Р
Е Ш Е Н И Е
№335 17.10.2018 год.
гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на двадесет
и седми септември две хиляди
и осемнадесета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора Константин Тачев, като разгледа докладваното
от Михаил Русев КАН
дело №355 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл.63 ал.2 от ЗАНН, образувано по касационната жалба на „Граунд
2011“ЕООД, представлявано от управителя Т.А.Т., чрез пълномощника
си по делото адв. М.Ф.
против Решение №396/04.06.2018 год., постановено по АНД №142 по описа
за 2018 год. на Старозагорския районен съд. С решението
е потвърдено наказателно
постановление №F362196/19.12.2017 год. издадено от Директора на
офис за обслужване град Стара Загора при ТД на НАП Пловдив, с което на касатора е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 500.00 лв. на основание чл.179, ал.1, предл. първо от ЗДДС
за нарушение на чл.125, ал.3 от ЗДДС.
В касационната жалба на „Граунд 2011“ЕООД се съдържат оплаквания, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. При съставянето на АУАН е допуснато съществено
процесуално нарушение, като същият е съставен в негово отсъствие. Не споделя
извода на районният съд, че с връчването на екземпляр от същия на касатора му е гарантирано правото на защита и съставянето в
негово отсъствие не е съществено процесуално нарушение. Според касатора, извършеното административно нарушение не е
доказано по безспорен начин, а неправилно не е възприето от съда искането му за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Счита също така, че неоснователно не са
възприети възраженията относно не посочването на всички факти и обстоятелства
относно извършеното административно нарушение. Налице е противоречие в
показанията на двамата свидетели относно датата на установяване на нарушението.
Същата е от съществено значение за спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не
е ясно защо е прието, че за периода 07.08.2017 год. – 31.08.2017 год. е
възникнало задължението за подаването на
справка декларация. Регистрирането му по ЗДДС е станало служебно и същият не е
знаел, за това обстоятелство. Връчването на акта за регистрация е станало по
чл.32 от ДОПК, но не е спазена процедурата
предвидена в закона, тъй като липсват два протокола през най-малко седем дена,
което да обоснове предприемането на действия по връчване чрез прилагане към
досието на фирмата. Налице е несъответствие между посочената в АУАН и
наказателното постановление нарушена разпоредба и фактическото описание на
нарушението. Направено е искане за отмяна на решението и отмяна на потвърденото
с него наказателно постановление.
Ответника – ТД на НАП Пловдив,
не изпраща представител и не изразява становище по подадената касационна жалба.
Представителя на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на подадената
касационно жалба и счита оспореното съдебно решение за правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства,
наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Производството пред Районният
съд Стара Загора е образувано по жалба от „Граунд
2011“ЕООД от гр. Стара Загора против наказателно постановление №F362196/19.12.2017 год. издадено от Директора на
офис за обслужване град Стара Загора при ТД на НАП Пловдив, с което на касатора е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 500.00 лв. на основание чл.179, ал.1 предл. първо от ЗДДС
за нарушение на чл.125, ал.3 от ЗДДС. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното
постановление административното
обвинение от фактическа страна се основава на
това, че „Граунд 2011“ЕООД като регистрирано
по ЗДДС лице не е подало в предвидения срок - до 14-число включително на
месеца, следващ данъчния период за който се отнася, т.е. до 14.09.2017 год. в
офис/дирекция за обслужване гр. Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС /дневник за покупките и продажбите/ за данъчен
период 07.08.2017 год. - 31.08.2017 год. /07.08.2017 год. дата на регистрация
по ЗДДС/. Отчетните регистри е следвало да бъдат подадени заедно със
справката-декларация за посочения данъчен период в срок до 14 число включително
на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят – т.е. до 14.09.2017
год. Отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за този данъчен период не са подадени
заедно със справка-декларацията в офис/дирекция Стара Загора. Нарушението е
извършено на 15.09.2017 год. Нарушението е установено при проверка на данъчното
досие на задълженото лице. Актът за установяване на административното нарушение
е съставен в отсъствието на нарушителя съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН. Нарушен е
състава на чл.125, ал.3 от ЗДДС. Срещу съставеният АУАН е постъпило възражение,
което разгледано по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и е преценено за неоснователно.
При определянето на наказанието е взето в предвид тежестта на нарушението,
всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и е констатирано, че не са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
За да потвърди наложеното
наказание, Районен съд Стара Загора е отхвърлил като неоснователни изложените
във въззивната жалба оплаквания за нарушения на чл.40 ал.2, касателно съставяне
на акта за установяване на административно нарушение в отсъствие на нарушителя
и неговото връчване. Въз основа на представените доказателства е прието от
въззивния съд, че отчетните регистри не са подадени в установения от закона
срок, поради което нарушението на посочените разпоредби е осъществено и
правилно в съответствие с изискванията на ЗАНН е издадено наказателното
постановление. Изложени са съображения, че деянието не може да бъде
квалифицирано като маловажно, както и че наложената санкция съответства на
тежестта на нарушението, доколкото същата е наложена в предвиденият от закона
минимален размер.
С касационната жалба се иска
от съда да отмени съдебното решение и потвърденото с него наказателно
постановление, като се поддържат
оплакванията за нарушение на чл.40, ал.2 и чл.42, т.7 от ЗАНН, допуснати при съставяне
на АУАН, както и несъответствие на наказанието с разпоредбата на чл. 27 от
същия закон.
Административен съд Стара
Загора след извършена служебна проверка за допустимост, валидност и материална
законосъобразност на обжалваното съдебно решение, намира за установено
следното:
Касационната жалба като
подадена в срок и от наказаното лице е процесуално допустима, но разгледана по
същество е неоснователна. Не е налице соченото в жалбата касационно основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК-нарушение на материалния закон, конкретно на чл.40,
ал.2, чл.43 и чл.57 от ЗАНН.
Правилно е прието от районният съд, че съставянето на АУАН в отсъствието
на нарушителя не представлява съществено
процесуално нарушение. Съгласно
чл.40, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителя е известен, но не може да се намери или
след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово
отсъствие. Видно от поканата за явяване с цел съставяне на АУАН, приложена на
стр.13 по делото, и от обратната разписка на стр.12, съобщението е било
изпратено на данъчния адрес на дружеството, но обратната
разписка е върната на 21.10.2017
год. От тази дата, контролните органи са изчакали предоставения седмодневен
срок за явяване, след което на 09.11.2017 год. са образували
административнонаказателно производство, като са съставили АУАН. Изпратено е ново съобщение за явяването на лицето за връчване
на акта, получена от управителя на дружеството на 15.11.2017
год., стр.15 и 16 от делото.
Същият се е явил и му е
било връчен съставеният
АУАН, удостоверено с подписа му,
като същият се е възползвал от правната възможност и е вписал своите възражения, приети от наказващият орган като неоснователни. Въз основа на гореизложеното, правилно е прието от районният съд, че съставянето на АУАН в отссътвието на нарушителя не представлява
съществено процесуално
нарушение, което да е довело до накърняване
на правото на защита на наказаното
лице. Връчването на екземпляр
от АУАН на представляващият дружеството
му гарантира пълноценното участие в развилото
се административнонаказателно производство, с което за изпълнени законовите изисквания за гарантиране на правото на защина на нарушителя. Единственото
възражение на управителя на дружеството,
е че не е бил информиран за необходимостта
от подаването на такава
декларация, в предвид служебната
му регистрация по ЗДДС. Същият
не е депозирал допълнителни
писмени възражения, нито е представил допълнително доказателства за липсата на извършено от негова страна
административно нарушение. Видно от представената разпечатка, декларацията за месец август 2017 год. е подадена на 13.11.2017 год., преди
връчването на АУАН, но след неговото
издаване.
Гореописаната фактическа
обстановка, дава основание да се направи извода, че с отправянето на поканата актосъставителя
е изпълнил законовото си изискаване да търси нарушителя за
съставяне на акта в негово присъствие с цел гарантиране на правото му на защита
от най-ранния възможен момент. При неоткриването му на посочения данъчен адрес
се прилагат разпоредбите на чл.40, ал.2 от ЗАНН и акта се съставя в остъствие
на нарушителя, а когато нарушението е установено въз основа на официални
документи, каквито са регистрите на НАП, не е необходимо и присъствието на
свидетел – аргумент от нормата на чл.40, ал.4 от ЗАНН.
Основателно е оплакването, че в АУАН
не е посочена датата на установяване на административното
нарушение, което от своя страна е от съществено значение за осъществяването
на съдебния контрол за спазването на сроковете по чл.34
от ЗАНН. Неснователно е обаче
наведеното оплакване, че разпитаните в хода на съдебното
производство двама свидетели, са
посочили различна дата на установяване.
Видно от разпита им, нито
един от двамата не е могъл
да си спомни точната дата
на установяване на административното
нарушение. Доколкото обаче,
се касае за административно нарушение, извършено на 15.09.2017 год., а
акта за установяване на административно нарушение е съставен на 09.11.2017 год., то очевидно са спазени сроковете
по чл.34 от ЗАНН – три месеца от откриването
на нарушителя, която дата най-рано
би могла да бъде 15.09.2017
год., но не по-късно от две години
от извършването на нарушението.
Следва да се отбележи, че посочването на датата на установяване на административното
нарушение не е задължителен реквизит на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съгласно
разпоредбите на чл.42 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
В този смисъл, ако възникне каквото
и да е било съмнение относно
спазването на срока по чл.34 от ЗАНН, недоказването на обстоятелството
за датата на установяване
на административното нарушение, във
всеки един случай ще се тълкува в полза на санкционираното лице. Очевидно е че в настоящия
случай това не е така.
Неснователно е и касационното оплакване за наличието на
противоречие между фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена разпоредба на
чл.125, ал.1 от ЗДДС. При извършената служебна проверка, съдът констатира, че са описани всички елементи от фактическия състав на административното
нарушение, както и правилното
им подвеждане под съсответната
материално правна разпоредба. Неоснователно е оплакването, че фактите сочат за
нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС. Както и по-горе бе отбелязано,
към момента на съставянето
на АУАН, задължителната справка-декларация, ведно с отчетните регистри, не са били подадени, а същите са подадени четири
дена по-късно. Подаването им в по-късен момент
не дава основание за промяна
на правната квалификация на осъщественото
административно нарушение.
Неоснователно е касационното оплакване, че извършената служебна регистрация по ЗДДС на касатора,
не е осъществена по предвиденият
от закона ред, като се сочи
липсата на предпоставките
за прилагането на процедурата
по чл.32 от ДОПК. Доколкото акта за регистрация е влязъл в законна сила и не е оспорен от касатора,
то не е в правомощията нито
на районният съд, нито на настоящият съдебен състав осъществяването на инцидентен съдебен
контрол на акта за регистрация.
Неоснователно е последното касационно оплакване, че неправилно не е прието от въззивният съд, възражение за квалифицирането на нарушението като маловажно. Районният съд е изложил мотиви, които се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №396/04.06.2018 год.,
постановено по а.н.д. №142/2018 год. по описа на
Старозагорския районен съд.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.