№ 257
гр. София , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20201001002574 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца И. Ц. Д. срещу решение №
4619 от 29.07.2020г. по гр.д. 14179/2019г. по описа на Софийски градски съд,
ГО, I - 2-ри с-в, с което е отхвърлен предявения от И.Д. иск по чл. 439 ГПК за
установяване, че не дължи на „Корпоративна търговска банка“ АД – в
несъстоятелност, изпълнение по изпълнителен лист от 26.11.2015г., издаден
по гр.д. 71551/2015г. по описа на СРС, 28 с-в, и който е предмет на
изпълнение по изп. дело 20168790401228/16г. по описа на ЧСИ В. П..
Жалбоподателят поддържа обжалваното решение да е неправилно предвид
постановяването му при допуснати процесуални нарушения. Излага с
исковата молба да е предявил иск за установяване погасеност на вземанията
на ответника по процесния изпълнителен лист като предвид все още
неизяснената позиция на ответника, в частта по доказателствените искания, е
заявено искане за допълнително въвеждане на възражения. Сочи в отговора
на исковата молба да са поддържани доводи за дължимост на лихви,
начислени за неизвестен период. Поддържа в единственото проведено пред
1
първата инстанция открито заседание да е въвел възражение за погасеност по
давност на лихвите, което съдът е отказал да разгледа с мотиви да
представлява нов иск. Излага съдът немотивирано да отказва да допусне и
сочени от страните доказателства, което обезсмисля цялото производство. По
изложените доводи моли съда да отмени обжалвания съдебен акт като
неправилен и постанови друг, с който да уважи предявения иск, или да върне
делото на СГС за разглеждането му от друг състав.
Въззиваемата страна, „Корпоративна търговска банка“ АД – в
несъстоятелност, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа
възраженията по жалбата на ищеца за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения да са неоснователни като излага съдът точно да е
изпълнил задължението си да очертае с доклада по делото спорните факти,
както и търсената от ищеца защита, като ищецът при изрично указана му от
съда възможност не е възразил срещу доклада на делото. Сочи правилно
съдът да не е допуснал въвеждането на ново основание на предявения иск в
първото по делото открито съдебно заседание, а именно, че вземането е
погасено по давност, като поддържа и приемането на обратното да би
затруднило много защитата му по делото. Излага от събраните по делото
писмени доказателства, неоспорени от ищеца, а в едната част и представени
от същия, да се установява, че извършените погасявания чрез събрани суми в
хода на принудителното изпълнение не са достатъчни за погасяване дълга на
ищеца, предвид на което и поддържа правилно с обжалвания съдебен акт
искът по чл. 439 ГПК да е отхвърлен като неоснователен. По изложените
доводи моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно.
Претендира присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания при
съблюдаване правилното приложение на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Установителният иск по чл. 439 ГПК е предявен при очертаните с
2
последната норма на закона положителни предпоставки за неговата
допустимост, а именно висящо производство по принудително изпълнение,
срещу което ищецът търси защита, изложени твърдения за погасяване на
изпълняваното вземане на взискателя, основани на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден
изпълнителния лист, а именно погасяване чрез разпределените в полза на
кредитора и събрани в хода на принудителното изпълнение суми от
публичната продан на два недвижими имота, собственост на длъжниците.
Предвид нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на
дължимата от съда защита и съдействие се определят от страните по спора.
Чрез изложените в исковата молба обстоятелства и отправено до съда искане
ищецът определя търсената от съда защита, като съдът предвид установеното
с горецитираната норма диспозитивно начало в гражданския процес не може
да даде на страната защита, която не е надлежно поискана, както и не може да
се произнесе по факти и обстоятелства, които не са въведени от ищеца с
исковата молба. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК по
предявени искове по чл. 439 ГПК решения на ВКС – решение 105/18.09.2019г.
по гр.д. 2978/2018г., ГК, III ГО на ВКС, решение 5/20.02.2012г. по гр.д.
658/2011г., ГК, III ГО на ВКС и др.
Видно от сезиралата съда искова ищецът е основал искането си до съда
да установи, че не дължи изпълнение по процесния изпълнителен лист, на
изложени обстоятелства по погасяване на вземанията със събрани в
принудителното изпълнение суми, разпределени на кредитора „Корпоративна
търговска банка“ АД. Така посочените обстоятелства, наред със заявения
петитум, индивидуализират сезиралия съда иск и очертават предмета на
спора, извън който съдът не може да излезе.
Процесуалният закон с нормата на чл. 214 ГПК е въвел единствените
изключения от правилото, че предмета на делото и търсената защита следва
да бъдат очертани от ищеца с исковата му молба, с която изчерпателно се
излагат обстоятелствата на които ищецът основава своето искане и самото
искане до съда – чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, вр. чл. 6 ГПК. Съобразно
последната законова разпоредба ищецът може в първото по делото съдебно
заседание само да измени основанието на своя иск, и то при условие, че с
оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно.
3
В конкретния случай в първото съдебно заседание след даден ход на
делото ищецът е въвел ново основание на иска – за първи път е посочил, че
оспорва изпълняемото право на ответника по причина погасяването му в
частта за лихви поради изтекъл погасителен давностен срок. Добавени са
твърдения и да липсват действия на принудително изпълнение до
15.02.2019г., както и че не може да уточни точния период, в който са
извършвани или не изпълнителни действия.
Ответникът е възразил по искането с доводи фактите да се въвеждат за
първи път в делото, а съдът с нарочно определение е отказал да разгледа
допълнително въведените обстоятелства от ищеца с доводи да се касае за
предявяване на нов иск.
Настоящият състав на съда споделя крайния извод на
първоинстанционния съд да е недопустимо искането на ищеца за
разширяване предмета на делото чрез въвеждане на нови основания по
предявения иск по чл. 439 ГПК, каквото изменение на иска чл. 214 ГПК не
допуска, доколкото не се касае за изменение на основанието, а за въвеждане
на ново такова, наред с първоначално въведеното с исковата молба, а и
последното не е уместно, доколкото би лишило ответника от гарантираното
му право на защита по новото основание с подаване на писмен отговор и
възражения по новите факти и обстоятелства.
Без правно значение е, че с исковата молба ищецът е посочил, че с
оглед позицията на ответника моли за възможност да посочи допълнителни
доказателства и заяви насрещни възражения. Задължение на ищеца е да
подаде редовна искова молба – чл. 129 ГПК, вр. чл. 127 ГПК, в която да
очертае, както обстоятелствата, на които основава иска си, така и искането си
до съда, като последното му задължение не се намира в зависимост от
позицията на ответника, заявена с писмения отговор, което процесуално
действие следва подадената редовна искова молба. В конкретния случай
исковата молба на ищеца е нередовна до отстраняването на нередовността и
пред въззивния съд, съобразно разясненията по ТР 2/02.07.2004г. по т.д.
2/2004г. на ОСГК на ВКС, но нередовността касае непосочване на цената по
отрицателния установителен иск, докато в частта на изложение на
обстоятелствата, на които се основава искането, исковата молба е изначално
4
редовна и по-късно добавените нови обстоятелства не могат да бъдат
квалифицирани като поясняване на исковата молба или уточняването и, а по
вече изложените мотиви на съда представляват недопустимо изменение на
иска чрез добавяне на ново основание на същия, което изменение правилно не
е допуснато от първоинстанционния съд.
Неоснователни са и оплакванията на въззивника за необоснованост на
съдебния акт с оглед доказателствена непълнота по спора, по причина на
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения.
На първо място, доказателствената непълнота, сама по себе си, не може
да бъде основание за отмяна на обжалвания съдебен акт, а делото следва да
бъде разрешено при съобразяване на правилата за доказателствена тежест в
процеса, уредени в чл. 153 ГПК и чл. 154 ГПК.
На второ място, уредената в процесуалния закон защита срещу
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка
със събиране на доказателствата по делото е очертаната в чл. 266, ал. 3 ГПК -
чрез посочване на нарушението с въззивната жалба на страната и заявяване на
доказателственото искане пред въззивния съд в срока за обжалване.
Ищецът е изложил общи оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения в подадената от него
въззивна жалба, но не е сезирал въззивния съд с искане за събиране на
доказателства в срока за подаване на жалбата. Заявеното за първи път в трето
съдебно заседание пред въззивния съд искане от ищеца за събиране на ССчЕ
като преклудирано предвид нормата на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК не е събрано от
съда по причина пасивното поведение на жалбоподателя и непоискването му,
без да е налице основателна причина за последното, с въззивната жалба и в
срока за подаването и до съда. Само за пълнота следва да бъде добавено и че
пред първата инстанция искането за ССчЕ е заявено от ответника, а ищецът
чрез процесуалният му представител е възразил по събирането на
експертизата с доводи да не е необходима с оглед предмета на делото – о.с.з.
на 17.07.2020г.
По изложените доводи и при събраните по делото доказателства съдът
приема от последните безспорно да се установява, че в полза на ответника е
издаден изпълнителен лист на 26.11.2015г. по гр.д. 71551/2015г. по описа на
5
СРС, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК, като страните не спорят и заповедта за
изпълнение да е влязла в сила по причина на неподаване на възражение от
длъжниците. Длъжници по заповедта са ищецът И. Ц. Д. и Р. П. Д. – починал
в хода на изпълнението, като негов правоприемник по силата на закона е
И.Д.. Със заповедта длъжниците И.Д. и Р. Д. са осъдени солидарно да
заплатят на „Корпоративна търговска банка“ АД сумата 45 780 евро –
главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от 19.11.2015г.
до изплащане на вземането, сумата 14 717, 88 евро – лихва за периода
25.01.2011г. до 26.10.2015г., сумата 10 977,83 евро - лихва за периода
25.01.2011г. до 26.10.2015г., сумата 10,71 евро – лихва за периода
26.10.2015г. до 18.11.2015г., сумата 508,95 евро - лихва за периода
26.10.2015г. до 18.11.2015г., неустойка в размер на 5 792,64 евро за периода
25.01.2011г. до 18.11.2015г., такса в размер на 2 615,83 евро, разноски в
размер на 57,67 евро и 2 812,10 лв.
По вече изложените доводи на съда въведените от ищеца с исковата
молба твърдения за погасяване на изпълняваното вземане на взискателя са
основани на погасяване чрез разпределените в полза на кредитора на събрани
в хода на принудителното изпълнение суми от публичната продан на два
недвижими имота, собственост на длъжниците.
Доказателствената тежест за установяване на горепосочените твърдени
от ищеца и изгодни за него факти е за ищеца – чл. 154 ГПК, като последната
му е и указана с изготвения от съда доклад на делото.
Единствените събрани относими към твърденията на ищеца
доказателства са два протокола за разпределение, съответно от 20.05.2016г.
по изп. дело 20158000401156/2015г. по описа на ЧСИ И. Б., и протокол от
04.04.2019г. по изп. дело 20168790401228/2016г. по описа на ЧСИ В. П..
Ищецът е представил първият протокол и не е оспорил вторият такъв и
напротив с исковата молба сам се е позовал на отразените в последните
доказателства факти, както и страните не спорят разпределенията да не са
обжалвани и разпределените със същите суми в полза на „Корпоративна
търговска банка“ АД да са получени от последния кредитор.
Видно от отразеното в протоколите за погасяване на дълга на ищеца
6
към „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, са
разпределени по първи протокол сумата общо 121 104,94 лв., включително
5 173,10 лв. разноски, а по втория протокол сумата 7 760,41 лв. Оставащата
непогасена сума е за главница в размер на 55 282,59 лв., изчислена като
разликата между дължимата съобразно постановлението на ЧСИ от
04.04.2019г. сума преди разпределението от 63 043,11 лв. и разпределената
със същото постановление сума от 7 760,41 лв.
Други доказателства за погасяване на дължимите по процесния
изпълнителен лист суми чрез принудително изпълнение не са представени по
делото, предвид на което и при указаната доказателствена тежест за ищеца
предявеният иск по чл. 439 ГПК за установяване недължимост на изпълнение
на уточнения размер за сумата 31 252 лв. - главница, ведно със законните
лихви върху последната, се явява неоснователен.
По горните мотиви на въззивния съд и предвид съвпадението в
изводите на двете инстанции обжалваното решение, с което искът по чл. 439
ГПК е отхвърлен като неоснователен, следва да бъде потвърдено на
основание чл. 272 ГПК.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.
Доказва извършването на разноски в размер на сумата 300 лв. - по приложен
списък по чл. 80 ГПК за представляването и от юрисконсулт на основание чл.
78, ал. 8 ГПК. Неоснователни са възраженията на ищеца, че разноски не
следва да бъдат присъждани с оглед позицията на ответника пред СГС, като
волята му да не претендира разноски пред последната инстанция не е пречка
такива да бъдат претендирани и присъдени пред САС.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4619 от 29.07.2020г. по гр.д. 14179/2019г.
по описа на Софийски градски съд, ГО, I - 2-ри с-в.
ОСЪЖДА И. Ц. Д., ЕГН **********, да заплати на „Корпоративна
търговска банка“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата 300 лв. – разноски пред САС.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8