Номер 213124.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 23.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Т. Кирякова
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Светлана Т. Кирякова Въззивно частно гражданско дело №
20203100501479 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 18509/04.03.2020г., подадена от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25 офис сграда Лабиринт, ет.2 офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез пълномощник
ю.к. И.Н., срещу Разпореждане № 5049 от 06.02.2020г., постановено по ч.гр.д. № 1338 по
описа за 2020 година на ВРС, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Р. А. Т. с ЕГН ********** с
постоянен адрес гр.В. ул.** и настоящ адрес гр.В., ж.к. ***, за присъждане на парични
задължения, както следва :
1. Сумата от 2149.14 лева, представляваща договорна лихва за периода от
20.10.2018г. до 10.01.2020г. и
2. Сумата от 530.62 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
21.10.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда,
произтичащи от Договор за потребителски кредит №PLUS-14013000 сключен на
04.10.2016г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Р. А. Т. , прехвърлено в полза на
„АСВ“ ЕАД ЕИК ********* с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
27.07.2017г. и Приложение №01/13.05.2019г.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се, че погасителният план съдържа необходимите данни, съгласно нормата на чл.11,
ал.1, т.11 от ЗПК, като счита, че доколкото кредита се погасява при фиксиран лихвен
процент за целия срок на договора, изискването за посочване последователността на
разпределението на вноските е неприложимо и не се отразява на действителността на
договора. Оспорва се извода за императивно изискване погасителния план да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, която да посочва погасяване на главница и лихва,
като се изтъква, че същото е необходимо при уговорен променлив лихвен процент. На
следващо място заявителят се позовава на разпоредбата на чл.86 от ЗЗД като твърди, че
доколкото се касае за парично задължение изпълнението му е винаги възможно, при което
се дължи обезщетение за забавено изпълнение. Частният жалбоподател моли да бъде
отменено обжалваното разпореждане и да се издаде заповед за изпълнение в съответната
част.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез процесуален представител, срещу
акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Производството по ч.гр.д.№ 1338/2020г. на Районен съд Варна, е образувано по
заявление на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25 офис
сграда Лабиринт, ет.2 офис 4, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Р. А. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.В. ул.** и настоящ адрес гр.В.,
ж.к. *** за сумите, както следва
3528.06 лв., представляваща дължима главница, произтичаща от Договор за
потребителски кредит № PLUS-14013088, сключен на 04.10.2016 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и Р. А. Т. , вземанията по който са прехвърлени в полза на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на Приложение № 1/13.05.2019 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г.;
2149.14 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2018 г. до 10.01.2020
г.;
530.62 лв, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.10.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 03.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.02.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, както и за
направените съдебно-деловодни разноски в размер на 124.16 лв, за заплатена държавна
такса и 50 лв., за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП.
Обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са въведени в т.9 и т.12 от
заявлението.
При постановяване на разпореждането си районният съд се е мотивирал, че
заявлението е нередовно в частта, в която се претендира договорна лихва и обезщетение за
забава в плащането на главницата. Счел е, че липсват доказателства за индивидуално
договаряне на клаузите, касаещи договорната лихва и обезщетението за забава. Приел, че
разпоредбата на чл.5 от договора противоречи на заложените в договора ГПР и общия
размер на плащанията. На следващо място е приел, че липсва яснота относно начина на
изчисляване на обезщетението за забава при неизпълнение на задължението от страна на
длъжника за редовно месечно погасяване на задълженията.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните във връзка
с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК абсолютна процесуална
предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата
редовност от външна страна. Според препращата норма на чл.410, ал.2 от ГПК към чл.127,
ал.1, т.4 от ГПК, която е приложима и в заповедното производство, заявителят следва да
изложи обстоятелствата, на които основава искането си, които обстоятелства са различни с
оглед различния характер на конкретното вземане. Това означава, че последният следва да
посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването,
съществуването и изискуемостта на вземането. В т.2.б. на ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК
на ВКС по т.д. № 4/2013 год., което е задължително за съдилищата, е прието, че точната
индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на
заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно изискването на чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма,
заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако
има такива. Това изискване кореспондира със задължението на заповедния съд да извърши
проверка относно действителността на договора като, в частност, ако установи
неравноправна клауза, на която се основава заявлението, или обоснована вероятност за това,
има правомощието да остави без уважение искането в съответната част, по арг. от чл.411,
ал.2, т.3 от ГПК. Съдът може да откаже издаване на ЗИ и когато прецени, че искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави /чл.411, ал.2, т.2 от ГПК/.
В настоящия случай предявеното вземане е надлежно индивидуализирано от
заявителя чрез подробно посочване на фактите, от които то произтича - Договор за
потребителски кредит №PLUS-14013000 сключен на 04.10.2016г. между БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД и Р. А. Т. ; пояснени са начините на формиране отделните вземания
от дълга по заявлението, които са посочени с падеж и размер. Обоснована е и
легитимацията на заявителя като кредитор посредством индивидуализиране на договора за
цесия. В заявлението е посочено, че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила
при наличие на обективните предпоставки на неизпълнение в съответния период и редовно
уведомяване на длъжника. Документи, въз основа на които съдът да установи изпълнението
на това задължение в производството по чл.410 от ГПК не се представят.
В производството по чл.410 от ГПК съдът е ограничен при преценката си дали
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи, до това да
провери налице ли са положителните предпоставки, изброени в чл.410 от ГПК и липсата на
отрицателните предпоставки на чл. 411 от ГПК.
Легалната дефиниция на понятието неравноправна клауза се съдържа в разпоредбата
на чл.143 от ЗЗП. Според цитираната разпоредба, неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя", като в т. 5 е визирана хипотеза на задължаване на
потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Съгласно чл. 146, ал.1, тези клаузи в договора са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от посочената разпоредба е
разписано, че не са индивидуално уговорени каузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни
разрешение са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета /чл. 3/, според която не се счита
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят не е
имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена
клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението
на чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на сочи, че
той е договор с общи условия.
В конкретиката на процесното заявление е от значение да се има предвид, че по
своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят
плаща на заемодателя за предоставените му парични средства.
Възможността за договарянето на такава лихва е предвидено в закона –чл. 240, ал.1
от ЗЗД, а при потребителските кредити тази уговорка е задължителен елемент от
съдържанието на договора по арг. от чл. 4, ал.1, т.5 от ЗПК. Ето защо наличието на клауза в
договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва, не е в противоречие с
изискванията за добросъвестност. Доколко уговорката в конкретния случай води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да се отбележи, че на този етап от развитието на производството не може да бъде направен
такъв извод. Липсва основание да се приеме, че размерът на лихвата не е бил предмет на
самостоятелно договаряне, доколкото съответната част от договора не е елемент от общите
условия на договора.
В съответствие с характера на договора, от който произтичат правата на заявителя,
приложим към облигационното правоотношение е ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. В конкретния случай ГПР е определен на 46.88 %, което не влиза в
противоречие с императива на посочената норма. Уговорената в чл.5 от договора
дължимост на обезщетение за забава, определена по размер от законната лихва за забава
/ОЛП плюс 10 пункта/ не се включва в ГПР, доколкото е дължима само и единствено при
забава в плащането на месечните вноски. Същата е дължима и по силата на общата
разпоредба на чл.86 от ЗЗД, като клаузата на чл.5 от договора не влиза в противоречие и с
нормата на чл.33, ал.1 във вр.ал.2 от ЗПК. Съгласно поясненията в обстоятелствената част
на заявлението претендираната сума от 530.62 лева е заявена като формирана по размер от
законната лихва за забава, т.е. в съгласие с изискването на чл.33, ал.2 от приложимия ЗПК.
Длъжникът не е изпълнил задължението си по договора да върне заетата сума, поради което
дължи връщането и ведно с обезщетение за забава.
В случая, настоящата инстанция приема заявлението в отхвърлената част за редовно
и претенцията за пълно и ясно индивидуализирана, при което не са налице отрицателните
предпоставки изброени в чл. 411, ал.2 от ГПК, съотв. няма основание за отхвърлянето на
заявлението.
Разпореждането на ВРС следва да бъде отменено, а искането за издаване на заповед
за изпълнение – уважено.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 5049 от 06.02.2020г., постановено по ч.гр.д. № 1338 по
описа за 2020 година на ВРС, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Р. А. Т. с ЕГН ********** с
постоянен адрес гр.В. ул.** и настоящ адрес гр.В., ж.к. ***, за присъждане на парични
задължения, както следва :
1. Сумата от 2149.14 лева, представляваща договорна лихва за периода от
20.10.2018г. до 10.01.2020г. и
2. Сумата от 530.62 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 21.10.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда,
произтичащи от Договор за потребителски кредит №PLUS-14013000 сключен на
04.10.2016г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Р. А. Т. , прехвърлено в полза на
„АСВ“ ЕАД ЕИК ********* с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
27.07.2017г. и Приложение №01/13.05.2019г. , И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25 офис сграда Лабиринт, ет.2 офис 4,
срещу Р. А. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.В. ул.** и настоящ адрес гр.В., ж.к.
*** за сумата от 2149.14 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2018г.
до 10.01.2020г. и сумата от 530.62 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 21.10.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, произтичащи от Договор за
потребителски кредит №PLUS-14013000 сключен на 04.10.2016г. между БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД и Р. А. Т. , прехвърлено в полза на „АСВ“ ЕАД ЕИК ********* с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017г. и Приложение
№01/13.05.2019г.; както и за сумата от 74.89 лева – разноски в заповедното производство.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________