Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………….
гр.София, 13.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание
на тринадесети
декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в.гр.дело № 5113 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба подадена ответниците Г.К.М. и Р.Д.Д. чрез адв. Б. срещу решение №517915/26.10.2018 г. постановено по гр.д. 4036/2015 г.
по описа на Софийски районен съд, 27 състав, в частта с която всеки един от ответниците Г.К.М. и Р.Д.Д. е осъден
да заплати на ищеца Л.Т.Г. сумата над
1500 лв. до пълния присъден размер от 5000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди /претърпени
болки и страдания/ вследствие на виновно причинения на 17.11.2012 г. на
ищеца Л.Т.Г. побой чрез нанасяне нему на удари с крака в областта на тялото, за
което деяние е налице влязла в законна сила присъда от 28.11.2014 г. по н.о.х.д.
№ 667/2014 г. на 9-ти състав на Наказателното отделение на Софийския районен
съд, ведно със законната мораторна лихва върху присъдената сума от деня на
вредоносното деяние – 17.11.2012 г., до окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба се поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно, поради
необоснованост. Твърди се, че присъденото обезщетение не съответства на реално
претърпените от ищеца болки и страдания, като е силно завишено. Сочи се, че
районният съд не е отчел, че на ищеца са причинени болки и страдания, от които
той бързо се е възстановил, както и че не са събрани доказателства, че всички
вреди са пряка и непосредствена последица от процесния инцидент. Поддържа се,
че по проведеното наказателно производство са събрани данни за съпричиняване,
които не са отчетени от първата инстанция. Иска се намаляване на определеното
обезщетение до размер от 1500 лв., дължим от всеки един от ответниците.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца Л.Г. чрез процесуалния му представител адв. И.. В
отговора се поддържа, че подадената въззивна жалба е основателна. Сочи се, че
решението на СРС е постановено в съответствие със съдебната практика и
събраните по делото доказателства. Сочи се, че обезщетението е съобразено с обстоятелствата,
при които ищецът е претърпял вредите – при нанесен му побой по хулигански
подбуди, като са му насени физически травми и
психически такива – поради изживяното унижение. Иска се потвърждаване на
първоинстанционното решение.
В откритото съдебно заседание адв.Х.Б. поддържа
въззивната жалба, а адв. И., подадения от нея отговор на въззивната жалба.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете
визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно в обжалваната
част по следните съображения:
По
делото е приета влязла в сила присъда на Софийския районен съд, НО, 9-ти състав
по н. о. х. д. №667 по описа за 2014 г., от която се установява, че ответниците
Г.К.М. и Р.Д.Д. в съучастие като
съизвършители, са извършили виновно престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр.
чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 НК, изразяващо се в това, че на 17.11.2012 г. в гр. Нови Искър,
кв. Курило, пред пицария „Монца“, чрез нанасяне на удари с крака в тялото на Л.Т.Г.
са му причинили лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош,
която причинила на Л.Т.Г. болки и страдания, като деянието е извършено по
хулигански подбуди.
По
първоинстанционното производство е приложено в цялост н.о.х.д. №667
по описа за 2014 г.,СРС, НО, 9-ти състав.
Пред първата
инстанция е разпит свидетелят Т.Л.Г. /баща на ищеца/. Свидетелят разказва, че
на неуточнена дата през 2012 г. е получил обаждане от приятел на сина му, който
му съобщил, че Л. е бит, поради което той веднага отишъл на съобщеното място в
гр. „Нови Искър“, където заварил сина си пред едно заведение свит на земята. Свидетелят
закарал ищецът в болница „Пирогов“, където последния бил прегледан, изписани му
били лекарства и след това се прибрали вкъщи. Свидетелят твърди, че докато
пътували към „Пирогов“ Л. е дишал трудно и е казал, че е бил ритнат в слабините
и му се вие свят. Сочи, че гаденето и повръшането са продължили 4-5 дни, а
болките от травмите са отшумели за 10-15 дни. Разказва, че в този период Л. е
приемал обезболяващи, не е ходил на работа, като за него се е грижила майка му.
Други
доказателства по спора не са събрани пред първата и въззивната инстанция.
Предявените
за разглеждане искове са с правно основание чл.45 вр. чл. 52 от ЗЗД срещу всеки
един от ответниците – за заплащане на обезщетение за нанесени на ищеца
неимуществени вреди / болки и страдания/.
Районният
съд правилно е установил фактите по делото във връзка с възприемане на извод,
че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответниците Г.К.М. и Р.Д.Д. в настоящото
производство – противоправно деяние, вреда, причинно следствена връзка между
деянието и вредата и вина, която се предполага
съобразно чл.45, ал.2 ЗЗД.
Исковете са
безспорно доказани по основание – между страните не съществува спор за
основанието, а и по делото е представена влязла в сила присъда по н.о.х.д.667/2014
г., СРС, НО, 9 състав, която на основание чл.300 от ГПК обвързва гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Съобразно
наказателната присъда е установено, че ответниците са извършили спрямо ищеца твърдяното
деяние, че то е противоправно, че са го извършили виновно и са причинили
признатите от наказателния съд увреждания на здравето, доколкото последните са
елемент от състава на престъплението /контузия на гръдния кош конкретно
посочена в осъдителната присъда/.
В
гражданския процес обаче ищецът разполага с възможността да докаже и претърпени
от него вреди, които не са съставомерни според наказателното обвинение и
присъда, като за тази цел разполага с процесуалните възможности предвидени в
ГПК.
Когато
ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на
виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да
установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие
настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите.
Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото
деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на
доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез
пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията
си за релевантните факти /така Решение № 147 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 582/2011 г., IV г. о., ГК/.
В конкретния казус спорният въпрос касае вида и
размера на претърпените вреди, причинно-следствената връзка между деянието и
вредите, както и справедливия по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
размер на обезщетението за претърпените от ищеца вреди.
С
определението по чл. 140 от ГПК съдът е указал на ищеца, че в негова
доказателствена тежест е да ангажира доказателства за претърпените от него
болки и страдания /физически и психически/, както и за причинно-следствената
връзка между деянието и вредите.
Съдът
намира, че освен съставомерния престъпен резултат посочен в присъдата по
цитираното наказателно дело от общ характер „контузия на гръдния кош“, по делото не са събрани доказателства за други
претърпени от ищеца Г. травми в резултат на деянието на ответниците.
Основателно
е възражението наведено във въззивната жалба, че не всички приети от
първоинтанционния съд травми са в доказано причинно-следствена връзка с
нанесения побой.
В
първоинстанционното производство единствените доказателства досежно вида и
размера на претърпените вреди /физически и психически/, освен присъдата на
наказателния съд, са свидетелските показания на бащата на ищеца. Настоящият
съдебен състав намира, че същите не могат да бъдат ценени безрезервно и в
цялост, доколкото са дадени от лице заинтересовано от изхода на спора по
смисъла на чл. 172 от ГПК, поради близката му родствена връзка с ищеца. В хода
на съдебното производство ищецът не е ангажирал други доказателства /експертно
заключение, писмени медицински документи и/или още гласни доказателства/, които
да подкрепят изложеното от разпитания свидетел. В съдебната практика се приема,
че решението може да се основава на показания дадени от лице заинтересовано по
чл. 172 от ГПК, но при условие, че същите се подкрепят от други събрани в
съдебното производство доказателства, каквито в случая не са налице. Следва да
отбележим, че показанията на Т.Л.Г. се основават на личните му впечатления и не
са вътрешнопротиворечиви, но са единствените доказателства събрани по делото и
не са достатъчни за провеждане на пълно и главно доказване на претърпени от
ищеца травми в областта на слабините и главата, както е приел районния съд.
Въззивният съд не е съгласен и с извода, направен в първоинстанционното
решение, че за травми в слабините и главата, които да се причинени на ищеца от
ответниците може да се направи заключение при тълкуване на изложеното в
присъдата и мотивите на наказателния съд досежно механизма на нанасяне на
телесната повреда – чрез удари в тялото на пострадалия. Дори реално при
нанесените удари да са били засегнати други части от тялото на пострадалия /освен
контузията на гръдния кош, която да е съставомерна/, този факт, както и в какво
точно се е изразявала травмата и каква е била продължителността на
възстановителния период следва да се докаже по реда на ГПК в гражданския
процес, което при извода за недостатъчна доказателствена стойност на
показанията на единствения разпитан по делото свидетел, не е сторено. В
настоящото производство, в което се разглежда претенция по чл. 45, вр. чл. 52
от ЗЗД пред гражданския съд следва да бъде проведено доказване на претърпените
от ищеца вреди, връзката им с престъпното деяние и размера им. В случая, съдът
приема, че ищецът е претърпял физическа травма – контузия на гръдния кош и
психическа травма – уплах и чувство на унижение от претърпения побой, доколкото
същият му е нанесен без да е предизвикан, от две лица, което е намалила
възможността за защита, на публично място и представлява квалифициран случай на
лека телесна повреда, тъй като е извършен по хулигански подбуди.
За да
определи справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди съдът взема предвид следното: С т. II от Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС е застъпено становището, че размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието
справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпило влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
С оглед
извода, че ищецът е претърпял посочените по-горе физически и психически травми,
които са в по-малък размер от възприетите от първата инстанция, настоящият
състав намира, че определеното от СРС обезщетение в общ размер от 10000,00 лв.
/ всеки от ответниците е осъден да заплати по 5000,00 лв. на ищецът/ не
отговаря на принципа на чл. 52 от ЗЗД и се явява прекомерен. Настоящият състав
намира, че справедливия размер на обезщетението е сумата от 3000,00 лв. /общо/,
която с оглед претенцията на ищеца за осъждане на ответниците разделно / съобразявайки
се с диспозитивното начало в гражданския процес и въпреки изричната разпоредба
на чл.53 от ЗЗД/ следва да бъде присъдена, като всеки от ответниците дължи
сумата от 1500,00 лв.
За да
достигне до този извод, съдът взе предвид характера на вредите – физическа
травма – контузия на гръдния кош, като за определяне на възстановителния период
от същата кредитира показанията на свидетеля, от които единствено могат да се
извлекат данни за периода на възстановяване, като намира че 10-15 дни
представляват период достатъчен за възстановяване от контузия без да са налице
данни за разкъсни рани, оперативна намеса или усложнения от травмата. Съдът взе
предвид, че въпреки твърденията на свидетелят, че в известен период след
инцидента ищецът не е ходил на работа, писмени доказателства за този факт не
бяха събрани / не е представен болничен лист/. Освен болка в наранената област
настоящият състав приема, че ищецът е имал и затруднения с дишането, доколкото
травма в гърдите обективно повлиява негативно процеса на дишане.
Безспорно
е в съдебната практика, че за всички неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от едно и също непозволено увреждане /неправомерно
поведение/, се дължи едно, глобално определено по размер обезщетение / така решение
№ 271/15.10.2013 г. по гр. дело № 1403/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВК,
Определение № 37 от 12.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5894/2014 г., IV г. о., ГК/,
каквото и въззивният съд определи, но следва да се отбележи, че в конкретния случай особено значение
и по-голяма тежест следва да се отдаде на претърпените от ищеца психически и
емоционални травми от преживения инцидент. За тях също не бяха ангажирани други
доказателства освен свидетелските показания на бащата на Л.Г., но от самия
характер на инцидента съдът може да обоснове претърпените от ищеца травми с
такъв характер. Доколкото на ищеца е нанесен побой от две лица, на публично
място и без агресивното поведение да е предизвикано от пострадалия или да се
основава на лични мотиви на извършителите, поради което и престъплението е
квалифицирано, като такова извършено по хулигански подбуди, ищецът безспорно е
преживял чувство на страх, стрес и унижение от случилото се, както негативно
чувство от засягане на личността му по груб начин изразяващ незачитане на
личността му и на обществения ред. По делото не са събрани доказателства за
конкретно отражение на случилото се в лични и социален живот на пострадалия.
По доводите
наведени във въззивната жалба, за установени в хода на наказателното
производство данни за съпричиняване, съдът намира, че същите са преклудирани. В
отговора на исковата молба не е наведено възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Съобразно установените в
граждански процес преклузии и при приложение конкретно на чл. 133 от ГПК,
наведеното за пръв път с въззивната жалба възражение за съпричиняване от страна
на ищеца на вредоносния резултат, във връзка с което се иска намаляване на
определеното обезщетение е преклудирано.
При изложеното дотук, въззивният съд
достига до извод, че в обжалваната част първоинтанционното решение е неправилни
и следва да бъде отменено. Следва да се отхвърлят предявените от Л.Т.Г. искове
срещу Г.К.М. и Р.Д.Д. за осъждане на всеки от ответниците да
заплати на ищеца сумата над 1500,00 лв. до пълния претендиран размер от 5000,00
лв. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за
раноските, в частта с която всеки от ответниците Г.К.М. и Р.Д.Д. е осъден да заплати на Л.Т.Г. сумата над
22,50 лв. / двадесет и два лева и петдесет стотинки/ до пълния присъден размер
от 75,00 лв. – разноски в първоинтанционното производство, както и в частта, с
която всеки от
ответниците Г.К.М. и Р.Д.Д. е осъден да заплати по сметка на СРС, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата над 60,00 лв. / шестдесет лева/ до пълния определен от СРС размер от 200,00 лв.
– дължима държавна такса в първоинтанционното производство.
При този изход на спора, разликата над сумата от
120,00 лв./общо/, която двамата ответници дължат до сумата от 400,00 лв. – общо
дължимата за разглеждане на исковете от първата инстанция държавна такса остава
за сметка на държавния бюджет, доколкото на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК
ищецът е освободен от заплащането на държавна такса.
При изхода на спора, право на разноски във въззивната
инстанция имат въззивниците, които обаче не са направили искане в този смисъл.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №517915/26.10.2018 г. постановено по гр.д. 4036/2015 г.
по описа на Софийски районен съд, 27 състав в обжалваната част, а именно в частта, с която всеки от ответниците Г.К.М., ЕГН: ********** и Р.Д.Д., ЕГН:********** живущи в с. Лукорско е
осъден на основание чл.45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД да заплати на Л.Т.Г. ЕГН: **********,
адрес: *** сумата над 1500,00 лв.
/хиляда и петстотин лева/ до пълния
уважен размер от 5 000,00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ вследствие на виновно
причинения на 17.11.2012 г. на ищеца Л.Г.Т.
побой, за което деяние е налице влязла в законна сила присъда от 28.11.2014 г.
по н.о.х.д. № 667/2014 г. на 9-ти състав на Наказателното отделение на
Софийския районен съд, ведно със законната мораторна лихва върху присъдената
сума от деня на вредоносното деяние – 17.11.2012 г., до окончателното изплащане
на сумата, в частта, с която всеки
от ответниците Г.К.М. и Р.Д.Д. е осъден да заплати на Л.Т.Г. сумата над 22,50 лв. / двадесет и два лева и
петдесет стотинки/ до пълния присъден размер от 75,00 лв. – разноски в
първоинтанционното производство, както и в частта, с която всеки от
ответниците Г.К.М. и Р.Д.Д. е осъден да заплати по сметка на СРС, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата над
60,00 лв. / шестдесет лева/ до
пълния определен от СРС размер от 200,00 лв. – дължима държавна такса в
първоинтанционното производство.
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Л.Г.Т., ЕГН: **********, адрес: *** срещу
Г.К.М., ЕГН: ********** и Р.Д.Д., ЕГН:********** искове с правно основание
чл.45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД за осъждане на
всеки от ответниците Г.К.М. и Р.Д.Д. да заплати на Л.Г.Т. сумата над 1500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/ до пълния
уважен размер от 5 000,00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ вследствие на виновно
причинения на 17.11.2012 г. на ищеца Л.Г.Т.
побой, за което деяние е налице влязла в законна сила присъда от 28.11.2014 г.
по н.о.х.д. № 667/2014 г. на 9-ти състав на Наказателното отделение на
Софийския районен съд, ведно със законната мораторна лихва върху присъдената
сума от деня на вредоносното деяние – 17.11.2012 г., до окончателното изплащане
на сумата.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.