М О Т И В И
към присъда № 174
от 12.10.2017 година, по н.о.х.дело № 2586/2017 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен акт на Районна прокуратура Стара Загора
подсъдимият Н.З.И. – роден на *** ***,
ромски произход, български гражданин, неженен, със средно образование,
безработен, неосъждан, ЕГН **********,
е предаден на съд за това, че на 15.03.2016 година в град Стара Загора извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14 – годишна възраст, а именно по отношение на С.М.П.
/родена на *** година/, като събул гащите си, извадил половия си член и с ръка
притискал главата й към члена си, принуждавайки я към орален секс, като
деянието е извършено чрез употреба на сила и заплашване – престъпление по чл.149, ал.2, т.1 във връзка с ал.1 от НК
Производството по делото протече по реда на
съкратеното съдебно следствие по искане на подсъдимия и неговия защитник.
Представителят
на Районна прокуратура – Стара Загора излага съображения, че поддържа
обвинението както по отношение на фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието,
като предлага на подсъдимия И. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”
за срок от под средния към минималния предвиден за това престъпление размер,
което да бъде намалено с 1/3 съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, като
изпълнението му да бъде отложено за изпитателен срок на основание чл.66, ал.1
от НК.
Защитата на
подсъдимия И. – адвокат А., не оспорва фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, като пледира на подзащитния му да бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода” към минималния размер, което да бъде отложено за изпитателен срок
на основание чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият Н.З.И.
се признава за виновен и съжалява за извършеното.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Н.З.И.
е жител ***, безработен, не е осъждан.
Пострадалата С.М.П.
е родена на *** *** с родители – свидетелите М.Т.Д. и М.М.П.. Детето С. живеело
заедно с родителите си и сестра се Н.П. /на 14 години/ в къща, намираща се в
град Стара Загора, кв. „Лозенец”, ул. „Вяра” № 14. През учебната 2016/2017
година малолетната пострадала била ученичка в шести клас в СУ „Христо
Смирненски” – град Стара Загора.
Подсъдимият И.
***.
Тъй като
живеели в един квартал, подсъдимият познавал малолетната С.П. и сестра й Н., а
освен това преди време работел като пазач в училището, в което те учели.
На 15.03.2017
година около 19:00 часа пострадалата и непълнолетната й сестра излезли от дома
им на ул. „Вяра” № 14, с намерение да отидат на гости на по-голямата си сестра
– свидетелката Г.Т.,***. В района на XII Основно училище „Стефан Караджа”, те
забелязали, че след тях вървели подсъдимия Н.И. и неговия приятел – непълнолетния
свидетел Д.К.. Свидетелката Н.П. се навела да си оправи обувката, при което подсъдимият
й подвикнал: „Да ти ям дупенцето!”. Двете сестри
продължили и влезли в двора на XII ОУ „Стефан Караджа”,
намиращо се в кв. „Лозенец”, тъй като забелязали там своя позната – свидетелката
З.Ф. /на 13 години/. Подсъдимият И. и свидетелят К. ги последвали в училищния
двор. Подсъдимият се приближил към свидетелката С.П. и й казал да отиде с него
зад сградата на училището, където „щял да й даде една цигара”. Пострадалата
отказала, но И. я хванал за ръката и за косата и я издърпал зад училището. През
това време сестра й – свидетелката Н.П. разговаряла със свидетелката Ф., като
първоначално двете си помислили, че с действията си подсъдимият се шегувал.
Когато минали зад сградата на училището, подсъдимият И. запалил цигара и я
предложил на малолетната пострадала, но тя отказала. Тогава той й казал със заповеднически
тон: „Щом не искаш, почвай да ми го лапаш!”, при което й ударил шамар в
областта на лицето. Заставил я да седне на един камък, събул гащите си и
извадил половия си член. Хванал я за косата и започнал с ръка да притиска
главата й към члена си, принуждавайки я към орален секс. Пострадалата се
разплакала и се съпротивлявала, отказвайки да му прави фелацио. Това ядосало И.,
който я заплашил с думите: „Или ще ме слушаш какво ти казвам, или ще те бия
цяла вечер”. За да демонстрира твърдост в намеренията си, той ударил още
няколко шамара в областта на лицето на пострадалата. Тогава свидетелката С.П.
започнала да вика сестра си по име, търсейки помощ от нея. Свидетелката Н.П. я
чула и отишла зад училището. Виждайки я, подсъдимият й казал: „Ти ще правиш
свирки на мен, а сестра ти – на приятеля ми”, като посочил стоящия наблизо св. К..
При тези думи, св. Н.П., хвалана сестра си, която
изглеждала видимо уплашена и разстроена, като се опитала да я изведе от това
място. Тогава обвиняемия нанесъл удари с ръка в областта на ръката и тялото на
непълнолетната Н.П.. Въпреки това, двете сестри успели да избягат и побягнали
към дома на сестра си – свидетелката Г.Т.,***. По това време там се намирала и
майка им – свидетелката М.Д.. Пострадалата, плачейки им разказала за случилото
се. Свидетелката Д. се ядосала от това, което чула и заедно с дъщерите си
тръгнала към училищния двор, но подсъдимият И. и свидетелят К. вече не били
там.
После се
прибрали в дома си и разказали всичко на свидетеля М.П., който от своя подал
сигнал за случая в органите на полицията. Още същата вечер – 15.03.2017 година,
подсъдимият Н.И. бил задържан от органите на полицията на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР и съпроводен до Второ РУ – Стара Загора. При задържането му,
той заявил пред полицейските органи: „Голяма работа, ударих две дърварки”.
Видно от
заключението на изготвената по делото психолого-психиатрична
експертиза от 15.06.2017 година /лист 33-38 от ДП/, освидетелстваната С.М.П. не
страдала от психично заболяване. Според експертите, П. може да участва в
настоящото производство в качеството на свидетел. Предвид възрастта й, същата е
могла правилно да възприема фактите и обстоятелствата от значение за делото и
да дава достоверни показания за тях. Извършеното спрямо нея на 15.03.2017
година е оказало влияние на психическото й състояние с преживяване на Остра
стресова реакция. Експертите са констатирали клинични данни за преживян
диагностичен значим стрес към инкриминираната дата, свързана с промяна на
психичното състояние на малолетната пострадала.
Изложената фактическа обстановка се установява от
самопризнанията на подсъдимите, свидетелските показания, както и от другите
събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281 НПК. Не се събраха противоречиви
доказателства, което да налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
По описания
начин с деянието си подсъдимият Н.З.И. *** е осъществил от обективна и от
субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.149, ал.2, т.1
във връзка с ал.1 от НК, като извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна
възраст, а именно по отношение на С.М.П. /родена на *** година/, като събул гащите
си, извадил половия си член и с ръка притискал главата й към члена си,
принуждавайки я към орален секс, като деянието е извършено чрез употреба на
сила и заплашване.
От субективна
страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл – И. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от
предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”,
степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в
чл.36 НК.
В тази насока
съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства направените
самопризнания и изразеното съжаление за извършеното. Отегчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства в случая не са налице, предвид което съдът намира,
че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
За това
престъпление законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от две
до осем години. С оглед гореизложеното и предвид реда и начина на приключване
на делото, съдът определи на подсъдимия Н.З.И. наказание „Лишаване от свобода” към
минималния, предвиден в закона размер, а именно две години „Лишаване от
свобода”. С оглед провеждането на съкратено съдебно следствие по делото, съдът
приложи разпоредбата на чл.58а от НК по отношение на наложеното наказание, като
го намали с 1/3 до окончателния размер от една година и четири месеца „Лишаване
от свобода”. Предвид младата възраст на подсъдимия и с оглед на това, че същият
е неосъждан и от престъплението не са настъпили тежки съставомерни
последици, както и не се отличава с изключителен цинизъм, съдът намира, че за
изпълнение на целите на чл.36 от НК не е необходимо подсъдимият да изтърпява
наказанието „Лишаване от свобода” ефективно. Ето защо съдът на основание чл.66,
ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от
свобода” за изпитателен срок от три години и шест месеца.
На основание
чл.169 НПК съдът присъди в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и
деловодни разноски.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание
на подсъдимия, слабите морално-волеви задръжки и незачитане на телесната и
половата неприкосновеност на личността.
Воден от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: