Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
31.08.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на първи юни през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 4031 по описа за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 20198331 от 14.09.2020
г., постановено по гр.дело № 81475/2018 г.
по описа на СРС, І Г.О., 165 състав, е
осъдено на основание чл.49 ЗЗД, Народното събрание на Република България, с код
по БУЛСТАТ: ********, с адрес: София, пл.“ *********2, да плати на „Р.-**“ ООД,
с ЕИК: *********, с адрес на управление:*** Загора, сумата от 7599,66 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от платени в периода от
31.01.2014 г. до 10.08.2014 г. въз основа на обявени за противоконституционни
разпоредби на чл.35а-35в ЗЕВИ за електрическа енергия, произведена от
фотоволтаична централа „ Р.-С.“ в село Средец, община Опан, обл.Стара Загора,
ведно със законната лихва върху тази сума от 28.12.2018 г. до окончателното
плащане, и сумата от 2314,02 лева- законна лихва върху присъдената главница за
периода от 28.12.2015 г. до 27.12.2018 г., както и 1556,34 лева- разноски по
делото, като е отхвърлен предявения иск за главница за сума в размер на
разликата над уважения размер от 7599,66 лева до пълния предявен размер от 7927,65
лева и за периода от 01.01.2014 г. до 30.01.2014 г., и за законна лихва за сума
в размер на разликата над 2314,02 лева до пълния предявен размер от 2413,96
лева и периода от януари 2014 г. до 27.12.2015 г. С решението на съда е осъдено
на основание чл.78, ал.3 ГПК, „ Р.- 08“ ООД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление:*** Загора, да плати на Народното събрание на Република България, с
код по БУЛСТАТ: ********, с адрес: София, пл.“ *********2, сумата от 10,35 лева-
разноски по делото. С решението на съда е осъдено „ Р.- 08“ ООД, с ЕИК: *********,
с адрес на управление:*** Загора, да плати на Република България, чрез
министъра на финансите, сумата от 250 лева- разноски по делото. С решение от 18.02.2021
год., постановено в закрито съдебно заседание по гр.дело № 81475/2018 г. по
описа на СРС, І Г.О., 165 състав, е
допусната на основание чл.247 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решение № 20198331/ 14.09.2020 г., по гр.дело № 81475 по описа
за 2018 г. на СРС, 165 граждански състав, като вместо: „ОСЪЖДА на основание чл.49 ЗЗД, Народното събрание на Република България, с код по БУЛСТАТ: ********, с
адрес: София, пл.“*********2, да плати на „Р.-**“ ООД, с ЕИК: *********, с
адрес на управление:*** Загора, сумата от 7599,66 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди
от платени в периода от 31.01.2014 г. до 10.08.2014 г. въз основа на обявени за
противоконституционни разпоредби на чл.35а-35в ЗЕВИ за електрическа енергия,
произведена от фотоволтаична централа „ Р.-С.“ в село Средец, община Опан,
обл.Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.12.2018 г. до
окончателното плащане, и сумата от 2314,02 лева- законна лихва върху
присъдената главница за периода от 28.12.2015 г. до 27.12.2018 г., както и
1556,34 лева- разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за
сума в размер на разликата над уважения размер от 7599,66 лева до пълния
предявен размер от 7927,65 лева и за периода от 01.01.2014 г. до 30.01.2014 г.,
и за законна лихва за сума в размер на разликата над 2314,02 лева до пълния
предявен размер от 2413,96 лева и
периода от януари 2014 г. до 27.12.2015 г.“,
е постановено да се чете в решението: „ОСЪЖДА на основание чл.49 ЗЗД, Народното събрание на Република България, с
код по БУЛСТАТ: ********, с адрес: София, пл.“ *********2, да плати на „Р.-**“
ООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:*** Загора, сумата от 7599,66
лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от платени в периода от 31.01.2014 г. до 10.08.2014 г. въз основа на
обявени за противоконституционни разпоредби на чл.35а-35в ЗЕВИ за електрическа
енергия, произведена от фотоволтаична централа „ Р.-С.“ в село Средец, община
Опан, обл.Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.12.2018
г. до окончателното плащане, и сумата от 2314,02 лева- законна лихва върху
присъдената главница за периода от 28.12.2015 г. до 27.12.2018 г., както и
1556,34 лева- разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за
сума в размер на разликата над уважения размер от 7599,66 лева до пълния
предявен размер от 7927,65 лева и за периода от 01.01.2014 г. до 30.01.2014 г.,
и за законна лихва за сума в размер на разликата над 2314,02 лева до пълния
предявен размер от 2413,96 лева и
периода от януари 2014 г. до 27.12.2015 г.“. С решението е постановено да се
чете в решението, че публичното съдебно заседание по делото, на което е даден
ход по съществото на спора е проведено на 11.06.2020 г.
Срещу
решението на СРС, 165 състав е постъпила въззивна жалба от Народното събрание
/НС/ на Република България, подадена чрез юрк.Л.Т., в която се излагат подробни
доводи за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение. Прави се
искане за обезсилване на обжалваното решение и за прекратяване на
производството по делото, като недопустимо. В случай, че съдът прецени, че обжалваното
решение е допустимо, се прави искане за неговата отмяна, като неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон, и необосновано, и вместо това да
бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск срещу
Народното събрание на Република България. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата
страна - ищец „Р.-**“ ООД, с.Средец, община Опан, чрез пълномощника си адв.С.К.
оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда жалбата, като неоснователна да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение-потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна- ответник Държавата,
представлявана от министъра на финансите, чрез юрк.Д.Д. оспорва
жалбата по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по
чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Софийски
Градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3
от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се
връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на
спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата
молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или
правоотношение.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно,
но недопустимо, поради следните съображения:
При постановяването на обжалваното
решение, първоинстанционния съд, не се е произнесъл по предмета на делото,
очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Съгласно
задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС №
1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното
искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато
не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т.
е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или
ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва
положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен да
разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен
иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като
липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено
право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно Тълкувателно
решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за
предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет
на делото, който предмет се въвежда с исковата молба. Предмет на делото е
спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума
на иска. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на спорното право
съобразно въведените от ищеца твърдения и заявеното искане. Когато в нарушение
на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който
не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е недопустимо, тъй
като е разгледан иск на непредявено основание. В случаите, когато съдът не е
разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск, който не е предявен
и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и въззивната инстанция,
като го обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния съд, за да
разгледа предявения иск.
Отделно от изложеното,
съгласно практиката на съдилищата, когато в нарушение на принципа на
диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил
сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на
които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е
разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да
определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на
изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните,
като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича
спорното право.
На следващо място, съдът приема, че разглеждането
на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява
отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица
обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се
индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща
фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално
субективно право.
С
оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът е длъжен да
се произнесе само в рамките на търсената защита. Тогава, когато произнасянето е
извън определения от страните по спора предмет на делото и извън обхвата на
търсената от ищеца защита, този принцип е нарушен. Произнасянето е plus petitum
и е недопустимо.
В
процесния случай с исковата молба, въз
основа на която е образувано първоинстанционното производство, ищецът „Р.-**“
ООД, с.Средец, община Опан, област Стара Загора, чрез пълномощника си адв.С.К.,
ясно е посочил, че предявява искове спрямо ответници и в поредност както
следва: 1/ главен иск срещу Народното събрание на Република България с правно
основание чл.4, параграф 3 ДЕС за сумата от 7927,65 лв., представляваща
претърпяна от него вреда от удържането и внасянето в държавния бюджет на таксата
по чл.35а ЗЕВИ, наложена на дружеството в нарушение на правото на Европейския
съюз за периода 01.01.14 г.-10.08.2014 г., ведно с 2413,96 лв. лихви /съгласно
допуснато увеличение на техния размер от 855 лв. до размер на 2413,96 лв., с
определение постановено в открито съдебно заседание на 14.11.2019 г./; 2/
евентуален иск срещу Република България, представлявана от министъра на
финансите, с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, вр. с чл.7 от Конституцията на Република България за сумата 7927,65 лв. представляваща претърпяна
вреда за дружеството от удържането и внасянето в държавния бюджет на таксата по
чл.35а ЗЕВИ /обявен за противоконституционен/, наложена на дружеството за
периода 01.01.14 г.-10.08.14 г., както и 2413,96 лв. лихви; 3/ евентуален иск
срещу Република България, представлявана от министъра на финансите, с правно
основание чл.59 ЗЗД за сумата 7927,65 лв., представляваща размера на
обедняването на дружеството, съответно размера на обогатяването на Държавата, в
резултат от събрана противоконституционна такса, и 2413,96 лв. лихви.
Същевременно първата съдебна инстанция се е произнесла по главен иск, който не
е бил предявяван – по иск с правно основание чл.49 от ЗЗД срещу Народното
събрание на Република България. В процесния случай, Народното събрание на Република
България не е било конституирано от ищеца, който определя предмета и страните
по спора, като ответник по такъв иск с правно основание чл.49 от ЗЗД /като
такъв е посочена Държавата Република България/, респективно предявеният срещу
Народното събрание на Република България иск с правно основание чл.4 параграф 3
от ДЕС не е бил разглеждан. Предвид изложеното произнасянето е извън рамките на
заявената от ищеца претенция и търсената защита - поради което е недопустимо. В
процесния случай, съдът приема, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като не е
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита.
С оглед на изложеното, обжалваното решение
следва да се обезсили изцяло на основание чл.270, ал.3, изр.3-то от ГПК, и делото
да се върне на СРС за ново разглеждане от друг състав на същия съд на предявените с исковата молба искове - спрямо
ответниците, срещу които са предявени, и в посочената от ищеца поредност.
Предвид изхода по делото и липсата на
произнасяне по съществото на спора разноски в настоящето производство при
спазване на чл.78 от ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива следва да
присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
изцяло решение № 20198331 от 14.09.2020
г., постановено по гр.дело № 81475/2018 г.
по описа на СРС, І Г.О., 165 състав/
поправено с решение от 18.02.2021 год., постановено в закрито съдебно заседание
по гр.дело № 81475/2018 г. по описа на СРС, І Г.О., 165 състав/.
ВРЪЩА
делото на СРС, за ново разглеждане от друг състав на същия съд на предявените с
исковата молба искове - спрямо ответниците, срещу които са предявени, и в
посочената от ищеца поредност, съгласно мотивите на настоящето решение.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.