Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. Пазарджик, 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на трети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1687 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба депозирана от „Ю. Б.” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Околовръстен път” № 260, представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокурист М. В., чрез пълномощник Адвокатско дружество „Ч., П. и И.”***, представлявано от адв. Х.Х.И., САК, със съдебен адрес за връчване на книжа: гр. София, ул. „Т. у.“ № 8. ет. 4, против В.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че 10.01.2009 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 085-262/2009 г. между „АЛФА БАНК — клон България” в качеството си на кредитор и В.С.Г. в качеството си на кредитополучател, по силата на който банката е предоставила кредит на ответницата в размер на 1000,00 евро (хиляда евро) за финансиране на текущи нужди със срок на издължаване 96 (деветдесет и шест) равни месечни аниютетни вноски с краен срок 11.01.2017 г. (от които последната изравнителна), включващи главница и лихва, с размер и падеж - съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от процесния договор. Погасителният план се актуализира от Банката на всяко тримесечие, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор. Твърди се, че ответницата в съответствие с чл.3 от Договора, е усвоила предоставените парични средства в размер на 1000,00 евро (хиляда евро) от разплащателна сметка с IBAN: ***, разкрита на нейно име при „АЛФА БАНК - клон България ”.
В исковата молба е посочено, че ответницата за усвоения кредит заплаща плаващ лихвен процент в размер на тримесечен ЮРИБОР (EU11IBOR) плюс надбавка в размер на 9,5 % (девет цяло и пет процента) годишно. Уговорено е, че тримесечния ЮРИБОР се актуализира на същото число на всеки трети месец, считано от датата на първото усвояване на суми по кредита, съгласно публикуваната от Ройтерс стойност към съответната дата. На следващо място се твърди, че ответницата се е задължила да заплати на Банката, в деня на първото усвояване на суми по кредита, еднократна такса за управление и обработка на кредита, в размер на 1,5 % (едно цяло и пет процента) върху размера на кредита.
Посочено е, че в случай на просрочие при издължаването, на която и да е погасителна вноска, както и при неплащане в срок, на каквито и да е такси, комисионни или разноски, дължимо съгласно Договора, ответницата следва да заплаща върху непогасените в срок суми за времето на забавата обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на договорената в чл.6 от Договора лихва плюс надбавка от 10 % (десет процента).
Ищцовото дружество сочи, че на 29.02.2016 г. между „АЛФА БАНК — клон България” КЧТ и „Ю. Б.” АД е сключен Договор за прехвърляне на предприятие, по силата на който правата и задълженията по всички договори, сключени от „АЛФА БАНК — клон България” КЧТ са прехвърлени на „Ю. Б.” АД.
Тъй като ответникът не изпълнил задълженията си по процесния договор, ищецът твърди, че предприел постъпки и по реда на чл.417 ГПК било образувано ч.гр.дело № 3764/2017 г.. по описа на Районен съд – Пазарджик, по което е издадена Заповед от 27.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист № 2773/27.09.2017 г. срещу ответницата. Сочи, че поради депозирано в срок възражение и в изпълнение на разпореждане на съда е депозирал настоящата искова молба.
Изложени са твърдения, че с Договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017г., сключен между "Ю. Б." АД, и „С.Г. Груп“ ООД, настоящият ищец прехвърля на „С.Г. Груп“ ООД правото на всички свои вземания, описани в Приложение № 1 към Договора от 21.12.2017 г., включително и това по процесния договор. Сочи, че с Договор за прехвърляме на от 23.04.2018 г., сключен между „С.Г. Груп“ ООД и „Агенция за събиране па вземания" ЕАД, цедентът „С.Г. Груп“ ООД прехвърля на цесионера „АСВ" ЕАД правото на всички свои вземания, които същия е придобил от "Ю. Б." АД по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017 г., като вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора от 23.04.2018 г..
По наведените в исковата молба твърдения се
иска от съда да постанови решение, с което да приеме
за установено по отношение на ответницата, че има задължение към ищцовото
дружество, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 085-262/2009 от 10.01.2009
г., в размер на 1436,73 евро (хиляда четиристотин тридесет и шест евро,
седемдесет и три евроцента), от които: 780,69 евро (седемстотин и осемдесет
евро, шестдесет и девет евроцента) - главница, ведно със законната лихва,
считано от 19.09.2017 г.; 236,62 евро (двеста тридесет и шест евро и шестдесет
и два евроцента) - възнаградителна лихва за периода от 10.07.2011 г. до
11.01.2017 г. и 419,42 евро (четиристотин и деветнадесет евро и четиридесет и
два евроцента) - мораторна лихва за периода от 10.07.2011 г. до 07.09.2017 г..
Претендират се разноски в настоящото производство и в заповедното производство.
В проведеното съдебно
заседание, при редовност на призоваването не се явява закон или процесуален
представител за ищцовото дружество. Депозират молба, с която молят съда да
уважи изцяло исковата претенция.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът В.Г., чрез адвокат А. Геореиев П. ***, със съдебен адрес:***, депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Ответникът сочи, че видно от приложения към исковата молба погасителен план към процесния договор последното отразено плащане от страна на ответника било направено през месец август 2011 г. и съгласно чл.20 от същия, кредитът би следвало да е станал предсрочно изискуем през месец октомври 2011 г., а не както се твърди в исковата молба - 11.01.2017 г.. Твърди, че всички претендирани за плащане суми за главница, за мораторна и възнаградителна лихва са платени към момента на предявяване на исковата молба от ответницата, а в случай, че имало останали неплатени такива счита, че те са погасени по давност, в това число и дължимите лихви.
Излагат се съображения, касаещи липсата на доказателства, че ответникът е бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, както и във връзка с връчването на заповедта за парично задължение по чл.417 ГПК.
В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.
Третото лице помагач не взема становище по предявената искова претенция, респективно по депозирания отговор на исковата молба и не изпраща представител в проведените съдебни заседания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото като писмено доказателство договор за потребителски кредит № 085-262/10.01.2009 г. и погасителен план към кредита се установява, че между „Алфа Банка“ клон България, в качеството си на кредитор /заемодател/ и ответницата В.С.Г., в качеството си на заемател, е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което заемодателят е предал в собственост на ответника сумата от 1000 евро, определена като заемна сума, като последният се задължил да я върне при следните условия – размер на погасителна вноска – 16,40 евро; срок на заема 96 месеца със краен срок на издължаване 10.01.2017 г.; уговорен е плаващ лихвен процент в размер на тримесечен ЮРИБОР (EU11IBOR) плюс надбавка в размер на 9,5 % (девет цяло и пет процента) годишно. Уговорено е, че тримесечния ЮРИБОР се актуализира на същото число на всеки трети месец, считано от датата на първото усвояване на суми по кредита. ГПР е в размер на 14,0969 %. В чл. 4 е уговорено, че усвояването на кредита ще се извърши наведнъж чрез превеждане на сумите по сметка № ...на ответницата при кредитора. В чл.11 е уговорено, че в случай на просрочие, на която и да е вноска, кредитополучателят заплаща за времето на забавата обезщетение за забава в размер на договорената лихва в чл.6 плюс надбавка от 10 %. В договора е посочен настоящ и постоянен адрес на ответницата.
На 29.02.2016 г., кредиторът по процесния кредит е прехвърлил търговското си предприятие на настоящия ищец „Ю. Б.“ АД, видно от договор за прехвърляне на търговско предприятие. Във връзка с горното до ответницата е изпратено уведомление с изх. № 5114/28.06.2017 г. до ответницата от ищцовото дружество. Видно от приложената разписка, уведомлението не е връчено, тъй като пратката е останала непотърсена.
По делото е приет Договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017 г. сключен между „Ю. Б.“ АД в качеството си на продавач и „С.Г. Груп“ ООД в качеството си на купувач, по силата на вземанията по процесния договор за потребителски кредит за прехвърлени на „С.Г. Груп“ ООД, като последния с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.04.2018 г. е прехвърлил горните вземания на „АСВ“ ЕАД. Представени са уведомителни писма във връзка с извършените цесии, адресирани до ответницата, но без данни дали са получени от последната.
Приложено е банково извлечение от сметка на ответницата, от която се установява, че на 10.01.2009 г. е постъпила сумата в размер на 1000 евро усвояване на кредит, както и наличието на други парични операции за периода от 30.06.2008 г. до 25.05.2016 г.. От справка „Трансакции“ за периода 20.05.2016 г. до 29.05.2018 г. с титуляр ответницата се установя, че ищцовото дружество е начислявало лихви върху всяка забавено плащане по процесния договор.
За доказване размера на претендираното вземане по договора за кредит, освен извлечение от сметки, са ползвани специални знания на вещо лице – счетоводител, чието заключение и допълнително заключение като компетентни дадени и неоспорени от страните, съдът изцяло кредитира. От същите се установява, че по сметка на ответницата е преведена заемната сума в размер на 1000 евро, от която е удържана сумата от 15 евро – еднократна такса. Посочено е, че сумата в размер на 982,60 евро е изтеглена в брой. Вещото лице посочва, че ответницата е платила общо 467,69 евро, от които главница в размер на 219,31 евро, договорна лихва – 235,94 евро, наказателни лихви – 5,41 евро и такси – 7,03 евро. След приспадане на горепосочените плащания останали дължима главница – 780,69 евро и дължима договорна лихва – 238,62 лева. Според заключението дължимата мораторна лихва начислена от датата на падежа до 07.09.2017 г. е в размер на 419,42 евро. От допълнителното заключение се установява, че дължимата главница за период от пет години назад, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.09.2017 г. е в размер на 644,08 евро, дължимата възнаградителна лихва за периода 19.09.2014 г. до 19.09.2017 г. е в размер на 45,15 евро и обезщетението за забава за същия период е в размер на 286,41 евро. В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа депозираните заключения.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.417 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение от 27.09.2017 г. по ч. гр. д. № 3764/2017 г. по описа на Районен съд Пазарджик, срещу В.Г., да заплати на кредитора на „Ю. Б.”АД, главница в размер на 780,69 евро, възнаградителна лихва в размер на 236,62 евро за периода от 10.07.2011 г. до 10.01.2017 г., мораторна лихва в размер на 419,42 евро за периода от 10.07.2011 г. до 07.09.2017 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 19.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 56,20 лева държавна такса и сумата от 394,02 лева адвокатско възнаграждение.
Издадената заповед по чл.417 ГПК и изпълнителния лист са връчени на ответницата Виргиня Г. лично на 31.03.2020 г., видно от разписка приложен по горецитираното ч.гр.д.. Поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Районен съд Пазарджик е сезиран с искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД – предявени искове за установяване на парично вземане, произтичащото от договорно правоотношение с ответника.
Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящото производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК е установяване на съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи, че между ответника и „АЛФА БАНК — клон България” е сключен Договор за потребителски кредит № 085- 262/10.01.2009 г., по силата на който на ответницата е предоставен паричен заем в размер на 1000 евро, размера на вземанията по пера и изискуемостта на задълженията по договора, поради настъпилия краен срок на същия. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало облигационно правоотношение между ответника В.Г. и "„АЛФА БАНК — клон България”. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл. приложените по делото заверени преписи от договор за паричен заем и приложенията към него; както и от приложените по делото материали по частно гражданско дело № 3764/2017 г. по описа на Районен съд Пазарджик. От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка, от която е видно, че „АЛФА БАНК — клон България” е отпуснало паричен заем на ответницата в размер на 1000 евро, която сума кредитополучателят е усвоил по банковата си сметка при кредитора на 10.01.2009 г.. Горното се установи от представеното банково извлечение от сметка и от заключението на вещото лице, че така предоставената сума е усвоена от ответницата, поради което и за нея е възникнало задължение за връщането й на уговорените в договора падежи. В подкрепа на този извод е извършването на плащания по процесния кредит. Последното не се й оспорва от ответната страна. Установи се, че заемодателят е изправна страна по договора, докато ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си за връщане на заетата парична сума за главница в претендирания размер от 780,69 евро, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2017 г.; 236,62 евро - възнаградителна лихва за периода от 10.07.2011 г. до 11.01.2017 г. /вещото лице е посочила по голям размер -238,62 евро/ и 419,42 евро - мораторна лихва за периода от 10.07.2011 г. до 07.09.2017 г.. В този смисъл съдът не споделя направеното възражение, че към момента на предявяване на исковата молба всички задължения са платени. Не бяха ангажирани никакви доказателства от ответницата, че е погасила задълженията си към ищеца по процесния кредит, поради което дължи на ищеца заплащането на претендираните главница, договорна лихва и обезщетение за забава по процесния договор за кредит.
Във връзка с горното съдът намира, че предявения иск за главница е напълно основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер. По отношение на претенцията за възнаградителната лихва, съдът намира, че също следва да бъде уважена, тъй като тя се заплаща независимо от неизпълнението на главното задължение, тя се дължи и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа. По своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства.
Съдът с оглед
уважаването на предявения иск за главница по процесния договор, намира за
основателна и претенцията за лихва за забава от депозирането на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва в претендирания размер от 419,42
евро за периода от 10.07.2011 г. до 07.09.2017 г..
Неоснователно е възражението на ответницата за погасяване по давност на процесните суми. По този въпрос е налице съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК – Решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д.№ 795/2010 г. на ВКС, IV г. о, Решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д.№ 523/2011 г. на ВКС, III г. о., съгласно които вземанията на кредитора по договор за заем/банков кредит не са за периодични плащания. При договора за заем е налице неделимо плащане, което е разсрочено във времето. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнението на части, но това не променя характера на задължението, което е неделимо и договорът не се превръща в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по него. При това положение, независимо че вноските по кредита се повтарят през определени периоди от време, те не се погасяват с кратката 3-годишна давност по чл. 111, б."в" ЗЗД, а с петгодишната такава. Поради това, в случая е приложим общия петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. По отношение началния момент на давността следва да се съобрази разпоредбата на чл.430, ал.1 ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент започва да тече давността по чл.114 ЗЗД, като приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. В случая срокът на договора е изтекъл на 10.01.2017 г. г., от който момент задълженията по него са станали изискуеми, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е депозирано в съда 19.09.2017 г., т.е. преди изтичане на петгодишния давностен срок. Ето защо, възражението за настъпила погасителна давност е неоснователно. Що се касае за договорната лихва, дори и да се приеме, че по отношение на нея се прилага кратката тригодишна давност, то отново давността не е изтекла предвид краткия срок от изискуемостта на кредита и подаването на заявление за издаване на заповед по реда на чл.410 ГПК – около девет месеца. Не е изтекъл и тригодишният срок по чл.111 б. „в“ ЗЗД по отношение на дължимата мораторна лихва за забава, тъй като срокът от изискуемостта на кредита и подаването на заявлението по чл.417 ГПК е доста по-кратък. /В този смисъл Решение № 175/17.05.2019 г. по в.гр.д. № 256/2019 г. по описа на ОС Пазарджик/.
Съдът не споделя възражението на ответника, че видно от приложения към исковата молба погасителен план към процесния договор последното отразено плащане от страна на ответника било направено през месец август 2011 г. и съгласно чл.20 от същия, кредитът би следвало да е станал предсрочно изискуем през месец октомври 2011 г., а не както се твърди в исковата молба - 11.01.2017 г.. Предсрочната изискуемост представлява прекратяване на договора, което не настъпва автоматично, не и по взаимно съгласие, а с волеизявление на една от страните. То е израз на упражнено потестативно право на кредитора, което възниква от сложен юридически факт, включващ факта на неплащането, т.е. на неизпълнението на договорното задължение и вината на неизпълнението. Кредиторът упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Волеизявлението на кредитора, представляващо упражняване на неговото прeобразуващо право, обаче следва да достигне до длъжника - кредитополучател, за да може предсрочната изискуемост да има действие. Постигнатата в договора за банков кредит предварителна уговорка – чл.20.1, че „при просрочие в плащането, на които и да е две последователни месечни вноски……..“ и чл.21 „в случай посочен в чл.20.1, страните по настоящия договор приемат, че кредита става изцяло предсрочно изискуем и банката пристъпва към принудителното му събиране, за което кредитополучателят и поръчителят се считат за уведомени с подписването на настоящия договор“, без да се предвижда изрично кредиторът да уведомява длъжника, не поражда действие преди кредиторът да упражни правото си, което се осъществява чрез волеизявление, адресирано и достигнало до длъжника. Обявлението на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Право на кредитора е да упражни или не своето право за получаване на цялата непогасена част от кредита поради неизпълнение от страна на длъжника и това право следва да бъде надлежно упражнено. Освен че трябва да направи волеизявление и да го адресира до кредитополучателя, т.е. да извести за това кредитополучателя, банката по силата на чл.432, ал.2 ТЗ е длъжна да даде достатъчен срок за доброволно плащане на падежиралите вноски. Определянето на достатъчен допълнителен срок се счита за задължително условие за упражняване на правото за предсрочно връщане на остатъчната сума. Независимо от обстоятелството, че през дълъг период от време, ищецът е имал възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем и фактът, че не го е направил, не следва да се свърза с негово бездействие, което да води до погасяване на задължението по давност. Видно и от заявлението за издаване за заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, ищецът се позовава не на предсрочната изискуемост на кредита, а на обстоятелството, че цялото вземане е падежирало, тъй като срокът за погасяване на банковия кредит е изтекъл на 10.01.2017 г..
По отношение на възражението, че ищецът не е притежава активна процесуална легитимация, тъй като са извършени три прехвърляния на процесното вземане, съдът намира следното и не е уведомена ответницата за тях, съдът намира следното. Установи се по делото, че уведомление с изх. № 5114/28.06.2017 г. до ответницата от ищцовото дружество за прехвърляне на търговското предприятие от първоначалния кредитор не е връчено, тъй като пратката е останала непотърсена. Независимо от горното уведомлението и договора за прехвърляне на предприятие са връчени на ответницата по реда на чл. 131 от ГПК, от което следва изводът, че длъжникът е уведомен за настъпило универсално правоприемство между ищеца и „АЛФА БАНК — клон България” КЧТ. По отношение на другите две прехвърляния, който са настъпили след като ищецът е депозирал заявлението по чл.417 ГПК и се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, съдът намира същото за неотносимо по следните съображения. По въпроса за процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.422 ал.1 ГПК в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство след издаване на заповедта за изпълнение, и кои са легитимираните страни в производството, в т.10б от ТР№4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че при частно правоприемство на страната на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран да предяви иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, е И цесионерът при спазване на срока по чл. 415 ал. 1 ГПК - това е общият принцип. От мотивите на ТР се изяснява, че в хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът няма качеството на заявител и указанията по чл.415, ал.1 ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска е създадена висящност на исковия процес от момента на подаване на заявлението, към който момент цедентът е носител на спорното право, поради което същият не предявява чужди права пред съд.
Във връзка с горното предявената искова претенция следва да се уважи в цялост.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът В.Г. следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски сторени в настоящото производство и в заповедното производство, в общ размер на 1370,58 лева, от които разноски в исковото производство 920,36 лева и разноски в заповедното производство 450,22 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК по отношение на В.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, че съществува вземане на „Ю. Б.” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Околовръстен път” № 260, представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокурист М. В., за сумата от 780,69 евро, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № 085-262/2009 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда за същото вземане до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 236,62 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.07.2011 г. до 11.01.2017 г. и сумата в размер на 419,42 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 10.07.2011 г. до 07.09.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 3764/2017 г. по описа на РС Пазарджик.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК В.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю. Б.” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Околовръстен път” № 260, представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокурист М. В., сумата в размер от 1370,58 лева, от които сторени разноски в исковото производство 920,36 лева и сторени разноски в заповедното производство 450,22 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице „АСВ" ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес па управление гр. София, ж.к. „Люлин“ 10, бул. „д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда „Лабиринт“, ст. 2, офис 4, представлявано поотделно от изпълнителните директори Нина Станчева и Мартин Деспов Деспов.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: