Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…. 24.07.2020 г.
гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и пети юни две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: Нина Кънчева
като
разгледа докладваното от съдията Женя Иванова
гр. дело № 6362 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
Ищцата Г.К.А. твърди, че на
29.07.2019 г. около 8 часа сутринта излязла от дома си, за да отида до
тоалетната, намираща се в двора на къщата, където живее. Чула силни викове,
които идвали от улицата до тях. Приближила се и видяла, че тези викове идвали
от нейния съсед - ответника З.Д., който на висок тон се карал на баба й.
Обвиненията, които се сипели срещу баба й Т., били заради някакви семки, от
които животните на ответниците умирали и които семки според ответника З. идвали
от дома на ищцата. На улицата заедно със ответника З. били и другите ответници
- К. Д. и Д.З., както и младо момиче на около 14 год., за което мислила, че се
водила „снаха“ на З.Д.. Виковете били много силни и видяла, че от близките къщи
се подавали хора, които гледали какво става. Преценила, че баба й Т., която е
на 74 г. била много притеснена и решила, че трябва да я прибере в къщата.
Опитала се да издърпа баба си от улицата и да я вкара в двора, когато внезапно
била нападната. Усетила удари по тялото и главата си, които били нанесени с
ръце, била блъскана и в един момент съборена на земята. Започнали да я влачат.
Всичко това било съпроводено с грозни обиди, викове и закани, както по адрес на
ищцата, така и по адрес на близките й. Усетила, че се сковава от страх, чувала
ясно гласа на З., възприемала отправените обиди и закани, усещала силата на
ударите, нанасяни й от останалите двама ответника, но нищо не можела да
направи. Разчитала, че някои от съседите ще й помогне, но явно и те били
уплашени от проявената към нея агресия. Не разбрала как успяла да се отскубне и
да се прибере в дома си. Толкова била уплашена и стресирана, че дори не помнила
кога съм се обадила на тел.112 за помощ. Малко по-късно дошли полицейски
служители, които съставили протоколи за предупреждение.
Същият ден отишла при съдебен лекар, който я освидетелствал и издал
съдебно-медицинско удостоверение № 44-ІІ/2019 г., в което били отразени причинените
й на 29.07.2019 г. в с. Калитиново увреждания - кръвонасядане и оток на челото,
кръвонасядане по външния нос, и които увреждания имали характер на лека телесна
повреда.
Твърди, че на 30.07.2019 г. подала жалба до РП - Стара Загора, като по
подадената жалба била образувана прокурорска преписка № 3086/2019 г. С
постановление на РП - Стара Загора от 29.08.2019 г. било отказано да се
образува досъдебно производство, тъй като прокуратурата приела, че причинените
увреждания имат характер на лека телесна повреда и това престъпление се
преследва по частен път. Обжалвала това постановление, като ОП - Стара Загора
със свое постановление от 25.09.2019 г. по преписка № 5970/2019 г. потвърдила
постановлението на РП - Стара Загора.
Ищцата твърди, че не била на себе си от случилото се. Непрекъснато се
страхувала, че ответниците отново ще й нанесат нов побой и отново ще бъде
подложена на публично унижение. С нанесения й побой и отправените обиди
ответниците й причинили болки и страдания от неимуществен характер. Съзнанието
й било трайно обременено от негативното изживяване. Избягвала да излиза сама от
дома си. Непрекъснато молила нейни близки да я чакат пред къщата, в която
живеела и да я придружават, когато трябвало да отиде било до магазин, било до
гр. Стара Загора, тъй като изпитвала неистов страх, че ще срещне ответниците
или само някой от тях и отново щяла да бъде удряна и унижавана. Избягвала да
контактува с хора, тъй като се опасявала да не възникне друга подобна ситуация.
Избягвала да се намесва в разрешаването на конфликти, въпреки че била възпитана
да помага на хората, когато се налагало. Въпреки че вече бил изминал период от
няколко месеца от инцидента, мисълта за случилото се и последиците от него
продължавали да я смущават. Страдания, които преживяла и усещането за
дискомфорт, вследствие извършеното от ответниците белязали необратимо живота й
и едва ли щяла да може да ги преодолее. Възстановяването й било бавен и труден
процес. По време на случващото се, а и след това освен физическата болка
изпитвала и срам от това, че спрямо нея се отнасяли като нищожество.
Предвид гореизложеното, за ищцата бил налице правен интерес от
предявяване на иск за заплащане на обезщетение за обезвреда на причинените й
вреди от неимуществен характер, представляващи претърпените от нея болки и
страдания, вследствие извършеното от ответниците, а именно нанасяне на побой
над ищцата, при който била скубана, удряна, блъскана, съборена на земята, в
резултат на което и били причинени телесни увреждания, имащи характер на лека
телесна повреда по смисъла на закона и изразяващи се в кръвонасядане и оток на
челото, кръвонасядане по външния нос. Тези телесни увреждания причинени от
ответниците, които сломили съпротивата й, и с нанасянето им й причинили вреди
от неимуществен характер. Причинените й вреди от неимуществен характер
оценявала на 5000 лв., които ответниците дължали солидарно.
Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди ответниците З.Д.З.,
с ЕГН **********, К.В.А., с ЕГН ********** и Д.З.Д., с ЕГН **********,
солидарно да й заплатят сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, вследствие на
извършеното от тях спрямо личността на ищцата на 29.07.2019 г. в село Калитиново,
общ. Стара Загора - причиняване на многостепена лека телесна повреда -
кръвонасядане и оток на челото, кръвонасядане по външния нос, ведно със
законната лихва, считано от датата на извършване на деянието - 29.07.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира направените съдебни разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответниците З.Д.З., К.В.А. и Д.З.Д.
са подали писмен отговор на исковата молба, с който оспорват исковете като неоснователни.
Твърдят, че с ищцата са съседи и от много години имало неразбирателство
между тях. На 29.07.2019 г., около 8 часа сутринта З. се прибирал към тях с
колата си и видял Т. - бабата на ищцата Г.А. да изхвърля кисело зеле на пътя,
точно откъдето минавали кравите, отглеждани от семейството му. Около седмица
преди това негова бременна крава пометнала плода си, защото яла кисело зеле,
изхвърлено по същия начин, като това било констатирано от ветеринарен лекар,
гледащ кравите. З.З. слязъл от колата да направи забележка на Т. да не хвърля
такива отпадъци на улицата, а в контейнера до къщата им, а тя го нападнала с
думите - „Кой си ти да ми казваш“, нарекла го „педераст“, „бавно развиващ се“,
казала: „аз съм човекът, който казва, че няма да гледаш нито една крава в двора
си“ и други. К.А. чула виковете и излязла от къщата си на улицата и казала на З.
да не я слуша, а Т. продължила да обижда К.. В този момент излязла ищцата и
започнала да бута в гърдите З. и да отправя обиди. К. застанала пред него, за
да го защити и тогава Т. я ударила с бастуна си в главата. Г. и К. се хванали
за косите и паднали на земята да се борят. Тогава дошли Д.Д. и М. – съседка, и
успели да ги разтърват. Д. и З. издърпали К., а М. издърпала Г.. По-късно
пристигали полицейски служители, които съставили протоколи за предупреждение. К.В.А.
получила многостепенна леха телесна повреда: кръвонасядане и оток на челото,
оток и кръвонасядане на външния нос, което било констатирано в
съдебно-медицинско удостоверение № 55-ІІ/2019 на д-р Тодор Пасев. К.А. мислела
да подава жалба в РП - Стара Загора, но след като разбрала за насрещната такава
само представила съдебномедицинското удостоверение и тя и семейството дали
обяснения по случая.
Твърдят, че не отговаряли на истината твърденията на ищцата, че
избягвала да излиза сама от къщата си, както и че избягвала въобще да
контактува с хора. Много често излизала от дома си както сама, така и с други
хора. Случвало се също да се прибира и късните часове на вечерта.
Молят да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен. Считат, че
била налице хипотезата на чл.46 от ЗЗД и че следвало да не носят отговорност за
настъпили вреди. Претендират разноски.
В съдебно заседание, ищцата и процесуалният й представител заявяват, че
поддържат исковата молба и изложените в нея доводи .
В съдебно заседание ответниците и процесуалният им представител, оспорват
иска и поддържат направените в отговора на исковата молба възражения.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложената по делото прокурорска преписка №
3086/2019 г. на РП – Стара Загора, същата е била образувана по сигнал на Г.К. А., че на 29.07.2019г. пред дома й в с.
Калитиново й е бил нанесен побой от съседите й К.В. Асенов, нейният съпруг З.Д.
и синът им Д.З., в резултат на който тя получила телесни увреждания. На
29.07.2019г., в 08.50, в оперативна дежурна част на 01 РУ – Стара Загора, е
постъпил сигнал за конфликт между съседи в с. Калитиново, като пристигналите на
място полицейски служители заварили Г.А. и К.А. на мястото, които обяснили, че
между тях е възникнал „лек спор“, но вече си изяснили отношенията и им
съставили предупредителни протоколи и на двете. По – късно през деня на
29.07.2019г., 14.20 часа, Г.К.А. била освидетелствана от съдебен лекар –
съдебномедицинско удостоверение 44- II/2019г. (л. 4), видно от което при
прегледа на ищцата са били констатирани отоци в окосмената част на главата;
оток, кръвонасядане и разкъсно – контузни рани по горната устна на устата; кръвонасядане
по лявата предмишница; охлузвания по двете колене, които са й причинили
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. На
31.07.2019г. К.А. също си извадила съдебномедицинско удостоверение 55- II/2019г.
(л.17), видно от което при прегледа на ответницата са били констатирани: кръвонасядане
и оток на челото, оток и кръвонасядане по външния нос, които травматични
увреждания са й причинили болки и страдание. Прокурорската преписка е
приключила с отказ да бъде образувано наказателно производство, като видно от
мотивите на прокурорското постановление от 29.08.2019г. (л. 5-6), отказът е
поради това, че не е установено извършване на престъпление от общ характер, а
причинените телесни увреждания имат характер на лека телесна повреда по чл. 130 НК, което престъпление се преследва по тъжба на пострадалия.
За изясняване на обстоятелствата във връзка с възникналия на
29.07.2019г. конфликт между страните по делото са разпитани свидетелите М. А. Д.
(свидетел – очевидец и съсед на страните), И.Е.К.(кмет на селото, пристигнал
непосредствено след физическия сблъсък между страните), С.А.Т.(познат на
страните) и В. Д.З. (брат на ответника З.Д.).
Свидетелката М. А. Д. (свидетел – очевидец и съсед на страните) разказва, че миналото лято към 8,30 часа,
докато си пиела кафето в двора, чула викове и отишла пред къщата на Г., откъдето
идвали виковете. Тогава видяла К. и бившата й снаха (малко момиче на 14-15
години) да обиждат Г.. Там били и З. и Д. и баба Т. (бабата на Г.). Тогава К. хванала Г. за косата и я
съборила на земята, като Г. паднала по колене и докато била на земята Д. и
Зарко (З.) я ритали и ударили два-три пъти. Свидетелката казва, че и нея
съборили на земята, докато се опитвала да ги разтърве. Свидетелката казва още,
че разбрала, че са се скарали, защото баба Т. хвърляла „в геренчето“, където
минавали кравите на ответниците някакви семки от тиквите и заради това една от
кравите, която яла от тези семки, абортирала. Свидетелката казва също така, че
когато дошъл кметът на селото – Иван Енев, тогава се прекратил инцидента и че
ответниците казали на кмета, че той не е никакъв да им казва какво да правят.
Свидетелката казва още, че З. казвал на Г., че щял да я праща да проституира и
да изкарва пари от нея, наричали я „курва“, „мастия“. Описва по следния начин
състоянието на ищцата след конфликта: „на Г. коленете бяха в кръв, устната й
беше пукната, беше с рошава коса и зачервено лице“. Впоследствие Г. цяла
седмица си мажела с лекарства коленете.
Свидетелят И.Е.К.(кмет на селото, пристигнал непосредствено след
инцидента) разказва, че лятото миналата година получил телефонно обаждане, че
имало свада между съседи и отивайки на посоченото място между двата двора –
двора на ищцата и двора на ответниците, на тротоарната площ, видял, че имало
остатъчни реплики, които се опитал да тушира. Свидетелят казва, че видял, че Г.
е с нараняване на устните (пукната устна), била с ожулени крака, коленете й, на
лакътя и по шията й имало ожулвания. Попитал какво се е случило и Г. посочила К.
и малко момиче, за което се твърдяло, че била снаха на К., че са й нанесли тези
„поражения“. Свидетелят казва, че попитал ответниците защо не знае като кмет на
селото, че това момиче живее у тях, при което З. го напсувал, ответниците му
казали какъв бил, че да е там, че нищо не можел да им направи и че те имали
много пари и всички можели да купят. Свидетелят разказва, че в негово
присъствие тримата (сочи ответниците) обиждали Г., наричали я „курво“. Свидетелят
казва още, че по ответниците не е видял наранявания. Разбрал, че спорът бил
заради кравите на ответниците. Ответниците гледали крави, които яли „нещо“
хвърлено от бабата на ищцата. Свидетелят казва още, че не е видял В. Д.З. и С.А.Т.да
са били там. Баба Т. и свидетелката М. били там, той като отишъл. След това дошла
полиция и полицаите накарали страните да подпишат предупредителни протоколи. Свидетелят
казва още, че Г. била уплашена и че може би месец и половина - два след това, продължавала
да се страхува и е ходила при него да пита какво ще стане с нея и дали
ответниците ще й посегнат още веднъж. Свидетелят казва още, че като кмет на
селото има служебни отношения с ищцата и с ответниците и няма лични конфликти с
тях.
Свидетелят С.А.Т.разказа, че не е бил на мястото на инцидента
(впоследствие разбрал за конфликта от хора от селото ). Казва, че е бил нает от
З. и Д. да прави ремонт у тях месец след побоя и че никога пред него те не са
обиждали Г.. Казва, че не е забелязал никаква промяна в Г., все си била същата
– казвала му здравей, здрасти, нямало видима промяна в поведението й. Виждал Г.,
идвала до неговите комшии в махалата, имала си приятел.
Свидетелят В. Д.З., брат на ответника З., с когото живеят в една къща,
казва, че „кавгата“ я направила бабата на Г. миналата година, юли месец. Брат
му З. се връщал с колата от с. Преславен и докато карал, видял, че баба Т. да изхвърля
кофа с кисело зеле. Брат му спрял колата и й направил забележка, тъй като оттам
минавали кравите им и като ядат зеле, абортират. Свидетелят казва, че през това
време той, заедно с баща си, са били в двора на къщата и затова е виждал и
чувал всичко – пиел си кафето, а баща му си пушил цигарата. Така чули баба Т.
да обижда брат му, наричала го „педераст“, „бавно развиващ се“, казвала му, че той
(свидетелят) ходил с жена му. През това време К. и Д. доили кравите и като чули
свадата, излезли пред къщата. Свидетелят казва, че видял как баба Т. ударила с
кофата и с тояга К.. Г. вече била излязла и защитила баба си. Г. първа се
нахвърлила върху К.. Хванали се за косите и се търкаляли по земята. Свидетелят
каза, че просто гледал отстрани, за да не бъде обвинен впоследствие. Баба Т.
дърпала Г., а З. и Д. дърпали К.. През това време и баба М. била там и тя дърпала
Г.. Като свършил боя, дошъл кметът с колата. Кметът след като слезнал от колата
казал: „С вас ли ще се занимавам“ и му теглил (на свидетеля) една „путина
майна“. И свидетелят му отвърнал със същото. Свидетелят разказа следното за
боя: „Първо баба Т. удари К. с тоягата. След това Г. излезе от къщата, до
тоалетната ли отиваше не знам, беше по нощница. Г. първа хвана К. за косата и
после тръгнаха да се бият. По К. имаше следи дето беше ударена с тоягата от
баба Т.. По Г. имаше следи, тя падна на земята. Двете К. и Г. като се хванаха
за косите и двете паднаха на земята. После Г. се прибраха у техния двор, а К. и
снахата се прибраха в нашия двор. Брат ми и племенникът ми ги разтърваха. Брат
ми и племенникът не съм виждал да удрят Г..“ Свидетелят казва, че чул Г. да
обижда: „педераст“, „бавно развиващ се“, казвала, че кравите миришат и ще им запали
фермата. Свидетелят разказва още, че постоянно вижда Г., тъй като са съседи и
че нямало никаква промяна в поведението й - пак си ходила по барчета, на
заведение, на разходка. Имала си приятел Иван и с него я е виждал, разхождали
кучета, ходили на разходка в гората и сама я е виждал.
Съдът кредитира изяло показанията на М. А. Д. (свидетел – очевидец и
съсед на страните) и И.Е.К.(кмет на селото, пристигнал непосредствено след физическия
сблъсък между страните), защото по еднопосочен и взаимодопълващ се начин
пресъздават случилото се на процесната дата и състоянието на ищцата
непосредствено след инцидента, както и съответстват на писмените доказателства
по делото и на заключението на СМЕ. Неоснователни са възраженията на
процесуалния представител на ответниците за съществено разминаване между тях
досежно факта, че св. М. Д. казала, че като кметът дошъл, се прекратил
инцидента, като пуснали косата на Г., а според самия кмет – той като дошъл,
имало само остатъчни реплики. Дори напротив – видно от подробно пресъздадените
по – горе показания, става ясно, че при идването на кмета на селото,
физическият сблъсък е приключил, а репликите, включително отправените към
кмета, са се осъществили след това. Отделно от това, тези свидетелските
показания на М. Д. и Иван Енев се подкрепят и частично от показанията на св. В. Д.З. в частта им относно повода за
скандала и че по Г. е имало наранявания. Съдът кредитира показанията на св. В. Д.З.
в частта им относно повода за конфликта, че конфликтът е възникнал между баба Т.
и ответниците, че баба Т. е ударила К. с тоягата и по К. е имало следи само от
този удар и че Г. се е намесила да защити баба си и че по Г. е имало следи от
падането на земята. В тази част свидетелските показания на този свидетелстват
съответстват с констатираните увреждания по ответницата К.В.А. съгласно съдебномедицинско
удостоверение 55-II/2019г. Съдът не дава вяра на този свидетел, че ищцата Г.
първа е хванала К. за косата, както и че Г. е обиждала ответниците. Досежно
казаното от него, че не е видял З. и Д. да удрят Г., докато е на земята, не
означава, че това не се е осъществило. В тези им част показанията на този
свидетел противоречат на показанията на М. А. Д. и Иван Енев Костадинов. Освен
това, този свидетел е брат на единия ответник З.Д.З. и е житейски логично да
даде показния, които са в подкрепа на тезата на близките си роднини. Така че
съдът цени неговите показания през призмата на чл. 172 ГПК, като отчита
заинтересоваността му. Съмнение относно достоверността на показанията на този
свидетел буди и факта, че той на два пъти каза, че си стоял, пиел си кафето, а
баща му си пушил цигара и не се намесили в конфликта. Нещо повече, нито М. А. Д.,
нито И.Е.К.сочат този свидетел да е присъствал по време на конфликта. Отделно
от това, житейски нелогично звучи казаното от този свидетел, че когато кметът
на селото св. И.Е.К.дошъл, е напсувал точно него, при условие че той не е бил
отвън пред къщата и не е участвал в конфликта, а св. И.Е.К.изрично каза, че
изобщо не е видял там В. Д.З., което опровергава казаното от В. Д.З. за размяна
на псувни с кмета на селото.
Що се касае до показанията на св. Стоян Ангелов Тенев, съдът намира за
ненужно да ги обсъжда, защото видно от пресъздаването им по – горе, те не
съдържат никакви релевантни факти относно случилото се на 29.07.2019г.
Нанесените на ищцата телесни
повреди в резултат на гореописания конфликт се доказват и от заключението на
СМЕ, което съдът кредитира изцяло като съответно на писмените доказателства по
делото. Според вещото лице констатираните
отоци в окосмената част на главата; оток, кръвонасядане и разкъсно – контузни
рани по горната устна на устата; кръвонасядане по лявата предмишница;
охлузвания по двете колене, са причинили временно разстройство на здравето на
ищцата, неопасно за живота, като механизмът на травматичните увреждания
отговарят да са получени от скубане на косата, удряне с ръце, ритане с крак и
др.
При така установеното от
фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Съгласно чл. 45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. В доказателствена тежест на
ищеца е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, претърпените от него неимуществени вреди, противоправното поведение на ответниците, причинната връзка между вредите и противоправното поведение. Вината се предполага до
доказване на противното, така че в доказателствена тежест на ответника е да обори презумпцията.
От анализа на доказателствата при изложението на
фактическата обстановка, съдът намира за безспорно установено виновното и противоправно поведение на тримата
ответника (К.А. е хванала за косата Г.А., започнала я да я скубе, съборила я на
земята, а Д.З. и З.Д. са нанесли на
ищцата, докато е била на земята, удари с крака и ръце), в резултат на което са й
причинили отоци в окосмената част на
главата; оток, кръвонасядане и разкъсно – контузни рани по горната устна на
устата; кръвонасядане по лявата предмишница; охлузвания по двете колене, т.е.
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно леки
телесни повреди.
Всъщност ответниците не
отричат станалия побой и поводът за него. Но в отговора си твърдят, че в
резултат на възникналия скандал между бабата на ищцата и тях, К. и Г. се хванали
за косите, а Д. и З. ги разтървавали, като правят възражение, че са действали
при неизбежна отбрана. Съдът намира за неоснователни тези възражения на
ответниците. От подробно анализираните свидетелски показания по – горе се
установява, че ответницата К.А., заедно със снаха си, първа е нападнала Г.А.,
като я хванала за косата и че другите двама ответници Д.З. и З.Д. са нанесли удари с ръце и крака на ищцата.
Самите ответници признават отговора си, че телесното увреждане на ответницата К.А.,
констатирано при освидетелстването, е било получено преди това от удар на
бабата на ищцата (в тази насока са и свидетелските показания на В. З.), което
доказва, че ищцата не е извършила никакви действия в насока увреда на здравето
на ответниците. Така че в случая не е осъществен състава на неизбежната
отбрана. Легална дефиниция на същия е дадена в чл. 12, ал.1 НК и съгласно тази
разпоредба не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна
отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни
или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на
другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
Ирелевантно е в случая дали въпросната баба Т. първа е ударила К. или не,
защото за да са нанесени вредите на ищцата при хипотезата на неизбежна отбрана,
то точно ищцата следва да е нападнала ответниците, а не баба й. Такова
твърдение няма в отговора. В случая от събраните по делото доказателства се
установи, че ищцата е била тази, която е била нападната от ответниците и
набита. Ето защо същите й дължат обезщетение за обезвреда за причинени й
телесни увреждания, които безспорно се доказват, както от съдебномедицинското
удостоверение, така и от заключението на СМЕ.
Що касае
размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Като изходи от
обстоятелствата, при които са причинени уврежданията, от техния вид, характер и
времетраене и
като взе предвид обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, съдът приема,
че справедливото обезщетение в случая е 1500 лева. Определяне на по – нисък размер на обезщетението, съдът намира за
несправедливо, предвид преживените от ищцата болки и страдания вследствие
телесните увреди. Определяне на по – висок размер на обезщетението, съдът намира за
несъобразено с характера на причинените телесни повреди, а именно леки телесни повреди и за краткия срок,
необходим за възстановяване от същите. Видно от петитума на исковата молба
обезщетение се претендират само за телесни увреди, а и отделно от това, не се
събраха категорични доказателства за продължителен стрес, страх и други негативни
психични изживявания, освен краткотрайните такива в момента на побоя и
непосредствено след това, които са естествена реакция на всеки нападнат човек.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че предявеният иск по чл.
45, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен в размер на 1500 лева и отхвърлен до пълния
му претендиран размер от 5000 лева. Следва да бъдат присъдени и законни лихви
от датата на уврежданията.
Относно разноските:
Ищцата е
направила разноски общо в размер на 700 лева (200 лева – за ДТ, 400 лева –
адвокатско възнаграждение, 100 лева – депозит за вещо лице). С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцата сумата в размер на 210 лева – разноски в настоящото производство съразмерно с
уважената част от иска. Ответниците са направили разноски в размер на 600 лева – за адвокатско възнаграждение на
представителя си. На основание чл. 78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена
да плати на ответниците общо сумата в размер на 420 лева – разноски в
настоящото производство, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
К.В.А., ЕГН: **********, З.Д.З., ЕГН: ********** и Д.З.Д., ЕГН: **********, тримата с
постоянен адрес ***, да заплатят солидарно на Г.К.А., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие нанесените й
леки телесни повреди на 29.07.2019г. в с. Калитиново, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 29.07.2019 г. до окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА К.В.А., ЕГН: **********, З.Д.З.,
ЕГН: ********** и Д.З.Д., ЕГН: **********, тримата с постоянен адрес ***, да заплатят общо на Г.К.А., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 210 лева – разноски в настоящото производство, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.К.А., ЕГН: **********,***, да
заплати на К.В.А., ЕГН: **********, З.Д.З., ЕГН: ********** и Д.З.Д., ЕГН: **********,
тримата с
постоянен адрес ***, общо сумата в размер на 420 лева – разноски в настоящото производство,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: