 24.08.2016г – 04.11.2016г. и за сумата от 76,78лв по договор за мобилни услуги от 24.08.2016г. по отношение на номер +***, представляващи главница, равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси и потребени услуги за периода 24.08.2016г – 04.11.2016г. Също от експертното заключение се установи и  фактът, че ответникът не е заплатил дължимите суми по издадените фактури в уговорения срок, като доказателства относно факта на плащане на тези суми не бяха ангажирани и до датата на приключване на съдебното дирене, поради което съдът приема за установено съществуването на вземането на ищеца за тези суми.

По отношение на претендираните суми за 220,57 лв, дължими по договор за лизинг с предпочетен номер +***и 165,40 лв, дължими по договор за лизинг от 19.01.2016г. с предпочетен номер +*** ищецът следва да установи наличието на действително правоотношение по договор за лизинг, по силата на което лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя лизингованата вещ за временно ползване срещу уговореното лизингово възнаграждение и лизингодателят да е предоставил държането на мобилното устройство в състояние, годно за обичайното или уговореното потребление. Видно от представените два броя договори за лизинг от 24.08.2016г. подписани от представител на ищеца и от ответника по делото, ищецът, в качеството му на лизингодател, е предоставил на ответника, в качеството му на лизингополучател, за временно и възмездно ползване мобилно устройство  Lenovo A6010 Black срещу заплащане от страна лизингополучателя на обща лизингова цена в размер на 220,57 лв. и устройство Alcatel POP 4 Blue срещу заплащане от страна лизингополучателя на обща лизингова цена в размер на 160,77 лв. И двата договора са със срок 23 месеца, като съдържат и погасителен план, съгласно който лизингополучателят всеки месец се е задължил да заплаща лизингова вноска в размер на 9,59 лв. по първия договор за лизинг., респ. 6,99лв  по втория договор за лизинг, който размер се потвърждава и от назначената по делото ССчЕ. Съгласно чл. 4 от договорите с подписването им лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба. Съгласно експертното заключение ответникът не е заплатил вноски по договорите за лизинг. Отделно от това липсват представени доказателства, че ответникът е върнал устройствата, поради което следва да се приеме, че е останал държател на същите, без да ги плати. Допълнително към датата на приключване на устните състезания е изтекъл срокът на лизинговите договори/ крайният срок по погасителен план изтича на 24.08.2018г./, поради което след като не е установил погасяване на задължението, ответникът следва да заплати цената на устройствата. С оглед така изложеното съдът приема за установено съществуването на вземането за цената на остатъка от лизинговите вноски в размер на 220,57 лв, дължими по договор за лизинг от 24.08.2016г. . за устройство  Lenovo A6010 Black и в размер на 160,77 лв, дължими по договор за лизинг от 24.08.2016г. за устройство Alcatel POP 4 Blue.

Предвид изхода на производството разноските в заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса и адвокатско възнаграждение, следва да се присъдят в пълен размер от 385 лв . На ищеца следва да бъдат присъдени и разноските в настоящото производство, които възлизат съгласно представения по делото спосък на разноските на 975 лева.

Мотивиран от изложеното съдът

 

РЕШИ

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Н.А.М., ЕГН **********, с адрес *** дол,  ДЪЛЖИ на ***ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***от 80,26 лева / осемдесет лева и 26 стотинки/ по договор за мобилни услуги от 24.08.2016г. по отношение на номер +***, представляващи главница, равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси и потребени услуги за периода 24.08.2016г – 04.11.2016г., сумата от 76,78 лева / седемдесет и шест лева и 78 стотинки/ по договор за мобилни услуги от 24.08.2016г. по отношение на номер +***, представляващи главница, равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси и потребени услуги за периода 24.08.2016г – 04.11.2016г., сумата от 220,57 лева / двеста и двадесет лева и 57 стотинки/, дължими по договор за лизинг от 24.08.2016г. за  устройство  Lenovo A6010 Black,  сумата от 165,40 лева / сто шестдесет и пет лева и 40 стотинки/, дължими по договор за лизинг от 24.08.2016г. за устройство Alcatel POP 4 Blue, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за които е издадена Заповед № 846/20.11.2018 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1322/2018 г. на РС Девня

 

 

ОСЪЖДА Н.А.М., ЕГН **********, с адрес *** дол,  да заплати на ***ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***сумата от 385 лева /триста осемдесет и пет лева/, представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата от 975 лева / деветстотин седемдесет и пет лева/, представляваща разноски, направени в исковото производство

 

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................