ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2031
Плевен, 07.11.2023 г.
Административният съд - Плевен - III касационен състав, в закрито заседание в състав:
|
Съдия: |
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА |
|
Членове: |
ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА-ДЕКОВА |
Като разгледа докладваното от съдия КАТЯ АРАБАДЖИЕВА частно касационно административно дело № 20237170700844 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С Определение №1749/20.09.2023 год. по
адм.дело №512/2023 год., Административен съд-Плевен е оставил без разглеждане
жалба с вх. №3851/19.06.2023 г. подадена от П.С.П. ЕГН**********, лишен от
свобода, Затвора Белене, против бездействие на Директора на Медицински център
към Затвора – Белене и качеството на оказана медицинска помощ, и е прекратил
производството по делото.
Против постановеното определение са
подадени две частни жалби:
- От адв.Х.Т., назначена за процесуален представител на
жалбоподателя с Определение №1504/1.08.2023 год., на основание чл.23, ал.3
от ЗПП вр. чл.95, ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК. Излагат се съображения за
неправилност и незаконосъобразност на изводите на решаващия съд, въз
основа на които той е приел, че не се оспорва незаконосъобразна
административна дейност. Съдът не е квалифицирал бездействието на
медицинските специалисти от Медицинския център към Затвора Белене като
„административна дейност" и е приел, че медицинската дейност на
съответния лекар/ медицински специалист не може да бъде определена, че е
при или по повод осъществяване на административна дейност и не подлежи на
съдебен контрол. Противно на изложеното в постановения съдебен акт, че „не
се оспорват незаконосъобразни административни бездействия“, предмет на
процесната жалба са точно медицински бездействия, нарушаващи правилата за
осигуряване на адекватни медицински грижи и диагностициране на лишените от
свобода. В заключение моли съда да отмени оспореното определение и да
разгледа жалбата по същество.
- От П.С.П., който излага съображения, че има достатъчно
доказателства и не е съгласен с изложеното в определението. Твърди, че
лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затвора, са под „тяхното
крило“, и си правят каквото искат с тях – за едни хора полагат повече
грижи, а за други не, и според жалбоподателя има явна дискриминация и
заради това доста хора, не само той, страдат от нечовешкото отношение на
медицинския център на затвора Белене. Сочи, че ЛС от 6 НР група, когато
имат здравословни проблеми, някои от тях биват приемани, други не и това
става като се допитват почти винаги до С.А., зависи от кой от медицинските
специалисти е на работа, тя определя кога да командва парада. Заради това
смята, че има дискриминация. Сочи, че поведението на медицинската сестра
спрямо лишените от свобода да решава, почти винаги да упреква други, че уж
те били виновни, а тя не. Не е съгласен, защото откакто е в затвора, вече
почти 10 години, мед.сестра почти винаги се е отнасяла с лишените от
свобода отвратително. Има и други подобни случаи като неговия, с жалби,
които до момента до никъде не са достигнали и прекратявани поради това, че
тя така е преценила и поради нейната небрежна преценка и неоценяване на
човещина. Сочи, че около седем доктора напуснали заради нейното поведение
спрямо лишените от свобода. Позовава се на адм.дело № 529 за 2019 г., и
сочи, че има подобни проблеми, но от тогава е станало по-зле. Медицинската
сестра почти винаги считала, че жалбоподателят е виновен, а тя не, винаги
бил овикван. С течение на времето станал по-зле, защото нямало адекватно
лечение и до момента все такава била нейната преценка. Затова и много от
докторите, които работили в затвора, си заминали . Твърди, че мед.сестра
почти винаги е казвала, че няма лекарства и ЛС се прибират с болежките си
и с течение на времето здравословното им състояние се влошава, понеже не
се вземат адекватни мерки и от там идва целият проблем, за който е
подадена настоящата жалба. Надява се, че някой ден ще има справедливост за
нейната безотговорност и нечовешко поведение спрямо лишените от свобода. И
самото нарушение го има записано на видеокамерата на затвора, като твърди,
че има и свидетели. От тези доказателства се вижда, че жалбоподателят
разговаря и тя му отказва, дори тогава бил звънял и до главна дирекция и
се свързал с някаква жена. Искал да й обясни, но тя му отговорила, че
човекът, когото търси, го няма, да се обади на другия ден, а точно на
другия ден пуснал жалбата си.
Съдът, като се запозна с твърденията на
жалбоподателя и като съобрази приложимите законови норми, намира за установено
следното:
Предмет на оспорване в настоящото производство
е Определение №1749/20.09.2023 год. по адм.дело №512/2023 год.на АС-Плевен, с
което е оставена без разглеждане жалба на П. против бездействие на Директора на
Медицински център към Затвора – Белене и качеството на оказана медицинска
помощ, и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат,
съдът е приел на първо място, че след запознаване със съдържанието на
предявената жалба и изложеното в молба вх.№ 5026/28.08.2023 г., е в
невъзможност да определи предмета на оспорване по делото. Посочил е , че в
жалбата се описват опити на жалбоподателя да бъде приет за преглед от фелдшер в
Медицинския център в Затвора Белене на 13.06.2023 г. и се твърди, че за пореден
път му е отказана медицинска помощ. Посочил е , че жалбоподателят не посочва
административен акт, действие или бездействие на конкретен административен
орган, които оспорва, няма и направено конкретно искане до съда, а само
бланкетно посочване „за което искам да се вземат по- сериозни мерки“. Посочил
е, че с молба вх.№ 5026/28.08.2023 г. е направено искане съдът да разпореди
жалбоподателят да бъде „изведен на лекар“, понеже в затвора няма лекар (лист
71). Първостепенният съд е посочил, че въз основа на съдебно определение, с
което жалбата е оставена без движение, жалбоподателят е уточнил, че жалбата е
против бездействие на директор на медицински център към Затвора Белене,
изразяващо се в неиздаване на направление за консултация и лечение при външен
специалист.
Съдът е изложил съображения, че съгласно
чл. 129 от ЗИНЗС, медицинската помощ на лицата, лишени от свобода, се оказва от
лечебните заведения към Министерството на правосъдието съгласно чл. 5, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения. Когато в заведенията към местата за лишаване от
свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение, лишените от свобода
се изпращат в други болници при спазване на изискванията за режима, изолацията
и охраната. При спешна медицинска помощ лишените от свобода имат същите права
като останалите граждани и настаняването им на лечение се извършва при условия
и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на
правосъдието.
Организацията на медицинското обслужване
на лишените от свобода се урежда с наредба, издадена от министъра на
здравеопазването и министъра на правосъдието - Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за
условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода
/Наредба № 2/, както и с Правилника за устройството и дейността на лечебните
заведения към Министерство на правосъдието /Правилника/.
От твърденията в жалбата и направените
уточнения съдът приел, че се оспорва бездействие на медицински специалисти от
Медицински център към Затвора Белене, изразяващо се в непредприемане на
исканите от П. действия по издаването на медицинско направление за изпращането
на лишения от свобода на консултативни медицински прегледи, специализирани
изследвания и лечение от външни специалисти, както и се правят оплаквания от
неефективност на проведено лечение.
Съдът направил извод от цялостния анализ
на твърденията на жалбоподателя, че не се оспорва незаконосъобразна
административна дейност, а извършената от медицинските специалисти преценка за
необходимостта от искани от лишения от свобода прегледи, изследвания и лечение
от външен специалист и се оспорва качеството на проведено лечение.
Съдът изложил съображения, че е налице
разлика между дължимата административна дейност по материално-битово
осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др.в
медицинските центрове и болници към местата за лишаване от свобода, които се
организират от Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", и
медицинската дейност на специалистите - профилактична, диагностична, лечебна и
др. Тези дейности приел, че са и нормативно разграничени от разпоредбите на чл.
3 и чл. 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към
Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и в
чл. 2, чл. 3 и чл. 4 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за
медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Позовал се на
разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г., препращаща съм чл. 5 от ЗЛЗ, както и от установената трайната съдебна практика, според която дейността
по упражняване на лекарска практика не е "административна дейност".
Изхождайки от Наредба № 2/2010 г., в която е определен обхватът на
осъществяваните от служителите на сектор "Медицинско обслужване в местата
за лишаване от свобода" към ГДИН дейности, свързани с упражняване на
лекарска практика, съдът преценил, че медицинската дейност на съответния лекар
/медицински специалист/, вкл. преценката му за необходимостта от изпращането на
лишения от свобода при специалист извън мястото за лишаване от свобода, в т. ч
за консултативен преглед и специализирани изследвания и лечение, и не може да
бъде определена като такава "при и/или по повод осъществяване на
административна дейност" - медицинската дейност по диагностика, наблюдение
и лечение по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЛЗ, поради което не може да се определи
като административна дейност. Посочил, че ефикасността, резултатността и
правилността на тази медицинска дейност от гледна точка на утвърдените
медицински стандарти /по Закона за здравето във вр. със ЗЛЗ/ и дали същата
отговаря на изискванията за своевременност, достатъчност и качество /чл. 81,
ал. 2, т. 1 от Закона за здравето/, не се свързва с административно
правоотношение.
Според първоинстанционния съд, дължима
административна дейност е единствено изпълнението на задължението по чл. 128,
ал. 1 от ЗИНЗС за създаване на условия за опазване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода, а качеството на извършваното
лечение, поставените диагнози, предписаните лекарства и необходимостта от
преглед от външен специалист не може да бъде контролирано от съда по какъвто и
да е начин. В тази връзка съдът приел, че в конкретния случай не се оспорват
незаконосъобразни административни бездействия, нарушаващи правилата за
осигуряване на адекватни медицински грижи и диагностициране на лишените от
свобода /не се твърди липса на организирано медицинското обслужване в Затвора
Белене/, а се оспорва преценката на медицинския персонал на МЦ към Затвора –
Белене за необходимостта от изпращане на П. за преглед при външен специалист
чрез издаването на медицинско направление /чл. 60, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в
местата за лишаване от свобода/ и ефективността на проведено до момента лечение
/твърди се, че няма подобрение от това лечение/. Съдът приел, че преценката за
липса на нужда от консултативен преглед от друг лекар и неиздаването на
медицинско направление за това не се свързва с неосъществена дължима
административна дейност или незаконосъобразно административно бездействие, нито
с друга проявна форма на нелегитимно третиране във връзка с осъществяването на
правно регламентираната административна дейност по създаване на условия за
опазване на физическото и психическо здраве на лишения от свобода. Искането на
лишения от свобода да му бъде издадено направление за преглед от външен
специалист не създава задължение от административен характер за Директора на МЦ
към Затвора Белене да издаде медицинско направление по чл. 60, ал. 2 от Наредба
№ 2 от 22.03.2010 г. във връзка с дейности по чл. 60, ал. 1, т. 3 от същата
Наредба /специализиран преглед, консултация и лечение от лекар специалист/,
неизпълнението на което задължение да представлява незаконосъобразно
административно бездействие, подлежащо на оспорване по реда на ЗИНЗС. Съдът
приел още, че лишеният от свобода без издадено направление може да поиска, като
заплати за своя сметка, консултация със специалисти от други лечебни заведения,
като в този случай администрацията на затвора е длъжна да осигури достъп на
съответния специалист до молителя, за извършването на консултативен медицински
преглед /чл. 9, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. /. Но по делото не
констатирал твърдения за такова бездействие на администрацията Затвора Белене.
В заключение съдът направил извод, че
производствата по ЗИНЗС дават процесуална възможност за защита на лишените от
свобода срещу бездействие на администрацията в хипотезата, когато органите са
задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт
административни действия. Но в конкретния случай не се касае за
незаконосъобразни действия и бездействия на администрация по смисъла на ЗИНЗС и
АПК, тъй като е осъществена дейност по прилагане на лечение по отношение на
жалбоподателя от страна на медицински работници – лекар и медицинска сестра.
Възраженията на жалбоподателя са по правилността на действията на медицинските
лица, които при извършването на лечение не действат като административен орган.
При полагането на медицински грижи специалистите от МЦ към Затвора Белене не са
носители на административни правомощия, овластени по силата на специален закон,
поради което нямат качеството на административен орган - § 1, т. 1 от ДР на
АПК. Правилността или ефикасността на проведеното лечение не може да бъде
предмет на разглеждане в настоящия съдебен процес. Дори да има бездействие от
страна на лицата, работещи в лечебното заведение, то това бездействие не е
"при и по повод осъществяване на административна дейност" по смисъла
на АПК и ЗИНЗС, поради което не ангажира отговорността на ответника по този ред.
Защитата срещу твърдяното бездействие - неиздаването от Директора на Медицински
център към Затвора – Белене на направление за преглед от външен специалист по
чл. 60, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. на лишения от свобода П.П. – не
може да бъде извършена по реда на ЗИНЗС или АПК, тъй като същото не се явява
бездействие на административен орган. Качеството на оказаната на жалбоподателя
медицинска помощ също не може да бъде предмет на проверка от административния
съд.
На тези основания съдът приел подадената
жалба за недопустима за разглеждане по същество.
Според касационната инстанция жалбата
против горното определение е допустима за разглеждане, но по същество е
неоснователна.
Основните оплаквания на жалбоподателя пред
първоинстанциония съд са били свързани с бездействие на специалистите в
медицинския център към затвора Белене да бъде изведен на лекар, специалист по
уши, нос и гърло, тъй като до момента , проблема със сливиците му не бил решен,
не знае дали няма и други увреждания, както и че щели да му купуват
предписаните лекарства от лекаря в Свищов, но впоследствие му дали заместители,
както и му казали, че няма кой да му напише ново направление за извеждане на
лекар-специалист. Това продължавало повече от два месеца, в което той
продължавал все да бъде болен. Не отрича, напротив съобщава, че са били давани
медикаменти за гърлото, но те не му помогнали и продължил да има проблеми с
гърлото. Не отрича също, че е бил прегледан от лекар, след като на 13.06.2023
год. медицинската сестра му е отказала да го приеме в Медицинския център. Т.е.
искането му се е свеждало до това, „да се вземат по-сериозни мерки“ и да бъде
изведен на лекар, като му бъде осигурено медицинско направление за консултация
и лечение при специалист.
Според касационната инстанция, при така
заявените оплаквания до съда, правилен съответен на тези оплаквания е изводът
на първостепенния съд, че в конкретния случай не се касае за незаконосъобразни
действия и бездействия на администрацията на затвора по смисъла на ЗИНЗС и АПК,
тъй като е осъществена дейност по прилагане на лечение по отношение на
жалбоподателя от страна на медицински работници – лекар и медицинска сестра.
Възраженията на жалбоподателя са по правилността на действията на медицинските
лица и качеството на оказаната медицинска помощ. При осъществяването обаче на
своята дейност, която по същество съставлява полагане на медицински грижи за
лишените от свобода лица, специалистите от МЦ към Затвора Белене не са носители
на административни правомощия, овластени по силата на специален закон, поради
което нямат качеството на административен орган - § 1, т. 1 от ДР на АПК.
Правилно съдът е приел, че правилността или ефикасността на проведеното лечение
не може да бъде предмет на разглеждане в рамките на съдебно административно
производство. Дори да има бездействие от страна на лицата, работещи в лечебното
заведение, то това бездействие не е "при и по повод осъществяване на
административна дейност" по смисъла на АПК и ЗИНЗС. Защитата срещу
твърдяното бездействие - неиздаването от Директора на Медицински център към
Затвора – Белене на направление за преглед от външен специалист по чл. 60, ал.
2 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. на лишения от свобода П.П. – не може да бъде
извършена по реда на ЗИНЗС или АПК, тъй като същото не се явява бездействие на
административен орган. Качеството на оказаната на жалбоподателя медицинска
помощ също не може да бъде предмет на проверка от административния съд. По
делото не е установено и някое от основанията по чл. 135 от ЗИНЗС, което да води до задължение за
изпращане на жалбоподателя в болнично заведение извън медицинския център или
Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода, а и такава не
е била предписана или препоръчана от лекаря. В конкретния случай не се
представят доказателства за наличие на обстоятелствата, визирани в хипотезата
на нормата на чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС, които да
обусловят задължение за действия спрямо жалбоподателя, изразяващи се в издаване
на заповед за преместване за лечението извън медицинските центрове на местата
за лишаване от свобода.
Нормативния акт, който урежда медицинското
обслужване на лишените от свобода е Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване
в местата за лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото
и психическото здраве на лишените от свобода. Медицинското обслужване се
осъществява от медицински центрове и специализирани болници за активно лечение,
разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които са част от
националната система за здравеопазване и медицинска помощ. В медицинските
центрове към затворите затворническите общежития и поправителните домове се
осъществява дентална помощ, спешна медицинска помощ, първична медицинска помощ,
специализирана извънболнична помощ, както и профилактика за укрепване и
поддържане на физическото и психическото здраве на лишените от свобода лица.
Изпращането на лишени от свобода за лечение на други места се осъществява по
препоръка и предписание на лекуващите лекари. Анализът на посочената нормативна
уредба сочи, че нормативно установеното задължение на администрацията в местата
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, е създаването на условия за
опазване на физическото и психичното здраве на лицата изтърпяващи това
наказание. В конкретния случай тези изисквания са били осъществени - на
жалбоподателя е осигурявана възможност за посещение в МЦ и провеждане на
лечение под лекарско наблюдение. Налице е разлика между дължимата се
административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с
медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГД
"ИН" и медицинската такава - профилактична, диагностична, лечебна и
др., като качеството на последната следва да се основава на медицински
стандарти и добра медицинска практика. Администрацията не може да отговаря за
начина, по който е лекуван жалбоподателя. Това следва от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на
лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и тези на чл. 3 и 4 и 5 от Наредба № 2/2010 г. По делото не
се твърди неосъществяване на административна дейност, следствие на която да е
настъпило влошаване на здравословното състояние на жалбоподателя. В случая
твърденията на П. се отнасят до качеството и адекватността на медицинската
дейност, но тази дейност не може да се квалифицира като административна
дейност, извършвана от административен орган в системата на ГДИН, респективно
за която е отговорна затворническата администрация. Качеството на извършваното
лечение, поставените диагнози, предписаните лекарства и необходимостта от
преглед от външен специалист не може да бъде контролирано от затворническата
администрация по какъвто и да е начин. Отговорността на лекаря може да бъде
търсена по общия граждански ред, но не може да бъде ангажирана по реда на чл. 204 и сл. от АПК, нито чрез
оспорване на бездействието на този орган да предприеме необходимата адекватна и
своевременна медицинска помощ, тъй като неговата дейност не е административна
по смисъла на АПК. Медицинската дейност по диагностика, наблюдение и лечение по
чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) не може да се
определи като административна дейност. Нейната ефикасност, резултатност и
правилност не може да се изследва в настоящото производство, тъй като не е
налице административно правоотношение. В този смисъл са неотносими въпросите
дали предоставената медицинска помощ е основана на утвърдени медицински
стандарти – чл. 80 от Закона за здравето, вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, и отговаря на изискванията за
своевременност, достатъчност и качество – чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето.
Ето защо оспореното определение, в което
първостепенният съд е достигнал до същите правни изводи, като правилно следва
да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.229 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №1749/20.09.2023
год. по адм.дело №512/2023 год., с което Административен съд-Плевен е оставил
без разглеждане жалба с вх. №3851/19.06.2023 г. подадена от П.С.П. ЕГН**********,
лишен от свобода, Затвора Белене, против бездействие на Директора на Медицински
център към Затвора – Белене и качеството на оказана медицинска помощ, и е
прекратил производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване,
препис от същото да се изпрати на жалбоподателя и адв.Т.
|
Съдия: |
/п/ |
|
|
Членове: |
/п/ |