РЕШЕНИЕ
гр. Ихтиман, 18.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на единадесети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 574/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба срещу Електронен фиш серия К №3942723 на ОДМВР София, с който на И.Ж.М.,
ЕГН **********, на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
Твърди
се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като неправилно са били поставени знаци
B26 и ЕФ не съдържа необходимите реквизити.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Постъпило е писмено становище, в което се поддържа жалбата и се допълва, че
датата на нарушението е извън обхвата на заповедите за ВОБД.
Въззиваемата
страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност жалбата.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по
реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от
получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай електронният
фиш е получен на 08.10..2020г. (видно от представена от АНО справка на л. 20 от
делото), а жалбата е подадена на 21.10.2020г.
(видно от пощенски плик на л. 6 от делото), поради което следва да се приеме,
че жалбата е подадена в срок.
На
13.07.2020 г. в 15,11 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 46+000 с
посока гр. Пловдив, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH
CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС РЕНО
МАСТЕР с рег. № ******** със скорост от 120 км/ч при разрешена скорост от 70
км/ч, въведена с пътен знак В26.
След
преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС
на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение.
От
направена справка за собственост се установява, че цитираният автомобил е
собственост на „А. К.“ ООД.
В
отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с
който за нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 400 лв. В обжалвания фиш след
приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 120
км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с
50 км/ч.
От
разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка №
0229425/13.07.2020 г., се установява, че на 13.07.2020 г. в 15,11 часа лек
автомобил с рег. № ******** е засечен със скорост от 124 км/ч. В случая в
съответствие с техническите и метрологични характеристики от така измерената
скорост 124 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал най-голямата възможна
грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за установена скорост
от 120 км/ч при разрешена 70 км/ч и превишение от 50 км/ч, което е точно
изписано. В атакувания електронен фиш е посочена разрешената скорост на
движение, скоростта на движение на автомобила, както и стойността на
превишението - намалени с 3% толеранс, поради което не е налице неяснота
относно конкретните параметри на нарушението, още повече, че намалението е и в
полза на нарушителя.
От
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява,
че срокът на валидност е до 07.09.2027г.
От
протокол №55-С-ИСИС/30.09.2019г. от проверка на преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване
№11743с1 е проверено в периода от 24.09.2019г. до 25.09.2019г.
По
делото са представени Заповед №РД-11-246/11.04.2017г.; Заповед
№РД-11-1065/27.10.2017г.; Заповед №РД-11-19/12.01.2018г.; Заповед
№РД-11-440/31.05.2018г.; Заповед №РД-11-1328/19.12.2018г.; Заповед
№РД-11-650/31.05.2019г.; Заповед №РД-11-1323/30.10.2019г.; Заповед
№РД-11-229/17.03.2020г., както и Заповед №РД-11-576/26.06.2020г. (л. 16
от делото), относно временна организация и безопасност на движението (ВОБД)
чрез въвеждане на ограничение на АМ Тракия в участъка при п.в. Мухово от км
45+200 до км 46+266. При проследяване на хронологията на горецитираните
заповеди се установява, че ВОБД е въведена с първата заповед, като всички
останали (с изключение на Заповед
№РД-11-229/17.03.2020г.) удължават крайния период на ограничението. Така със Заповед
№РД-11-576/26.06.2020г. (л. 16 от делото) този период е удължен до
31.12.2020г.. Следователно датата на твърдяното нарушение- 13.07.2020г.,
попада в обхвата на заповедта, поради което възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че датата на нарушението е извън обхвата на
заповедите за ВОБД е неоснователно.
Процесният
ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр.
2-ро от ЗДвП,
тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Настоящият
състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и
сметката на доброволното ѝ заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на
наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения,
установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В
подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо
се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен
документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично
посочвано. За същия, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен
аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на
правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел
пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по
отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по
съставянето им. Ето защо например след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително
условие посочването на датата на издаване на електронния фиш, то тази липса не
представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и
съдържанието на ЕФ.
Разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се
издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална
норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на
административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
По
делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо
средство № 11743с1.
В
ЕФ е посочен видът и номерът на автоматизираната система, а именно "ARH
CAM S1" с №11743с1, което съвпада и с посоченото в изготвения протокол по чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където също са индивидуализирани
видът и номерът на автоматизираното средство.
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки
протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя
да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка е
представена по делото. Дори тази снимка да не беше представена, то това би било
нарушение, но то по характера си е такова, че не препятства установяването на
местоположението на АТС, което е посочено достатъчно точно в протокола за
използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със
съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТС е установимо
и от снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на същото
в случая съвпада с това на установяването му. С оглед изложеното дори да беше
налице нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015 г. на МВР, то не би било съществено, тъй като не нарушава правото на
защита, поради което не е основание за отмяна на електронния фиш.
Местоположението на пътен знак В26,
въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената схема за
организация на движението, поради което възражението на жалбоподателя в тази
насока е неоснователно. Съгласно чл.50, ал.1 от ППЗДвП забраните, въведени
с пътни знаци В20, В24, В25, В26,
В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя,
или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Процесното деяние е
извършено на км 46+000 с посока гр.
Пловдив, т.е. в участък с въведено ограничение на скоростта от 70 км/ч. с пътен
знак В26. От страна на жалбоподателя не са представени никакви доказателства
досежно твърдението му, че разстоянието между пътните знаци е било само 30м..
Напротив- от представената схема за организация на движението е видно, че
разстоянието между знаците е 200м., т.е. дори повече от изискуемите по закон
100м., поради което жалбоподателят е имал достатъчно време да намали скоростта
си на движение и да продължи да се движи в рамките на въведеното ограничение.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Според ал. 2 на същата разпоредба когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Следователно е налице установена оборима презумпция при липсата на данни относно лицето, на което е предоставено превозното средство и което в момента на нарушението е управлявало същото, да се приеме, че извършител на деянието е собственикът на превозното средство и съответно на него да бъде наложено съответното административно наказание. Това е така, защото към момента на извършване на нарушението, известните данни са тези, които се съдържат в информационната система на МВР за регистрация на пътни превозни средства. С подаването на декларация собственикът може да обори презумпцията, като посочи друго лице, на което автомобилът е бил предоставен за управление и представи неговите данни, включително и свидетелството му за управление, в който случай издаденият електронен фиш се анулира и се издава нов на името на посочения от собственика водач. При тази законодателна уредба няма необходимост административнонаказващият орган да издирва водача на МПС. Законът е въвел облекчен режим за оборване на презумпцията, като следва да се подаде единствено декларация, в която да се декларират изгодни за декларатора факти, а именно, че друго лице е управлявало собствения му автомобил, придружена от свидетелството на управление на това лице, като дори не е необходимо този факт да бъде безспорно доказан.
В конкретния случай първоначално е издаден друг, различен ЕФ Серия К №3782697 срещу Д. Д. Б., законен представител на юридическото лице- собственик на МПС. По реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е представена декларация, че не законният представител на ЮЛ, а друго лице- жалбоподателят И.Ж.М., е управлявало автомобила. Към декларацията е приложено СУМПС. С подаването на декларацията и документите по чл. 189, ал. 5 ЗДвП е оборена предвидената от законодателя презумпция, като е посочено лицето, на което автомобилът е бил предоставен за управление и са представени неговите данни, включително и свидетелството му за управление, поради което правилно ЕФ Серия К №3782697 е бил анулиран и е издаден нов ЕФ на името на посочения в декларацията водач, а именно- обжалваният по настоящото дело Електронен фиш серия К №3942723 срещу И.Ж.М.,
От
събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при
издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по
чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш.
Санкцията
е определена в съответствие с чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП,
предвиждащ за превишаване от 41 до 50 km/h глоба 400 лв.. Установено е, че
наказуемата скорост на движение на автомобила е била 120 км/ч, т. е.
превишението над въведеното ограничение е с 50 км/ч, и размерът на глобата е
400 лева, като наказващият орган няма възможност да допълнителна преценка на
обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.
Ето
защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и законосъобразен,
поради което следва да бъде потвърден.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №3942723 на
ОДМВР София, с който на И.Ж.М., ЕГН **********,
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2,
т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София
област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: