№ 20291
гр. София, 12.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20211110173622 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на заявителя „С.в.“ АД, с която настоява съдът да измени
Определение №15642/21.06.2022 г., съгласно което в негова тежест са възложени сторените
от длъжника съдебни разноски за адвокатско възнаграждение– сумата 150 лв. Поддържа, че
липсва фактическа и правна сложност на делото, а подаването на възражение по чл. 414 от
ГПК се съизмерява с правната помощ по чл. 6, т. 5 от НМРАВ, за която е предвидено
възнаграждение 50 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна оспорва молбата по допустимост
и основателност.
СЪДЪТ, като взе изложените от страните доводи, събраните по делото доказателства
и закона, намира следното:
Молбата е подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, поради което е
процесуално допустима. Неоснователно е съображението на длъжника за противното
поради липса на представен от заявителя списък по чл. 80 от ГПК, като процесуална
предпоставка за сезиране съда по чл. 248 от ГПК за изменение на решението. Това е така,
тъй като в конкретния случай ответникът не претендира за себе си разноски, а съдът да
отчете изложените от него доводи за неоснователност на заявената претенция по чл. 81 от
ГПК на длъжника. В тази връзка, по същество заявителят поддържа възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК, което е своевременно наведено и следва да се отчете при преценка обема на
отговорност на страните за съдебните разноски. Той не е имал възможност да възрази по-
рано за размера на адвокатското възнаграждение претендирано от длъжника, защото делото
пред съответната инстанция се развива и приключва с присъждане на съдебни разноски без
да се осъществява двустранна размяна на книжа и без открити съдебни заседания, в който
случай страната обективно не разполагала с възможност да упражни правото (в този смисъл
Определение № 309 от 29.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4403/2016 г., III г. о., Определение
№ 484 от 14.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3558/2015 г., IV г. о., Определение № 36 ОТ
26.01.2015 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 5936/2014 Г., Г. К., І г.о. и др.). Поради това след връчване на
определението и в срока по чл. 248 от ГПК може да наведе за първи път възражението по
чл.78, ал. 5 от ГПК. Разгледана по същество, молбата по чл. 248 от ГПК е основателна.
Правилата на чл. 78 от ГПК са приложими и в заповедното производство /така в
Определение № 10 от 05.01.2011 г. по ч. т. д. № 879/2010 г. на ВКС, II т. о., Определение №
377 от 28.05.2010 г. по ч. т. д. № 353/2010 г. на ВКС, II т. о. и др./ и при изхода на делото, на
основание чл. 78, ал. 3/4 от ГПК длъжникът има право на разноски, като в случая искането
1
му е своевременно направено - в срока по чл. 414 от ГПК. По силата на договор за правна
помощ и съдействие от 17.02.2022 г., който служи за разписка, се установява, че е заплатил
сумата 150 лв. за възнаграждение на адвокат. Съдът, като взе предвид фактическата и
правна сложност на спора, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да
бъдат извършени от пълномощника на длъжника, счита, че възнаграждението следва да се
намали и присъди сумата от 50 лв., на основание пар. 1, вр. чл. 6, т. 5 от НМРАВ. Правната
помощ оказана в заповедното производство включва подготовка на документите за сезиране
на заповедния съд – подаване на възражение по чл. 414 от ГПК (по образец), защото самото
производство по чл. 410 ГПК се изчерпва с подаването на надлежно изготвени документи,
съизмеряващо се с необходимата на длъжника защита и съответна с тази по чл. 6, т.5 от
НМРАВ.
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Определение №15642/21.06.2022 г. по ч.гр.дело №73622/2021 г. по описа
на СРС в частта, в която съдът осъжда „С.в.“ АД, ЕИК .............., да заплати на Н. ЕСТ. М.,
ЕГН **********, на основание чл. 78,ал.3 от ГПК, сумата 150,00 лева - съдебни разноски.,
вместо което:
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК .............., да заплати на Н. ЕСТ. М., ЕГН **********, на
основание чл. 78,ал.3 от ГПК, сумата 50,00 лева - съдебни разноски.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2