Р Е Ш Е Н И Е
№ ,23.12.2019 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на двадесет и шести ноември през двехиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2534 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК. Подадена е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника М.М.Р. – юрисконсулт, със съдебен адрес *** против А.К.З., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 26.02.2016г. ответникът А.К.З. в качеството на кредитополучател е сключил договор за потребителски паричен кредит №********* с „Провидент Файненшъл България" ООД при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание договорните разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит. Твърди, че подписвайки договорните разпоредби, кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшъл България" ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит, кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.
Твърди, че при условията на договора за потребителски кредит, кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 300,00 лева като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на кредитополучателя като съгласно разпоредбите на договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечният размер, на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 40,98 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 340,98 лв., които се заплащат на 45 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 7,58 лв. Първата погасителна вноска е платима на 06.03.2016г., а последната погасителна вноска е с падеж 08.01.2017г.
Твърди, че с подписването на договора за кредит, кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 15,00 лв. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя. Така таксата за оценка на досие е разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер на 0,33 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Посочва, че кредитодателят се е задължил да предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома". Съгласно чл.25 от договора за кредит, кредитополучателят се съгласява, че сумата „Кредит у дома" е допълнителна и по негово желание и се предоставя срещу такса. При тази услуга кредитът се предоставя на Кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на кредитополучателя. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят удостоверява, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от кредитополучателя при подписването на договора, но се заплаща на равни вноски през периода на кредита за улеснение на кредитиполучателя. В конкретния случай таксата „Кредит у дома", която е дължима за предоставяне на кредита по местоживеенето на кредитополучателя, е в размер на 57,85 лв. и е разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер на 1,29 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома", която е в размер на 134,98 лв., е свързана с разходите на кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя и е дължима през срока на кредита като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер на 3,00лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома" са посочени като обща сума в буква „Д" на първата страница на договора за кредит, а именно 192,83 лв.
Сочи, че съгласно чл.26 от договора за кредит, кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от услугата „Кредит у дома", която е договорена за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя като подаде писмено уведомление за това до кредитодателя. В този случай кредитополучателят няма вече да дължи такса за разходи за събиране на погасителните вноски в дома на кредитополучателя за периода от датата на завеждане на уведомлението до датата, договорена от страните за последно плащане по договора за кредит, но ще продължава да дължи непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у дома", която е дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя.
Твърди, че така общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя при сключване на договора за кредит е в размер на 548,81 лв., която включва: главница в размер на 300,00 лв., договорна лихва в размер на 40,98 лв., такса за оценка на досие в размер на 15,00 лв., такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 57,85 лв. и такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на 134,98 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 45 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 12,20 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер на 7,58 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 0,33 лв., вноска по такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 1,29 лв. и вноска по такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на 3,00 лв.
Твърди, че подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси в сроковете, указани в договора посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от кредитодателя кредитен консултант по местоживеето на кредитополучателя.
Сочи се, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 08.01.2017г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.
Посочва, че на кредитополучателят, от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 11.07.2016 г. до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на което е 45,70 лв.
Твърди, че кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 228,60 лв., с която са погасени, както следва: такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя: 24,51 лв. - такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя: 57,00 лв., такса за оценка на досие: 6,27 лв., договорна лихва: 26,60 лв., главница: 114,22 лв.
Твърди, че на 01.07.2017г. е сключен Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България" ООД/ по силата, на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №*********/26.02.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и А.К.З. е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Твърди, че на 01.06.2018г. е подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ по силата, на което „Изи Асет Мениджмънт" АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №*********/26.02.2016г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и А.К.З., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна на „Файненшъл България" ЕООД и съответно от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД по втората цесия с Уведомително писмо УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от дата 25.06.2018г. и Уведомително писмо ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от дата 25.06.2018г., изпратени с известие за доставяне, получени на дата 02.07.2018г.
В тази връзка за „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. №1390/2019г. е издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта е депозирано възражение, което от своя страна обуславя подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на А.К.З., че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сума в общ размер на 365,92 лева, от които: главница - 185,78 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва: 14,38 лева за периода от 10.07.2016г. до 08.01.2017г., такса за оценка на досие: 8,73 лева за периода от 10.07.2016г. до 08.01.2017г., такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя: 33,34 лева за периода от 17.07.2016г. до 08.01.2017г., такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 77,99 лева за периода от 10.07.2016г. до 08.01.2017г., обезщетение за забава: 45,70 лева за периода от 11.07.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Моли да бъде осъдена ответната страна да им заплати и направените в заповедното производство разноски, както и направените в настоящото исково производство съдебно-деловодни разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.
В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител и с депозирана по делото писмена молба, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан. Претендира разноските по заповедното и по исковото производство. Представя списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание и взема становище, че лихвите са много високи. Оспорва същите, както и таксата „услуга кредит у дома“ и таксата „услуга кредит у дома за събиране на погасителните вноски по местоживеене“, с твърдението, че никой не е идвал у тях.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и становището на ответника и като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подало на 01.04.2019г. по пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 02.04.2019г. срещу ответника А.К.З., в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №1390/2019 год. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №869 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 08.04.2019 год., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата от 185,78 лв. – главница, сумата от 14,38 лв. – договорна лихва за периода 10.07.2016г. до 08.01.2017г., такса за оценка на досие в размер на 8,73 лв. за периода 10.07.2016г. до 08.01.2017г., такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 33,34 лв. за периода 17.07.2016г. до 08.01.2017г., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на 77,99 лв. за периода 10.07.2016г. до 08.01.2017г., обезщетение за забава в размер на 45,70 лв. за периода от 11.07.2016г. до 01.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.26 от НЗПП. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за потребителски кредит №*********, сключен на 26.02.2016г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК ********* /понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД/ и длъжника като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* по силата на Договор за цесия от дата 01.07.2017г. От своя страна „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило вземането в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* по силата на Приложение №1/01.06.2018г. към допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.
Срещу така издадената заповед ответникът е възразил в законния двуседмичен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, с мотива, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Възразява срещу големите лихви на всички бързи кредити.
В законния едномесечен срок, търговското дружество-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК. Поради това, искът е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
По съществото му, съдът приема следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 26.02.2016г. между третото неучастващо по делото лице - „Провидент Файненшъл България“ ООД като кредитор и ответника А.К.З. като кредитополучател е бил сключен Договор за потребителски кредит, по силата, на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 300 лв. В договора са посочени следните условия на отпуснатия кредит: такса за оценка на досие - 15 лв.; общ размер на фиксирана лихва – 40,98 лв., представляваща 29,73% годишно, като сборът на таксата и лихвата се равнява на 49,0% от годишния процент на разходите. В договора е включена допълнително такса за услуга „кредит у дома“ в размер на 192,84 лв. Така общият размер на дължимата сума по договора е 548,82 лв. Срокът на договора е уговорен в седмици като се дължат 45 броя седмични плащания. Размерът на седмичното плащане, с изключение на последното, е 12,20 лв. Размерът на последното плащане е 12,02 лв. Първото седмично плащане се дължи на 03.03.2016г. Денят от седмицата, в който се дължат плащанията е вторник.
Ответникът не оспори, а напротив призна сключването на процесния договор и подписването му от него. Не оспори и получаването на сумата по договора в размер на 300 лв.
При тези данни, съдът приема, че страните са сключили договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК. Предвид това ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК. Няма спор между страните, че кредитодателят „Провидент Файненшъл България“ ООД е предоставил на ответника сумата по кредита в размер на 300 лв. Ответникът оспори твърденията, че домът му е бил посещаван от нарочен служител на кредитора, който да е извършил услугата „кредит у дома“.
От представените писмени доказателства – Договор за цесия от 01.07.2017г. и Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД се установява, че кредиторът по Договора за потребителски кредит от 26.02.2016г. „Провидент Файненшъл България“ ООД е прехвърлил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД вземанията, които има спрямо кредитополучателя А.К.З. по договора за потребителски кредит от 26.02.2016г.
Установява се от приетите по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД от 01.06.2018г., Допълнително споразумение към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.11.2017г. и Приложение №1 към него, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД от своя страна е прехвърлило на ищеца по настоящото дело „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземането си срещу ответника А.К.З. по процесния договор за потребителски кредит от 26.02.2016г. в общ размер от 549 лв., в което е включена главница от 300 лв. Дружеството-ищец е било упълномощено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД да уведоми всички длъжници по всички вземания на „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/, възникнали по силата на сключени договори за потребителски кредити, за прехвърлянето им на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на Договор за цесия от 01.07.2017г., видно от приложеното по делото пълномощно.
Представени са уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземанията, изпратени до ответника А.К.З. от „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/ и от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Същите са връчени на ответника, видно от приложените известие за доставяне, на датата 02.07.2018г.
Крайният срок за изплащане на задълженията по процесния договор за кредит е настъпил на 08.01.2017г. – датата на последната погасителна вноска. Кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем и ищецът не се позовава на предсрочна изискуемост на същия.
При тези данни се налага извода, че вземанията на първоначалния кредитор по процесния договор за потребителски кредит са прехвърлени по надлежен ред, чрез цитираните договори за цесия, на търговското дружество – настоящ ищец по делото и че той е кредитор на ответника. За извършените прехвърляния на вземанията по договора за кредит ответникът е бил надлежно уведомен, включително и с връчването на препис от исковата молба, въз основа на която е образувано производството по настоящето дело, и приложенията към нея. Следователно цесиите са породили своето правно действие. Ответникът не оспори цесиите, както и активната процесуална легитимация на ищеца по делото. Не изложи твърдения за извършване на плащания по договора за кредит на предходен кредитор.
Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.11 ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
В процесния договор за кредит е уговорен размер на седмично плащане с изключение на последното – 12,20 лв., размер на последното плащане – 12,02 лв., срок на договора – 45 седмици, падеж на първото седмично плащане 03.03.2016г. и падеж на определен ден от седмицата - вторник на всяка следваща седмична погасителна вноска. От посоченото се налага изводът, че в договора се съдържа информация за съответните плащания и сроковете за това. Съгласно цитираната разпоредбта на ЗПК, за да се приеме, че съответни уговорки в договора по своята същност представляват погасителен план, следва да са посочени размерът на съответните плащания и срока за това, както и да е направена разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи. В конкретния случай липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя. Не става ясно каква част представлява съответно главница, лихви и допълнителни разходи по кредита. Липсва информация, която да показва всяка отделна вноска каква част от главницата, лихвите и допълнителните разходи погасява. Не става ясно как е формирана седмичната погасителна вноска с изключение на последната в размер на 12,20 лв., съответно как е формирана последната погасителна вноска в размер на 12,02 лв.
Задължение на кредитора е да направи разбивка не само на целия размер на предоставения паричен кредит, но и на всяка отделна погасителна вноска. От процесния договор за потребителски кредит е видно, че общият размер на дължимата сума по него от 548,82 лв. е сбор от сумата от 300 лв. – главница по договора, сумата от 15 лв. – такса за оценка на досие, сумата от 40,98 лв. – общ размер на фиксираната лихва и сумата от 192,84 лв. – такса за услугата „кредит у дома“. Не е посочено и не става ясно във всяка една седмична вноска какъв е размерът на главницата, съответно на лихвите и допълнителните разходи. Съгласно чл.25 от приложените към договора за потребителски кредит „Договорни разпоредби, таксата „кредит у дома“ се заплаща на равни вноски през периода на кредита, а не се дължи и съответно начислява еднократно. Освен това не става ясно как се определя и какъв е дължимият размер на таксата „кредит у дома“, съответно за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя и за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, както и как се погасява тази такса с всяка седмична вноска.
С оглед гореизложеното съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на разпоредбите на чл.11 ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, тъй като няма погасителен план с изискуемото от закона съдържание. Предвид това договорът се явява недействителен, на основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
За пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи, че клаузите за дължими от ответника такса за оценка на досие и такса за услугата „кредит у дома“ са нищожни на основание чл.21 ал.1 и 2 от ЗПК. Съгласно чл.25 от договорните разпоредби на процесния договор за потребителски кредит 30% от таксата „кредит у дома“ е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на клиента. Следователно останалата част от таксата представлява печалба за кредитора. Така с тази клауза се заобикаля императивното правило на чл.19 ал.4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор тези такси не са включени в ГПР и ако се добавят към тази величина, то ще се надхвърли лимита по чл.19 ал.4 от ЗПК. Поради това договорката за заплащането им се явява нищожна – по арг. от 21 ал.1 от ЗПК.
Отново за пълнота на изложението следва да се отбележи и това, че по делото не са ангажирани доказателства за изпълнението на услугата „Кредит у дома“ от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК /цитирана в определението по чл.140 от ГПК/, ищецът следваше, чрез пълно и главно доказване, да установи това обстоятелство, за да обоснове възникването на задължение за ответника да заплати нейната стойност.
Що се касае за таксата за оценка на досие, то съдът приема, че същата по съществото си представлява дейност на кредитора по проучване платежоспособността на кредитополучателя, с оглед на което тя противоречи на забраната на чл.10а ал.2 от ЗПК - кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
При така приетото и на основание чл.23 от ЗПК, ответникът следва да върне на кредитора-ищец само чистата стойност на кредита, без лихви или други разходи по кредита. Ответникът не оспори, напротив призна, че е получил по процесния договор за кредит сумата в размер на 300 лв. В исковата молба ищецът признава погасяването /плащането/ от страна на ответника на сумата в размер на 228,60 лв. Следователно оставащата дължима сума е в размер на 71,40 лв.
Мораторна лихва върху получената чиста стойност, дължима по кредита при недействителност на договора се дължи от поканата по арг. от чл.84 ал.2 от ЗЗД, което в случая се явява исковата молба.
Предвид гореизложеното предявеният установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка чл.9 и сл. от ЗПК се явява доказан и основателен за сумата от 71,40 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №*********/26.02.2016г. Над този размер и до претендираният с исковата молба размер на вземането за главница от 185,78 лева, искът като неоснователен ще следва да се отхвърли.
Като неоснователен, искът следва да се отхвърли и за останалите претендирани вземания, а именно: за договорна лихва в размер на 14,38 лева за периода от 10.07.2016г. до 08.01.2017г., за такса за оценка на досие в размер на 8,73 лева за периода от 10.07.2016г. до 08.01.2017г., за такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 33,34 лева за периода от 17.07.2016г. до 08.01.2017г., за такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на 77,99 лева за периода от 10.07.2016г. до 08.01.2017г., за обезщетение за забава в размер на 45,70 лева за периода от 11.07.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2019г., за които е издадена Заповед №869 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.04.2019г. по ч.гр.д.№1390/2019г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
При този изход на делото и съобразно уважената част от исковите претенции, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени част от сторените от него разноски в заповедното и в исковото производство в размер на 97,56 лева /при определен от съда размер на юрисконсултското възнаграждение за настоящето производство на основание чл.78 ал.8 от ГПК в размер на 150 лева/.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
По иска на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника М.М.Р. – юрисконсулт, със съдебен адрес *** против А.К.З., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А.К.З., с ЕГН **********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 71,40 лв. - главница по Договор за потребителски кредит №*********/26.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед №869 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.04.2019г. по ч.гр.дело №1390/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за вземане за главница над посочения размер от 71,40 лева и до претендираният с исковата молба размер на вземането за главница от 185,78 лева, както и за останалите претендирани вземания, а именно: за договорна лихва в размер на 14,38 лева за периода от 10.07.2016г. до 08.01.2017г., за такса за оценка на досие в размер на 8,73 лева за периода от 10.07.2016г. до 08.01.2017г., за такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 33,34 лева за периода от 17.07.2016г. до 08.01.2017г., за такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на 77,99 лева за периода от 10.07.2016г. до 08.01.2017г., за обезщетение за забава в размер на 45,70 лева за периода от 11.07.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2019г., за които е издадена Заповед №869/08.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1390/2019г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.К.З., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, с пълномощник М.М.Р. – юрисконсулт, със съдебен адрес *** разноски в заповедното производство и в исковото производство в размер на 97,56 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: