№ 124
гр. Разград, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20213300500235 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. чл. 317 вр. чл.
310 ГПК.
С Решение № 260190 от 03.06.2021 г. по гр.д № 793/2020 г. на РС –
Исперих, съдът е постановил следното:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата „Срок за изпитване
до 06.09.2020г. уговорена в полза на работодателя“ в сключеният между
„Хан Аспарух“ АД град Исперих и СТ. Д. СТ., ЕГН – ********** Трудов
договор № 35/ 06.03.2020г.
ОТМЕНЯ Заповед № 104/ 16.10.2020г. за прекратяване на трудов
договор № 35/06.03.2020г. на Изпълнителният директор на „Хан Аспарух“
АД Н.Д., чрез пълномощник Д.В., КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА И
ВЪЗСТАНОВЯВА СТ. Д. СТ., ЕГН – ********** на преди заеманата
длъжност „Ръководител Логистичен център“ в Дирекция „Логистика“ на
„Хан Аспарух“ АД.
ОСЪЖДА на осн. чл.225, ал.1 от КТ „Хан Аспарух“ АД
представлявано от Изпълнителният директор Н.Д. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
СТ. Д. СТ., ЕГН – ********** обезщетение за времето, през което е останал
без работа сума в размер на 5730.00 /пет хиляди седемстотин и тридесет
лева/ КАТО ОТХВЪРЛЯ искът на СТ. Д. СТ. против „Хан Аспарух“ АД
представлявано от Изпълнителният директор Н.Д. за заплащане на
1
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за горницата над тази сума до
предявеният размер от 11 460.00 /единадесет хиляди четиристотин и
шестдесет лева/ КАТО НЕДОКАЗАН пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „Хан Аспарух“ АД
представлявано от Изпълнителният директор Н.Д. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
СТ. Д. СТ., ЕГН – ********** за разноски по делото сумата 610.00
/шестстотин и десет лева/ представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Срещу решението са подадени жалби от всяка една от страните в
процеса, както следва:
1./ Жалбоподателят - ответник „Хан Аспарух“ АД, чрез пълномощника
си юрисконсулт Деяна Висилева Любенова, обжалва решението в ЧАСТТА,
която исковите претенции са уважени. В жалбата се правят оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност. Сочи, че нормата на чл. 70, ал.5 КТ
следва да се прилага само в случаите когато по първия договор срокът за
изпитване е бил изтекъл, т.е. ако работникът е бил изпитан. В настоящия
случай първия трудов договор между страните, в който бил предвиден срок за
изпитване по чл. 70, ал.1 КТ, е бил прекратен по искане на работника преди
изтичането на срока за изпитване. Ето защо, изпитването по първия договор
не се е състояло и то по причина на ищеца, поради което липсвал елемент на
повторност по см. на чл. 70, ал.5 КТ при уговорянето на изпитателен срок във
втория трудов договор. Клаузата по чл. 70, ал.1 КТ във втория трудов договор
следва да се тълкува в смисъл, че страните били постигнали съгласие във
втория трудов договор да бъде продължен срокът на изпитване в рамките на
максимално допустимия от закона шестмесечен срок. Иска се от въззивния
съд да отмени обжалвания съдебен акт, и се постанови решение, с което
исковите претенции бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Излагат се подробни съображения. Претендират се разноски, включващи
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, другата страна - СТ. Д. СТ., не депозира
отговор.
2./ Жалбоподателят – ищец СТ. Д. СТ., чрез пълномощника си адвокат
С.Г. Б. от АК Ловеч, обжалва решението в ЧАСТТА, която искът по чл. 225,
ал.1 КТ е отхвърлен за горницата над 5 730.00 лв. до пълния претендиран
размер от 11 460.00 лв. В жалбата се правят оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност. Сочи, че жалбоподателят е без работа повече от
шестмесечния срок по чл. 225 КТ. Видно от липсата на вписвания в трудовата
книжка към настоящия момент няма данни за друг работодател следващ
ответника. Иска се от въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт, и се
постанови решение с което исковата претенция бъде уважена изцяло. Излагат
се подробни съображения. Претендират се разноски. Към жалбата прилага
2
преписи от трудовата си книжка заверени от пълномощника му адв. Б..
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, другата страна - „Хан Аспарух“ АД, чрез
пълномощника си юрисконсулт Станимир Донков Добрев, депозира отговор.
Намира жалбата за неоснователна и моли решение да бъде потвърдено в
обжалваната му част. Излагат се подробни съображения. Твърди, че
жалбоподателят не представя надлежни писмени доказателства за оставането
му без работа след 29.01.2021г., включително с въззивната жалба. Излага
подробни съображения. Претендира разноски, включващи и юрисконсултско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание, при редовност в призововането, за
жалбоподателят – ответник „Хан Аспарух“ АД, се явява пълномощникът му
юрисконсулт Станимир Донков Добрев. Същият поддържа жалбата си и
оспорва жалбата на насрещната страна, както и поддържа подадения отговор
на въззивната жалба. Представя писмена защита. Претендира разноски и пред
двете инстанции.
В открито съдебно заседание, при редовност в призововането,
жалбоподателят – ищец СТ. Д. СТ. не се явява. Явява се пълномощникът му
адвокат С.Г. Б. от АК – Ловеч, който поддържа жалбата си и оспорва жалбата
на насрещната страна. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция е приет препис от трудовата книжка на
ищеца, заверен от пълномощника му адвокат С.Г. Б. от АК – Ловеч /л. 14-16
РОС/. В провелото се открито съдебно заседание на 09.09.2021г. бе
представен за справка и оригинала на трудовата книжка, като съдът
констатира, че между преписа и оригинала няма разлика. Т.е. липсва вписване
на нов трудов договор след прекратяването на процесния трудов договор.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите, доводите и
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства,
приема следното:
Въззивните жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 259, ал.1
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледат по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
По жалбата на ответника-работодател.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.
3
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът СТ. Д. СТ. е предявил против ответника „Хан Аспарух“ АД
обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 4, във вр. ал.1 във
вр. чл. 70, ал. 5 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Страните по делото са се намирали в трудови правоотношения на два
пъти, както следва:
Първи път - по силата на Трудов договор № 228/21.10.2019г. ищецът е
бил назначен на длъжност „Ръководител Логистичен център“ в ответното
предприятие, като в договорът уговорен срок за изпитване от 6 месеца в полза
на работодателя, на осн. чл. 70, ал.1 КТ, а ищецът постъпил на работа на
22.10.2019г. /л. 23 РС/. По време на действието на труовия договор ищецът
ползвал общо 3 дни платен отпуск на дати 04.11.2019г., 15.11.2019г., и
23.12.2019г. /л. 60-65 РС/. На 22.11.2019г. бил за един ден в отпуск поради
временна нетрудоспособност /л.70 РС/. С молба с вх. № 755 от 25.11.2019г. по
описа на ответника, ищецът поискал да му бъде прекратен трудовия договор,
считано от 06.12.2019г. по семейни причини, а в случай че не бъде освободен
по взаимно съгласие, моли молбата да се счита за предизвестие по чл. 326,
ал.2 КТ /л.66 РС/. Върху молбата била поставена резолюция, с мнение на н-к
цех/отдел Марин Николов: „Да бъде отработено едномесечно
предизвестие“. Няма спор, по делото, че работодателят не се е съгласил с
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, а приел молбата за
предизвестие по чл. 326 КТ. От следващия ден - 26.11.2019г. въз основа на
издаден болничен лист за временна нетрудоспособност ищецът започнал да
ползва отпуск за временна нетрудоспособност за периода от 26.11.2019г. до
02.12.2019г., за срок от 7 календарни дни /л.71 РС/. След това последвал нов
отпуск поради временна нетрудоспособност от 20 дни, за времето от
03.12.2019г. до 22.12.2019г. /л.72 РС/. Със Заповед № 183/27.12.2019г. на
ищеца трудовия договор е прекратен считано от 27.12.2019г. на основание
писмено предизвестие от работника до работодателя по чл. 326 КТ /л. 67
РС/.
Втори път - на 06.03.2020г. ищецът подал до ответника Молба с която
поискал да сключи нов трудов договор за същата длъжност /л. 74/. Същия ден
между страните бил сключен Трудов договор № 35/06.03.2020г., с който
ищецът е бил назначен отново на същата длъжност - „Ръководител
Логистичен център“ в ответното дружество, като и във вторият договор
отново е уговорен срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, на
осн. чл. 70, ал.1 КТ, а ищецът постъпил на работа на 09.03.2020г. /л. 73 РС/.
По време на действието на този трудов договор ищецът ползвал общо 8 дни
платен отпуск на следните дати: 05.06.2020г., 15.06.2020г., от 10.07.2020г. до
14.07.2020г., от 06.08.2020г. до 07.08.2020г. и 06.10.2020г. /л.90-97 РС/. Бил в
4
отпуск поради временна неработоспособност за периода от 10.08.2020г. до
25.09.2020г. /л.99, 101 РС/, както и за периода от 07.10.2020г. до 09.10.2020г.
/л. 100 РС/. Със сега атакуваната Заповед за прекратяване № 104/16.10.2020г.
издадена от изпълнителния директор Н.Д., чрез пълномощник Д.В.,
ответникът прекратил трудовия договор № 35/06.03.2020г., считано от
16.10.2020г. /л.98 РС/. В заповедта е посочено, че на основание чл. 71, ал.1
КТ в срока на изпитване уговорен в полза на работодателя, трудовия
договор се прекратява по инициатива на работодателя. Заповедта е
връчена на ищеца същия ден.
Към датата на прекратяване на втория трудов договор - 16.10.2020г. не
са били изтекли общо 6 месеца от изпитателния срок по първия и втория
трудов договор, при приложение на нормата на чл. 70, ал. 4 КТ /“ не се
включва времето, през което работникът или служителят е бил в
законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал
работата“/.
Пред първоинстанционионния съд е разпитан свидетеля М.Ж.Н. –
мениджър логитиска при ответника, относно сключването, работата ищеца и
прекратяването на двата процесни трудови договора /л.110-111 РС/,
приобщена е и справка относно начислено брутно трудово възнаграждение на
ищеца /л. 103 РС/.
Горната фактическа обстановка е безспорно установена.
При така установената по делото фактическа обстановка правните
изводи на въззивният съд са следните:
Основният въпрос по настоящото дело е следният: Ако трудов договор
със срок на изпитване по чл. 70 КТ в полза на работодателя бъде прекратен от
работника с отправено писмено предизвестие до работодателя по реда на чл.
326, ал.1 КТ преди срока за изпитване да е изтекъл, то в последствие може ли
да се сключи нов трудов договор със срок за изпитване за същата работа
между същия работник и същото предприятие, с оглед нормата на чл. 70, ал.
5 КТ.
Според настоящия състав отговорът на въпроса е положителен по
следните съображения:
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ, когато работата изисква да се
провери годността на работника или служителя да я изпълнява,
окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със
срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато
работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за
него. С включването на клаузата за изпитване страните по трудовото
правоотношение имат възможност да преценяват в определен срок доколко е
целесъобразно окончателното им обвързване от трудов договор. Свободата на
5
страните по трудовото правоотношение да уговарят срок за изпитване е
ограничена с разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ, според която за една и съща
работа, с един и същ работник или служител, в едно и също предприятие
трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Това
ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване - да се провери
годността на работника или служителя да изпълнява точно определена
трудова функция и съответно последният да провери дали работата е
подходяща за него. Вж. Решение № 261 от 7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1477/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 369 от 3.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3037/2013 г., IV г. о., ГК.
В настоящия случай в първия трудов договор страните са уговорили,
че срокът за изпитване е в полза на роботодателя и е 6 месеца. Т.е.
работодателят е преценил, че необходимият му срок да се провери годността
на работника да изпълнява точно определената трудова функция е именно 6
месеца. Преди изтичането на този срок обаче, работникът е прекратил
трудовия договор с писмено предизвестие по реда на чл. 326 КТ. Ето защо,
когато в последствие между страните е сключен втория трудов договор, то
няма пречка същият отново да включва клауза за изпитателен срок в полза на
работодателя, на осн. чл. 70 КТ. Това е така, тъй като качествата на работника
във връзка с основните трудови функции не са били проверени с предходната
клауза за изпитване при първоначалното възникване на трудовото
правоотношение по трудов договор, тъй като същият е бил прекратен от
страна на работника преди изтичането на изпитателния срок. Именно поради
прекратяването на първия трудов договор от страна на работника, преди
изтичането на изпитателния срок уговорен в полза на роботодателя, то
работодателят не е разполагал с възможността да изпита годността на
работника за изпълнение на процесната длъжност.
Забраната да се сключва повторно трудов договор със срок за
изпитване за една и съща работа с един и същ работник, която се извлича по
арг. от чл. 70, ал. 5 от КТ, се предпоставя от идентичност на работата, като
трудова функция и от изпълнението й като основна по трудово
правоотношение, което дава възможност да се провери годността на
работника за извършването й. Повторната проверка с договор по чл. 70 от
КТ е ненужна, заобикаля целта, на която е подчинен характерът на договора и
затова законът не я позволява. Така и Определение № 732 от 2.07.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 881/2009 г., III г. о., ГК. В случая обаче няма повторна
проверка, тъй като първата проверка не е била довършена, поради
прекратяването на договора от страна на работника, на осн. чл. 326 КТ.
Този втори договор /със същия работник или служител, за същата
длъжност/ може да бъде със срок за изпитване, защото годността за
изпълнението не е проверена и подобен договор не би бил изпразнен от
съдържание. По арг. на Решение № 11 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр. д. №
6
4911/2014 г., III г. о., ГК.
Ако се приеме за основателна тезата на ищеца, че трудов договор със
срок за изпитване може да се сключва само веднъж, независимо дали
договорения срок по първия договор е бил изтекъл преди неговото
прекатяване или не, както и какво е било основанието за неговото
прекратяване, би се стигнало до следната хипотеза: Ако сключен трудов
договор със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя по чл.
70, ал.1 КТ бъде прекратен от работника по реда на чл. 326 във вр. чл. 220,
ал.1 КТ само един ден след постъпване на работа, то страните не биха
могли да сключат повторно трудов договор със срок за изпитване за
същата работа, съгласно чл. 70, ал.5 КТ. Така при положение, че
работодателят е преценил, че срокът който му е необходим да провери
годността на работника е 6 месеца, но работникът е работил при него
само 1 ден по първия договор, то работодателят не би имал право да
провери годността на работника при сключване на втория договор.
Ето защо, в случая не е приложима нормата на чл. 70, ал.5 КТ
предвиждаща законовата забрана за последващо изпитване. Поради това не е
недействителна клаузата от втория трудовия договор относно срока за
изпитване и предявения иск по чл. 74, ал. 4, вр. ал.1 във вр. чл. 70, ал. 5 КТ,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Това от своя страна води до
законност на посоченото от работодателя основание за прекратяване на
трудовия договор по чл. 70, ал.1 КТ - в срока за изпитване. С оглед на
изложеното следва да се приеме, че прекратяването на трудовото
правоотношеение е съобразено с изискванията на закона и предявения иск по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се отхърли като неоснователен. С оглед
акцесорния им характер, неоснователни са и претенциите по чл. 344, ал. 1, т.
2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
Поради гореизложеното, в атакуваните от ответника - работодател
части решението трябва да се отмени и исковете - да се отхвърлят.
По жалбата на ищеца-работник.
Жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд, е отхвърлил иска по чл. 344, ал.1, т.3 във
вр. с чл. 225 КТ, за разликата над 5 730.00 лв. до претендирания размер от 11
460.00 лв. /последно получено трудово възнаграждение от 1 910 лв.
умножено по 6 месеца/, тъй като приел, че са представени доказателства, че
ищецът е останал без работа само за периода от 16.10.2020г. до 29.01.2021г.
Съдът приел, че за остатъка от шест месечния период по чл. 225, ал.1 КТ - от
30.01.2021г. до 16.04.2021 г., липсват доказателства, че ищецът е останал без
работа.
Въззивният съд намира, че в горецитираната отхвърлителна част
7
обжалваното решение е правилно като краен резултат, макар и по
съображения различни от изложените в него.
В случая работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си
на уволнение, поради което иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяната му е
неоснователен, както вече се посочи. С оглед акцесорния му характер,
неоснователен се явява и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225 КТ. Ето
защо, в отхвърлителната му част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора, решението следва да се отмени и в частта за
разноските. Искането на ищеца за присъждане на сумата от 610 лв.
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по гр.д. № 793/2020г. по описа на РС – Исперих, както и
искането му за присъждане на разноски във въззивното производство в
размер на 320 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
По разноските.
Пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата
страна. С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на по 360 лв. за всяка една от двете
инстанции, т.е. общо 720 лв., на осн. чл. 78, ал. 8 вр. чл. 81 и чл. 273 ГПК вр.
чл. 37 Закон за правната помощ във вр. чл. 23 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Жалбоподателят – ищец /работникът/ е освободен от заплащането на
държавни такси, на осн. чл. 83, ал.1, т.1 ГПК и чл. 359 КТ. Жалбоподателят –
ответник /работодателят/ обаче не е освободен от заплащането на държавни
такси, но въпреки това не е заплатил дължимите държавни такси при
подаването на въззивната жалба. Ето защо, същият следва да бъде осъден с
настоящото решение да заплати тези такси. По всеки един от трите
неоценяеми иска – чл. 74, ал. 4, чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, съдът на осн. чл. 71,
ал.1, изр.2 ГПК във вр. с чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), определя
държавна такса за предявяване на иска в размер на 80 лв. На осн. чл. 18, ал.1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за обжалване пред въззивна
инстанция следва да се събере такса в размер 50 на сто от таксата дължима за
първоинстанционното производство. Поради гореизложеното, за всеки един
от трите неоценяеми иска дължимата държавна такса за обжалването пред
въззивна инстанция е по 40 лв. /т.е. общо 120 лв. за трите иска/. Държавната
такса дължима за въззивното обжалване върху обжалваемия интерес по
оценяемия иск по чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225 КТ досежно присъдената
сума от 5 730 лв., възлиза на сумата от 114.60 лв., на осн. чл. чл. 18, ал.1 във
вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
8
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. чл. 71, ал.1, изр.1 ГПК. Ето
защо, работодателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен
съд – Разград сумата от 234.60 лв. представляваща дължими държавни такси
за обжалване пред въззивна инстанция.
С оглед претенцията на ответника за присъждане на разноски, то
предвид изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника тази сума от 234.60 лв., на осн. чл. 78, ал.3 ГПК вр. чл. 81 чл. 273
ГПК.
Воден от горното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260190 от 03.06.2021 г. по гр.д № 793/2020 г. на
РС – Исперих, в частта, в с която са уважени предявените от СТ. Д. СТ., ЕГН
**********, с адрес гр. Бургас, ж.к. Изгрев № 35, вх. 7, ет.1, ап.1, срещу
"ХАН АСПАРУХ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
Област: Разград, Община: Исперих, Населено място: гр. Исперих, п.к. 7400,
ул. Ахинора № 1, представлявано от изпълнителния директор Н.Д., искове с
правно основание чл. 74, ал. 4, вр. с ал. 1 във вр. чл. 70, ал. 5 КТ, за обявяване
недействителността на клаузата за срок за изпитване по сключения между
страните Трудов договор № 35/06.03.2020г., както и исковете за защита срещу
незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с
чл. 225, ал. 1 КТ, за отмяна на заповед № 104/16.10.2020 г. на изпълнителния
директор на "ХАН АСПАРУХ" АД, ЕИК *********, за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност "Ръководител Логистичен център"
и за присъждане обезщетение за принудителна безработица по чл. 225, ал. 1
КТ, за периода от 16.10.2020г. до 29.01.2021 г., в размер на 5 730.00 /пет
хиляди седемстотин и тридесет лева/, както и в частта за разноските, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от СТ. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.
Бургас, ж.к. Изгрев № 35, вх. 7, ет.1, ап.1, срещу "ХАН АСПАРУХ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление Област: Разград, Община:
Исперих, Населено място: гр. Исперих, п.к. 7400, ул. Ахинора № 1,
представлявано от изпълнителния директор Н.Д., искове с правно основание:
чл. 74, ал. 4, вр. с ал. 1 във вр. чл. 70, ал. 5 КТ, за обявяване
недействителността на клаузата за срок за изпитване по сключения между
страните Трудов договор № 35/06.03.2020г., както и исковете за защита срещу
незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с
чл. 225, ал. 1 КТ, за отмяна на заповед № 104/16.10.2020 г. на изпълнителния
директор на "ХАН АСПАРУХ" АД, ЕИК *********, за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, за възстановяване
9
на заеманата преди уволнението длъжност "Ръководител Логистичен център"
и за присъждане обезщетение за принудителна безработица по чл. 225, ал. 1
КТ, за периода от 16.10.2020г. до 29.01.2021 г., в размер на 5 730.00 лв. /пет
хиляди седемстотин и тридесет лева/, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260190 от 03.06.2021 г. по гр.д №
793/2020 г. на РС – Исперих, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 344,
ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ на СТ. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.
Бургас, ж.к. Изгрев № 35, вх. 7, ет.1, ап.1, срещу "ХАН АСПАРУХ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление Област: Разград, Община:
Исперих, Населено място: гр. Исперих, п.к. 7400, ул. Ахинора № 1,
представлявано от изпълнителния директор Н.Д. за присъждане обезщетение
за принудителна безработица по чл. 225, ал. 1 КТ, за горницата над 5 730.00
лв. до пълния предявен размер от 11 460 лв. и за периода от 30.01.2021г. до
16.04.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на СТ. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.
Бургас, ж.к. Изгрев № 35, вх. 7, ет.1, ап.1 за присъждане на разноски в размер
на 610.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по
гр.д № 793/2020 г. на РС – Исперих, както и за присъждане на разноски в
размер на 320.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по в.гр.д. № 235/2021г. по описа на Окръжен съд – Разград,
като неоснователни, на осн. чл. 78, ал.1 във вр. чл. 81 във вр. чл. 273 ГПК.
ОСЪЖДА "ХАН АСПАРУХ" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление Област: Разград, Община: Исперих, Населено място: гр.
Исперих, п.к. 7400, ул. Ахинора № 1, представлявана от изпълнителния
директор Н.Д., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд – Разград, в банка "Уникредит Булбанк"АД, клон
Разград, пл. "Момина чешма" № 1, BIC – UNCRBGSF, IBAN:
BG37UNCR75273111623001, следните суми:
234.60 лева /двеста тридесет и четири лева и шестдесет стотинки/ –
представляваща държавна такса за въззивното обжалване в
производството по в. гр. д. № 235/2021 г. по описа на Окръжен съд -
Разград, на основание чл. 77 ГПК във вр. чл. 18, ал. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА СТ. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж.к. Изгрев
№ 35, вх. 7, ет.1, ап.1 ДА ЗАПЛАТИ на "ХАН АСПАРУХ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление Област: Разград, Община:
Исперих, Населено място: гр. Исперих, п.к. 7400, ул. Ахинора № 1,
представлявана от изпълнителния директор Н.Д., следните суми:
720.00 лв. /шестстотин лева/ представляващо юрисконсултско
възтаграждение за двете инстанции, на осн. чл. 78, ал. 8 вр. чл. 81 и чл.
273 ГПК вр. чл. 37 Закон за правната помощ вр. чл. 23 от Наредба за
10
заплащането на правната помощ,
234.60 лв. /двеста тридесет и четири лева и шестдесет стотинки/ за
направените разноски за държавна такса за въззивното обжалване, на
основание чл. 78, ал.3 вр. чл. 81 чл. 273 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните, на осн. чл. 7,
ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК, в едномесечен
срок от 23.09.2021г., на осн. чл. 315, ал.3 във вр. с чл. 317 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11