О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 68
град Велико Търново, 22.02.2022
г.
Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Калчев адм. дело № 52/2022 г. по
описа на Административен съд – Велико Търново, за да се произнесе, съобрази
следното:
Образувано е по жалба на Е.И.И. с
адрес *** против мълчалив отказ на директора на ТД на НАП Велико Търново по нейно
възражение-молба за прекратяване на изп. дело № *********/2011 г. поради
изтекла давност. Отказът се оспорва като незаконосъобразен.
Ответната страна – директорът на ТД на
НАП – Велико Търново, не взема становище по жалбата.
От материалите по
делото се установява, че с възражение вх. № С210004-000-0583253/13.12.2021 г.
по описа на ТД на НАП Велико Търново, от жалбоподателката е постъпило искане да
бъдат погасени всички нейни задължения по изп. дело № *********/2011 г. поради
изтичането на давностните срокове по ДОПК, ЗАНН и ЗЗД. Във връзка с подаденото
възражение е издадено Разпореждане изх. № С210004-137-0008689/21.12.2021г. от
публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, с което е постановен отказ за
прекратяване на изп. дело № *********/2011 г. Разпореждането е изпратено за
връчване с пощенски оператор М и БМ Експрес на 31.12.2021 г., като пратката е
върната обратно с отбелязване „непотърсена“. На 27.01.2022 г. Е.И. е подала
директно в съда жалба срещу формиралия се според нея мълчалив отказ на директора на ТД на НАП Велико Търново
При тази фактическа
обстановка съдът намира, че подадената жалба е недопустима, като съображенията
за това са следните:
За да е
налице мълчалив отказ следва да бъде установено наличието на няколко
предпоставки, като една от тях е съществуващо задължение на сезирания
административен орган да издаде акт с точно определено по закон съдържание,
т.е. административният орган да разполага с компетентност да реши въпроса.
Прекратяването на изпълнителното производство е уредено в чл. 225 от ДОПК, като
в ал. 1 изрично е посочено, че това става с разпореждане на публичния
изпълнител, а съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК действията на публичния
изпълнител могат да се обжалват от длъжника пред директора на компетентната териториална
дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. След като в настоящия случай за директора на ТД на НАП Велико Търново
не е съществувала законова възможност да прекрати изпълнителното производство,
то непроизнасянето му в срока по чл. 225, ал. 3 от ДОПК не изпълнява фикцията
на чл.
58, ал. 1 от АПК и не съставлява индивидуален административен акт. От приложеното по преписката Разпореждане изх.
№ С210004-137-0008689/21.12.2021г. е видно, че в изпълнение на процесуалното си
задължение по чл.
7, ал. 2 от ДОПК сезираният некомпетентен орган е препратил молбата на
компетентния да я разгледа орган /макар да не е уведомил жалбоподателката за
това/, при което не е налице мълчалив отказ, който да подлежи на обжалване. Ето
защо подадената жалба се явява лишена от предмет, годен да бъде обект на съдебен
контрол – т.е. липсва първата задължителна процесуална предпоставка за
разглеждане на спора по същество. Съгласно разпоредбата на чл.
159, т. 1 АПК, жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без
разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство подлежи на
прекратяване.
На следващо място, както се каза, по
подаденото от Е.И. заявление е постановен изричен отказ от публичния
изпълнител, който не е връчен редовно на жалбоподателката. Този отказ след
съобщаването му на лицето може да бъде обжалван по административен ред пред
директора на ТД на НАП Велико Търново по реда на чл. 266 и чл. 267 от ДОПК. За
жалбоподателката не е налице процесуалноправна възможност за директно оспорване
пред съд на отказа за прекратяване на производството по принудително изпълнение,
защото процесуалният ред за административно оспорване пред компетентния
горестоящ административен орган не е изчерпан. Едва след като този ред бъде
изчерпан и горестоящият административен орган се произнесе в срока по чл. 267,
ал. 2 от ДОПК, а жалбоподателката не е удовлетворена от неговото решение, за нея
ще е налице правна възможност да оспори решението по съдебен ред – чл. 268, ал.
1 от ДОПК. Неспазването на установения от закона административен ред
за оспорване е абсолютна процесуална пречка за съдебно оспорване на отказа за
прекратяване на производството по предварително изпълнение.
По изложените съображения
съдът намира, че са налице основанията, обуславящи недопустимост на търсената
съдебна защита, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото - да се прекрати.
Воден от горното и на
основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Е.И.И. с адрес *** против мълчалив отказ на директора на ТД на НАП Велико
Търново по възражение вх. № С210004-000-0583253/13.12.2021 г. за прекратяване
на изп. дело № *********/2011г. поради изтекла давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 52/2022
г. по описа на Административен съд - Велико Търново.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: