Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Асеновград, 18.03.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Районен съд Асеновград, ІІІ
гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при секретаря Неделина Рабаджиева,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 2480 по описа на АРС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9
от ЗПК, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, чрез юрисконсулт С., моли да бъде
установено по отношение на ответника Д.Т.П.,***, че му дължи сумата от 1140,24
лева главница, сумата от 172,51 лева договорна лихва за
периода от 05.01.2018 г. до 26.10.2018 г., сумата от 920,85 лева неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 19.01.2018 г. до 26.10.2018
г., дължими по договор за паричен заем № 3084662 от 22.11.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно с
обезщетение за забава в размер на 130,15
лева за периода от 06.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
31.07.2019 г. и в размер на законната
лихва от тази дата до окончателно изплащане на вземането, за което е издадена
заповед № 878/01.08.2019 г., за изпълнение на парично задължение, по чл. 410 ГПК в производство по ч.гр.д. № 1621/2019 г. по описа на АРС, ІІ гр.с.
Ищецът
твърди, че вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №
1621/2019 г. по описа на АРС, произтичат от неизпълнение на задължения по
договор за паричен заем № 3084662 от 22.11.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В
изпълнение на договора „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е отпуснал сумата от 1250 лв. в заем, получена от ответника, за
което последният се е подписал в договора, като по този начин дружеството
изпълнило задълженията си по договора. За ответника възникнало задължение да
изплати сумите по договора на 24 равни двуседмични вноски по 61,30 лв. всяка, в
която се включват договорна лихва и разноски, като общия размер на сумата,
която следвало да бъде възстановена била уговорена на 1471,20 лв., от които
договорна възнаградителна лихва в размер на 221,20
лв., до 26.10.2018 г.
С договора
било уговорено, че при забава на плащанията над 30 дни се дължи такса за
разходи, които следва да бъдат заплатени от заемателя,
в размер не повече от 45 лв., поради което и на ответника били начислени
разходи в този размер.
Поради
неизпълнение на задължение по договора за предоставяне на обезпечение, посочено
договора – две физически лица, поръчители, които да отговарят на посочени в
договора условия, в тридневен срок от подписване на договора, съгласно чл. 4,
ал. 1 от договора за кредит, била начислена неустойка за неизпълнението на
задължението на длъжника да предостави посоченото обезпечение в тридневен срок
от сключване на договора, в размер на 1052,40 лв., на 24 равни вноски, в размер
на 43,85 лв., платими на съответните падежни дати погасителните вноски по
договора за заем. Така погасителната вноска, която следвало да бъде заплащана
от ответника била уговорена в общ размер на 105,15 лв.
Поради
неизпълнение на задълженията на длъжника за заплащане на дължимите суми било
начислено обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатените
погасителни вноски, в размер на 130,15 лв. за периода от 06.01.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда.
Твърди се
още, че кредитополучателят не изпълнил задълженията си, като падежът на
последната вноска, а и срокът на договора изтекъл на 26.10.2018 г.
Твърди се,
че заемателят не е заплатил изцяло дължимите вноски,
като заплатената от него сума била в размер на 335,00 лв., с която били погасени
задължения както следва: неустойка за неизпълнение на договорно задължение в
размер на 131,55 лв., такса разходи в размер на 45 лв., договорна лихва 48,69
лв. и главница от 109,76 лв.
Твърди се още, че кредиторът по договора за
кредит е прехвърлил вземанията, заедно с всички обезпечения, възмездно на ищеца
с договор за цесия от 16.11.2010 г. и приложение към него от 01.01.2019 г., като длъжникът е уведомен за извършеното
прехвърляне с уведомително писмо, което не било получено от ответника, поради
което е приложено към исковата молба. Било образувано заповедно производство по
подадено заявление с искане да бъде издаден изпълнителен лист срещу ответника
за заплащане на горните суми, ведно с обезщетение за забава. След издаване на
заповедта за изпълнение същата е била връчена на осн.
чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и заведен установителен
иск за съществуване на вземането.
Ответникът,
чрез назначения, на осн. чл. 47 от ГПК, особен
представител адв. Д., оспорва изцяло съществуване на задължението,
получаване на сума по договор за кредит от ответника, действителността на
договора за цесия, уведомяване за извършеното прехвърляне на вземането. Твърди,
че договорът за цесия е нищожен поради невъзможен предмет, липса на съгласие,
предписана от закона форма и основание, както и, че е недопустимо длъжникът да
бъде уведомяван за прехвърляне на задължението чрез особен представител.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното:
От приложеното към настоящото
производство ч.гр.д № 1621/2019 г. по описа на РС Асеновград, е видно, че със
заявление от 31.07.2019 г., подадено пред РС Асеновград, заявителят „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответника Д.Т.П., за сумата от 1140,24 лева главница,
сумата от 172,51 лева договорна лихва за периода от 05.01.2018 г. до
26.10.2018 г., сумата от 920,85 лева неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 19.01.2018 г. до 26.10.2018 г., дължими по договор за
паричен заем № 3084662 от 22.11.2017 г., сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ведно с обезщетение за забава в
размер на 130,15 лева за периода от
06.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.07.2019 г. и в
размер на законната лихва от тази дата
до окончателно изплащане на вземането, както и разноски по производството в
размер на 47,28 лева държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева. Посочено е, че задълженията произтичат от неизпълнение
на задължения по договор за заем с № 3084662 от 22.11.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, които
били прехвърлени от кредитодателя с договор за цесия
на ищеца. Издадена била заповед за изпълнение по образуваното ч. гр. дело № 1621/19
г., която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като е
установено, че по данни на съседи лицето не пребивава на постоянния си и
настоящ адрес, тъй като е в Англия, поради което на ищеца било указано да установи
вземането си по съдебен ред в месечен срок от получаване на съобщението за
постъпилото възражение срещу заповедта.
Настоящият иск бил подаден от
заявителя в дадения срок, за установяване на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение, поради което и процесуално допустим.
От събраните в настоящото производство писмени доказателства се установява,
че на 21.11.2017 г. между ответника, в качеството му на кредитополучател и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е бил
сключен Договор за паричен заем № 3084662, представен в копие по делото, ведно
с предложение за сключване на договор за паричен заем, подписан от ответника и
тарифа на кредитодателя, като тези доказателства не
се оспорват. От представения договор за заем е видно, че заемодателят е предал
на заемополучателя заемната сума от 1250 лв., а заемополучателя се е задължил да върне сумата на 24 двуседмични
погасителни вноски, всяка по 61,30 лв. В чл. 6 от Договора за паричен заем е
уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 35,00 % , а в чл. 8 от същия договор
годишен процент на разходите по кредита 40,86 %. В чл. 7 от договора е посочена
общата дължима сума в размер на 1471,20 лв.
В чл. 4 от договора за заем е уговорено задължение на заемателя
да представи на заемодателя в срок от три дни едно от следните обезпечения: 1.
Две физически лица-поръчители всяко от които да отговаря на следните изисквания
– да представи бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение,
нетния размер на осигурителния му доход да е над 1000 лв,
да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен със заемодателя, да няма
неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други
банкови и финансови институции, а ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статут не по-лош от 401 „редовен“, или 2. Банкова
гаранция с бенефициер заемодателя, за общо дължимата
сума по договора, със срок на валидност 30 дни след изтичане на срока на
договора за заем. Страните са уговорили неустойка при неизпълнение на това
задължение в размер на сумата от 1052,40 лв., която неустойка се дължи
разсрочено, като към всяка уговорена парична вноска по договора се добавя
сумата от 43,85 лв.
Кредитодателят изпълнил задължението си
и предоставил уговорената с договора сума на ответника, доколкото в чл. 3 от
договора е записано, че със заетата сума се рефинансира друг заем на ответника,
по договор за паричен заем № 2814537 в размер на 1235,17 лв., а остатъкът е
предаден на заемателя, като договора има силата на
разписка и с подписа си заемателя удостоверява
получаване на сумата. Ответникът не изпълнил задължението си да предостави на
заемодателя едно от двете уговорени обезпечения, както и не изпълнил изцяло и задълженията
си да изплати заетата сума по уговорения в договора начин, ведно с оскъпяването
по кредита, до изтичане на срока на договора - 26.10.2018 г.
От представения Договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., между „Изи асет мениджмънт“ АД гр. София,
в качеството на продавам и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, гр. София
(към момента „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, видно от търговски
регистър), в качеството на купувач, се установява, че двете дружества са
постигнали съгласие за продажба на изискуеми и ликвидни вземания по договори за
кредит, сключени от физически лица с продавача, които не изпълняват
задълженията си по тях, като вземанията се индивидуализират в Приложение № 1,
което е неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне. От
приложеното в копие към исковата молба извлечение от приложение № 1 от 01.01.2019 г., както и потвърждения за извършена цесия от
продавача, се установява, че е прехвърлено задължението на ответника по процесния договор от кредитодателя
на ищеца в настоящото производство.
Видно от приложените пълномощно и уведомителни писма е, че на кредотополучателя е изпратено уведомление за извършеното
прехвърляне, но не е доставено, поради ненамиране на адреса.
От приетото без възражение на страните и възприето изцяло от съда
заключение по допуснатата ССЕ, по която вещото лице е проверило счетоводството
на ищеца и предоставената информация от кредитодателя,
е видно, че с приложение №1 от 01.01.2019г към рамков
договор за прехвърляне на вземания (цесия) на 16.11.2020г., „Изн Асет Мениджмънт“ АД прехвърля
и продава на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземането си,
индивидуализирано на ред 90, в размер на 2298,70 лв., дължимо от ответника Д.Т.
Панайотов. Съгласно представено извлечение от „Изи Асет Мениджмънт“АД по договор № 3084662 от 21.11.2017г.
общото задължение на ответника включва: Редовна главница по договор: 1250.00 лв.,
Неустойка: 983,60лв., Лихви просрочие: 65.10лв., като
цедираните задължения са в общ размер от 2298,70лв. Според
представената справка - извлечение от системата на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, върху главницата „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
начислила лихва за забава в размер на 130,15 лв. Остатъкът от задължението на
ответника, е както следва: Редовна
главница по договор: 1140.24 лв., Възнаградителна
лихва: 172,51 лв., Неустойка: 920,85 лв. и Лихви просрочие:
130,15 лв., като общото задължение е посочено в размер на 2363,75 лв.
Експертизата е изчислила част лихва за забава в размер на 164,97 лв. върху
главници за периода 05.01.2018 г до датата на подаване на исковата молба в PC
Асеновград 13.11.2019 г. , като сочи размер на задължение на Д.Т. Панайотов
общо от 2398,57 лв., от които главница по договор: 1140,24 лв., възнаградителна лихва: 172,51 лв., неустойка 920,85 лв. и
посоченото обещцетение за забава в размер на 164,97
лв.
С така представените писмени доказателства се установява сключване на
договор за кредит и усвояване на сумата от ответника. Посочената различна дата
на договора в исковата молба и заявлението за издаване на заповед за изпълнение
съдът приема техническа грешка, доколкото е посочен и номера на кредита, както
и съществените му характеристики – заемна сума, срок, лихвен процент и ГПР,
както и с оглед счетоводните записвания на страните по договора за цесия,
проверени от вещото лице по назначената ССЕ.
Съдът приема надлежно установено и прехвърлянето на вземането по този
договор, доколкото е представен писмен договор, с който се уговарят условията
за прехвърляне на вземания от страна на кредитодателя
на ищеца в настоящото производство, същите са подписани и с подписа е
удостоверено изявлението на страната. Законът не изисква форма за
действителност на договора за цесия, в конкретната хипотеза е сключен в писмена
форма, като индивидуализацията на вземанията се прави с последващ
акт – приложение № 1, като в конкретния случай вземането по договора за кредит
№ 2814537 с посочен размер, съответстващ на осчетоводения от кредитодателя, съгласно приетата експертиза. Уведомяване на
длъжника не е елемент от сключването на договора за цесия, като същото е
предвидено в закона единствено с цел избягване на плащане от длъжника на
ненадлежния кредитор. В случая е спазено и изискването на закона възможността
за прехвърляне на задължението по договора за кредит да е предвидена в самия
договор. Или с постигане на съгласие между продавача и купувача на вземането
договорът за цесия е породил правно действие и ищецът се легитимира като
кредитор в настоящото производство. Съобщаването на цесията е надлежно извършено
в хода на производството, доколкото същото, ведно с упълномощаване за
извършването му от ищеца, е приложено към исковата молба и връчено на особения
представител на ответника. За възможността връчването да се осъществи по този
начин, на особен представител на длъжника, практиката на ВКС и тази на
съдилищата е категорична и последователна, че уведомяване на длъжника за цесията
може да се извърши и от новия кредитор (при надлежно упълномощаване от стария),
чрез предявяване на иска за защита на цедираното
вземане (за неговото присъждане или установяване) като уведомяването настъпва с
получаване от длъжника на препис от исковата молба на цесионера,
защото то е факт, осъществил се до приключване на устните състезания, подлежащ
на съобразяване от съда, съгласно императива на чл. 235, ал. 3 ГПК. (така в Определение
№ 72 от 05.02.2021 г. по т. д. № 1188 / 2020 г. на Върховен касационен съд,
1-во тър. отделение) Уведомяване в тази хипотеза може
да се извърши и чрез връчване на исковата молба и приложенията на особения
представител на длъжника, което се приравнява на лично връчване. Приемането от
особения представител на материалноправно изявление
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, адресирано до отсъстващия ответник, се приема допустимо, защото
то не е с оглед личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични
субективни права, като в този смисъл е и постановената по реда на чл.290 ГПК на
състави на ТК на ВКС - Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г., на I
т.о., Решение № 139/05.11.2014г. по т. д. № 57/2012г., І т.о., Решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018г., на І т.о.
Не твърди извършване на плащане по кредита от прехвърляне на задължението
до уведомлението. Поради това и съдът счита, че е налице валидно прехвърлено
задължение на длъжника по договор за кредит, доколкото такова съществува, на
ищеца в настоящото производството.
Процесният договор за паричен заем
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, доколкото кредиторът е юридическо лице, което предоставя кредит в рамките на
своята търговска дейност на физическо лице, което не е търговец и не действа в
рамките на своята професионална дейност, срещу задължението да заплати
стойността на услугата чрез извършване на периодични вноски. Съдът е длъжен
служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи с договорите с потребител
както в заповедното производство, така и в исковото, като отчита противоречието
им с добрите нрави, а в конкретния случай и с императивните разпоредбите
на ЗПК и ЗЗП и се произнася по действителността им, с оглед
засилената защита на по-слабата икономическа страна от закона и установената
практика при прилагане на общностното право на ЕС.
В процесния договор, в чл. 4, на
кредитополучателя е поставено условие за предоставяне на обезпечение -
поръчителство или банкова гаранция, в тридневен срок след сключването на
договора и след изтичане на който срок е предвидено заплащане на неустойка в
необосновано голям размер, а именно 1052,40 лв. Съгласно задължителните
указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза
за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, като за нищожността на неустойката съдът следи служебно.
С оглед предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението,
многобройни изисквания към евентуалните поръчители и големия размер на
неустойката, както и факта, че неустойката е уговорена за несъществено
задължение по договора, настоящият състав намира, че целта на посочената
договорна клауза не е да обезпечи изпълнението на основното задължение на
кредитополучателя по договора за кредит - да върне предоставената му сума в
уговорения срок и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват, а да послужи като допълнително възнаграждение за
кредитора за предоставянето на сумата. Това води до извода, че задължението е
уговорено така, че да бъде препятствано изпълнението му, за да доведе до
пораждане на уговорената санкция. Самата тя е уговорена така, че да се кумулира към погасителните вноски. Всичко това налага
извода, че уговорената наустойка не притежава
присъщите за неустойката обезпечителната и обезщетителната
функция, а води единствено до оскъпяване на кредита, сигурно увеличаване на възнаградителната лихва и представлява печалба за
заемодателя, която обаче е скрита, доколкото не е посочена в общата сума за
погасяване на кредита и не е включена в годишния процент на разходите. Същата е
в пъти по-голяма от уговорената възнаградителна
лихва. В този смисъл същата се явява уговорена в противоречие с принципите на
справедливостта в гражданския и търговския оборот, а клаузата, въз основа на
която се дължи, неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 143, ал.
2, т. 19 от ЗЗП. С така уговорената неустойка се нарушава разпоредбата на чл.
143 от Закон за защита на потребителите, доколкото е налице уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
потребителя. Така уговорената неустойка задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка, забрана въведена в т. 5 на цитирания текст, както и не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора,
което пък е въведено като условие за неравноправна клауза в т. 19. Поради
изложеното уговорката за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение е
нищожна и не е породила валидно задължение, което да може да бъде прехвърлено
на ищеца с договора за цесия. Ето защо и в негова полза не е възникнало
задължение на ответника да му заплати сумата, посочена като дължима неустойка.
Поради това не може да бъде съдебно признато това право, което е противно на
добрите нрави и сочените законови разпоредби. Нещо повече.
Процесният договор за паричен заем
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, както бе посочено
по-горе (редакция към 29.07.2016 г.) Доколкото нормите са материално правни,
следва да се вземе предвид актуалната към датата на сключване на договора
редакция, а именно ДВ 59 от 29.07.2016 г., тъй като договорът е сключен на 21.11.2017
г. Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда задължителното съдържание
на договора за потребителски кредит да включва годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Законът дава определение на термина в чл. 19 ЗПК, в който
е посочено какво изразява годишния процент на разходите - общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съдът счита, че не е
налице реално посочване на годишния процент на разходите по кредита, тай като
посоченото в договора – обща сума за плащане в размер на 1471,20 лв. и ГПР в
размер на 40,86 % не отговарят на уговорените в действителност с договора, с
оглед приетите по-горе мотиви за скрити разходи още при отпускане на кредита,
както и наличие на заблуждаваща търговска практика, по смисъла на потребителското
общностно право. Още със сключване на договора е уговорена неустойка за
неизпълнение на задължение, което е извън характерния предмет на договора за
потребителски кредит, като задължението е уговорено така, че да бъде
препятствано изпълнението му, за да доведе до пораждане на уговорената санкция,
която води единствено до оскъпяване на кредита, сигурно увеличаване на възнаградителната лихва и представлява печалба за
заемодателя, която обаче е скрита, доколкото не е посочена в общата сума за погасяване
на кредита и не е включена в годишния процент на разходите.
Така се заобикаля ограничението на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващо лимит на годишния процент на разходите, а от
друга страна влече и неизпълнение на задължението за посочване на задължително
съдържание на договора за потребителски кредит. С оглед на това настоящият
състав намира, че процесният договор не отговоря на
изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, като липсата на част от задължителните
реквизити по т.10 от нея води до неговата недействителност, съобразно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Поради изложеното съдът приема, че е налице липса на задължително
съдържание на договора за кредит, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради това, че не е посочен действителният годишен процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит. Поради това и на осн.
чл. 22 от ЗПК договорът за кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита. В случай чистата стойност
на кредита е в размер на 1250 лв.
Признато от ищеца е извършено плащане на сумата от 335 лв., поради което от
чистата стойност на кредита остава неизплатена сумата от 915 лв. Следва да се
спомене, че сумата от 45 лв., представляваща такса разходи, която е погасена с
посоченото извънсъдебно плащане, е недължима и на основание чл. 10а от ЗПК (в
сила от 23.07.2014 г.), която разрешава на кредиторът да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но не и да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита, каквито несъмнено са действията по
извънсъдебното събиране на задълженията по кредита, като и тези такси не са
посочени конкретно и ясно в самия договор. Ето защо съдът приема, че към датата
на прехвърляне на задължението на ответника с договора за цесия е съществувало
задължение за заплащане единствено на сумата от 915 лв., като искът в тази му
част следва да бъде уважен, доколкото не са представени доказателства за
погасяване на задължението. Сумата е дължима ведно с обезщетение за забава от
датата на настъпване на изискуемостта – крайната датата за заплащане на
кредита, от когато е поискана, до датата на подаване на заявлението в съда,
която на осн. чл. 162 от ГПК съдът определя по своя
преценка, на база онлайн калкулатор (https://www.calculator.bg)
в размер на 142,08 лв. и доколкото е поискана в размер на 130,15 лева за
периода от 06.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
31.07.2019 г., искът следва да бъде уважен изцяло. На осн.
чл. 86 от ЗЗД е дължима и законната лихва върху уважената част от вземането от
датата на подаване на заявлението, до изплащане на задължението.
В останалата част, за сумата до претендираната
главница 1140,24 лв., или за 225,24 лв., както и за сумите от 172,51 лева
договорна лихва за периода от 05.01.2018 г. до 26.10.2018 г., сумата от 920,85
лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 19.01.2018
г. до 26.10.2018 г., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй
като не може да бъде прехвърлено в полза на ищеца задължение, което праводателят му не е имал.
Съгласно дадените задължителни указания в Тълкувателно решение № 4/2013 г.
от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, следва ответникът да бъде осъден да заплати
направените в заповедното производство разноски, както и в настоящото, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска. Претендирани са разноски в заповедното производство в
размер на 97,28 лв. в заповедното производство и сумата от 987,10 лв., или общо
в размер на 1084,38 лв., съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Съразмерно на уважената част от иска се дължи сумата от 419,76 лв. за
направени разноски в двете производства.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че Д.Т.П., ЕГН ********** ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис
4, представлявано от Д. Бориславов Бончев - изпълнителен директор, сумата от 915,00 лв. (деветстотин и петнадесет
лева) главница, дължима по договор за паричен заем № 3084662 / 21.11.2017 г.,
сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и длъжника, което вземане е прехвърлено с Приложение № 1 от 01.01.2019 г. към договор за цесия от 16.11.2010 г. на ищеца, ведно
с обезщетение за забава в размер на 130,15
лева (сто и тридесет лева и петнадесет стотинки) за периода от 06.01.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 31.07.2019 г. и в размер на законната лихва от тази дата до окончателно
изплащане на вземането, на осн. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, за които вземания е
издадена Заповед № 878 от 01.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение, по
ч.гр.д. № 1621/2019 г. по описа на Районен съд Асеновград, като отхвърля иска за признаване за
установено съществуване на задължение в размер на сумата от 225,24 лв. (двеста двадесет и пет лева и
двадесет и четири стотинки) главница над уважения размер, сумата от 172,51 лева
(сто седемдесет и два лева и петдесет и една стотинки) договорна лихва за
периода от 05.01.2018 г. до 26.10.2018 г., сумата от 920.85 лева (деветстотин
двадесет лева и осемдесет и пет стотинки) неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 19.01.2018 г. до 26.10.2018 г., дължими по
договор за паричен заем № 3084662 / 21.11.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
длъжника, ведно със законната лихва от 31.07.2019 г. до окончателно изплащане на
вземането, на осн. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за които вземания е
издадена Заповед № 878 от 01.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение, по
ч.гр.д. № 1621/2019 г. по описа на Районен съд Асеновград.
ОСЪЖДА Д.Т.П., ЕГН ********** ***, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис
4, представлявано от Д. Бориславов Бончев - изпълнителен директор, сумата от 419,76
лв. (четиристотин и деветнадесет лева и седемдесет и шест стотинки) направени в
заповедното производство и настоящото производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: