№ 740
гр. Пазарджик, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220101287 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59, ал. 9 от СК – изменение на мерките относно
родителските права.
Ищецът Л. И. И. твърди, че с ответницата П. Б. К. са родители на
непълнолетното дете Б. Л. И., роден на ****** г. Твърди, че с решение по
гр.д. № 3405/2010 г. по описа на Районен съд – Пазарджик упражняването на
родителските права по отношение на детето е било предоставено на майката,
бил определен режим на лични отношения на детето с бащата и била
определена издръжка, дължима от бащата на детето, в размер на 100 лв.
месечно. Твърди, че майката е препятствала възможността да взема детето
съобразно определения режим на лични отношения. Държала се грубо с
детето, обиждала го и го унижавала. Не се съобразила с желанието му къде да
учи. Съжителствала на семейни начала с друг мъж, с когото имали 8-годишна
дъщеря. В жилището им нямало самостоятелна стая за детето, нито
обособено място за учене. Между майката и детето имало голямо
напрежение. Детето не искало повече да живее с майка си. Нямало желание
да се прибира у дома и да ходи на училище. В същото време ищецът имал
желание и възможност да отглежда детето. Бил трудово осигурен. Имал
жилище в Пазарджик, където за детето имало самостоятелна стая, както и
квартира в Пещера, където работел. Родителите му били силно привързани
към детето и детето също било привързано към тях. Поради това моли да бъде
постановено решение, с което да му бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето, да бъде определено
1
местоживеенето на детето при него, да бъде определен режим на лични
отношения с майката и тя да бъде осъдена да заплаща издръжката на детето в
размер на 300 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба
до настъпването на основания за нейното изменение или прекратяване.
Претендира присъждане на разноските по делото. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата П. Б. К. намира исковете за
допустими, но неоснователни. Твърди, че след развода й с ищеца тя
непрекъснато е упражнявала родителските права по отношение на детето, а
грижите на ищеца се изчерпвали със заплащането на издръжка. Отрича да е
възпрепятствала ищеца да осъществява режима на лични отношения с детето,
да се е държала грубо, да го е обиждала, унижавала и разстройвала. Твърди,
че изборът на училище бил направен съвместно с детето след задълбочено
обсъждане. Твърди, че в момента жилището й осигурявало всички
необходими битови условия, а в близост живеели и нейните родители, които
също се грижили за детето. Досега детето било добре обгрижвано от нея и
партньора й и били задоволени всичките му потребности. Признава, че в
последните няколко месеца в поведението на детето настъпили промени,
продиктувани от възрастта му, но твърди, че ищецът го манипулирал като му
обещавал подкрепа за скорошно започване на работа и постигане на
финансова самостоятелност. Твърди, че ищецът не е в състояние да се грижи
адекватно за детето, като изброява случаи, в които детето е пострадало
физически, когато е било с баща си, както и случаи, в които самият ищец е
пострадал. Сочи, че на 10-11.04.2023 г. детето внезапно заминало при баща си
в Пещера и въпреки сезирането на РУ Пещера детето все още било там, а
ищецът не предприемал нищо, за да го мотивира да се прибере у дома. Счита,
че с предявяване на исковата молба ищецът целял единствено да подобри
материалното си положение със заплащането на издръжка на детето в размер
на 300 лв. месечно и дори не смятал да осъществява непрекъснато грижите за
детето, а в най-добрия случай само през почивните дни, когато бил в
Пазарджик. Моли за отхвърляне на исковете, а при евентуалното
предоставяне на родителските права на бащата моли да бъде определена
издръжка в минимален размер. Предявява насрещен иск за увеличение на
дължимата на детето издръжка от 100 лв. на 280 лв. месечно. Ангажира
доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ищецът Л. И. И. чрез пълномощника си
адвокат Б. оспорва по размер предявения насрещен иск, като посочва, че
същият следва да бъде разгледан в случай, че не бъде уважен главният иск за
изменение на родителските права и местоживеенето на детето. В случай, че
главният иск бъде уважен, моли да бъде прекратена дължимата от него на
детето издръжка в размер на 100 лв.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са родители на непълнолетния Б. Л. И., роден на ****** г. по
2
време на сключения помежду им брак.
Бракът е прекратен с решение по гр.д. № 3405/2010 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, като съгласно утвърденото от съда споразумение
по чл. 51 от СК родителските права са предоставени за упражняване на
майката, при нея е определено и местоживеенето на детето, определен е
режим на лични отношения на детето с бащата и същият е осъден да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 100 лв. до настъпване на основания за
изменение или прекратяване на издръжката.
Майката П. Б. К. има още едно малолетното дете – Е. Г. Д., родено на
****** г. от съвместното й съжителство с Г. Д. Д..
Съгласно изготвения по делото социален доклад от ДСП Пазарджик от
скоро бащата живее в дома на родителите си в гр. Пазарджик. Жилището им е
съставено от кухня, четири стаи и баня и тоалета. За детето има
самостоятелна стая, с компютър и кът за неговите дрехи и вещи. В жилището
живеят бабата и дядото по бащина линия – М. С. И.а и И. Д. И., които са
пенсионирани учители. Жилището е оборудвано с необходимите за бита
мебели. Отглеждат се домашни любимци – куче, коте, а от скоро и хамстер,
за който се грижи детето. Хигиената е задоволителна. Майката живее в дома
на съжителя си Г. Д. Д. в гр. Пазарджик. Жилището се състои от две стаи,
кухня, коридор, баня и тоалетна и остъклена тераса. Едната стая се ползва от
майката и съжителя й, а другата от децата Е. и Б.. За Б. има обособен кът за
учене. Хигиенно-битовите условия са добри. Майката има намерение да
осъществи ремонт. Бащата е трудово ангажиран с възнаграждение в размер на
900 лв. месечно. Майката също е трудово ангажирана, като не е пожелала да
посочи размера на получаваното трудово възнаграждение. Съжителят й Г. Д.
Д. дълги години е бил международен шофьор, а в момента работи в гр.
Пазарджик. При отглеждане на детето бащата може да разчита на подкрепата
на родителите си, а майката – на родителите и на съжителя си. Б. е ученик в 9-
и клас в гимназия „******“, гр. Пазарджик. Споделил е, че има желание да
учи за готвач в училище в гр. Пещера. Според класната ръководителка на
детето то има среден успех. Посещава редовно училище. Не се адаптира
достатъчно към класа. И двамата родители са посещавали учебното
заведение. В проведения с Б. разговор той е споделил, че през месец април
2023 г. си е събрал багажа и се е преместил при баща си. Не харесвал това, че
не можел спокойно да контактува с него. Освен това в семейството на майка
му говорили лоши неща за него. Баща му бил добър човек, изслушвал го, а
майка му не го изслушвала, само нареждала. Чувствал се спокоен при баща си
и искал да продължи да живее с баща си. Определил го „като семейство“. При
него „все едно сега се бил родил“. А майка му си имала семейство. Любимка й
била неговата сестра. Б. не се разбирал със сестра си. Тя го клеветяла на майка
му. Майка си също определя като „добър човек, но не като добра майка“.
Липсвала му възможността да си говорят. С баща си имал повече допирни
точки, отколкото с майка си.
3
Свидетелят И. Д. И., баща на ищеца, установява, че от един-два месеца
синът му и детето Б. живеели в дома им в Пазарджик на ул. „**********.
Дотогава синът му работел и живеел на квартира в Пещера, но напуснал
работа и в момента бил безработен. Детето дошло самò с багажа си в дома
им, защото нещо се скарали. Б. искал да живее с баща си. Те се разбирали,
разговаряли, общували помежду си. В дома им имало условия да живее
детето. То имало самостоятелна стая. Чичо му му подарил компютър.
Общувал с баба си и с братовчедите си. Детето било обгрижвано. Баба му
приготвяла храната. Б. много обичал животните. Заради него взели котка,
котарак, куче и хамстер. Б. ходел на училище и нямал проблеми. Бил малко
стеснителен, но имал логическа мисъл. Дядо му също му помагал с уроците.
Свидетелят Б. К. Б., баща на ответницата, установява, че в момента Б.
живеел при баща си в Пазарджик. В продължение на една година детето
бягало от училище, за да отиде при баща си в Пещера. Успехът му се
понижил, започнал да трупа двойки и отсъствия. Въпреки разговорите с
бащата и с детето, нещата не се подобрили, а станали по-зле – всяка седмица
в петък детето бягало от последните часове в училище, за да хване последния
автобус за Пещера в 17.00 ч. При баща си Б. бил без контрол. Не учил и бил
все на телефона, а когато живеел при майка си, имало изисквания – вечер да
се видят уроците и да му помогнат. Б. не бил съгласен с това. Като всеки
тийнейджър търсел безконтролието. Майка му била много добре финансово.
Винаги му било купувано най-новото, имал спестени пари, лаптоп и телефон.
Всяка година с майка му ходели на почивка, дори по два пъти. Допълнително
ходел с баба си и дядо си. Случвало се по три-четири пъти в годината да ходи
на почивка. С баща му два пъти бил на почивка, откакто се разделили с майка
му. Б. получавал от баща си издръжка от 100 лв. Парите били на негово
разположение, но той купувал с тях лекарства и храна за баща си. През 2017
г. докато детето било с баща си, претърпяло катастрофа със скутер. Случвало
се, когато го взимат от бабата и дядото по бащина линия, по врата му да има
кърлежи. Б. му казвал, че с новия мъж на майка му – Георги, се разбирали
нормално. Обичал сестричката си и не искал да се разделя с нея. Когато го
питали защо е отишъл да живее при баща си, увъртал и не давал точно
обяснение.
Свидетелят Г. Д. Д., съжителстващ на семейни начала с ответницата,
установява, че е в приятелски отношения с Б.. Грижел се за него от 10 години.
Осигурявал ги финансово, водел ги на екскурзии, грижел се детето да бъде
добре облечено и да ходи на училище. Нямало случай, в която Б. да остане
гладен. Майка му не се държала грубо с него и не го нагрубявала. Б. имал
труден характер. Бил в пубертета. Майка му правила забележки. Не го
оставяла да прави каквото си иска. Със сестра му имали нормални отношения
като между брат и сестра. Когато Б. се връщал от посещение при баща си, бил
много разстроен, нервен и се държал лошо. След ден-два нещата се
нормализирали. Според свидетеля Б. напуснал дома си и отишъл при баща си,
защото бил манипулиран и защото при баща му имал повече свобода да
4
прави каквото си иска. Откакто бил при баща си, не се бил връщал в дома им,
не се обаждал и не вдигал телефона. За рождения му ден отишли в Пещера и
се видели на пейка в парка.
Изслушан по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет. в присъствие на социален
работник непълнолетният Б. Л. И. сподели, че е на 16 години, има лаптоп и
обича да играе на компютърни игри. Учи в училище „*****“ в Пазарджик.
Искал да учи в Пещера за готвач, защото това много го влечало, но майка му
не разрешила. От месец април живеел при баща си. Сам решил да отиде при
него, защото майка му говорила неща против баща му и той не издържал.
Майка му не му помагала за уроците в училище. Той не искал от нея помощ
за училище още от пети клас, защото тя казвала, че не разбира. Дядо му по
бащина линия бил учител по математика и пишел книги. Веднъж отишъл в
училището му да го вземе, но нямало проблеми с него. Сега с баща си
живеели в Пазарджик при баба му и дядо му. При тях най-накрая си имал
лична стая. При майка му нямал негова стая. В една стая спели майка му,
сестра му и той, а мъжът на майка му спял на дивана в хола. Мъжът на майка
му не му помагал. Много пъти му се карал, например когато било мръсно.
Понякога го биел. Майка му също му се карала. Те гледали сестра му, която
била на 9 години. Помагали й за училище, пишели заедно домашните. Много
обичал животните. За рождения му ден баща му взел котка. Имал също куче и
хамстер. Преди при баба му и дядо му имал друга котка, но тя паднала от
третия етаж и не я видели повече. Кучето го взели преди 7 години, за да
преодолее страха си от кучета, защото докато бил с майка си го нападнало
куче и започнало да го хапе по краката. Баба му също била учителка, но по
български език. Тя също му помагала. Преди не знаел какво е есе, но вече
знаел. Откакто бил при баща си, му било по-спокойно и можел да учи. При
майка му били в една стая със сестра му, тя пускала силно музика, било
шумно и не можел да учи. При баща му му харесвало повече. Откакто бил
при баща си, се виждал с майка си. Тя му казвала да отиде в Пазарджик, за да
се видят, но той не можел, защото картата му за автобуса не важала през
събота и неделя. Когато му майка му се обаждала по телефона, не вдигал, за
да не се скарат. Казвал си, че като приключило делото, тя ще се успокои. Тя
говорила само лоши неща за баща му. С баща му се разбирали по-добре,
сядали и разговаряли спокойно. Имал си свое семейство в лицето на баща си,
а с майка му не се чувствал като семейство. Докато бил при нея никакви
грижи не полагала за него, само колкото да му сложи да яде. Обръщала
повече внимание на сестра му, с нея учили заедно, имала играчки, колкото
иска. При майка му нямало голям избор какво да ядат – само хляб и кашкавал.
Тя не можела да готви – или било изгоряло, или не било за ядене. Той й
предлагал да сготви, защото искал да стане готвач, но тя не му давала. Нямал
пари и продукти, иначе щял да сготви нещо и да я изненада. Баба му готвела
много добре мусака. Майка му му предложила да ходи на курс за готвачи,
едва след като отишъл при баща си, но това му звучало все едно искала да го
прибере вкъщи. Не му било за пръв път да бяга от къщи. Това му било за
5
трети или четвърти път. Предния път отишъл при дядо си по майчина линия.
Искал всяка събота и неделя да ходи при баща си, но му казвали, че не може
да ходи толкова често. Ако майка му му разрешавала да отива при баща си,
нямало да бяга от къщи.
Социалният работник от ДСП Пазарджик – Ю. Н., извършила
социалното проучване и изготвила социалния доклад по делото, уточни в
съдебно заседание, че според класния ръководител на детето от началото на
годината той имал среден успех и нямало промяна в него, но в края на
учебната година станал по-акуратен. В поведението на детето също нямало
промяна, но според класния ръководител той самият не чувствал
принадлежност към класа и не се адаптирал към него.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ищецът заяви, че от седем-осем
месеца детето много пъти е споделяло, че условията при майка му не били
добри. Още миналата година искал да водят дело. Многократно разговарял с
бившата си жена, но последните месеци отношенията между детето и майка
му ескалирали. Според него може да осигури на детето много по-спокойна
среда за живот. Можел да му осигури педагогически процес на обучение, тъй
като двамата му родители и той били бивши учители. Помагал му с уроците.
Разговарял с класния ръководител. Счита, че детето няма как да се разбира с
класа, тъй като за пет години е сменил четири училища. Счита, че може да му
осигури дом, уют и самостоятелност в тази трудна възраст. Разговарял с
детето, не прибягвал до физически наказания. Държи да си пише домашните
и да си учи уроците. Стимулира го с бонуси и стимули. В последните месеци
детето си повишило успеха. Направило три проекта по история и география.
Бил по-зле по математика, но там дядо му можел да му помогне.
Изслушана по реда чл. 59, ал. 6 от СК ответницата заяви, че цял живот
се е грижила за детето и винаги е искала най-доброто за него. Никога не го
била спирала да ходи при баща си, но при него детето многократно изпадало
в ситуации, които застрашавали живота му – претърпяло катастрофа, веднъж
погълнал керосин, многократно вадели кърлежи от него и няколко пъти падал
от люлка със сътресение на мозъка. Откакто детето било при баща си, го
виждала четири-пет пъти. Блокирал й телефона. Класната ръководителка я
посъветвала да не го притеснява. Ходела да търси детето в Пещера. Първо го
търсила с полиция, защото не знаела къде живее баща му. Срещнали се,
разговаряли, разбрали се той да вдига телефона, но оттогава нямала
комуникация с него. Детето било в пубертета. Споделил й, че се е целувал с
момиче, но се разделили. След това се скарал с дядо си, защото той го карал
да учи. Преди няколко дни се видели в пицария и той я накарал да купи две
пици, за да ги занесе в дома на баба си и дядо си. Основното й трудово
възнаграждение било на 700 лв. Получавала и допълнително възнаграждение
– общо 1 000 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
6
Предмет на делото е предявен от бащата иск с правно основание чл. 59,
ал. 9 от СК за изменение на определените при развода мерки относно
упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични
отношения и издръжката на ненавършило пълнолетие дете.
От майката е предявен насрещен иск с правно основание чл. 150 във
връзка с чл. 143, ал. 2 от СК за изменение на размера на дължимата от
родител на ненавършило пълнолетие дете издръжка поради изменение на
обстоятелствата.
Съгласно задължителните указания, съдържащи се в ППВС № 1/1974 г.,
приложими и при действието на СК от 2009 г., под „изменение на
обстоятелствата” се разбират, както новите обстоятелства, които влошават
положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане
и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението
му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди
дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на
ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се
изхожда изключително от интересите на детето. По своето съдържание
изменението на обстоятелствата, респективно новите обстоятелства могат да
имат най-различна проявна форма. Те могат да се отнасят до родителските,
възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на
децата поведение, до желанието на децата и на родителите относно
упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия
родител, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до
жилищните, битовите и материалните условия и т.н. Във всички случаи съдът
е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразява и по
какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които
определят същото, като висшият критерий за решението на съда е интересът
на детето.
Като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства и
взе предвид становищата на родителите съдът намира, че в интерес на дeтето
е да бъдат изменени мерките относно родителските права, като същите бъдат
предоставени за упражняване на бащата и местоживеенето на детето да бъде
определено при него. За този извод определящи са преди всичко възрастта на
детето, навършило в хода на делото 16 години, пола му, установените по
делото трайно влошени отношения с майката и най-вече желанието на детето
да живее с баща си. Чувствата на детето трябва да се отчитат, както и ефектът
от принудата в неговата възраст, като се изхожда, както от конкретното му
състояние и зрялост, така и от специфичните обстоятелства, които са го
мотивирали. Несъмнено детето иска да живее при баща си, за което и самò е
взело мерки, като е напуснало дома си и е заживяло при баща си. Това
решение не е взето мимолетно и прибързано, а е добре обмислено от него. Все
пак се касае за дете, което след по-малко от две години ще навърши
пълнолетие и е достатъчно зряло психически, че да може самостоятелно да
взема решения, свързани с неговия живот. Желанието на детето е
7
продиктувано преди всичко от поведението на майката, която в представите
на детето е лошият родител – тя настройва детето против другия родител, не
го подкрепя, не се съобразява с желанията му и пренебрегва грижите за него
за сметка на по-малката му сестра. По този начин майката се е злепоставила
пред детето и сама е сринала авторитета си като родител до степен, че да го
провокира неколкократно да бяга от дома си, очевидно поради нежеланието
му да съжителства с майка си, и категорично да отказва да контактува с нея
дори по телефона. В момента емоционална близост между детето и майката
почти не съществува или е силно занижена. Показателни са думите на детето,
че не може да издържа майка си, защото говори против баща му и особено –
че с нея не се чувства като семейство. В дома на майка си детето е поставено в
среда, в която не се чувства значимо, пълноценно и подкрепяно, а това са
изключително важни предпоставки за правилното психическо и емоционално
израстване на детето, особено по време на пубертета, когато децата са много
уязвими и лесно изпадат в негативни емоционални състояния. На тази възраст
децата имат нужда освен от подкрепа и уважение от родителите, и от
известна самостоятелност – не само да бъдат оставяни да вземат сами някой
решения, но и в битов план да бъде обособено пространство само за тях, в
което да се чувстват сигурни и защитени. В дома на майката такава
самостоятелност на детето не е била осигурена. Крайно неподходящо е с
оглед възрастта и пола на детето то да дели една стая с майка си и с по-
малката си сестра. Това му причинява дискомфорт, пречи на ежедневните му
занимания и на подготовката за училище, нарушава спокойствието му. В тази
ситуация задължаването на детето да се върне в дома на майка си и да
продължи да съжителства с нея и новото й семейство крие опасност от
задълбочаване на неразбирателството между тях и застрашаване на и без това
крехката връзка майка-син. Това от своя страна би могло да доведе до
родителско отчуждение и евентуална емоционална травма за детето, което би
било крайно неблагоприятно за него.
Бащата от своя страна е заявил готовност да упражнява родителските
права, което е указание за сериозна загриженост за детето и желание да
изпълни родителския си дълг. Той разполага с необходимите жилищно-
битови условия за отглеждане на детето. Макар да няма самостоятелно
жилище, може да осигури подходяща семейна среда за детето в дома на
родителите си, в който има самостоятелна стая за детето. Вярно е, че
хигиенно-битовите условия в дома на бабата и дядото са само задоволителни,
но и в дома на майката хигиената не е на отлично ниво. В грижите за детето
бащата може да разчита на непосредствената помощ на родителите си, които
имат желание да помагат в отглеждането на детето, в т.ч. в подготовката за
учебния процес, за което имат необходимите знания и умения, тъй като са
бивши педагози. С тяхна помощ бащата е в състояние да осигури всичко
необходимо за нормалното физическо, психическо и социално израстване на
детето. Макар в момента да не е трудово ангажиран, няма пречка да полага
труд и да посреща нуждите на детето, тъй като е в трудоспособна възраст и е
8
без работа от сравнително скоро, като преди това е бил трайно трудово
ангажиран. Бащата също така не търси конфронтация с майката, не уронва
авторитета й пред детето, търси диалог за разрешаване на възникналите
проблеми, което свидетелства за неговата психо-емоционална зрялост.
Обстоятелството, че преди време детето е претърпяло няколко инцидента,
докато е било с баща си, не дискредитира съществено родителските качества
на бащата в сравнение с тези на майката, тъй като се касае за отдалечени във
времето събития, а и по делото има данни, че докато детето е било с майка си
също не са липсвали инциденти – например в нейно присъствие детето е било
нападнато и нахапано от куче. Не е категорично установено по делото детето
е давало пари от издръжката си, за да пазарува за баща си, още по-малко да е
било манипулирано по някакъв начин от него да го прави. Но дори и
действително детето да е купувало храна или лекарства за баща си, това в
никакъв случай не означава, че бащата се е възползвал от средствата за
издръжка на детето и не намалява родителската му годност и възпитателски
качества. Бащата държи на образованието на детето. Поддържа контакт с
класния ръководител. Интересува се от резултатите и поведението му в
училище. Стимулира подготовката му за училище, помага му с уроците. В
опровержение на опасенията на майката, че при баща си детето е оставено без
контрол и не учи, са констатациите на класния ръководител на детето, че
успехът му в училище не се е понижил в сравнение с началото на учебната
година, т.е. не е налице занемаряване на учебния процес през месеците, в
които детето живее при баща си. Нещо повече – пак според класния
ръководител в последно време детето е станало по-акуратно в училище. Това
до известна степен се дължи и на обстоятелството, че откакто детето е при
баща си то се чувства по-спокойно, разбирано и подкрепяно от близките си,
което е подобрило емоционалната му стабилност и се е отразило
благоприятно на училищните му задължения. Детето вижда своето семейство
в лицето на баща си, счита, че с него може да разговаря спокойно и при него
му е по-добре, поради което съдът намира, че желанието му следва да бъде
уважено, тъй като това ще бъде изцяло в интерес на детето и ще подобри
положението му.
На майката следва да бъде определен подходящ режим на лични
отношения с детето по подобие на установените до момента мерки за лични
отношения с бащата. Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне
възможност детето да расте и се развива под грижата и с подкрепата и на
двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да
общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за
лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят
най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, като отново се изхожда изключително
от интереса на детето – с оглед спецификите на конкретния случай.
Запазването на добрите отношения и честите лични контакти следва да се
9
стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и
приятелския кръг на майката и бащата. От съществено значение в случая е
личните отношения между майката и детето да се съобразят преди всичко с
необходимостта от съхраняване на връзката майка-син и осигуряване на
възможност за изграждане на хармонични отношения между тях. Поради това
контактите между тях следва да се осъществяват всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09.00 ч. в събота до 19.00 ч. в неделя с преспиване, един
месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, и по два дни
през коледната и великденската ваканции. Необходимо е родителите и детето
да спазват установения режим на лични отношения, като контактите между
майката и детето следва да бъдат насърчавани, включително от бащата, и не
бива да бъдат пропускани и игнорирани по никакъв повод, за да не се стигне
до разрив в отношенията им.
На основание чл. 143, ал. 2 от СК майката дължи на детето ежемесечна
издръжка, чийто размер следва да се съобрази с нуждите на детето и
възможностите на родителите, а минималният й размер не може да бъде по-
нисък на една четвърт от размера на минималната работна заплата съгласно
чл. 142, ал. 1 и 2 от СК. Детето е в гимназиална възраст. Обичайните му
нужди включват основно разходи за облекло, храна, учебни материали, отдих
и развлечение според възрастта. Няма данни детето да се занимава с
извънкласни дейности, да има специални потребности или дарби, които да
изискват разходи, по-големи от обичайните, нито да страда от сериозно или
хронично заболяване, изискващо скъпоструващо лечение. С оглед на това и
като взе предвид динамичната социално-икономическа обстановка в страната
през последната година и значителното повишение на необходимите средства
за издръжка на едно лице съдът намира, че необходимите средства за
посрещане на основните потребности на детето са в размер около 400 лв.
месечно. Тази издръжка съгласно чл. 143, ал. 1 от СК следва да се разпредели
между двамата родители според възможностите им. Майката е трудово
ангажирана и според признанията й получава трудово възнаграждение в
размер около 1 000 лв. месечно, което е под средното за страната. Бащата в
момента не работи, но е трудоспособен и не страда от заболяване, което да му
пречи да работи и да реализира доходи от трудово възнаграждение. Майката
има задължение да издържа и друго ненавършило пълнолетие дете, а бащата
няма такова задължение. Поради това и тъй като родителските права ще се
упражняват от бащата, който ще поеме непосредствените грижи за детето и
ежедневната му издръжка, по-голямата част от паричната издръжка на детето
следва да осигурява от майката, а именно 220 лв. месечно. Останалите
средства за издръжка на детето следва да останат в тежест на бащата, който
има възможност да осъществява трудова дейност и също има задължение да
го издържа. Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба,
тъй като по време на разглеждане на делото детето се отглежда от бащата, без
майката да дава издръжка, ведно със законната лихва при забава съгласно чл.
146, ал. 1 от ГПК, до настъпване на основания за изменение или прекратяване
10
на издръжката.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с
което предявеният иск за изменение на мерките относно родителските права
бъде уважен, като упражняването на родителските права бъде предоставено
на бащата, местоживеенето на детето бъде определено при бащата, бъде
определен режим на лични отношения на детето с майката, майката бъде
осъдена да заплаща на детето издръжка в размер на 220 лв. месечно, като за
разликата над тази сума до претендирания размер от 300 лв. искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен. Съгласно т. 18 от ППВС 5/1970 г.
следва да бъде прекратена дължимата от бащата издръжка.
Предявеният от майката насрещен иск за увеличение на издръжката,
дължима от бащата, не следва да бъде разглеждан предвид уважаването на
главния иск.
В настоящото производството разноски в полза на страните не се
присъждат, тъй като същото представлява спорна съдебна администрация –
Определение № 385 от 25.08.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 3423/2015 г. на
ВКС, I г.о.
На основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд –
Пазарджик държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 202.40
лв.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение в частта за присъдената издръжка.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ постановените с решение по гр.д. № 3405/2010 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик мерки относно упражняването на родителските
права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на
ненавършилото пълнолетие дете Б. Л. И., ЕГН **********, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Б. Л. И., ЕГН ********** на бащата Л. И. И., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Б. Л. И., ЕГН ********** при
бащата Л. И. И., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето Б. Л. И., ЕГН
********** и майката П. Б. К., ЕГН **********, както следва: майката може
да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
09.00 ч. в събота до 19.00 ч. в неделя с преспиване, един месец през лятото,
когато бащата не е в платен годишен отпуск, и по два дни през коледната и
великденската ваканции.
11
ОСЪЖДА П. Б. К., ЕГН ********** да заплаща на ненавършилото
пълнолетие дете Б. Л. И., ЕГН **********, действащо лично и чрез своя баща
Л. И. И., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 220 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба – 05.04.2023 г., до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва при забава на всяко месечно плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
издръжка за разликата над 220 лв. месечно до предявения размер от 300 лв.
месечно.
ПРЕКРАТЯВА дължимата от бащата Л. И. И., ЕГН ********** на
ненавършилото пълнолетие дете Б. Л. И., ЕГН ********** месечна издръжка
в размер на 100 лв., определена с решение по гр.д. № 3405/2010 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 и ал.
3 от ГПК П. Б. К., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „******* да заплати
по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса върху присъдената
издръжка в размер на 202.40 лв.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта, с която е присъдена издръжка.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им
и на ДСП Пазарджик чрез ССЕВ.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12