№ 277
гр. С., 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Кючуков
като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20242230200825 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от "..........." АД, ЕИК ............,
чрез изпълнителния и директор И. Б., против Наказателно постановление №
92-02-21/31.05.2024 г., издадено от зам. Председателя на Агенцията по
вписванията, с което на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 63, ал. 6 от
ЗМИП, вр. с §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от изпълнителния
и директор И. Б.. Поддържа жалбата и прави искане за отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, не
се представлява, не е представил становище по жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния
четиринадесетдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен
контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за
установеност на следната фактическа обстановка:
С докладна записка №92-02-21 от 04.01.2024г. на Н.А. в качеството и
Директор дирекция ДЛР и ДЛВ при Агенция по вписванията се предлага на
изпълнителния директор на АВп Д.М. да се предприемат действия по
компетентност от дирекция ПОЧРД по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на юридическите лица
неизпълнили задължението си по ЗМИП-нямат вписване в раздел
1
“действителни собственици“ с приложен списък.
С констативен протокол от 30.03.2024г. И. И.ов, главен юрисконсулт
отдел „административноправно обслужване“, дирекция „правно обслужване,
човешки ресурси и деловодство“ при АВп по повод получената докладна на
Н.А.-директор дирекция ДЛР и ДЛВ след извършена справка по партидата на
"..........." АД констатира, че не е заявен действителен собственик на
дружеството съгласно чл.63, ал.6 от ЗМИП. Съгласно §9, ал.2 от ПРЗ на ЗМИП
е предвиден 4месечен срок за вписване на данните по ал.1 в съответния
регистър по чл.63, от изтичане на срока по ал.1- 31.01.2019г. а именно до
31.05.2019г. Поради което и видно от партидата на "..........." АД предвидения
срок не бил спазен.
На 25.04.2024г. Б. Б. на длъжност старши специалист в служба по
Регистрацията С. към АВп в присъствието на св. К. П.-очевидец на съставяне
на акта, съставила АУАН №92-02-21/25.04.2024г. против "..........." АД, ЕИК
............, представлявана от изпълнителния и директор И. Б. със седалище и
адрес на управление гр.С., ул........... за това, че след справка по ел.партидата на
дружеството в системата на Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел се е установило, че не е заявен
действителен собственик на дружеството.Като съгласно чл.63, ал.6 от ЗМИП
учредените на територията на РБългария юридически лица и други правни
образувания, с изключение на ЕТ, са били длъжни да заявят вписване съгласно
ал.1 действителните си собственици по §2 от ДР ЗМИП ако същите не са
вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по
партидите им.
При тази фактическа обстановка на 31.05.2024 г. е издадено
обжалваното наказателно постановление, с което за извършено от
жалбоподателя нарушение на разпоредбите на чл. 63, ал. 6, от ЗМИП, вр. с §9,
ал.2 от ПЗР на ЗМИП, му е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1000 лв. по чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от
правна страна следното:
Настоящият състав намира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, с което е нарушено правото на защита
на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:
ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват
при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при
извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и
непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или
личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да
допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората -
свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата,
възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията,
при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на
нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли
да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са
надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при
съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две
групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на
2
нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено
обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели
на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието
участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се
възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Видно от
изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти
и обстоятелства.
От този анализ следва, че законодателят разграничава актосъставителя
от свидетелите, присъствали при извършване на нарушението. В тази връзка в
отделните алинеи на чл. 40 от ЗАНН са предвидени различни процедурни
правила за съставянето на АУАН в зависимост от това дали, последният се
съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението
или не. Така съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в
присъствието на свидетел на нарушението и на нарушителя, акта се подписва
от актосъставителя, нарушителя и свидетеля/лите. От друга страна, ако при
извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде
съставен в тяхно присъствие, ал. 3 на чл. 40 от ЗАНН изисква актът да бъде
съставен в присъствието на двама други свидетели, които в този смисъл са
свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното
административно нарушение. Тук следва да се отбележи, че св. К. П. не е пряк
свидетел на нарушението, а е записано в АУАН-очевидец на съставяне на акта.
В този смисъл за непосредствен свидетел/очевидец/на нарушението следва да
се възприеме И. И.ов, главен юрисконсулт отдел „административноправно
обслужване“, който след извършена справка по партидата на "..........." АД
констатирал, че не е заявен действителен собственик на дружеството съгласно
чл.63, ал.6 от ЗМИП. В настоящия случай от приетите по делото писмени
доказателства се установи, че посочения в АУАН свидетел се явява свидетел
при съставянето на акта. Отделно от това при разпита на св.П., същият
противоречиво излага, че е свидетел по съставянето на акта но в последствие
твърди , че всъщност актовете се изпращали готови и те „само ги обработват,
като добавят имена и дати и ги връчват“. Съдът намира, че така изложените
противоречия между писмени и гласни доказателства водят до невъзможност
да се установи от обективна страна качеството на св.П.-дали е бил св.на
съставяне на акта както е посочено в АУАН или е свидетел само на връчването
както твърди при разпит. Изискването е актът да бъде съставен в присъствието
на свидетелите по извършване или установяване на нарушението, които могат
да бъдат един или повече от един. Съществено противоречие съдът установи
и при разпита на актосъставителя Б., която твърди, акта бил съставен на
основание, че няма вписване като съдружници или еднолични собственици на
капитала, лица отговарящи на изискванията на §2, съобразно изискванията на
чл.2 от ЗМИП, което е различно от посоченото в АУАН и НП основание. На
въпрос на жалбоподателя дали се занимава с преписката лично отговаря, че
преписките се изготвят в София и после и се изпращат.Изложеното от
актосъставителя Б. формира у съда мнение, че св.Б. не е съставител на АУАН
както е записано в него, а актът съответно не е съставен в присъствие на
нарушителя в гр.С. на 25.04.2024г. което е нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН-
акта за установяване на административно нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. Участието на нарушителя като
лице, уличено в извършване на административно нарушение се осигурява от
разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН и спазването на това правило не се санира
от последващото връчване на акта за установяване на административно
нарушение. Това нарушение има съществено значение за извода, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и препятства правото на
защита на привлеченото към отговорност лице, дори да се приеме, че с
връчване на АУАН и възможността за възражения в три дневен срок, е
3
осигурено участието му в административно наказателната фаза на
производството. С оглед на посоченото съдът намира, че така изготвения
АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето му, АНО
от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като е
следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде
НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а
при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните
обстоятелства. Административнонаказателното производство въвежда строги
правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно
е за държавните органи, които прилагат административнонаказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липса на произвол.
С тези доводи обжалваното НП подлежи на отмяна на процесуално
основание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 92-02-21/31.05.2024 г.,
издадено от зам. Председателя на Агенцията по вписванията, с което на
основание чл. 118, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 63, ал. 6 от ЗМИП, вр. с §9, ал.2 от
ПЗР на ЗМИП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – С. в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4