Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№

 

 

гр. Добрич, 17.11.2017г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

Председател: Мариана Момчева

 

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 687 по описа на Добричкия районен съд за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Ропотамо транс“ ЕООД, **********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „...“ № ***, представлявано от управителя Ш.П.Г. срещу НП № 28-0000010 от 24.01.2017г., издадено от Началник ОО „АА” – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 57 ал. 6 т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,  

 

 

 

издадена от министъра на транспорта и съобщенията на основание чл. 105 ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 200.00 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено. Дружеството - жалбоподател „Ропотамо Транс“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на позицията си. Акцентира върху това, че описаното в наказателното постановление изпълнително деяние не осъществява състава на нарушението, предвидено в разпоредбата на чл. 57 ал. 6 т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на Министерството на транспорта и съобщенията за международен автомобилен превоз на пътници и товари, доколкото изпълнителното деяние на нарушението се състои в "извършване", а не в допускане на извършване, както е прието в обжалваното наказателно постановление на международен превоз на пътници и товари. Като аргумент в защита на становището си за незаконосъобразност на наказателното постановление дружеството навежда твърдението, че разпоредбата на чл. 105 ал. 1 от Закона за автомобилните превози не предвижда санкция за допустителство.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба.

Въззиваемата страна редовно уведомена, не се представлява.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

На 20.12.2016г. около 16.00 часа в сградата на ОО „АА“ гр. Д., бул. „...“ № *** при извършване на комплексна проверка на фирма „Ропотамо транс“ ЕООД, притежаваща лиценз № 13402 за международен автомобилен превоз на товари и след направена справка в информационната система „Прегледи“ е констатирано, следното нарушение:

Фирмата превозвач, в качеството си на юридическо лице е допуснала извършването на превоз на товари с ... /видно от CMR – та от 17.09.2016г. и от 02.06.2016г./, за което няма издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност. За МПС с рег. № В 43 56 ВВ има издадено знак за първоначален технически преглед валиден до 18.05.2016г.

С посоченото е нарушил разпоредбата на чл. 57 ал. 6 т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,  

 

 

 

издадена от министъра на транспорта и съобщенията, съобразно която лицето по чл. 2 ал. 1 извършва превозите на пътници или товари само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност, и за които има издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност.

Съобразно чл. 2 ал. 1 от същата Наредба международен превоз на пътници и товари може да извършва всеки едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице.

Описаната фактическа обстановка се установява и от показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които като еднопосочни и безпротиворечиви, се кредитират изцяло от съда и които доказателства установяват по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Обосновано и законосъобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 105 ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

Съгласно посочената норма за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.

По отношение конкретните възражения на въззивното дружество, съдът намира същите за неоснователни поради следните съображения:

  

 

 

 

 

 

 

 

Разпоредбата на чл. 57 ал. 6 т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на Министерството на транспорта и съобщенията за международен автомобилен превоз на пътници и товари ясно дефинира субекта на отговорността, а именно дружеството - превозвач, което е допуснало да бъде извършен обществен превоз на товари с товарен автомобил негова собственост, без същият да има издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност, поради което и съдът не може да се съгласи с възражението, наведено във въззивната жалба, че субект на конкретното нарушение може да бъде само и единствено физическо лице. Напротив - за извършеното нарушение отговорност следва да понесе дружеството - превозвач. Съобразно чл. 2 ал. 1 от Наредбата международен превоз на пътници и товари може да извършва всеки едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице. Поради това, задължението за наличие на валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на МПС, с което се извършва превоза е на превозвача – на търговското дружество, получило лиценз. Действително дружеството, в качеството си на превозвач не допуска, а самото то извършва превоза. Дружеството е превозвач, защото то е получило и притежава лиценза да извършва международния превоз на товари. Допуснатата, обаче неточност в наказателното постановление, съдът не намира, че следва да бъде определена като съществено процесуално нарушение, поради това, че съобразно разпоредбата на чл. 57 ал. 6 т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на Министерството на транспорта и съобщенията за международен автомобилен превоз на пътници и товари, отговорността за липсата на валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност е на притежателя на лиценза за извършване на превоза, а не на наетия от него водач.

А и с 

ъдът не намира законова пречка, наказанието на въззивното дружество да бъде наложено на основание разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, която правна норма не предвижда конкретна и изрична забрана да бъде налагана санкция за допустителство.

Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

липсата на валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на товарен автомобил е нарушение, което винаги е пряко и тясно свързано с техническата изправност на товарния автомобил, а от своя страна липсата на доказателство за техническата изправност на автомобила пряко застрашава здравето и живота на всички участници в движението по пътищата за обществено ползване.

 

 

 

 

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

В настоящият случай, съдът намира, че така наложената предвидена от законодателя в нормата на чл. 105 ал. 1 от Закона за автомобилните превози имуществена санкция е определена по вид и размер на предвидената в закона.

При определяне размера на имуществената санкция административнонаказващият орган е отчел както характера и вида на нарушението, така и вината на нарушителя, като е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Наложената имуществена санкция съответства на извършеното нарушение. Същата е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ПОТВЪРЖДАВА НП № 28-0000010 от 24.01.2017г., издадено от Началник ОО „АА” – гр. Добрич, с което на „Ропотамо транс“ ЕООД, **********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „...“ № ***, представлявано от управителя Ш.П.Г. за нарушение по чл. 57 ал. 6 т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,  

 

 

 

издадена от министъра на транспорта и съобщенията на основание чл. 105 ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 200.00 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.  

 

Председател:

/М. Момчева/