ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14
гр. Стара Загора, 06.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501792 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 от Граждански процесуален кодекс/
ГПК/ и сл.
Образувано е по частна жалба на Д. Т. Т. и Е. Т. Т. против протоколни
определения от 01.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 2597/2021 г. по описа на
К. районен съд (КРС), с което е постановено на основание чл.51, ал.2 от
Закона за наследството (ЗН) вписването в книгата на съда по чл.49, ал.1 от ЗН
на мълчаливите откази на Д. Т. Т. и Е. Т. Т. в качеството им на призовани към
наследяване наследници на П.К.А., починала на 16.11.2020 г., б.ж. на гр.К.
поради незаявяване дали приемат или се отказват от наследството на своята
наследодателка в определения им от съда срок.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно,
т.к. не са налице предпоставките на чл.51, ал.2 от ЗН за приемане от страна на
съда, че Д. Т. Т. и Е. Т. Т. губят правото си да приемат наследството на
починалата си наследодателка.
Частните жалбоподателки твърдят, че всяка от тях е приела наследството на
наследодателката си П.К.А. чрез конклудентни действия, т.к. на 25.11.2020 г.
са предприели действия, обективиращи волята им за приемане на
наследството – подаване на декларация пред Община К. за деклариране на
придобит по наследство недвижим имот, заплащане на местни данъци и такси,
1
заплащане на задължения за електро- и водоснабдяване.
Досежно ЕВГ. ТР. ТР. незаконосъобразността на обжалваното протоколно
определение се обосновава и с твърдението, че съдебните книжа не са били
връчени лично на нея, т.е. тя не е била надлежно призована от съда да заяви
дали приема или се отказва от наследството.
Претендира се отмяната на обжалваното определение.
В законоустановения срок насрещната страна „Банка Д.“ ЕАД не е депозирала
отговор на частната жалба.
След преценка на становищата на страните и като взе предвид
доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Ч.гр.д.№ 2597/2021 г. по описа на КРС е било образувано по молба на „Банка
Д.“ ЕАД – гр.С., с искане да се определи срок на наследниците на П.К.А.,
починала на 16.11.2020 г., б.ж. на гр.К., в който да заявят дали приемат или се
отказват от наследството на наследодателя си.
В молбата си банката - молител е посочила, че по силата на договор при общи
условия от 16.11.2017 г. е предоставила на П.К.А. кредит за текущо
потребление в размер на 6 010,00 лв., който поради допусната забава в
погасяване на задълженията към банката бил преобразуван в предсрочно
изискуем, а при обявяването на предсрочната изискуемост на длъжника било
установено, че П.К.А. е починало.
Тъй като в банката не било постъпило плащане по задължението, което да
водело до извод за приемане на наследството с конклудентни действия и
липсата на знание за извършени действия на разпореждане от наследствената
маса, което да обуславя същия извод, за банката бил налице правен интерес
да узнае наследниците, които биха приели или се отказали от наследството.
Към молбата са представени договор за кредит за текущо потребление от
16.11.2017 г., сключен при общи условия, които установяват изложените в
молбата на „Банка Д.“ ЕАД – гр.С. твърдения за сключени с П.К.А. договор
за кредит за текущо потребление в размер на 6 010,00 лв., със срок за
издължаване 96 месеца.
Представено е също така удостоверение за наследници, от което се
установява, че П.К.А. е починала на 16.11.2020 година и нейните наследници
2
по закон са дъщерите й Д. Т. Т. и Е. Т. Т..
С определение № 877/12.10.2021 г. съдът е дал на Д. Т. Т. и Е. Т. Т. срок по
чл.51, ал.1 от ЗН в срок най – късно до насроченото съдебно заседание да
заявят писмено приемат ли или се отказват от наследството на
наследодателката си, като им е указал, че ако не сторят това, ще загубят
правото да приемат това наследство.
Със същото определение съдът е внесъл делото за разглеждане в открито
съдебно заседание и е насрочил същото за 01.11.2021 г. от 08:45 ч.
За откритото съдебно заседание Д. Т. Т. е била призована лично, а Е. Т. Т. е
била уведомена чрез трето лице, с връчена на сестра й Д. Т. Т. на 13.10.2021
г. призовка. В призовките липсва отразяване определение № 877/12.10.2021
г. да е било връчено на призованите лица.
На 01.11.2021 г. след констатация за редовно призоваване на страните съдът е
дал ход на делото, установил е, че Д. Т. Т. и Е. Т. Т. не се явяват в откритото
съдено заседание, а в указания им от съда с определение № 877/12.10.2021 г.
не са заявили писмено дали приемат или се отказват от наследството, поради
което с обжалваното протоколно определение е приел, че губят правото да
приемат това наследство.
Постановено е на основание чл.51, ал.2 от ЗН вписването в книгата на съда по
чл.49, ал.1 от ЗН на мълчаливите откази на Д. ТР. ТР. и Е. Т. Т. да приемат
наследството на своята починала майка П.К.А. поради това, че не са заявили
дали приемат или се отказват от наследството й в определения от съда срок.
С трето протоколно определение съдът е прекратил производството по
делото.
От представените с частната жалба нотариален акт, удостоверение за
декларирани данни и приходна квитанция се установява, че Д. ТР. ТР. е
декларирала на 25.11.2020 г. придобиването на притежаван приживе от майка
й П.К.А. недвижим имот-апартамент в гр.К., по отношение на който е
заплатила на 27.10.2021 г. дължимите местни данъци и такси за битови
отпадъци за 2020 г. и 2021 г.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от
ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща.
3
Въззивният съд приема, че същата е допустима, т.к. е налице подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт - преграждащото по-нататъшното развитие
на делото определение, а едно от оплакванията в частната жалба се отнася до
допуснато съществено процесуално нарушение, препятствало страните да
упражнят надлежно правото си по чл.51 от Закона за наследството.
Разгледана по същество частната жалба се преценява от въззивният съд за
основателна, поради следните съображения:
Обжалваните протоколни определения за вписване в книгата на Казанлъшкия
районен съд по чл.49 от ЗН на мълчаливите откази на Д. Т. Т. и Е. Т. Т. да
приемат наследството на своята майка П.К.А. са неправилни, т.к. са
постановени при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в нарушение на разпоредбата на чл.51, ал.1 от Закона за наследството.
Цитираната норма предвижда, че по искане на всеки заинтересуван
районният съд, след като призове лицето, което има право да наследява, му
определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него.
В конкретният случай районният съдия е определил срок на Д. Т. Т. и Е. Т. Т.
не след като ги е призовал, т.е. ги е уведомил за направеното от
заинтересуваното по смисъла на чл.51, ал.1 от Закона за наследството лице
искане, а едновременно с призоваването им за открито съдебно заседание.
Същевременно им е определил срок да заявят дали приемат или се отказват
от наследството на своята наследодателка изтичащ преди откритото съдебно
заседание, без дори да им връчи препис от определението, обективиращо
определянето на срока и предупреждението за последиците от незаявяване на
приемането или отказът в срок или поне да ги уведоми с нарочно съобщение
за това, ведно с призовката за откритото съдебно заседание.
По този начин, макар и редовни призовани за проведеното на 01.11.2021 г. от
08:45 ч. открито съдебно заседание, Д. Т. Т. и Е. Т. Т. не са били уведомени за
определеният им от съда срок, в който следва да упражнят своето материално
право на приемане, респ. отказ от наследството на своята майка.
Нормата на чл.142 от ГПК не предвижда процесуално задължение за страните
по граждански дела за задължително явяване пред съда, а от своя страна
разпоредбата на чл.51, ал.2 от Закона за наследството изисква призованото от
съда лице, имащо право да наследи, да не е упражнило правото си на
наследяване в определеният му от съда за това срок, което от своя страна
предполага лицето да е узнало обективно, че му е бил определен такъв срок.
В конкретният казус тази хипотеза не е налице по посочените по-горе
причини, поради което обжалваните определения следва да бъдят отменени
като неправилни, а делото да бъде върнато на първоинстанционният съд за
продължаване на съдопроизводствените действия от процесуалното действие
по определяне на срок на Д. Т. Т. и Е. Т. Т. да заявят дали приемат или се
отказват от наследството на наследодателката си П.К.А., след призоваването
им от районния съдия.
4
При новото разглеждане на делото, с оглед преценката наличието на правен
интерес първоинстанционният съд следва да съобрази и твърденията на
страните и наличието на доказателства за фактическото приемане на
наследството на наследството от Д. Т. Т. и Е. Т. Т..
По изложените мотиви и на основание чл.278 от ГПК Старозагорският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколни определения от 01.11.2021 г. по гр.д.№ 2597/2021 г. по
описа на Казанлъшкия районен съд, с което съдът е приел, че в определеният
им от съда срок Д. Т. Т. и Е. Т. Т. не са заявили дали приемат или се отказват
от наследството на наследодателката си П.К.А., починала на 16.11.2020 г.,
поради което губят правото да приемат наследството й и е прекратил
производството по делото.
ВРЪЩА делото на Казанлъшкия районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия от процесуалното действие по определяне на
срок на Д. Т. Т. и Е. Т. Т. да заявят дали приемат или се отказват от
наследството на наследодателката си П.К.А., след призоваването им от
районния съдия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горестоящ
съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5