№ 6598
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20231100108204 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.
Предявен е иск по чл.59, ал.3 от ЗС, вр.чл.124 от ГПК – за признаване за
установено че правото на ползване върху имот – апартамент в гр.София, е погасено
поради неупражняването му.
В исковата молба се твърди, че с нотариален акт № 194 от 13.11.2013 г.
ответниците И. Г. Г. и Д. А. Г. прехвърлили на ищците С. И. Г. и Е. Й. Д., правото на
собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1203.45.1.75, находящ се в град София, община Столична, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015
година на изпълнителния директор на АГКК,. Със същия нотариален акт двамата
ответници запазили за себе си правото на ползване върху прехвърленото жилище.
Заявяват, че ответниците никога не са живяли в процесния апартамент, нито са
държали свои лични вещи, както преди прехвърлянето на собствеността през 2013
година, така и след това. Ищците твърдят, че извършвали ремонти в него,
заплащали всички консумативи и разходи и в продължение на повече от шест
години, ответниците дори не са идвали в жилището, съответно не са и оставали да
преспиват, не са участвали в ремонта, поддържането му и пр., т.е. не са имали
никакви претенции да го ползват, поради което считат, че повече от 6 години
1
ответниците - ползватели на апартамента, са в пълно бездействие при упражняване
на запазеното си право на ползване. Искат да бъде признато, че правото на
ползване е погасено поради неупражняването му. Претендират разноски.
Ответниците И. Г. Г. и Д. А. Г., оспорват така предявените искове, като
неоснователни и недоказани. Твърдят, че правото на ползване, което им е
учредено, включва в съдържанието си правомощието владение, което съществува
едновременно с ограниченото правомощие владение на собственика, както и
правомощието ползване, което обхваща възможността ползвателят да си служи с
вещта, като то може да се упражнява лично или чрез друг. В задълженията на
ползвателя се включват това да се грижи за запазването и поддържането на вещта в
същото състояние, както и извършването на дребните поправки. Заявяват, че са
посещавали имота, имат ключ от него, извършвали са ремонти, като описаните
фактически действия водят до извод, че са упражнявали правото си на ползване
пълноценно през всичките години след 2013 г. до днес. Твърдят, че всички
комунални услуги се заплащат от името на И. Г. Г., като същия е извършвал всички
ремонти в имота за негова сметка, плащал е всички данъци, имат постоянни адреси
на адреса на имота и нямат никакви непогасени задължения свързани с него.
Твърдят, че правото на ползване би могло да се упражнява и чрез трети лица,
поради което и като тяхна дъщеря първата ищца е дарена с недвижим имот от
своите родители и би следвало да поеме при възможност част от месечните им
разноски било то да заплаща комунални услуги или да подържа имота, в който
същата живее. Претендират разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове намират правното си основание в чл. 59, ал. 3 ЗС, вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК
Няма спор по делото и от представения нотариален акт се установява, че
на 13.11.2013г. И. Г. и Д. Г. са дарили на дъщеря си С. Г. и на внучката си Е. Д.
обект в сграда с идентификатор 68134.1203.45.1.75, находящ се в град София,
община Столична, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-49/16.09.2015 година на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: град София, район Илинден, улица „*******, апартамент 75 с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент с посочена в
документа площ от 82,72 кв.м/, като дарителите /ответниците/ си запазили
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота
2
Съдържанието на вещното право на ползване се определя изключително
от правомощието да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да се
събират плодовете й без да се изменя съществено нейната субстанция – чл. 56, ал. 1
ЗС. Затова законът определя погасяването на това вещно право да осъществява при
смъртта на субекта – негов носител или прекратяването на ползвателя –
юридическо лице, респ. с изтичане на срока, ако е уговорен такъв, при погиване на
вещта, при неупражняване на правомощието в продължение на пет години, както и
при сливане на качеството на ползвател и това на собственик, т. е. във всички
случаи погасяването на ограниченото вещно право е правна последица от
нереализирането на правомощието за ползване на вещта – чл. 59 ЗС. Срокът по чл.
59, ал. 3 ЗС е давностен. За да настъпи погасителното му действие е необходимо
титулярът на вещното право на ползване да не упражнява нито едно от
правомощията, които то съдържа. Началният момент на посочения срок не съвпада
с деня, в който правото на ползване е учредено, освен ако в същия ден имотът е
предаден на ползвателя. В противен случай петгодишният срок по чл. 59, ал. 3 ЗС
започва да тече в деня, в който ползвателят е получил възможност да започне
упражняването на правото си върху обременения имот.
По съдържание упражняването на вещното право на ползване от носителя
не се различава от това на собственика на имота, учредил правото и следва да се
разбира не само като постоянно обитаване на жилището /недвижимия имот/, а като
всяка форма на фактическо и правно използване на имота като: постоянно или
временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на
дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др. Не може да има
спор, че ползвателят може да предостави ползването на имота на друго лице под
формата на наем /арг. чл. 60 ЗС/, както и под формата на заем за послужване и
съответно да упражнява правото си чрез другиго. Няма законова забрана това
друго лице да бъде самият собственик на имота, тъй като същият е лишен от
правото да го ползва. Правото да се ползва вещта според нейното предназначение и
правото да се получат добиви от нея не е ограничено в начина на упражняване.
Личното ползване се осъществява не само чрез непосредствените действия на
титуляра на правото, но и чрез действия, осъществени от членовете на неговото
семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той е предоставил вещта,
като няма изискване това предоставяне на упражняването на правото на друг да
става с изрично волеизявление, още повече, когато това се извършва в семейството
– така Решение № 14 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5426/2014 г., II г. о., ГК.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая правото на ползване,
3
запазено по договора за дарение като пожизнено, не е било погасено поради
неупражняването в периода след 13.11.2013 г.
От противоречивите показания на двете групи свидетели, разпитани по
делото за този факт /относно упражняване на правото/, се установява
безпротиворечиво единствено и само това, че от прехвърлянето на имота същият е
ползван от ищците, като ответниците не са живели в него, а в процесния период са
го посещавали, за да помагат при отглеждането на внучката си /така св.Д. и
св.Петрова/.
При тази доказателствена съвкупност, съдът приема, че през процесния
период фактическата власт, изразяваща се в ежедневно ползване на жилището
според предназначението му, е била упражнявана от ищците, по силата на сключен
между тях и ответниците договор за заем за послужване, доколкото ищците са
започнали да обитават имота със съгласието на ответниците след
прехвърлителната сделка. Регламентация на този договор се съдържа в чл. 243 –
249 ЗЗД, като същият е неформален и безвъзмезден. Предоставянето на ползването
на вещта не е обусловено от писмено или нотариално оформено споразумение. В
този смисъл и предвид установения по несъмнен и категоричен начин факт на
безпрепятствено посещаване на апартамента от страна на ответницата във връзка с
отглеждането на внучката й, се налага извода, че правото на ползване не е
погасено поради неупражняването му, тъй като то е било упражнявано чрез трети
лица. В тази връзка ирелевантно е дали ищците са извършвали подобрения, респ.
ремонти в апартамента -носителят на вещното право на ползване няма право да
прави подобрения и преустройства в имота /виж чл. 56 ЗС/.
Както бе посочено по-горе, срокът по чл. 59, ал. 3 ЗС е давностен. За да
настъпи погасителното му действие е необходимо титулярът на вещното право на
ползване да не упражнява нито едно от правомощията, които то съдържа.
Началният момент на посочения срок не съвпада с деня, в който правото на
ползване е учредено, освен ако в същия ден имотът е предаден на ползвателя. В
противен случай петгодишният срок по чл. 59, ал. 3 ЗС започва да тече в деня, в
който ползвателят е получил възможност да започне упражняването на правото си
върху обременения имот. От събраните по делото доказателства се установява, че
ищците не са предоставили възможност на ответниците да започнат
упражняването на правото си на ползване, включващо непосредствено служене с
вещта и придобиване на плодовете от нея, поради което и срокът по чл.59, ал.3 не
започнал да тече.
4
Поради това съдът прие предявения иск за неоснователен и като такъв
същият следва да бъде отхвърлен
При този изход на делото ищците нямат право на разноски. В тяхна тежест
следва да бъдат възложени сторените от ответниците такива в размер на 4 690 лева
– заплатено адвокатски възнаграждение, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. Г., ЕГН **********, лично и като
законен представител на Е. Й. Д., ЕГН **********, срещу И. Г. Г., ЕГН **********
и Д. А. Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 59,
ал. 3 ЗС - за признаване за установено, че правото на ползване на И. Г. Г. и Д. А. Г.,
запазено с нотариален акт № 194, peг.№ 565, дело 44362 от 13.11.2013 г. върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1203.45.1.75, находяща се в
град София, община Столична, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015 година на изпълнителния директор
на АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект е от
14.02.2023 година и с адрес на имота: град София, район Илинден, улица „*******,
апартамент , който самостоятелен обект се намира на етаж 15 в сграда с
идентификатор 68134.1203.45 с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент - в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение,
брой нива на обекта: 1 (едно), с посочена в документа площ от 82,72 кв.м. и с
прилежаща част: мазе № 26 - 4,18 кв.м. и 1,281 % идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж и при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: 68134.1203.45.1.74, под обекта: 68134.1203.45.1.70, над обекта:
68134.1203.45.1.80, стар идентификатор: няма, е погасено поради
неупражняването в продължение на 5 години, считано от 13.11.2013 г.
ОСЪЖДА С. И. Г., ЕГН **********, лично и като законен представител
на Е. Й. Д., ЕГН **********, да заплатят на И. Г. Г., ЕГН ********** и Д. А. Г., ЕГН
**********, сумата от 4 690 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6