Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 08.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-19 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
при секретаря Екатерина Калоянова, разгледа търговско дело № 564 по описа
за 2018г. и взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от П.на Р.Б.,
чрез СГП конститутивен иск с правна квалификация чл. 155, т.3 ТЗ за
прекратяване на „П.М“ ЕООД, поради липсата на вписан управител в продължение на
повече от 3 месеца, с оглед настъпилата смърт на управляващия и представляващия
дружеството Н.А.Д., починал на 17.08.2017 година, обстоятелство установено с
препис –извлечение от акт за смърт № 0171 от 18.08.2017 година.
В исковата молба прокурор при СГП твърди, че е
постъпил сигнал от ТД на НАП София, на основание чл.154, ал.1, т.5 и чл.155,
ал.1, т.3 от ТЗ като от актуалния правен статус на дружеството „П.М“ ЕООД в
търговския регистър е видно, че същото фактически е без управител в течение на
повече от три месеца като липсват данни наследниците по закон да са поискали да
продължат дейността му, поради което предявява иск за прекратяване на
дружеството.Представя доказателства.
С определение № 1736 от 27.03.2018 г. на дружеството-ответник
е назначен особен представител, тъй като от вписванията в търговския регистър
не се установява дружеството да има органен представител, респ. вписаният е
починал на 17.08.2017 година.
От
назначения особен представител на ответника– адв. П.К., е постъпил отговор на
исковата молба, в който се поддържа че искът е допустим, но неоснователен, тъй
като няма изрично изявление от страна на наследниците, че не желаят да
продължат дейността на дружеството.
Съдът, след като съобрази изложеното в
молбата, както и след преценката на събраните по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От извършена служебна справка в електронното досие на ответното еднолично
дружество с ограничена отговорност в търговския регистър при АВ се установява,
че същото е учредено на 14.10.2016 година и е вписано в регистъра на 21.10.2016
година с едноличен собственик на капитала Н.А.Д..
Установява
се и от представените от ищеца доказателства /л. 6-7 от делото/, че едноличният
собственик и управител на дружеството „П.М“ ЕООД – Н.А.Д.е починал на 17.08.2017
година, за което е издаден акт за смърт № 0171 от 18.08.2017 година от Община
Варна. Н.А.Д.е оставил наследници по закон А.Н.А.– син и дъщеря Т.Н.Д., видно
от удостоверение за наследници изх.№ АУ021199АС от 02.03.2018 година.
При
извършена служебна проверка в търговския регистър към датата, на която е даден
ход на устните състезания по делото, е установено че не е вписан друг управител
на ответното дружество. Не е вписано и продължаване на дейността на дружеството
от наследниците на починалия едноличен собственик на капитала по реда на чл.
157, ал. 1 ТЗ.
В
раздел Х, член 24, предл.5 от
Учредителния акт е предвидено, че дружеството се прекратява при смърт на
едноличния собственик.
Съгласно чл.
157, ал. 1 ТЗ, дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо
лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците
не поискат да продължат дейността.
Смъртта като
юридическо събитие прекратява окончателно членственото правоотношение между
едноличния собственик и дружеството. Дружеството остава без управление, без
възможността да взема правнорелевантни решения, както и да приема волеизявления
и актове от третите лица.
Установяването
на правоотношение между наследника и ЕООД може да стане единствено по силата на
изрично едностранно волеизявление от наследниците за продължаване на дейността
на дружеството. Наследникът следва да бъде приет на „собствено основание“, т.е.
установявайки предпоставките за придобиване на членство в резултат на
наследствено правоприемство. В този смисъл изявлението му би следвало да се
състои от две съставни части: че приема условията на учредителния акт на
дружеството (чл. 122 ТЗ) и че желае да продължи дейността на дружеството по
смисъла на чл. 157, ал.
Законът не е
установил изричен преклузивен срок, в който следва да бъде отправено искането
по чл. 157, ал.
При неосъществяване на този фактически
състав дружеството следва да бъде прекратено и да преустанови дейността си. В тази
хипотеза наследниците биха могли да реализират имуществените си права в хода на
евентуалното производство по ликвидация на прекратеното дружество. Придобитите
по наследство права върху дружествен дял се трансформират в права върху
ликвидационен дял.
Поради
изложеното, в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 155, т. 3 ТЗ - налице
е невъзможност да бъдат извършвани действия по управление и представляване на
дружеството.
В приложение
на цитираната норма следва прекратяване на дружеството
като последица от предявения конститутивен иск.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответното
дружество са заплащането на държавната такса за разглеждане на предявения иск
(определена от съда по правилата на чл. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 50,00 лв.), както и
възстановяването на разноските от бюджета на съда в размер на 300,00 лв. - за
участието на особен представител в производството по делото.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 155, т. 3 ТЗ, „П.М“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***.
ОСЪЖДА „П.М“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата 50,00 лв. – държавна такса за съдебното
производство, както и сумата 300,00 лв. – разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
След влизането му в сила препис от
решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
прекратяването на „П.М“ ЕООД, ЕИК *******,
откриване на производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор на
дружеството.
СЪДИЯ: