№ 2020 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 20.02. 2020 г.,в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове : Евелина Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова
с участието на
прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 157 по описа на
съда за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ
от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба на „Милки Груп Био” ЕАД, против решение № 2347/16.12.2019 г. по НАХД № 4602/2019 г. по описа на ВРС, с което
е потвърдено издаденото от директора на ОДБХ-Варна НП № КХ-049/10.06.2019
г. С развити в
жалбата доводи за липсата на изложени във въззивното решение
мотиви относно доказателствената стойност на представените от наказаното лице
гласни доказателства,както и такива за
неправилно прилагане на
материалния закон, се иска отмяна на въззивното решение и постановяване
на друго такова за отмяна на НП. В съдебно заседание,касаторът редовно призован
не се явява.
Ответникът Областна
дирекция по безопасност на храните-Варна,чрез
упълномощения юрисконсулт Г.Г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното
решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка,съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок
от надлежна страна,против подлежащ на касационен контрол съдебен акт,а
разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП са
наложени на касатора на основание чл.48,ал.2 от ЗХ две имуществени санкции всяка в размер на 1000 лв. ,първата за нарушение на
чл.20,ал.1,т.3 във вр. с пар.1,т.34 и т.60 от ЗХ,а втората за нарушение чл.21а,ал.3 във вр. с ал.1 и
пар.1,т.19 и т.60 от ЗХ,а именно : затова,че на 3.04.2019 г. в склад за
търговия на дребно,находящ се в гр.Варна,ул.”Перла” в качеството си на търговец
на храни съхранява в 2 хладилни камери с температурни режими – 18 С и от 0 С до
+ 4 С храни в срок на годност съвместно с храни с изтекъл срок на годност и
нарушена цялост на опаковките ,които се предлагат за продажба ,както и че
съхранява в хладилната камера с температурен режим – 18 С храни без
етикетировка и маркировка за произход и годност.
За да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел,че в хода
на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила ,а по отношение на материалния закон е
приел,че същият е правилно приложен към
фактите описани в НП и
същевременно установени от събраните по делото доказателства.
Касационният
съд намира,че въззивното решение е постановено при отсъствието на заявените касационни основания
по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК.
Действително,в
мотивите на обжалваното решение не се съдържа обсъждане на събраните по искане
на наказаното дружество гласни доказателства – показанията на свидетеля С.Й..
Същите са относими към първото описано в НП адм. нарушение и имат за цел да
установят, че в хладилните камери е имало обособени места за съхраняване на
продукти с изтекъл срок на годност. Приемайки обратното при установяване на
фактите по делото,районният съд очевидно не е приел за достоверни показанията
на свидетеля. Макар и немотивиран,този
извод на въззивния съд е проверим ,поради което касационният съд
намира,че допуснатото процесуално нарушение не е съществено. Практически
направеният доказателствен извод за
недостоверност в показанията на свид.Й.
е правилен – свидетелят е заинтересован като служител на настоящият
касатор,а от друга страна твърдението му
,че мястото за съхранение на продукти с изтекъл срок на годност било обозначено
в камерата с плюсов температурен режим с напечатан на лист А4 надпис „СЖП”,а в
другата камера чрез отделяне на негодната стока на самостоятелен палет,освен че
се опровергава от показанията на свидетеля Ж.Ж., е абсурдно по своята същност
от гледна точка на нормативните изисквания за обозначаване на място за
съхранение на стока с изтекъл срок на годност.
По
отношение на нарушението по чл.20,ал.1,т.3 във вр. с § 1,т.34 и т.60 от ДР на ЗХ, материалният
закон е приложен правилно от наказващия орган с изключение на шест на брой
млечни продукта / краве сирене „Саяна” 1,141 кг. ; 8 л. краве мляко „Саяна”;
сирене чедър 15,070 кг. ; 1,5 кг. кисело мляко „Саяна” ; кашкавал „Саяна” 0,400
кг. и
сирене от козе мляко „Саяна” 2 бр. по 0,400 кг./, за които посоченият в
НП срок на годност не е бил изтекъл към датата на проверката – 3.04.2019 г. Като
се има предвид възприетият от наказващия орган подход деянието да бъде описано чрез
посочване само на храните с изтекъл срок на годност,то за всички останали храни,за
които този срок е бил изтекъл към датата на проверката, нарушението по
чл.20,ал.1,т.3 е установено. Разпоредбата не разрешава пускането на пазара на
храна,която е негодна за консумация от хората,а тази с изтекъл срок на трайност
е именно такава по смисъла на пар.1,т.34 от ДР на ЗХ. При липсата на спор
относно последното,повдигнатият от касатора спор относно правната квалификация на деянието
касае понятието за пускането на храната на пазара. Позовавайки се на
дефиницията по пар.1,т.60 от ДР на ЗХ,която е такава за понятието „търговия” и описвайки деянието като съхранение на храни с изтекъл срок на годност /трайност/
с цел предлагането им за продажба, наказващият
орган квалифицира деянието като търговия на храни с изтекъл срок на трайност.
Деянието правилно е санкционирано по разпоредбата на чл.48,ал.2 от ЗХ,която е
по-благоприятна за нарушителя и се явява специална в сравнение с посочената в
касационната жалба по-обща разпоредба на чл.44,ал.2 от ЗХ– последната по
най-общ начин определя като състав на адм.нарушение всяко несъответствие на
храните с изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му,когато те са предмет на производство,търговия или внос. Нарушаването
в случая на конкретната разпоредба на чл.20,ал.1,т.3 от ЗХ,правилно е
санкционирано с налагане на предвидената в чл.48,ал.2 от ЗХ минимална имуществена санкция в размер на 1000 лв.
По
отношение на нарушението на чл.21а,ал.3 във вр. с ал.1 и §1,т.19 и т.60 от
ЗХ,не е имало спор по фактите в хода на въззивното производство – като не
отрича липсата на етикетиране и маркировка,касаторът навежда доводи,че такива
не били необходими при положение,че
храните са с изтекъл срок на годност.
Видно от изложеното в НП описание на това деяние,храните за които е
установена липсата на етикетиране и
маркировка не са тези,за които е установен изтекъл срок на трайност – това са
други храни /само месни,но не и млечни продукти/ ,за които обективно е
невъзможно да бъде установено дали е изтекъл срокът им на трайност,именно
защото липсват етикети с тази
информация. Разпоредбата на чл.21а,ал.3 задължава в случая търговеца да
етикетира и/или маркира храните по начин който улеснява проследимостта им. Установеното неизпълнение на това задължение
осъществява посоченият в НП състав на
адм.нарушение по чл.48,ал.2 от ЗХ. Правилно и в съответствие с разпоредбата на
чл.18 от ЗАНН,за второто адм.нарушение е била наложена на дружеството
минималната предвидена в чл.48,ал.2 от ЗХ имуществена санкция в размер на
1000 лв.
Като е
потвърдил материално законосъобразното по гореизложените съображения НП,
въззивният съд е постановил решението си при правилно приложение на материалния
закон.
Освен постановено при липсата на заявените
касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК ,при извършената от
касационния съд служебна проверка относно валидността и допустимостта на
въззивното решение, такива пороци не се констатираха,поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
При този
изход на делото в полза на ответника,основателна се явява претенцията на същият
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение - съгласно
чл.63,ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
следва да се присъдят такива в размер на 80 лв.
Предвид
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2347/ 16.12.2019 г. по НАХД № 4602/2019 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Милки Груп
Био” ЕАД, гр.**** ,ул.”*********” № **, ет.*, ап.**, ЕИК ********* да заплати на
Областна дирекция по безопасност на храните-Варна сумата от
80 лв. за разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: