№ 69
гр. Варна , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Илия Христов Николов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600227 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство пред настоящата инстанция е образувано по
жалба на подс.Т. В. ВЛ., чрез неговия процесуален представител-адв.Р.К.
АКРазград и жалба на частния обвинител Ф.Р., чрез нейния повереник-
адв.И.Й.-ШАК против Присъда №260005 от 28.04.2021г., постановена по
НОХД №380/2020год. по описа на Шуменски окръжен съд.
С въззивната жалба на подсъдимия се претендира за необоснованост на
постановената присъда, допуснато съществено процесуално нарушение на
съдопроизводствените правила и явна несправедливост на наложеното
наказание. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимия бъде признат за невиновен и оправдан.
Частният обвинител претендират за изменение на присъдата, като
подсъдимият бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото
обвинение по чл.343,ал.1,б„в“ вр. Чл.342,ал.1 от НК, увеличаване на
1
наложеното наказание „лишаване от свобода“ на четири години и
увеличаване на наказанието „лишаване от правоуправление“.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
Апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на
въззивните жалби и законосъобразност на постановения съдебен акт.Счита,
че деянието е квалифицирано правилно от проверявания съд,а наказанието-
съответно на извършеното.
В пренията по делото защитника на частния обвинител поддържа
въззивната жалба по изложените съображения.Счита, че не са налице
предпоставките за приложение на привилигирования състав на чл.343а от НК,
а наказанието смята за занижено.
Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и доразвива изложените
в нея основания. Моли за оправдателна присъда.
В личната си защита подс.В. оспорва констатациите на тройната САТЕ,
счита, че няма вина за настъпилото ПТП и моли за оправдателна присъда.
В последната си дума моли настоящата инстанция да прекрати
наказателното производство.
Настоящият състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите във въззивната жалба и допълненията към нея,
становището на страните и извърши цялостна проверка на постановеният акт
по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му,
съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Предмет на въззивна проверка е Присъда №260005 от 28.04.2021г.,
постановена по НОХД №380/2020год. по описа на Шуменски окръжен съд, с
която подсъдимия Т. В. ВЛ. е признат за виновен в това, че че на 01.06.2019 г.
на път I-2 /Варна – Разград – Русе/, на км. 102+620 в посока от гр. Шумен към
гр. Разград, при управление на МПС – л.е. „Ауди Q7“ с рег. № РР 5464 АТ,
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на К.Р.К., настъпила на 02.06.2019 г., като
след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл.
343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложил наказание
една година „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено за срок от
2
три години. Подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан по
първоначалното обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от
НК. На основание чл. 343г от НК, подсд.В. е лишен от право да управлява
МПС за срок от две години.
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока за
обжалване и от надлежни страни.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, въззивния съд
установи от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т. В. ВЛ. е правоспособен водач категории „А, M, B, BE,
C, AM, TKT“, притежаващ свидетелство за управление на МПС № *********,
издадено от ОД на МВР гр. Разград на 22.12.2010г., валидно до 22.12.2020 г.
На 01.06.2019г. подсъдимият заедно със своята съпруга са посетили
свои роднини в гр. Бургас. В късния следобед, двамата предприели обратно
пътуване до гр.Разград. Подсъдимият управлявал л.а. „Ауди Q7“ с рег. № РР
5464 АТ, а съпругата му-св.С. се намирала на предната дясна седалка. След
гр.Шумен двамата спрели за почивка на бензиностанция „ШЕЛ“, след което
продължили пътуването си. Около 22:00 часа подсъдимият се движел по път
I-2 Варна – Разград – Русе. Движението се осъществявало в тъмната част на
денонощието, пътното платно било сухо, автомобилът бил с включени
светлини и приближавал разклона за с. Развигорово, Шуменска област.
В същото време, св.Ф.Р. от с. Байково се намирала на бензиностанция
„Кастрол“, местността „Тополите“, намираща се на главния път Русе –
Разград – Варна, до разклона за с. Развигорово. След като заредила с гориво
управлявания от нея л.а. „Киа Джойс“ с рег. № Н 4220 ВК, Р. потеглила с
автомобила, за да излезе на главния път. До нея в колата пътувал синът й –
пострадалия К.Р.К. на 32 години. Последният страдал от епилепсия и
ограничено разстройство на личността, освидетелстван от ТЕЛК с 92%
неработоспособност, с чужда помощ. Поради заболяването си, К. бил
неспособен да се обслужва сам, неориентиран и често агресивен. От ранната
детска възраст за него полагали грижи родителите му, преимуществено
неговата майка. Когато свидетелката Р. спряла, за да изчака преминаващите
по главния път автомобили, синът й отворил предната дясна врата и слязъл от
колата. Свидетелката оставила автомобила си с работещ двигател и отворена
врата, като го последвала. Същата се опитала да го спре, но той я ударил и
крещял да го пусне. Пострадалият се отскубнал от ръцете й, нанесъл й удар, в
резултат на който св.Р. паднала в храстите отстрани на банкета, а той
продължил да се движи надолу, като скоро го изгубила от поглед. През
цялото време св.Р. увещавала синът си да се върне, тъй като преминаващите
коли създавали за него сериозна опасност. За да го предпази, свидетелката
3
започнала да маха на автомобилите идващи от с.Звегор да намалят своята
скорост. Тъй като синът й се отдалечил много, св.Р. преценила, че колата й се
намира на по-близко разстояние, поради което се отправила към нея за да го
настигне. При придвижването си към лекия автомобил, Р. отправила викове
за помощ към работещия на бензиностанцията, но той не й обърнал внимание,
защото в този момент зареждал друга кола. По това време К. се намирал до
км. 102+620 на път I-2, вдясно на пътното платно за движение, в посока гр.
Шумен и предприел внезапно пресичане отляво надясно спрямо посоката за
движение на приближаващия се в този момент до мястото автомобил,
управляван от подсъдимия В.. Участъкът от пътя бил неосветен и без
обозначение за преминаване на пешеходци, а пострадалият бил с тъмни
дрехи, без светлоотразителни елементи по тях. В този пътен участък
подсъдимият управлявал автомобила със скорост около 88 км/ч при
ограничение на скоростта от 60 км/ч, указана с пътен знак „В-26“.
Автомобилът бил на къси светлини, защото при излизане от ляв завой,
подсъдимият възприел светещите фарове на автомобил, излизащ от
бензиностанцията, поради което превключил светлините. Подсъдимият и
съпругата му забелязали в непосредствена близост пресичащия пешеходец.
Автомобилът ударил намиращият се на пътното платно К. с предната броня, в
дясната странична част на тялото му, в областта на десния долен крайник и
таза. Тялото му отхвръкнало, завъртяло си и се ударило в предния капак и
предното стъкло на автомобила, като било отхвърлено на платното. Ударът
станал в лентата за движение на подсъдимия. Последният намалил скоростта
и след около 50м. спрял и направил обратен завой, за да разбере какво се е
случило. На светлината от фаровете на автомобила си видял пострадалия,
лежащ на пътното платно. Подсъдимият се обадил веднага на телефон 112 и
съобщил за произшествието. Свидетелката Р. не успяла да достигне до
автомобила си, когато чула удар и се обърнала да види какво се е случило.
Видяла автомобила на подсъдимия, приближила се към него и попитала:
„Какво направихте?“. Подсъдимият отговорил, че нищо не знае и тя тръгнала
към сина си. Подсъдимият включил аварийни светлини и спрял
перпендикулярно на пътя, за да предпази тялото на пострадалия от идващите
автомобили. Обадил се по мобилния си телефон на свой приятел– св.С.С. –
полицейски служител, който до скоро работел в пътна полиция. Съобщил му
за станалото ПТП и потърсил неговия съвет какви действия да предприеме,
тъй като бил силно притеснен и в стрес от станалото. След като изпълнил
неговите указания, разговорът бил прекъснат от пристигналите на
местопроизшествието линейка и полиция. Подсъдимият бил извикан от
полицейските служители за проверка на документите и тестван с дрегер, а
свидетелите А. и Ю. помогнали да качат пострадалия с носилка в линейката.
Малко преди това, съпругата му – св. С. В.а се свързала със св. И.Д. и
съпругата му от гр. Шумен, съобщила им за инцидента и ги помолила да
дойдат на мястото, на което последните се отзовали. Подсъдимият помолил
св.Д. да отиде лично в спешния център на болницата, защото е лекар, да се
4
запознае със ситуацията и да прецени дали пострадалият се нуждае от нещо.
Подсъдимият изразил готовност да даде кръв и каквото е необходимо за
лечението му. Св.Д. веднага отишъл в болницата и от лекаря придружаващ
линейката разбрал, че състоянието на пострадалия е критично и тежко, като
съобщил това по телефона на подсъдимия. Въпреки проведените
реанимационни мероприятия пострадалият К. починал в 0.10 ч. на 02.06.2019
г.
На местопроизшествието е извършен оглед и изготвен албум със
снимки.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебно- медицинска
експертиза за оглед и аутопсия на труп № 40/2019г.на пострадалия К.. От
заключението й е видно, че при аутопсията на трупа на К.Р.К., на 32 години,
от с.Байково е установена съчетана травма – глава, гръден кош, корем, таз,
крайници.
Контузия на главата: разкъсноконтузна рана челно слепоочно в ляво, с
охлузвания под раната – към челото и под раната- към лявото слепоочие;
Ивицовидно охлузване на кожата челно в ляво – над средата на веждата;
Ивицовидно петнисто охлузване на дясното слепоочие; Кръвонасядане на
клепачите на лявото око и подочието; Плитко петнисто охлузване на дясната
скула; Охлузване на носния корен и гърба на носа; Оторагия вляво; Обширно
кръвонасядане на меките черепни обвивки в ляво челно, слепоочно, теменно и
тилно и в дясно слепоочно – на ограничена площ; Счупване на люспата на
лявата слепоочна кост с ход към черепната основа, където фрактурната линия
се разделя на три отделни лъча; Малък кръвоизлив (субарахноидален) в
областта на черепната основа; Малки контузионни огнища в зоната на
мозъчната кора слепоочно и тилно в дясно.
Контузия на гръдния кош: Петнисто кръвонасядане на предната гръдна
стена в дясно – под гръдното зърно; Плитко охлузване на гръдната стена
предно-странично, на същото ниво; Охлузване в лявата подмишнична област,
обхващащо и задната страна на лявото рамо; Широко охлузване на гръдния
кош ляво странично, съставено от множество успоредни драскотини, бледо
кръвонасядане в областта на дясната ребрена дъга и коремната стена;
Счупване на шест десни ребра по предна аксиларна линия, с разместване на
фрагментите; Множествени разкъсвания на десния бял дроб от счупени
ребра; Хемопневмоторакс вдясно; Колапс на десния бял дроб; Счупване на
четири леви ребра по средна ключична линия.
Контузия на корема и таза: Охлузване в лявата поясно-седалищна
област, сливащо се с охлузването на гръдния кош ляво странично; Плитко
охлузване върху крилото на лявата хълбочна кост; Счупване на крилото на
дясната хълбочна кост на таза; Счупване на десния ацетабулум; Счупване на
двете срамни кости на таза до симфизата; Счупване на двете седалищни кости
5
на таза; Счупване на напречните израстъци на L2, L3 и L4 в ляво.
Контузия на крайниците: Открита фрактура на костите на дясната
подбедрица- Обширна разкъсноконтузна рана по предно-вътрешната й
страна- горна средна трета; Разкъсване на мускулите в дълбочина;
Спираловидно счупване на двете кости на дясната подбедрица;
Кръвонасядане по вътрешната страна на дясното бедро – средна трета;
Обширно кръвонасядане с неправилна форма по вътрешната страна на лявото
бедро; Плитко охлузване на капачката на лявото коляно; Кръвонасядане по
задна-вътрешната страна на лявата подбедрица- горна средна трета; Петнисто
охлузване със забелване на епидермиса по външната страна на левия глезен;
Кръвонасядане с плитки охлузвания и забелване на кожата по гърба на лявото
ходило в основата на ІІІ, ІV и V пръст; Дребни охлузвания със забелване на
епидермиса по гърба на ІV и V пръст на лявото ходило.
Охлузвания в областта на десния лакът и на долния край на мишницата
с кръвонасядане около тях; Две охлузвания на дясната предмишница; Плитко
охлузване на дясната гривнена става, задно вътрешно; Охлузване на левия
лакът с кръвонасядане около него; Кръвонасядане (с охлузване в центъра) по
гърба на лявата ръка в основата на ІІІ пръст; Кръвонасядане по гърба на ІІІ
пръст на лявата ръка; Плитки охлузвания по гърба на ІV и V пръст на лявата
ръка.
Хистологично е установена анемия на вътрешните органи. Мозък –
субарахноидален кръвоизлив; точковидни и по-големи кръвоизливи в
мозъчния паренхим (контузия); перицелуларен и периваскуларен мозъчен
оток. Миокард – запазен хистологичен строеж. Черен дроб – изразена
паренхимна дистрофия; дифузна средно и едрокапчеста мастна дистрофия ІІ
ст. Бъбрек – хроничен пиелонефрит; паренхимна дистрофия. Бял дроб –
антракоза, интраалвеоларна аспирация, белодробен оток.
Всички установени травматични увреждания са причинени от
действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар, натиск и триене
/за охлузванията/. Същите може да бъдат получени при ПТП – блъскане на
пешеходец от лек автомобил.
В пробата кръв взета от трупа на К. не е установено наличие на алкохол.
Според експертите, непосредствена причина за смъртта на Кирил К. се
дължи на тежък иревирзибилен травматичен шок, развил се на базата на
установената политравма. Между претърпяното ПТП и установените
травматични увреждания е налице пряка причинна връзка.
От заключението на тройната автотехническа експертиза,изготвена в
хода на ДП се установява следното:
-скоростта на движение на автомобил „Ауди“ Q7 преди ПТП и към
6
момента на удара е около 88 км/час.;
-опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на
движение е около 90 м.;
-преди удара, пешеходецът се е движил напречно на пътното платно,
отляво надясно за водача на автомобила. Скоростта му на движение е била
около5,3 км/час.;
-мястото на удара е на 74,2 м преди мерната линия и на 2,4м вляво от
дясната граница на платното за движение /9 м от лявата граница на платното
за движение/.
-в момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение,
автомобилът е бил на около 151 м от мястото на удара. В този момент
пешеходецът е бил извън осветения от автомобила участък при интензивност
от 2 lux. Пешеходецът е бил извън видимата за водача зона.
-обективната видимост от осветеността на късите светлини на левия фар за
водача на автомобила е била 50 m.
-водачът на автомобила не е имал техническа възможност да възприеме
пешеходеца в момента на неговото навлизане на платното за движение.
Водачът е възприел опасността своевременно и в момента на осветяване с
челния фронт на светлините. Спрямо този момент пешеходецът е попадал в
опасната зона за спиране на автомобила.;
-в момента, когато автомобила е бил на 50м от мястото на удара,
пешеходецът е бил на около 3м от мястото на удара при напречно движение.
Ударът е бил неизбежен при установените действия на пешеходеца, както и
при подбраната скорост на автомобила;
-технически съобразената скорост при видимост от левия фар до около
50 м е била около 58 км/час.
-при избора си на скорост, водачът на автомобила сам се е поставил в
техническа невъзможност да предотврати ПТП;
-пешеходецът е имал техническата възможност да се съобрази с
интензивността на движението, със скоростта на приближаващия автомобил и
неговото положение, както и с обстоятелството, че е бил облечен с тъмни
дрехи, с видимостта и че пресича платното извън обозначените за това зони;
-опасната зона за спиране на автомобила при скорост 60 км/час е около
53 м.;
-при своевременното възприемане на опасността от 50м и при движение
на автомобила с 60 км/час, при същото поведение на пешеходеца, удар не би
настъпил, тъй като той бил пресякъл коридора на движение на автомобила.
7
Според експертите, технически причини, довели до възникване на ПТП
са следните:
-основната техническа причина за възникване на ПТП е технически
неправилното пресичане на платното от пешеходеца на необозначено за това
място, без да се съобрази със скоростта и положението на приближаващия
автомобил;
-техническа причина за възникналото ПТП е и движението на
автомобила със скорост над максимално разрешената за участъка. Технически
правилно е водачът на автомобила да се съобрази с ограничението на
скоростта и да управлява автомобила с максимално разрешената скорост за
движение;
-техническа причина за възникналото ПТП е и управлението на
автомобила с технически несъобразена скорост на движение съобразно
осветеността и видимостта пред автомобила. Технически правилно е водачът
на автомобила да се съобрази с видимостта и да управлява автомобила със
скорост, която му позволява да спре в зоната на видимост.
От изготвената комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза № 139/2020г. се установява следното:
-в резултат на настъпилото на 01.06.2019г. ПТП, К.Р.К. е получил
автомобилна травма – блъскане на пешеходец със средната част на предните
състави на лек автомобил „Ауди Q7“, изразяваща се в тежка, несъвместима с
живота съчетана травма със засягане на глава, гърди, гръбначен стълб, таз и
крайници, подробно описани в обстоятелствената част и в съдебно-
медицинската експертиза;
-посочените телесни увреждания имат травматична генеза, дължат се на
механичното действие /удар, притискане, триене/ на твърди тъпи или
тъпоръбести предмети, както и на предмети с широка, твърда и грапава
повърхност и добре отговарят да са получени в резултат на пътно-
транспортно произшествие. При този вид автомобилни травми, в
механогенезата на уврежданията през различните фази на произшествието,
върху тялото на пешеходеца действат различни по своята посока и величина
травмиращи сили. Като първа фаза при този вид произшествия се означава
фазата на първоначалния контакт между тялото на пешеходеца и лекия
автомобил. При него се получават т.нар. контактни увреждания, чието
разположение и характеристики в голяма степен зависят от вида и
конструктивните особености на автомобила. В конкретния случай, през тази
първа фаза на произшествието са се получили уврежданията в областта на
долните крайници и най-вероятно в таза;
-поради конструктивните особености на съвременните автомобили,
мястото на първоначалния контакт между предните състави на лекия
8
автомобил и тялото на пешеходеца е разположено по-ниско от масовия
център на тялото на пешеходеца. Това води до получаване на по-голямо
ускорение на долната половина на тялото му, завъртане на цялото тяло около
напречната му ос и попадане върху предния капак на автомобила. През тази
втора фаза най-често се травмират гръдния кош и главата на пешеходеца.
Като трета фаза при този вид автомобилни травми се означава фазата на
напускане тялото на пешеходеца на предния капак на автомобила поради най-
често аварийно спиране. Под действието на инерционни сили тялото се
плъзга напред, пада върху пътната настилка и се травмира, като най-често се
травмира главата през тази фаза, както и тялото. Ако скоростта е била
достатъчно висока, след падането на тялото върху пътната настилка, следва
плъзгане и триене върху нея. Това триене и придвижване на тялото на
пешеходеца върху пътната настилка се означава като четвърта фаза в
механогенезата на уврежданията при този вид автомобилни травми;
-от локализацията, тежестта и характеристиките на уврежданията, може
да се направи заключението, че посоката на първоначалния удар от предните
състави на лекия автомобил е била отстрани отдясно на пострадалия.
Уврежданията в дясната половина на тялото и крайниците са се получили
най-вероятно през първата и втората фаза на произшествието. Обширните
охлузвания в лявата странична повърхност и лявата половина на тялото и
главата, както и фрактурата на черепните кости са се получили през третата и
четвъртата фаза на произшествието в резултат на удар и триене върху пътната
настилка;
-първоначалния контакт на тялото на пострадалия е бил с предната броня
на автомобила. В резултат на съприкосновението, тялото се премества
относително към автомобила предвид своята инертност и силно се завърта
около хоризонталната си централна ос с приближаване на главата към
автомобила и отдалечаване на краката. По този начин то достига предния
капак, удря се и се плъзга по него. След това пострадалият достига предното
стъкло и с главата си се удря в него. След това тялото се отделя от
автомобила и извършва полет, пада върху настилката и се плъзга и търкаля по
нея. Общото разстояние на отхвърляне на тялото е 49,9м. След ПТП тялото е
намерено леко от коридора на движение на автомобила или в зоната на
средната лента за завиване наляво. Пешеходецът е бил обърнат с дясната си
странична повърхност към автомобила. След удара тялото е отхвърлено на
разстояние около 50м. Разстоянието на полет е 16,3 м, а на плъзгане е 33,6 м.;
При извършения технически оглед на лекия автомобил „Ауди Q7“ с рег.
№ РР5464АТ е констатирано следното: Спирачна система– невъзможна
проверка; Ходова част и окачване– изправни; Кормилно управление –
изправно; Осветление – изправно; Купе (Рама) неизправни – деформиран
преден капак, счупени са предната броня, декоративната решетка и предното
обзорно стъкло. На базата на посочените констатации е направен извод, че
9
автомобилът е технически неизправен.
Въз основа на събрани писмени /медицински документи/ и гласни
доказателства - свидетелски показания на д-р Г. Й.а на ДП е изготвена
послесмъртна съдебно – психиатрична експертиза на пострадалия К.Р.К..
Заключението й е прието без личен разпит на експерта, със съгласието на
страните. От него се установява, че пострадалия страдал от умерена
умствена изостаналост, еретичен вариант; органично разстройство на
личността, епилепсия, големи припадъци, което е неврологично заболяване.
Умерената умствена изостаналост /еретичен вариант/ е в параметри,
обуславящи негодност лицето да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, изпълнени са психиатричния
/умствена недоразвитост/ и психологичния критерий. Поведението му към
момента на деянието от 01.06.2019г. било изцяло обусловено от наличните
тежки дефекти по психичните сфери, които резултират в неспособността му
да възприема правилно и точно фактите и обстоятелствата от околната
действителност, да ги осмисля разумно и да формира адекватно поведение.
Настоящият състав възприе идентична с първата инстанция фактическа
обстановка. Същата се установява от свидетелските показания, частично от
обясненията на подсъдимия и показанията на неговата съпруга- св.В.а, от
изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, както и от
писмените доказателства.
Обстоятелствата около напускане на пострадалия на лекия автомобил
на св.Ф.Р., респ. неговото поведение след това се установява от показанията
както на св.Р., така и на св.Ферхан Ахмедов. Последният е собственик на
ресторант, намиращ се срещу бензиностанцията, поради което
непосредствено е възприел действията на Р. и нейния син. От особено
значение са показанията на свидетеля по отношение поведението на
пострадалия. Според защитата на подсъдимия, пострадалия е „бягал“ по
платното, преди да предприеме пресичането му. Според настоящия състав
твърдяното не кореспондира с доказателствата. Видно от показанията на
св.Ахмедов, дадени на ДП и приобщени по делото по надлежния ред:“Като
чух гласове и разбрах че не карат и бият, светнах към тях и виждам, че
едната фигура с червеното върви надолу, а другата фигура върни нагоре към
бензиностанцията…След това този с червената дреха избяга в храстите
отдясно на пътя и се изгуби….“/вж показания на л.41 гръб от ДП/.
Свидетелят заявява, че Р. и синът й са изминали около 150м. надолу по пътя,
като при връщането на св.Р. на половината път/70м./ е станал инцидента /вж
показания на л.72 от делото/. Темпът на движение на пострадалия се
установява и от показанията на неговата майка-св.Р.. Видно от нейните
показания, дадени на ДП и надлежно приобщени към делото “той се
отскубна и тръгна по платното за движение, като се движеше плътно
вдясно, почти до банкета.Вървеше с нормален ход.“ Преди да тръгне обратно
10
към своя автомобил, свидетелката е видяла пострадалия, който към този
момент се е намирал до разклона за с.Развигорово, застанал на банкета, в края
на пътното платно с лице към разклона /вж показания на л.32 от ДП/.
Действително според свидетелката, същата е изминала една-две крачки,
когато е чула шума от ПТП. Това се опровергава от показанията на
св.Ахмедов, който заявява, че Р. е изминала половината път т.е. около 70м.
Това е обяснимо с оглед психологическото състояние на свидетелката към
този момент и е нейно субективно възприятие. След прочитане на нейните
показания, свидетелката заявява: “в този шок какво съм говорила, даже не си
спомням“. По отношение на мястото, на което подсъдимият е спрял след
удара същото са налице противоречиви факти. Според подсъдимия, това е
станало на около 10 м., а според свидетелката Р. на 50м. Изясняване на този
въпрос има значение единствено и само по отношение интензивността на
спиране на подсъдимия. Същото не рефлектира нито върху неговата скорост,
нито върху мястото на удара /вж обяснения на в.л.К. в с.з. на л.85 и сл. От
делото/. При определяне на скоростта, вещите лица са използвали няколко
подхода, вкл. и най-съвременния метод-този на компютърната симулация и са
проверили скоростта чрез намерените находки и разстояние на отхвърляне на
тялото. Видно от констатациите на експертизата, резултатите при различните
методи са идентични.
Тройната автотехническа експертиза Е ИЗЧИСЛИЛА, а не приела,
както твърди защитата, скоростта на движение на пешеходеца, а именно
1,45м/сек или 5,3 км/ч. КЪМ МОМЕНТА НА УДАРА/вж експертиза на л.104
от ДП/. Според експертите, от обективните данни по делото може да се
направи обоснован извод, че към момента на удара, пешеходецът е бил в
изправено положение и се е движил по платното за движение със спокоен
ход, като това се е осъществявало в посока от ляво надясно за
водача/подсъдимия/. Експертите не могат да се ангажират с отговора за
въпроса какъв е бил ходът на движение на пешеходеца преди удара- дали
същия е бил спокоен, бърз, или е спирал.
Правилно проверявания съд не е възприел обясненията на подсъдимия и
показанията на св.В.а по отношение на „внезапното връхлитане“ на
пострадалия. Св.В.а заявява пред съда, че в момента на удара видяла и
усетила, че „все едно дървен кол ги връхлетял внезапно “, плъзнал се по колата
и паднал. Подсъдимият намалил, направил обратен завой и на светлината на
фаровете видели, че на платното лежи човек. В обясненията си подс.В.
твърди, че след като превключил на къси светлини усетил удар, помислил, че
„хвърлят чувал с нещо върху автомобила “. Направил обратен завой и едва
тогава разбрал, че е ударил човек.
Движението на пешеходеца и неговото положение по пътната лента в
момента, в който същия е станал видим за подсъдимия са изчислени по
експертен път в тройната СТЕ. Субективните възприятия на подсъдимия и
11
неговата съпруга получават своето обяснение от вещите лица в разясненията,
които вещите лица са дали в съдебно заседание. Самото обстоятелство, че
водачът е неговата съпруга не са възприели движението на пострадалия,
според вещите лица отговаря на наличната видимост при къси светлини на
фаровете, времето за реакция и времето за задействане на спирачната система
при установената скорост.“Само за времето, за което е необходимо водачът
да задейства спирачната уредба са необходими около 2 секунди, което е
било около 50м., а 50м. е видимостта пред левия фар“. Това,според вещите
лица обяснява, защо същите не са възприели пешеходеца.
По отношение на техническата възможност на подсъдимия да
предотврати удара, вещите лица са дали две възможности. Първата
предполага движение на подсъдимия с разрешената за съответния пътен
участък скорост от 60кв.м. Действително, при тази скорост, за подсъдимия не
съществува техническа възможност да спре преди мястото на удара, но може
без да спира, да се размине с пресичащия пешеходец, ако поддържа
разрешената скорост, а пешеходецът се движи с непрекъснат постоянен
ход на движение.
Втората възможност се отнася до т.н. съобразена скорост. Същата
според вещите лица възлиза на 58км/ч. Т.е. това е скоростта, при която
подсъдимия е имал техническата възможност да спре в зоната на осветеност
на късите светлини, на които се е движил автомобила. Третата възможност,
която стои извън поведението на подсъдимия, е правомерно поведение на
пешеходеца, който няма право да пресича платното за движение в този пътен
участък.
Така установените факти, поставят следните въпроси.
Първият въпрос, на който съдът дължи отговор е моментът, в който
пешеходецът е станал реална опасност за подсъдимия. Според константната
практика на ВКС,в принципен план, опасността за движението възниква
тогава, когато водачът на ППС има обективна възможност и е длъжен да я
възприеме и съответно да реагира съобразно с предписанията на закона за
нейното избягване. Правилно експертите не са се ангажирали с този въпрос,
тъй като той е фактически, а не експертен. Видно от тройната СТЕ, в момента
на напречно навлизане на платното от пешеходеца и непрекъснат постоянен
ход на движение, автомобилът е бил на около 151м от удара. Имайки предвид
обаче зоната на осветеност, която е и зона на видимост, водачът не е имал
техническа възможност за възприеме пешеходеца в този момент, тъй като се е
намирал на разстояние по-голямо от зоната на осветеност на левия фар. Ето
защо момента на осветяване на пешеходеца с левия челен фронт на
светлините, което е на около 50 метра от мястото на удара е и началото на
опасността за водача, тъй като в този момент пешеходецът става видим за
него и водачът е длъжен да го възприеме и предприеме мерки за
предотвратяването на опасността. Видно от експертизата, в този момент,
пешеходецът се е намирал на 3 метра преди мястото н удара, или в зоната на
12
маркираната средна част на платното.
Вторият въпрос е за причинната връзка между скоростта на автомобила
на подсъдимия и настъпилия обществено опасен резултат.
По делото е изяснено по категоричен начин, че със скоростта, с която
подсъдимия е управлявал автомобила, а именно 88км/ч., ударът не е бил
предотвратим. Това е било възможно при управление със разрешената
скорост от 60км./ч и своевременно възприемане на опасността от водача, при
непрекъснат постоянен ход на движение на пешеходеца. В този случай
пешеходецът ще се намира с 2,1м по-напред от мястото на удара и извън
коридора на движение на автомобила. Т.е. при скорост на движение на
автомобила от 60км/ч и своевременно възприемане на опасността, ударът е
бил предотвратим, независимо от това, че пешеходецът е попадал в опасната
му зона.
Тук е мястото да се обсъди възражението на защитата на подсъдимия
досежно движението на пострадалия. Вещите лица са категорични, че по
време на удара пострадалия се е намирал в движение, като са изчислили
неговата скорост на 5,2км/ч, като движението се е осъществявало от ляво на
дясно. Скоростта е изчислена по експертен път въз основа на обективни
данни по делото и съгласно законите на физиката. Заключението, че
пострадалия е бил в движение по време на удара са обосновани с
локализацията, тежестта и характеристиките на уврежданията. От последните
вещите лица правят извод, че посоката на първоначалния удар от предните
състави на лекия автомобил е била отдясно на пострадалия /вж съдебно-
медицинска и техническа експертиза на л.113 от ДП/. Чрез
механоматематическо моделиране и компютърна симулация вещите лица са
определели относителното движение на тялото по време на контакта с
автомобила, имайки предвид неговите деформации и травмите на
пострадалия. По този начин с достатъчна точност са определени скоростта на
автомобила към момента на удара и мястото на удара. Според експертите,
първоначалния контакт между пешеходеца и лекия автомобил е бил в
областта та долните крайници на пешеходеца и най-вероятно в таза. След
първоначалния контакт с бронята на автомобила, тялото се е преместило
предвид неговата инертност и силно се е завъртяло. Съгласно теоремата за
изменение на кинетичния момент, тялото се е завъртяло около
хоризонталната си ос с приближаване на главата към автомобила и
отдалечаване на краката,респ. в посока обратна на часовниковата стрелка,
гледано надясно от автомобила. По този начин тялото е достигнало предния
капак, ударило се е и се е плъзнало по него. След това пострадалия е
достигнал предното стъкло и с главата си се е ударил в него. Впоследствие
тялото се е отделило от автомобила и извършило полет, като е паднало върху
настилката, като се е плъзнало и търкаляло по нея /вж експертизата/.
Обясненията на подсъдимия, че пешеходецът е „изкочил внезапно“ на
пътното платно се оборват от експертните заключения. По категоричен начин
е установено, че пострадалия се е намирал на пътното платно, когато е
13
застигнат и блъснат от автомобила на подсъдимия. Същия е изминал
разстояние от 9м. от навлизане на платното за движение при напречно
пресичане, което разстояние е изминато за 6,2 секунди. За това време,
автомобилът е бил на разстояние 151,3метра. Имайки предвид разстоянието
на видимост на подсъдимия /осветеност на фаровете/, която е 50м., в момента
на осветяване на пешеходеца с левия челен фронт на светлините, последния е
бил на около 3метра преди мястото на удара, или в зоната на маркираната
средна част на платното /вж експертиза/. Предвид обстоятелството, че
движението се е осъществявало нощно време, на къси светлини, изяснено е
каква е зоната на осветеност пред автомобила, имаща отношение към
възможността на водача да реагира на евентуална опасност за движението,
като си осигури възможност са спре в зоната на осветеност. Съобразно
експертното становище, предния фронт на светлинния сноп лъчи на левия
фар осветеност достига от 40 до 50 метра, а на десния 80-90м. Възприемането
на пешеходец в цял ръст от левия фар е на не по-голямо разстояние от 50м. В
съдебно заседание в.л. К. пояснява, че левия край на фара осветява една
широка лента и на около 3м. след нея, т.е. на не-по малко от 6-7 метра в ляво.
В този смисъл зоната на осветеност осигурява възможност на подсъдимия да
възприеме пешеходец, който се движи както по пътното платно, така и
встрани от пътя.
Няма спор по въпроса досежно посоката на движение на пешеходеца
спрямо автомобила на подсъдимия, както и за положението на
тялото/изправено/ и скоростта на пешеходеца КЪМ МОМЕНТА НА УДАРА.
Това се установява от констатацииите по комплексната АТЕ. Същите са
съобразени с обективните данни по делото и са изчислени съобразно същите.
По друг начин стои въпроса за поведението на пешеходеца и скоростта,
с която се е движил ПРЕДИ УДАРА.
Вещите лица са категорични,че към момента на удара пострадалия е
бил в изправено положение и се е движил със скорост от 5,3км/ч, като
движението му е било от ляво надясно спрямо водача. “Първо, пешеходецът в
момента на удара е бил изправен. Второ, пешеходецът е извършвал това
движение с тези деформации, които ние сме дали. Всичко е възможно преди
това-може да е клекнал, легнал, но в момента на удара е бил изправен със
скорост от 5,2кв/ч.“/вж обяснения на в.л.К. на л.88 гръб от делото/.
Докато определената скорост към момента на удара е изчислена и
съответства на обективните находки, скоростта, с която се е движил същия от
навлизане в платното за движение до МУ почива на предположения.
Вещите лица ПРИЕМАТ, че пешеходеца се е движил от момента на
навлизане на пътното платно до момента на удара с НЕПРЕКЪСНАТ
ПОСТОЯНЕН ХОД,Т.Е. СЪС СПОКОЕН ХОД. Движението на пешеходеца
със „същата скорост“, вещите лица обясняват в съдебно заседание с
„обичайна в експерименталната практика“.Няма спор, че липсват обективни
данни за начина на неговото движение. Вещото лица К. заявява, че
14
заболяването на пострадалия не предполага „аномални двигателни функции“
/вж обясненията на в.л. на л.88 ръб от делото/. В същото време не изключва и
други варианти: „Ако приемете, че има особености в неговата болест, всяко
движение с възможности от неговата психология и състояние са възможни“.
Видно от изготвената съдебно-психиатрична експертиза /л.145 от ДП/,
съгласно експертно решение №34 от 24.01.2018г. на ТЕК при МБАЛ Шумен,
на пострадалия е присъдена 94% ТНР с ЧП с диагноза „епилепсия, големи
припадъци.Органично разстройство на личността“. За начална дата на
инвалидизация е посочена 01.10.1988г. Според експерта са налице данни на
дезорганизирано поведение на пострадалия. Тъй като експертизата е
послесмъртна, същата почина изцяло на писмени данни. Според вещото лице,
същия е възприел умерена умствена изостаналост и органично разстройство
на личността. Умствената изостаналост се характеризира с „нарушаване на
когнитивни, речеви, двигателни и социални умения“. Умственото изоставане
било съпроводено с изразена дисхармония в характеровата сфера, която
кореспондира с основните когнитивни и интелектуални дефицити-краен
примитивизъм, лисващи общи познания за живот, ценности и личностни
нагласи, невъзможност да прогнозира негативните последици от собственото
си поведение и да структурира решения за справяне и дезорганизирано
поведение. Въз основа на изложеното, вещото лице дава заключение, че
пострадалия към момента на деянието не е разбирал свойството и значението
на извършеното и не е могъл да ръководи своите постъпки, като са
изпълнение критериите умствена недоразвитост. “Поведението на осв.К. към
момента на деянието е било изцяло обусловено от наличните тежки
дефицити по психични сфери, които резултират в неспособността му да
възприема правилно и точно фактите и обстоятелствата от околната
действителност, да ги осмисля разумно и да формира адекватно
поведение“.
Данни за поведението на пострадалия дава и св.Ахмедов. „ Виждам, че
едната фигура с червеното върви надолу, а другата фигура върви нагоре към
бензиностаанцията.Аз чувах тези звуци „ууух“ и кух звук като удряне. След
това този с червената дреха избяга в храстите отдясно на пътя и се
изгуби“/вж приобщени показания на л.41 от ДП/.
Св.Г. Й.а-личен лекар на пострадалия свидетелства за неговото
състояние, което описва като много тежко. Според нея, родителите винаги са
били в близост до него. “В селище, където има много превозни средства,
хората го щадяха, те го познаваха, а той си живееше така, както сам прецени.
Свидетелката опровергава твърденията на майката на пострадалия ,че същия
се придвижвал сам.“Никога не съм чувала да е бил пускан от родителите си
да се движи сам. Кой Ви каза такива неща? Ако майката не е до него, значи
бащата, ако не е бащата, значи двамата.Аз не съм го виждала да дойде в
кабинета сам“/вж показания на л.69 от делото/. Свидетелката сочи, че
ползваните от пострадалия медикаменти също влияят върху неговата
концентрация и рефлекси.
15
Сведения за движението на пострадалия дава и неговата майка“. В
показанията си, дадени в с.з. същата сочи: „Доколкото видях, вървеше
встрани на пътя към банкета бавно, не тичаше. Надолу като че ли бързо
вървеше“. В показанията си, дадени на ДП, надлежно приобщени към делото
свидетелката е заявила, че „Преди да тръгна обратно за колата видях, че
Кирил бе достигнал разклона за с.Развигорово. Беше застанал на банкета, в
края на пътното платно с лице към разклона“. Свидетелката обяснява
намеренията на пострадалия да се върне пеша в селото, като заявява, че „друг
път не се е движил пеша в тъмното“.
Св.В.а- съпруга на подсъдимия свидетелства за своите възприятия при
появата на пострадалия на пътя. “Изведнъж това което аз видях и усетих,
все едно дървен кол ни връхлетя внезапно и се плъзна към нас и падна. Мисля,
че фаровете осветиха това нещо. Въобще не съм предполагала, че става
въпрос за човек. …За мен дойде отдясно наляво, или централно и много бързо
се появи. В смисъл, че изневиделица изскочи. Даже за мен това е все едно
един човек, който може нещо на земята да прави и изведнъж се вдига, но аз
не видях“.
В своите обяснения подсъдимия заявява, че му е направило впечатление
още на излизане от завоя, че от бензиностанцията излиза кола, възприемайки
което същият е превключил на къси светлини.“Изведнъж усетих удар. Аз
помислих че хвърлят чувал с нещо върху нас, защото той се свлече и се
изхлузи върху колата ми точно по средата.Плъзна се по колата“.
Подсъдимият заявява, че помни със сигурност, че не е натиснал аварийно
спирачката, а по-късно е намалил своята скорост. „ Не мога да определя от
какво разстояние видях,че има пострадал човек,но видях ясно човек“/вж
обяснения на л.81 от делото/.
Видно от обясненията на вещите лица, дадени в с.з. ако пешеходеца е
спирал, при движение с разрешената скорост от 60км/ч на подсъдимия,
последния не е имал техническа възможност да предотврати ПТП.
От изложеното, настоящия състав намира, че възприетото от вещите
лица постоянно движение на пешеходеца като „обичайно в експертната
практика“ не може да бъде възприето в конкретния случай. Налице са
обективни данни както за бавен, така и за бърз ход и спиране на пострадалия.
Действително тези данни са за движението му преди навлизане на пътното
платно, но същите ведно с данните за неговото здравословно състояние са
индиция за промяна в поведението му,респ. хода на неговата движение. Тъй
като присъдата не може да почива на предположения, настоящия състав прие,
че не може да бъда установено по категоричен начин поведението на
пешеходеца на пътното платно и скоростта на неговото движение преди
мястото на удара.
От изложеното настоящия състав намира, че не може да бъде
установено по категоричен начин причинно-следствена връзка между
разрешената скорост за движение на лекия автомобил на подсъдимия-60км/ч
16
и настъпилия вредоносен резултат-смъртта на пострадалия. Експертите по
категоричен начин са изчислили, че и при движение с разрешената скорост от
60км/ч ударът също е бил непредотвратим,а безопасната скорост на движение
на процесния автомобил е определена на 58км/ч.
Относно процесуалната възможност за преквалификация на
инкриминираното деянието на подсъдимия с ОА нарушение на
правилото на чл.21,ал.2 от ЗДвП в такова по чл.20,ал.2,изр.1 от ЗДвП.
При установено отсъствие на причинно-следсвена връзка между
движението на автомобила на подсъдимия с разрешената скорост от 60км/ч с
обществено опасния резултат, т.к. последния е бил непредотвратим , съдът е
длъжен да изследва поведението на подсъдимия на плоскостта на
задълженията му по чл.20,ал.2 от ЗДвП. Няма спор, че съотношението между
основното правило на чл.20,ал.2 от ЗДВП и установената пределно
допустимата скорост от закона е на общ състав към частен случай. Това е
залегнало още в ТР№28/1984г.,т.4 на ВС. Ето защо, когато водачите не се
движат със съобразена скорост и не вземат мерки за предотвратяване на
опасността, същите не нарушават едновременно основното и специално
правило, а само едно от тях. Няма основание обаче задължението по
чл.20,ал.2 от ЗДвП да не бъде отнесено към водачите, които се движат с
неразрешена скорост по смисъла на чл.21 от ЗдвП, ако по делото бъде
установено, че превишената, или разрешената скорост не се намира в
причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, както е в конкретния
случай. Неблагоприятните условия, които са от значение за безопасността на
движение на водача, са залегнали още в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Движението се е осъществявало в тъмната част на
денонощието, на къси светлини. Видимостта напред, осигурявана само от
включените къси светлини на фаровете на МПС, е била на разстояние около
50 метра. След като при установената скорост на движение от 88км/ч и
разрешена с пътен знак за съответния пътен участък от 60кв/ч, при
установената видимост, водача не е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара, то закономерно неговото поведение трябва да бъде
изследвано на плоскостта на задължението по чл.20,ал.2,изр.1 от ЗДвП, а
именно избор на съобразена скорост с конкретните условия на видимост.
Задължение на водача на МПС при намалена видимост е да съобрази
скоростта си на движение с възможността да възприеме своевременно
наличието на опасност на пътното платно и да предотврати контакт с
препятствието. В този пътен участък скоростта е била ограничена с пътен
знак именно поради наличието на бензиностанция и заведение и опасността
от излизащи автомобили и хора. Тези обстоятелства са били известни на
подсъдимия. В своите обяснения, същия заявява, че често минава през този
пътен участък и знае, че има ограничение на скоростта заради
бензиностанцията и заведението. “Не мога да ви кажа дали съм възприел
знака за ограничаване на скоростта, аз си намалявам заради заведението“.
Установената скорост на движение на подсъдимия напълно го е лишила от
тази възможност, поради което същата не е съобразена с конкретните условия
17
на видимост. Видно от експертното заключение, скоростта, с която
подсъдимия е имал техническа възможност да спре в зоната на осветеност е
била 58км/ч.,т.е.това е и съобразената с конкретните условия на видимост
скорост. Действително пострадалия се е намирал в тъмната част на
денонощието на пътното платно извън населено място, в грубо нарушение на
правилата за движение, но същото не води до извод за случаен характер на
инцидента. Пострадалият е попадал в зоната на осветеност на късите
светлини на подсъдимия, в която последния е бил длъжен да очаква
опасности от всякакъв характер, имайки предвид наличието на
бензиностанция и заведение. Ето защо, тази опасност представлява
предвидимо опасност по смисъла на чл.20,ал.2,изр.1 от ЗдвП, която
подсъдимия не е успял своевременно да възприеме и да избегне, поради
несъобразената му скорост. И тъй като всяка неразрешена скорост се
определя и като несъобразена, няма процесуална пречка да се обоснове
отговорността с нарушаване разпоредбата на чл.20,ал.2,пр.1 от ЗДвП, без да
се накърняват процесуалните права на подсъдимия.
Обстоятелството, че ударът е настъпил в опасната зона за спиране на
автомобила не е основание за оневиняването на подсъдимия, поради това, че
деянието е случайно. Това е възможно само ако същия не е допуснал
нарушение на режима на скоростта, който го е задължавал да я съобрази и
намали предвид неблагоприятното влияние на конкретни фактори,за които
има представа, в един предхождат инцидента момент, т.н. предвидима
опасност. В този смисъл, управлявайки МПС със скорост, несъответстваща на
зоната на видимост, подсъдимия сам се е поставил в невъзможност да реагира
на опасността, каквато е била появата на пресичащия пешеходец. Ето защо
липсват основания за изключване на вината му при условията на чл.15 от НК.
Обобщено казаното дотук черпи аргументи и от ТР № 28/28.11.84 г. на ОСНК
на ВС на РБ, постановено по Н. Д. 10/84 г., съгласно което трябва да се
оценява присъствието или не на разпоредбата на чл. 15 НК. Видно от
същото, "когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за
движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и
предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не
следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла
на чл. 15 НК“.
Правилно проверявания съд е приел значително съпричиняване на
резултата от пострадалия, който в нарушение на правилата на ЗДвП се е
движил по пътното платно в тъмната част на денонощието, извън населено
място и извън определените за движение на пешеходци места.
Попадането на удара в опасната зона за спиране не винаги е
оневиняващо обстоятелство за дееца, а и изключващо отговорността на
лицето, действало при условията на независимо съпричиняване, тъй като
непредотвратимостта на транспортното произшествие би могла да се дължи
на това, че те самите, в предходен момент, са се поставили в ситуация да не
18
могат да предотвратят произшествието и неговите последици. От гледна
точка на това дали едно действие се включва в каузалния процес или не,
решаващо се явява разрешаването на въпроса дали съответното
деяние/действие или бездействие/ се явява такава обективна предпоставка,
без която престъпният резултат не би настъпил. В конкретния случай е видно,
че ако пострадалият не се намираше на пътното платно, до факта на
транспортното произшествие не би се стигнало. Следователно, налице е
съпричиняване от страна на пострадалия на настъпилия вредоносен резултат,
при това в значителна степен, допускайки нарушение на чл.113 от ЗДвП, с
което е създал предпоставки за настъпване на ПТП.
Наличието на този фактор не може да бъде елиминирано по
съображения за липса на виновно нарушение на правилата за движение на
пешеходците от страна на пострадалия, тъй като същия не е разбирал
свойството и значението на извършеното. И този съдебен състав споделя
виждането, че за наличие на съпричиняване на вредните последици при ПТП
не се изисква нарушението на правила за движение от страна на пострадалия
да е виновно. Христоматиен пример за невиновно съпричиняване на
съставомерния резултат е поведението на малолетни или невменяеми лица,
които поради лични свои качества не отговарят за постъпките си.
Съдът не възприема становището на защитата за съпричиняване на
резултата от страна на св.Р.-майка на пострадалия. Подсъдимият е възприел
лекия автомобил и е преминал на къси светлини. Няма данни обаче в този
момент същия да е намалил своята скорост. Причината за ПТП не е
движението на подсъдимия с къси светлини, а несъобразената скорост, която
не му е дала възможност да възприеме пострадалия в рамките на осветения
пътен участък и да спре преди удара.
Не може да бъде споделено и възражението на защитата на
подсъдимия, че намирайки се на остров между платната,пешеходецът не
представлява опасност за движението, тъй като се предполага, че той ще
остане там изчаквайки преминаването на автомобила за да продължи своето
движение.Посочената маркировка, представляваща коси успоредни линии за
обозначаване на пътен участък, забранен за движение на превозни средства
не е "остров на безопасност" и не попада в категорията места, където е
19
разрешено преминаването на пешеходци. Винаги когато пешеходец
предприеме пресичане на пътното платно не на определено за това
място/пешеходна пътека/, той е препятствие за движението и всеки водач е
длъжен да предприеме незабавно мерки за неговото предпазване, чрез
намаляване на скоростта на управлявания от него автомобил или спирането
му. Наличието на пешеходец на пътното платно задължава водачите да
предвидят евентуално навлизане в тяхната лента за движение и да шофират с
повишено внимание, като опасността ще бъде преодоляна щом пешеходеца
освободи пътния участък по който се осъществява движението и премине на
тротоара или банкета/вж Решение №964/77г., по н.д.№804/77г. на трето н.о.,
Решение №117/86г. по н.д.№58/86 на трето н.о. и Решение №308/87г. по н.д.
№270/87г. на трето но./.
Възражението на защитата за неточни изходни данни с които са
работили експертите е неоснователно. Вещите лица са ползвали данните от
аутопсионния протокол, поради което същите са меродавни за направените
изчисления. Дори при наличие на разлика в масата на автомобила/с 4
кг/,според вещите лица „практически не би довело до промяна на
скоростта“/вж обяснения на в.л. на л.88 от делото/.
В този смисъл правилно проверявания съд е отказал изготвяне на
допълнителна експертиза и извършване оглед на място. Необходимост от
изслушване на допълнителна експертиза възниква когато са налице
предпоставките на чл.153 от НПК-ако експертното заключение не е
достатъчно пълно и ясно. Ако в него липсват неясноти, непълноти и
противоречия, не са налице основанията за назначаване на допълнителна
експертиза. Искането за ново измерване на разстоянията се базират на
хипотетична вероятност за неправилно отразяване на съответните отстояния
в протокола за оглед на местопроизшествието, достоверността на което
доказателствено средство не е била подлагане на съмнение поради отсъствие
на обективни основания за това.
По отношение възражението на частните обвинители за неправилно
приложение на материалния закон при квлифициране на деянието по
чл.343а от НК.
Съгласно Постановление № 1/83 г. по н. д. № 8/82 г. на Пленума на
ВС, за да е намаляващо отговорността обстоятелство-оказване помощ на
пострадалия, е необходимо: 1. деецът да е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалия или пострадалите, като дали е направил
всичко зависещо от него се преценява конкретно с оглед възможностите му,
обстановката и характера на действията, които е извършил сам или заедно с
20
други лица; 2. помощта да е била необходима, т. е. да е оказана на жив човек и
да е насочена субективно и обективно към спасяване живота и запазване на
здравето на пострадалия.
В конкретният случай проверявания съд е приел няколко факта,
които обосновават "оказването на помощ на пострадалия". Такива са
обаждане на подсъдимия на тел.112 и съобщението че е ударил човек, като е
посочил своето местонахождение и е поискал помощ, преместването на
автомобила си в близост до пострадалия с включени аварийни светлини, за да
го предпази от идващи автомобили, обаждане на подсъдимия до св.Стоянов,
който притежавал квалифициран професионален опит в ПТП и е изпълнил
неговите указания, както и проявената готовност да даряване на кръв и
загрижеността му след постъпване на пострадалия в болнично заведение.
Настоящият състав намира, че част от посочените обстоятелства
действително сочат за активни действия от страна подсъдимия за оказване
помощ на пострадалия.
На първо място това е сигнализиране на тел.112 и търсене на
помощ.Видно от показанията на майката на пострадалия, подсъдимия се е
обадил още веднъж, настоявайки за по-бързо отзоваване на бърза
помощ.Обаждането е било пряко насочено към спасяване живота на
пострадалия, който е бил жив след произшествието и се е нуждаел от
специализирана медицинска помощ, каквото подсъдимия не е бил в
състояние да даде.
На следващо място следва да се отбележи активното поведение на
подсъдимия, искайки съвет от св.Стоянов който преди това е работил в
пътна полиция за необходимите действия до пристигането на медицински
екип. Видно от показанията на този свидетел,подсъдимия е искал от него да
му окаже „стъпките за оказване на първа долекарска помощ при
ПТП“.Подсъдимият стриктно е изпълнил указанията да провери дали
пострадалия диша, дали има видимо чуждо тяло в устата, или носната кухина.
Тялото вече било обърнато от майката на пострадалия странично. Свидетелят
е дал указания тялото да не се мести, но пострадалия да се поддържа в
съзнание, което подсъдимия е направил, като му е говорил непрекъснато.
“Докато водихме разговора, от него получавах информация, че лицето е в
21
странично положение, че майката е до него, придържа му главата, диша
тежко, но е в съзнание…чувах постоянно Теодор,освен майката….Теодор
постоянно обясняваще, че е повикал линейка, постоянно го наричаше по
име,постоянно се обръщаше към него, обясняваше му да бъде спокоен, че е
повикана линейка“/вж показания на св.Стоянов на л.76 и сл. От делото/.
Според свидетеля разговора е прекъснал само по повод обаждане от тел.112 и
е спрял след идването на екип на спешна помощ.
Изложеното дава основание и на настоящия състав на счита, че
според конкретните обстоятелства подсъдимия е направил всичко възможно
да оказване помощ на пострадалия. Налице са активни действия в тази
насока. Обстоятелството,че същия не е помогнал за качването на пострадалия
в линейката не може да промени направения извод, той като се установява, че
към този момент, подсъдимия е бил проверяван от екип на КАТ. Поведението
на подсъдимия впоследствие - посещения в болничното заведение, заявената
готовност да помогне с каквото може, не съставлява оказване на помощ на
пострадалия непосредствено след деянието, но следва да бъдат ценени като
обстоятелства, обуславящи приложението на чл.343а от НК, а само
смекчаващи отговорността му при определяне на наказанието.
В заключение, настоящия състав приема, че при така установените от
проверявания съд факти относно действията на подсъдимия след
произшествието, материалният закон е приложен правилно. И това е така,
тъй като коментираните действия, съгласно трайната съдебна практика,
представляват такива, насочени обективно и субективно към спасяване
живота на пострадалия, поради което и запълват съдържанието на
привилегирования състав по чл. 343а от НК. В този смисъл възражението на
частното обвинение е неоснователно/в този смисъл виж решение №455 от
17.12.2014г. по н.д.№1427/2014г. на второ н.о./.
По основанието на жалбите на подсъдимия и частните обвинители
за допуснато нарушение на материалния закон при определяне размера
на наказанието "лишаване от правоуправление и "лишаване от свобода"
и начина на изтърпяване на последното.
За да определи размера на наложеното наказание, съдът е изложил
подробни мотиви, които изцяло се споделят от въззивната инстанция.
Поначало обществената опасност на деянието е взета предвид от
22
законодателя при определяне параметрите на санкциите, а това, което съдът
следва да съобразява по конкретното дело е индивидуалната тежест на
престъпната проява и данните за личността на дееца. Обществената опасност
на конкретното деяние се определя от редица фактори, които завишават
неговата тежест в сравнение с други подобни деяния.В конкретния случай
като такова следва да се приеме броя и тежестта на извършените нарушения
на правилата за движение по пътищата. Действително същото попълва
бланкетния състав на чл.343 от НК, но неговата тежест определя и по-висока
опасност на деянието. Правилно съдът е отчел смегчаващите отговорността
обстоятелства, като е приел, че не са налице нито многобройни, нито
изключително по своята същност обстоятелство, което да води до
несъразмерност на определеното в закона най-леко наказание по смисъла на
чл.55 от НК. В този смисъл правилно индивидуализацията на наказанието е
протекла по чл.54 от НК.
Настоящият състав се солидализира с извода на проверявения съд за
липсата на относителна тежест на наложените спрямо подсъдимия
административни наказания, имайки предвид изминалия дълъг период от
време.Правилно е отчетено и съществено съпричиняване на резултата от
страна на пострадалия.
При така изложените обстоятелства е правилна оценката за ниска
степен на обществена опасност на дееца.
Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира, че размерът
на наказанието "лишаване от свобода" от една година е определен правилно
от съда.
По приложението на чл.66 от НК.
Следва да се отбележи, че поначало престъпленията по транспорта са
основно на непредпазливо извършване, като обстоятелствата, свързани с
миналото на подсъдимия като водач на МПС, тежестта на допуснатите
нарушения на правилата за движение по пътищата, които са в пряка връзка с
настъпилия вредоносен резултат и формата на непредпазливата вина са
съществени за индивидуализиране на наказанието. От изложеното по-горе
може да бъде направен извода,че допуснатото нарушение е изолирано
явление, а не начин на поведение на пътя като водач, който е недисциплиран
и незачитащ изискванията за безопасност при управление на МПС. Не бяха
разкрити и обстоятелства, сочещи на една завишена степен на обществена
опасност на подсъдимия като водач на МПС и деец.
Изложените съображения водят извода, че целите на наказанието биха
могли да бъдат постигнати с отлагане на изтърпяването му. Добрата му
личностова характеристика, трудовата му ангажираност, липсата на
осъждания и водени срещу него наказателни производства са факт, като
поведението му като водач не разкрива потребност от коригиране на
установени навици, пренебрегващи законовите предписания.
23
Докато първите две предпоставки на чл.66 от НК са обективни, третата
е свързана с всеки конкретен случай и особеностите на дееца.Затова
законодателят е поставил акцент върху индивидуалната превенция на
наказанието, при обсъждане на възможностите за отлагане на неговото
изтърпяване. Правилната оценка на изложените обстоятелства определя, че за
постигане целите на специалната превенция и преимуществено за неговото
поправяне не е необходимо наказанието "лишаване от свобода" да бъде
изтърпяно реално. Изолирането на подсъдимия от обществото и поставянето
му в затворническа среда не би имало поправителния и превъзпитателен
ефект, целящ от закона, доколкото характеристиката на самия деец сочи на
възможност за постигане на тези цели докато е на свобода. Ефектът на
наказанието може да бъде постегнал с отлагане на изтърпяване на наложеното
наказание,в който дееца следва да се въздържа от престъпно поведение и да
коригира същото към спазване на правилата за движение. Да потвърди
реалното изтърпяване на наказанието означава съдът да постави акцент върху
генералната превенция, което не е смисъла на чл.66 от НК. Действително
вредоносния резултат е тежък, променена е съдбата на едно семейство,
загубило своя син. Преценката за личната опасност на дееца обаче не може да
се основата единствено върху тежестта на съставомерния резултат. В същото
време, изолирането на подсъдимия от обществото не би постегнало целите на
наказанието. Деянието остава изолиран случай в живота му, а водения срещу
него наказателен процес и ангажиране на наказателната му отговорност е
изиграл своята поправителен ефект. Смисъла на отлагането не е да репарира
причинените вреди, а да се поправи и превъзпита дееца. За да има една
санкция предупредителен и възпиращ ефект върху останалите членове на
обществото, тя трябва преди всичко да поправя и превъзпитава самия деец.В
противен случай би се стигало до налагане на санкция, която удовлетворява
обществото, но не поправя и превъзпитава самия деец, като го изолира от
обществото. Ефектът на наказателното въздействие ще бъде обезпечен чрез
отлагане изтърпяването на наказанието"лишаване от свобода" за определения
срок от три години. В този срок подсъдимия е длъжен да се въздържа от
престъпно поведение и да коригира поведението към спазване на закона.
Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция счита, че искането за
отмяна на института на условното осъждане е незаконосъобразно,поради
което следва да бъде оставено ез уважение.
Правилно е определен и размера на кумулативното наказание
„лишаване от право да управлява МПС“,съобразявайки изложените по-горе
съображения. Настоящият състав счита, че така определените наказания в
своята съвкупност са адекватни на извършеното и в пълна степен ще
съдействат за изпълнение целите на наказанието.
По изложените съображения и на основание чл.337,ал.1,т.2 от НПК,
въззивният съд
24
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда №260005 от 28.04.2021г., постановена по НОХД
№380/2020год. по описа на Шуменски окръжен съд, КАТО
ПРИЛАГА закон за същото наказуемо престъпление по чл. 343а, ал. 1,
б. „б“, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и
ПРЕКВАЛИФИЦИРА НАРУШЕНИЕТО НА ПРАВИЛАТА ЗА
ДВИЖЕНИЕ от чл.21,ал.2 от ЗДвП по чл.20,ал.2,изр.1 от ЗДвП, като
ОПРАВДАВА подс.Тодор В. за допуснато нарушение по чл.21,ал.2, вр.ал.1
на ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок
от съобщаването на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25