Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 18.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и седми
февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 736 по
описа за 2017г. и взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „Ф-**“ АД срещу Р.Б., с която са предявени евентуално съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 59 ЗЗД за сумата 128 915,74
лв. – такса по чл. 35а ЗЕВИ за електрическа енергия, произведена от ищеца в
периода от 01.07.2014г. до 10.08.2014г., платена на държавата без основание
поради обявяването на разпоредбите на чл. 35а, 35б и 35в ЗЕВИ за
противоконституционни с решение №13 от 31.07.2014г. по к.д. №1/2014г. на КС.
Ответникът оспорва исковете с правни
възражения, мотивирани с действието на решение №13 от 31.07.2014г. по к.д.
№1/2014г. на КС по отношение на задължението за такса по чл. 35а ЗЕВИ за
периода до влизане в сила на решението на КС, но и с възражения по фактите,
заявени с исковата молба като основание на предявените искове, мотивирани с
оспорване на твърденията на ищеца относно качеството му на производител на
електрическа енергия от възобновяеми източници, обема на произведената енергия
в периода от 01.07.2014г. до 10.08.2014г., размера на цената, дължима за
произведената енергия в посочения период, респективно размера на удържаните от
крайния снабдител „ЕВН Б.Е.“ ЕАД суми за такса по чл. 35а ЗЕВИ за този период и
превеждането на сумите от „ЕВН Б.Е.“ ЕАД по бюджетна сметка на КЕВР.
Писмените доказателства, представени с
исковата молба, са достатъчни да установят, че ищецът е собственик на две
фотоволтаични електроцентрали („ФЕЦ Ф.“ в землището на с. Труд и „ФЕЦ Е.Б.“ в
землището на с. Бистрец), които са присъединени към електроразпределителната мрежа
и за които има сключени договори за изкупуване на електрическа енергия с „ЕВН Б.Е.“
ЕАД с действие и към периода от 01.07.2014г. до 10.08.2014г.
От заключението на изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза по делото се установява, че размерът на таксата
по чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ, изчислен по формулата на чл. 35а, ал. 2 ЗЕВИ на база
количеството произведена енергия от процесните ФЕЦ в периода от 01.07.2014г. до
10.08.2014г., възлиза на общата сума 128 915,74 лв., която е удържана от „ЕВН
Б.Е.“ ЕАД и на 15.10.2014г. е преведена от дружеството по сметка на КЕВР.
С решение №13 от 31.07.2014г. по к.д.
№1/2014г. на КС разпоредбите на чл. 35а, 35б, 35в и 73 ЗЕВИ са обявени за
противоконституционни.
Решението е обнародвано на 06.08.2014г. и
съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 2 КРБ е влязло в сила на 10.08.2014г.
Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ обявеният
за противоконституционен акт не се прилага от деня на влизане в сила на
решението на КС, което означава, че в периода от 01.07.2014г. до 10.08.2014г.
разпоредбите на чл. 35а, 35б, 35в и 73 ЗЕВИ са произвели валидно действие.
Изложеното обаче в противовес на
съображенията на процесуалния представител на ответника не означава, че държавата
има да право да получи такса по чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ за електрическа енергия,
произведена в периода от 01.07.2014г. до 10.08.2014г., тъй като съгласно правилата
на чл. 35б ЗЕВИ действията по начисляване и плащане на таксата се извършват на
тримесечие, тоест по отношение на енергията, произведена в периода от
01.07.2014г. до 10.08.2014г., тези действия могат да бъдат валидно извършени
най-рано на 01.10.2014г., а към посочената дата разпоредбата на чл. 35б ЗЕВИ не
се прилага като последица от обявяването й за противоконституционна с решението
по к.д. №1/2014г. на КС, същевременно липсва и друг нормативен ред за
начисляване и плащане на таксата, който да изпълни изискването на чл. 166, ал.
1 ДОПК. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 ДОПК е неприложима в случая, на първо
място защото съответният закон по смисъла на разпоредбата се явяват именно и
само обявените за противоконституционни норми на чл. 35а и 35б ЗЕВИ, на второ
място защото и въпросните норми макар да регламентират таксата като задължение
на производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия с
декларативната разпоредба на чл. 35а, ал. 3 ЗЕВИ, не предвиждат задължения на
производителите за отчитане и плащане на таксата по чл. 35а ЗЕВИ, а с оглед
механизма за начисляване и плащане на таксата, предвиден в чл. 35б ЗЕВИ, действията
по удържане на таксата, подаването на справка за дължимата такса и плащането на
таксата в републиканския бюджет са възложени върху обществения доставчик или
крайния снабдител, които са и субекти на отговорността по чл. 35в и 73 ЗЕВИ за
неизпълнение на задълженията по определяне и внасяне на таксата.
При същите съображения основателни се явяват
доводите на ищеца, че „ЕВН Б.Е.“ ЕАД не е имало право да подава справка по чл.
35б, ал. 2 ЗЕВИ за такса по чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ за произведена от ищеца
електрическа енергия в периода от 01.07.2014г. до 10.08.2014г., респективно да превежда
в държавния бюджет удържаните по реда на чл. 35б, ал. 1 ЗЕВИ суми от цената на
произведената от ищеца електрическа енергия в посочения период, тъй като към
датата на подаване на справката и превеждането на сумите от крайния снабдител
липсва нормативно основание за извършване на посочените действия.
Същевременно от съществено значение в случая
е, че извършването на посочените действия от „ЕВН Б.Е.“ ЕАД е поначало
непротивопоставимо на ищеца, който съгласно чл. 31 ЗЕВИ и като последица от
обявяването на чл. 35а, 35б, 35в и 73 ЗЕВИ за противоконституционни с решението
на КС има вземане срещу крайния снабдител за пълния размер на цената на
електрическата енергия, произведена в периода от 01.07.2014г. до 10.08.2014г.,
включително за частта от цената, удържана от крайния снабдител за плащане на такса
по чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ.
Удръжката представлява право на длъжника да
приспадне суми от размера на задължението си към кредитора за прихващане на
насрещно свое вземане или за изпълнение на задължение на кредитора към трето
лице, което възниква по силата на закон или договор между страните по
правоотношението.
В процесния случай правото на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД
да удържи суми от цената на произведената от ищеца енергия произтича пряко от
разпоредбата на чл. 35б, ал. 1 ЗЕВИ и е предвидено за изпълнение на задълженията
му по чл. 35б, ал. 2 ЗЕВИ, поради което и по гореизложените съображения относно
последиците на решението по к.д. №1/2014г. на КС спрямо действието на
цитираните разпоредби правото на удръжки е надлежно упражнено към периода, в
който разпоредбите са действали, но е отпаднало с датата на влизане в сила на
решението на КС, като след посочената дата дружеството краен снабдител няма
основания да плаща удържаните суми на държавата, но вече няма и основания да задържа
сумите.
Изложеното предпоставя, че установените по
делото факти предпоставят вземане на ищеца срещу „ЕВН Б.Е.“ ЕАД за плащане на
остатъка от цената на електрическата енергия, произведена в периода от 01.07.2014г.
до 10.08.2014г., който е удържан от крайния снабдител за такса по чл. 35а, ал.
1 ЗЕВИ, евентуално и вземане на крайния снабдител срещу държавата за връщане на
платените без основание суми за такса по чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ за енергията,
произведена в посочения период, не и вземания на ищеца срещу държавата за
връщане на получените суми при предявените с исковата молба основания по чл.
55, ал. 1 и чл. 59 ЗЗД.
Вземанията по чл. 55, ал. 1 и чл. 59 ЗЗД са
предвидени да отстранят неоснователно разместване на имуществени блага, като
фактическият състав и на двата вида вземания включва обедняване (намаление на
имуществото) на кредитора, обогатяване (увеличение на имуществото) на длъжника
и връзка между двете посочени обстоятелства (в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
– пряка и непосредствена, произтичаща от прякото прехвърляне на имущество от
едната към другата страна, а в хипотезата на чл. 59 ЗЗД – генетична,
произтичаща от настъпването на двете групи обстоятелства въз основа на общи
факти).
Предявените искове се явяват неоснователни поради
липса на първия елемент от състава на вземанията по чл. 55, ал. 1 и чл. 59 ЗЗД
– обедняване на ищеца, тъй като по вече изложените съображения фактите, заявени
като основание на исковете, които са и установени от доказателствата по делото,
не водят до намаляване на имуществото на ищеца със сумата 128 915,74 лв.,
а обусловят вземане на ищеца за плащане на посочената сума от трето за процеса
лице - „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, като дължим остатък от задълженията на посоченото
дружество за плащане на цената на произведената от ищеца електрическа енергия в
периода от 01.07.2014г. до 10.08.2014г. в изпълнение на чл. 31 ЗЕВИ и
сключените договори за изкупуване на електрическа енергия.
Тъй като в хода на производството, а и в част от
представената от ищеца съдебна практика по искове с идентичен предмет, са
изложени съображения, че при извършеното плащане на процесната сума към
държавата „ЕВН
Б.Е.“ ЕАД е фактически платец, а ищецът е юридически платец,
поради което плащането се счита извършено от името и за сметка на ищеца (тоест
като последица погасява вземанията на ищеца към „ЕВН Б.Е.“ ЕАД за плащане на удържаната цена за произведена електрическа енергия), съдът
намира необходимо да посочи, че посочената конструкция е възможна само в
хипотези, при които е налице договорно или нормативно установено основание за извършване
на плащането от името и за сметка на лице, различно от платеца. Процесният
случай не е такъв, тъй като доказателствата по делото (включително договорите за
изкупуване на електрическа енергия) не установяват възлагане за извършване на
плащания от „ЕВН
Б.Е.“ ЕАД от името на ищеца, включително за такси по чл. 35а, ал.
1 ЗЕВИ, а разпоредбата на чл. 35б, ал. 2 ЗЕВИ, която предвижда основание за
такова плащане, по вече изложените съображения и като последица от обявяването
й за противоконституционна с решението по к.д. №1/2014г. на
КС не е част от действащото право към датата, на която е
извършено плащането от „ЕВН Б.Е.“ ЕАД към държавата на
сумата, за чието възстановяване са предявени осъдителните искове на ищеца срещу
държавата.
По изложените съображения исковете подлежат на
отхвърляне, като при този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК
основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ф-**“ АД с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** срещу
Р.Б., представлявана от министъра на финансите с адрес гр. София, ул. *********,
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 59 ЗЗД за сумата
128 915,74 лв. – такса по чл. 35а ЗЕВИ за електрическа енергия, произведена
от ищеца в периода от 01.07.2014г. до 10.08.2014г., платена на държавата без
основание поради обявяване на разпоредбите на чл. 35а, 35б и 35в ЗЕВИ за
противоконституционни с решение №13 от 31.07.2014г. по к.д. №1/2014г. на КС.
ОСЪЖДА „Ф-**“ АД с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.Б., представлявана от
министъра на финансите с адрес гр. София, ул. *********, на основание чл. 78,
ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата 300,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: