№ 91
гр. С.З. , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20215500501425 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 във връзка с чл.549 от Граждански
процесуален кодекс / ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на Я.. П. Т., действаща чрез
пълномощника си – адв. Ивелина Димитрова, против решение №
260247/29.04.2021 г., постановено по гр.д. № 154/2021 г. по описа на
Казанлъшкия районен съд, с което оставена без уважение подадената от нея
молба, с която е направено искане за обявяване смъртта на лицето М.П.Т..
Излагат се съображения за неправилност на обжалвания акт поради
необоснованост. Сочи се, че доказателствата по делото са възприети
погрешно от първоинстанционния съд, като е направил несъответстващи
правни изводи за неоснователност на молбата. Сочи се, че са изпълнени
всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.550 от ГПК и са събрани
всички възможни сведения за лицето.
Претендира за отменяната на обжалваното решение и да постановяването
на ново, с което да обяви смъртта на М.П.Т..
1
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от заинтересованата страна Община *** и от страна на Окръжна
прокуратура – С.З..
В съдебно заседание, въззивницата – редовно призована, не се явява, като
вместо нея се явява процесуалният й представител – адв. Димитрова, коюто
поддържа жалбата и пледира за уважаването й.
Заинтересованата страна Община ***, която е редовно и своевременно
призована, не изпраща представител.
Старозагорска окръжна прокуратура, редовно и своевременно призована,
се представлява в съдебното заседание от прокурор Маргарита Димитрова,
която не оспорва жалбата и пледира за уважаването й.
Съдът, след като извърши проверка на твърденията на страните,
доказателствата по делото, при съблюдаване на закона, прие за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба по чл.14 от Закона за
лицата и семейството (ЗЛС) от Я.. П. Т., действаща чрез пълномощника си –
адв. Ивелина Димитрова, с която е направено искане за обявяване факта на
смъртта на лицето М.П.Т., която се явява роднина от по-близка степен на
общия им наследодател - Т.П.. Не е представен акт за смърт на лицето, тъй
като при направен опит от страна на молителката да се снабди с
удостоверение за наследници, разбрала , че в архива на село Т., съхраняван в
община *** няма данни за смъртта на лицето и няма съставен и отразен акт за
смърт. Молителката посочва, че М.П.Т. е починала преди много години като
същата била родена в началото на миналия век.
С оглед на това било направено искане за постановяване на съдебно
решение от страна на Районен съд – К., с което да се приеме за установено, че
лицето М.Т. с последен адрес – село Т., община *** е починала преди 1954 г.
Постъпило е писмено становище от страна на заинтересованата страна
община ***, с което се заявява, че в регистрите на общината не са установени
данни за раждането, местоживеенето, постоянния адрес и смъртта на
въпросното лице.
2
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата
като недоказана.
От приетото в първоинстанционното производство удостоверение за
наследници № 2270/04.12.2020 г. на Община К. се установява, че лицето Т.П.
П., починал на 24.11.2020 г. в гр.К., е имал три сестри : М.Х.К., починала на
29.01.1990 г., Б.Х.К., починала на 18.12.1973 г. и М.П.Т., за която няма данни
за датата на раждане нито за датата на смъртта й.
Видно от удостоверението за наследници, молителката Я.. П. Т. е
наследник на Т.П. П., в качеството на негова племенница (дъщеря на М.Х.К.).
Видно от приетия поделото препис - извлечение, издадено въз основа на
акт за смърт№ 0759/25.11.2020 г. на Община К., се установява, че лицето Т.П.
П. е починал на 24.11.2020 г.
От писмо на община *** до Я.П. Т. се установява, че в архива на с.Т.,
общ.***, съхраняван в общината и оформен на хартиен носител,не са налични
данни за смъртта на лицето М.П.Т., както и че няма съставен и отразен акт за
смърт. Съобразно архива в Националната база данни на населението липсват
записвания за лицето М.Т.. В семейния регистър на с.Т. на стр.100 с номер на
къща 146 е описано домакинството на В. П. М., роден на 01.04.1886 г. ,като в
графа роднини на Х.В. М. (син на В. П. М., роден на 01.04.1886 г.), който е
глава на семейство е записана сестра –М. на възраст от 46 г.
Видно от представения заверен препис от стр.100 на семейния регистър
на *** (понастоящем с.Т.) на къща 146, описваща домакинството на В. П. М.,
роден на 01.04.1886 г., като глава на домакинството е вписан В. П. М., роден
на 01.04.1886 г., а в графа роднини е посочена сестра М., на 46 години, с
постоянно местожителство в ***.
От представеното пред въззивната инстанция удостоверение на кметство
с.Т., общ.*** се установява, че в регистъра на населението на селото,т.І,
стр.100, къща № 146, М.П.Т. е вписана без дата на раждане.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
– А.И.Т. и Я.И.Т.. От показанията на първия се установява, че е бил в много
близки отношения с починалия Т.П., като той лично не е познавал въпросната
3
жена М.. От чичо си знаел, че тя е починала още преди да се роди г-н П. и тя
била сестра на неговия дядо. Сочи, че не знае къде е живяла, нито къде е била
погребана.
От показанията на втория свидетел се установява, че М. е починала
преди да се роди Т.Т. и той нямал спомени за нея. Относно къде е живяла и
къде е погребана не се знае.
От показанията на разпитаната от въззивния съд свидетелка М.Н.Я. се
установява, че е била втора братовчедка на Т.П. П. по майчина линия и са
поддържали близки отношения. Тая не познавала други негови роднини по
бащина му линия, а от него знаела, че братята и сестрите на дядо му са
починали много рано, като една от сестрите – М. била починала на Ивановден
07.01., преди Т.П. да се роди през 1954 г. За покойната М. Т.П. П. знаел от
разказите на своя дядо.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивната жалба е редовна, т.к. има изискуемото по закон съдържание,
и е допустима, т.к. е подадена в законния двуседмичен срок от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество се преценява за основателна по следните
съображения:
Предявената молба пред районния съд е по чл.14 от ЗЛС т.к. се
претендира обявяването на смъртта на починало лице, за която не е бил
съставен акт за смърт.
Съгласно разпоредбата на чл.14 от ЗЛС в общия случай след като изтекат
пет години от деня за който се отнася последното известие за отсъстващия,
съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата
смърт. Обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието
на лицето. Оттук следва, че единственото изискване е да е минал период от
пет години, през който да няма никакви известия от лицето или за него.
Съобразно изричната разпоредба на чл.16 от ЗЛС съдът определя деня, а по
възможност и часа на предполагаемата смърт. При липса на противни данни
4
за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното
известие. В това производство подлежи на установяване не денят на
безвестното отсъствие, а денят за който се отнася последното известие за
отсъстващия.
От събраните доказателства се установи безспорно, че за лицето М.П.Т.
няма никаква официална информация относно житейския й път и липсват
данни касаещи рождената дата и датата на смъртта й. Установява се, че за
лицето няма никакви известия от много дълъг период от време, надхвърлящ
период от пет години, който факт се доказва с всички събрани в хода на
производството доказателства. Фактът, че лицето не фигурира в
Националната база данни на населението също е безспорен и навежда на
мисълта, че същата е починала преди доста години. Поради тази причина са
налице предпоставките за обявяване на смъртта й.
По аргумент от разпоредбата на чл.16 от ЗЛС в правомощията на съда
попада и определянето на деня, а по възможност и на часа на предполагаемата
смърт. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се
установи, че М.П.Т. е починала преди раждането на Т.П. П. на 30.01.1954 г. и
според свидетелката М.Н.Я. починала на Ивановден - 07.01.1954 г. Ето защо
тази дата следва да се приеме за датата на смъртта й.
Съдът не може да определи часа на предполагаемата смърт, тъй като
конкретни доказателства в тази насока не са събрани.
Поради събирането пред настоящата въззивна инстанция на
допълнителни доказателства, обуславящи различни правни изводи от
направените от Районен съд – К. правни изводи, обжалваното решение следва
да бъде отменено, а вселто него да бъде постановено ново, с което да бъде
обявена смъртта на лицето М.П.Т. на 07.01.1954 г.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.ІІ –ро от
ГПК Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260247/29.04.2021 г., постановено по гр.д. №
5
154/2021 г. по описа на Районен съд – К., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА на основание чл.550, ал.3 ГПК смъртта на М.П.Т. от село Т.,
Община ***, област С.З. на 07.01.1954 г.
На основание чл.59 от Закона за гражданското състояние, във връзка с
чл.551 от ГПК, заверен препис от решението да се изпрати служебно на
Община *** за съставяне на акт за смърт.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6