МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 260028/17.11.2020 г.,
ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 1058/2020 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против Д.Н.К. *** за престъпление по чл.194,
ал.1 от НК.
В
хода на разпоредителното заседание, след като взе становището на защитата, че
са налице условията за разглеждане на делото по особените правила, съдът
разгледа същото по реда на глава 27 от НПК. В хода на същото по искане на
пострадалия ЕТ бе приет за съвместно разглеждане предявеният граждански иск
срещу подсъдимия за причинени имуществени вреди в размер на 2000 лв., като
същият бе конституиран в качеството на граждански ищец в процеса.
В съдебно заседание участващия по делото
прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така както е предявено. Счита,
че от събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата
обстановка, изложена в обвинителният акт, поради което подсъдимия следва да
бъде признат за виновен по предявеното му обвинение, а
наказанието, с оглед признаването на фактите, изнесени в обвинителния акт
следва да бъде в размер на две години лишаване от свобода, което да бъде
намалено с 1/3 съобразно императивната разпоредба на чл. 58а, ал.1 от НК и да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим. По отношение на гражданският иск представителят
на ЯРП счита, че същият следва да бъде уважен по справедливост.
Гражданският ищец
участва лично в съдебно заседание, като поддържа иска и моли съда същият да
бъде уважен в пълен размер.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з., признава изцяло
изнесените от обвинението факти и изразява съжаление за стореното. Чрез упълномощения си защитник – адвокат пледира
да му се наложи наказание „пробация“ с приложението на чл. 55 от НК по задължителните пробационни мерки и евентуално и безвъзмезден труд в полза
на обществото или поправителен труд, като сочи, че сумата, предмет на
обвинението е малка. Що се отнася до предявеният граждански иск, защитата сочи,
че същият до размера на 1300 лв. е основателен и следва да бъде уважен, като в
останалата му част е недоказан и моли да бъде отхвърлен.
За да постанови присъдата си, на
основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4, вр. с чл. 371, т.2
от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелствата, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Г.Х.К от гр.Я
управител на ЕТ “Дар-Г. К.“, който притежавал магазин за хранителни стоки „Дар“, находящ се
в гр.*** На 25.07.2020
г. свид. Е. М. Д. от гр. Ямбол, която заемала длъжността „продавач-консултант“ в
магазин „Дар“ била на работа. Около 20.21 часа на 25.07.2020 г. в магазина влязъл подсъдимият К., който
забелязал, че освен него и свид. Д. в магазина нямало други хора. Подсъдимият решил да се възползва от ситуацията и да вземе колкото
парични средства намери от касата в магазина. К. си закупил от магазина една бира, след което помолил свид. Д., с която се познавали да прибере в склада за известно време негова дреха. Д. се съгласила, взела дрехата и влязла в склада. След като се отдалечила от касата, подс.К. се пресегнал над щанда, бръкнал в чекмеджето/касата/, в която се намирали оборотните пари на магазина и взел от там сумата от
1300 лв поставена в плик, които били собственост на ЕТ“Дар-Г.
К.“ и незабавно напуснал магазина. По-късно подсъдимият похарчил парите за
лични нужди.
В края на смяната
си около 21.00 часа свид. Д.
започнала да приготвя отчета за деня и тогава установила липсата на сумата от
1300 лв. За констатираното уведомила сина на Г. К.-свид.Д.
Х., който пристигнал на място и двамата прегледали записите от видеокамерите, с които разполагал магазина.
На записите двамата видели, че именно подс. К.,когото познавали е отнел паричните средства, след което подали жалба до РП-Ямбол.
Видно от
приложеното свидетелство за съдимост на подсъдимия към момента на извършване на деянието същият е
осъждан/реабилитиран/.
От изготвената по
делото видео техническа експертиза-Протокол №*** на НТЛ при ОДМВР-Ямбол е видно, че от записа във видеофайла на СД диск, жълт на цвят, марка MAXELL DVD+R се вижда как лице от мъжки пол
влиза в магазина, отваря чекмеджето от вътрешната
страна на плота с касата, взема от него плик, който прибира в левия си джоб, купува бира, оставя дреха на магазинерката, която дреха тя прибира и лицето
напуска магазина“.
Направеното от подсъдимия признание на изложените
обстоятелства се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство
доказателства – от признаването им в съдебно заседание, от показанията на
свидетелите в ДП Х., Д. и Г.ев и от писмените доказателства по делото, които са
безпротиворечиви.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият К. и от обективна и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 25.07.2020 г. около 20.21 часа, в гр.Ямбол, от
магазин за хранителни стоки “ДАР“, находящ се в жк *** е отнел чужди движими
вещи-сумата от 1300 лв. от владението на Е. М. Д. от гр.Я собственост на ЕТ “ДАР-Г.
К.“, с управител Г. Х. К. от гр.Ямбол, без негово съгласие,с намерение
противозаконно да ги присвои.
Авторството на
деянието от страна на подсъдимия се установява по безспорен начин както от признаване
на фактите от него, изложени в обвинителния акт, които кореспондират с
останалия доказателствен материал, така и показанията на свидетелите Х., Д. и Г.ев.
От обективна страна, подсъдимият К. е осъществил всички признаци от
състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като
вземайки парите от касата на магазина и отнасяйки ги със себе си е извършил
действия по прекратяване владението на собственицика върху тях и установяване
на свое такова. Т.е., налице е прекратяване фактическата власт на собственика върху
вещите, което е настъпило вследствие на деянието на подсъдимя, при липсата на
съгласие за това от страна на собственика.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че
лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждал е
преминаването им в своя фактическа власт, целял е пряко настъпването на този
резултат и е действал с намерение за своене. Разбирал е противоправния характер
на извършеното, но е целял противоправното си облагодетелстване.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.
За извършеното от
подсъдимия престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до осем
години. При това положение, с оглед императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието му следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК,
съгласно която при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.372,
ал.2 от НПК, какъвто е настоящия, съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от
разпоредбата на чл.54 от НК, съдът определи на подс. К. наказание от две години
лишаване от свобода, към минималния размер на предвидената в чл.194, ал.1от НК
санкция, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства –
признанието на вината, проявената критичност и изразеното искрено съжаление за
стореното. От друга страна, при определяне такъв размер на наказанието, съдът
отчете завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от
високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и сравнително
високата стойност на отнетото – 1300 лева, която сума надвишава размера на две
минимални работни заплати за страната, както и обстоятелството, че независимо
от настъпилата реабилитация по предишните му осъждания, същият е бил осъждан
четири пъти за умишлени престъпления от общ характер, в това число и по НОХД №
119/2012 г. на ЯРС в размер на две години лишаване от свобода при строг режим
за извършено престъпление отново срещу собствеността. Затова съдът намери, че
на фона на тези отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелбства
изброените по-горе смекчаващи отговорността му такива не са нито многобройни,
нито изключителни по своя характер, и не водят до несъразмерност на
предвиденото чл. 194, ал.1 от НК наказание.
След като по
горните съображения съдът определи на подс. К. наказание от две години лишаване
от свобода, ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК,
съобразно императивната норма на чл.58а, ал.1 от НК, намали така определеното
наказание с една трета, т.е., с осем месеца, и му наложи наказание от една
година и четири месеца.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.
С оглед настъпилата реабилитация по всички предходни осъждания на подсъдимия
с оглед разпоредбата на чл. 88а, ал.4, вр.ал.1 от НК, спрямо него не са налице
законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Затова съдът
постанови така наложеното наказание да бъде отложено от изтърпяване за
изпитателен срок от три години.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
При този изход на
делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му
обвинение, съдът намери предявения от гр. ищец ЕТ „ДАР-Г. К.“ с управител Г. Х.
К. граждански иск против подсъдимия за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди за основателен до размера на 1300 лв., каквато е сумата по обвинението,
както и за доказан от събраните по делото доказателства, поради което го уважи до
този размер, като за разликата от 1300 лв. до 2000 лв. отхвърли като
неоснователен и недоказан по делото.
При постановяване на присъдата,
съдът постанови вещественото доказателство- СД диск, жълт на цвят, марка MAXELL DVD+R, след влизане на присъдата в сила да се върне на
собственика му- Димитър Г.ев Х. от гр.Ямбол.
При това положение,
отново с оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият
беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 201.39 лева, вносими в
приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол, както и
осъди подсъдимия да заплати ДТ върху уважената част
на
граждански иск в размер на 52 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметката
на ЯРС.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: