Решение по дело №10423/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7019
Дата: 23 юни 2022 г.
Съдия: Темислав Малинов Димитров
Дело: 20221110110423
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7019
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20221110110423 по
описа за 2022 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 100
лв., представляваща административно наказание „глоба“, наложена с наказателно
постановление № 254399 от 20.08.2015 г. за извършено административно нарушение,
която е възложена за събиране на ЧСИ А П., във връзка с което е образувано
изпълнително дело № ххх.
Ищцата – М. Н. П., твърди, че не дължи на ответника С о сумата от 100 лв.,
представляваща наложено с наказателно постановление № 254399 от 20.08.2015 г.
административно наказание „глоба“ за административно нарушение поради изтичане
на давностния срок за изпълнение на наложеното наказание. Твърди, че наказателното
постановление, с което е наложено административно наказания „глоба“, е влязло в
сила на 03.12.2015 г. За принудително събиране на сумата по наказателното
постановление е образувано изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ А П., което
обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на иск с правно основание чл.
439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 100 лв., представляваща наложеното му с наказателно
постановление № 254399 от 20.08.2015 г. административно наказание „глоба“ поради
изтичане на предвидения в чл. 82, ал. 1 ЗАНН давностен срок за изпълнение на
наказанието. Претендира разноските по производството.
Ответникът - С о, оспорва иска с твърдението, че задължението не е погасени но
давност. Претендира разноските по производството.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК, публични са държавните и
общински вземания по влезли в сила наказателни постановления. Разпоредбата на чл.
163, ал. 4 ДОПК постановява, че в случаите, когато публични вземания са възложени
за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на
Гражданския процесуален кодекс, поради което съдът приема, че предявеният иск с
правно основание чл. 439 ГПК е допустим.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства, а именно: че въз основа на акт за
установяване на административно нарушение е издадено наказателно постановление
№ 254399 от 20.08.2015 г., с което на ищеца е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лв., за нарушение на Наредбата за реда и условията за пътуване
с обществения градски транспорт на територията на С о /НРУПДГТТСО/, което е
влязло в сила на 03.12.2015 г., както и че за принудително събиране на сумата по
възлагане на ответника е образувано изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ А П..
По предявения отрицателен установителен иск в доказателствена тежест на
ответника е да докаже факти, обуславящи спиране или прекъсване на давността.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. На
основание чл. 82, ал. 2 ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на акта, с
който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
Както беше посочено по-горе, не се спори между страните, че процесното
наказателно постановление е влязло в сила на 03.12.2015 г. От представеното
възлагателно писмо за събиране на публични вземания от С о се установява, че на
06.12.2017 г. е образувано изп. д. № ххх по описа на ЧСИ А П. за събиране на
вземането по издаденото наказателно постановление. Следователно, установява се, че
преди образуване на изпълнителното дело за принудително събиране на наложената на
наказаното лице глоба (06.12.2017 г.) е изтекъл давностният срок за изпълнение на
наказанието, предвиден в чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, тъй като давностинят срок за
изпълнение на наказанието е започнал да тече от 03.12.2015 г., като в рамките на
следващите две години няма данни същият да е спиран или прекъсван.
Ето защо, искът с правно основание чл. 439 ГПК следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
2
бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 50 лв., представляваща
разноски по производството съобразно уважената част от иска.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на
ответника – адв. М.П., следва да се присъди минималното адвокатско възнаграждение,
съгласно НМРАВ, а именно – сумата в размер на 300 лв.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439 ГПК, че
М. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, не дължи на С о, с адрес: гр. ххх, сумата в
размер на 100 лв., представляваща наложеното на ищеца с наказателно постановление
№ 254399 от 20.08.2015 г. административно наказание „глоба“, което наказателно
постановление е влязло в сила на 03.12.2015 г. и въз основа на което е било образувано
изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ А П., поради изтичане на предвидения в
чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН давностен срок за изпълнение на наказанието.
ОСЪЖДА С о, с адрес: гр. ххх, да заплати на М. Н. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. ххх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50 лв.,
представляваща разноски по производството.
ОСЪЖДА С о, с адрес: гр. ххх, да заплати на адв. М.И. П., член на САК, личен
№ ххх, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 300 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3