№ 125
гр. Бургас, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Търговско дело № 20212100900204 по описа за 2021 година
Делото е образувано по исковата молба на „ПСОВ ЕЛЕНИТЕ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
Княгиня Мария Луиза № 8, представлявано от управителя Емануил
Владимиров Диков срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа,
ул. Генерал Владимир Вазов № 3.
Ищецът твърди, че експлоатира пречиствателната станция за отпадъчни
води „Елените“, гр. Свети Влас и фактически изпълнява услугата
„пречистване на битово отпадъчни води“ за потребителите на В и К услуги за
посочения район, считано от 2016г. Въпреки че изпълнява тази услуга,
възнаграждението за същата, се заплаща на ответника, а ищецът не получава
нищо за така извършваната услуга. Ищецът твърди, че няма сключен договор,
по силата на който изпълнява услугата, като ответникът е отказал
сключването на договор за така извършената услуга от ищеца. С оглед на
което се предявява иск за осъждане на ответника да заплати ищеца сумата от
26 400 лева от общо дължимата сума от 80 406,46 лева, получена от ответника
сума за услугата по пречистване на водата за периода 01.01.2019г.-
31.12.2019г., която услуга е извършена от ищеца, а парите са получени без
основание от ответника и иск за мораторна лихва в размер на 3 600 лева за
1
периода 01.01.2020г.-10.05.2021г. и законна лихва от 12.05.2021г.
Отделно от това, с оглед на действащ между страните договор за
предоставяне на услугите водоснабдяване и/или канализация № 148 от
22.05.2017г., се твърди, че ищецът има правен интерес за установяване на
недействителност на клаузи от него и от общите условия на ответника,
позволяващи му да спира водоподаването при определени условия. Искове са
за установяване на недействителност поради противоречие в закона,
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави на на клаузата по чл.
21, т. 1 от сключения между страните договор за предоставяне на услугите
водоснабдяване и/или канализация № 148 от 22.05.2017г. и на чл. 38 от
общите условия на ответника, които са неразделна част от този договор.
Позицията на ответника е, че не е налице, каквото и да е основание,
ищецът да претендира исковите суми от него. Твърди се, че ищецът няма
качеството на В и К оператор и не става ясно, на какво основание твърди, че
извършва такива услуги и защо заплащането им се търси от ответното
дружество. Ответникът счита, че ищецът не е конкретизирал и установил, по
какъв начин е определил размера на неоснователното обогатяване на
ответника за негова сметка. Оспорват се предявените искове за установяване
на нищожност на клаузи от действащ договор между страните и общи
условия, на които се базира този договор. Ответникът счита, че в самите обши
условия и съответно договор страните са постигнали договорка, че при
неплащане на стойността на потребено количество вода, може да бъде спряно
водоподаването на неплатилия потребител.
Иска се отхвърляне на всички предявени претенции.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установена
следната фактология по делото:
Видно от представения по делото договор за наем от 20.10.2016г.,
сключен между ищеца и „Пречиствателна станция за отпадъчни води
Елените-Влас“ ООД и договор за наем от 01.06.2018г., сключен между
„ПСОВ ИНВЕСТ“ ЕООД и ищеца, на ищеца са отдаден под наем за периода
от 2016г. до 01.06.2023г., собствените на „Пречиствателна станция за
отпадъчни води Елените-Влас“ ООД /което дружество е едноличен
собственик на капитала на „ПСОВ ИНВЕСТ“ ЕООД/ 13000/13091 кв. м. ид. ч.
2
от поземлен имот с идентификатор 11538.11.15 по кадастраланата карта и
кадастралните регистри на гр. Свети Влас, построената в този имот сграда с
идентификатор 11538.11.15.1 - представляваща сграда за водоснабдяване
и/или канализация и специализирани хидротехнически съоръжения и
изградена инфраструктура. От изготвената по делото комплексна съдебна
експертиза се установява, че ПОСВ ВС „Елените“ е построена в поземлен
имот с идентификатор 11538.11.15, като строителството на същата е
започнало през 1977г., завършена е през 1985г. и е в експлоатация от 1985г.
до сега. В тази пречиствателна станция се пречистват битовите отпадъчни
води от вилно селище „Елените“ и част от битовите отпадъчни води на гр.
Свети Влас, събиращи се по направлението от бензиностанцията на гр. Свети
Влас към вилното селище, както и от хотели обекти, разположени между
вилното селище и пречиствателната станция от двете страни на пътя за
вилното селище. Общото количество битови отпадни води, които влизат за
пречистване в стопанисваната от ищеца под наем пречиствателна станция се
отчитат по монтиран и пломбиран разходомер. Вещите лица са констатирали,
че освен тези битови отпадни води, които се отчитат по разходомер,
пречиствателната станция пречиства и заустените води, които постъпват от
дъждовните валежи, води от сонди в частните дворове и хотели, като
последните не могат да се измерят като количество, защото за същите няма
разходомер. Пак от комплексната експертиза и по-конкретно от счетоводната
и част, става ясно, ответното дружество отчита счетоводно и събира таксата
за пречистване на битовите води“ за населението на гр. Свети Влас по
направлението от бензиностанцията на гр. Свети Влас към вилното селище,
както и от хотели обекти, разположени между вилното селище и
пречиствателната станция от двете страни на пътя за вилното селище.
От представеното писмо от Община Несебър е видно, че същата заявява,
че няма как да сключи договор с ищеца, с който да му предостави правата за
пречистване на отпадните води за част от абонатите на гр. Свети Влас, тъй
като вече има такъв сключен договор с оператора „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, а разпоредбата на чл. 198о, ал. 2
от Закона за водите позволява само един В и К оператор в границите на една
обособена територия.
При така констатираната фактология по предявения иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 26 400 лева-частичен иск от общо
3
дължимата сума от 80 406,46 лева, получена от ответника за услугата по
пречистване на водата в пречиствателната станция на ищеца за периода
01.01.2019г.-31.12.2019г., която услуга е извършена от ищеца, а парите са
получени от ответника съдът квалифицира като такъв с правно основание чл.
59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а именно че се иска
връщане на сумата, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, и
намира същия за доказан и основателен.
По делото се установи по безспорен начин, че ищцовото дружество
стопанисва ПОСВ ВС „Елените“ по силата на сключен договор за наем, и
фактически извършва услугата по пречистване на отпадните води за част от
абонатите на гр. Свети Влас, въпреки, че няма сключен договор за това. Само
по себе си ищцовото дружество, отговоря на изискванията на чл. 2, ал. 1 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, тъй
като в предмета му на търговска дейност се включва въпросната дейност. От
извършената по делото комплексна експертиза и писмо до Директора на
Басейнова дирекция за Черноморски район-гр. Варна, ведно с дневник и
справка, се констатира, че през 2019г. ищцовото дружество е заустило и
пречистило отпадъчни води в размер на 1 211 899 кубични метра, като в това
количество влизат 756 068 кубични метра от гр. Свети Влас и 455 831
кубични метра от Елените. На лист 46 от делото е видно, че самият ответник,
в писмо до РИОСВ е признал, че за всички абонати-физически и юридически
лица, разположени на територията на гр. Свети Влас се събира такса
пречистване на отпадъчни води по цени, утвърдени от ДЕКВР за оператора
Вики Инвест, а не по цени на „ В и К“ ЕАД Бургас, като инкасирането на
таксата за пречистването за водите на тези абонати от м. ноември 1997г. става
под формата на „услуга“ между „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ЕАД и собствениците на пречиствателната станция Елените. Комплексната
съдебна експертиза е установила, че в счетоводството на ответника, са
отчетени количествата пречистена вода от пречиствателната станция,
стопанисвана от ищеца, за абонатите на гр. Свети Влас/ за услугата по
направлението от бензиностанцията към вилното селище/, като по водомерно
устройство се отчита 611 579,96 куб. м. на обща стойност от 447 445,45 лева.
Тази сума е осчетоводена при ответника по дебитна сметка „клиенти“ и
кредитна сметка „дебитори-пречистени отпадни води“. Експертизата е
констатирала, че с оглед количеството пречистена вода и общата стойност на
4
същата, излиза че ответникът счетоводно е отразил цена за 1 куб. м.
пречистена вода в размер на 0,73 лева с ДДС. Пак от експертизата се
установи, че от тази сума, няма извършвани плащания на ищеца. Експертите
са констатирали, че за 2019г. КЕВР е одобрил цени за компонента
„пречистване на отпадъчни води“ в размер на 0,74 лв/куб. м. с ДДС, като ако
пречистването за посочените вече абонати се извършваше от ответника,
стойността на пречистените 611 579,96 куб. м. ще бъде в размер на 454 281,60
лева с ДДС. Съдът намира, че по делото безспорно се установява
неоснователно разместване на блага между правните сфери на ищеца и
ответника, защото ищецът е направил разход за извършване на услугата по
пречистване на отпадните води за конкретни абонати, а ищецът има право да
събере сумата за услугата. По делото не се установи, колко от осчетоводената
от ответника дължима сума за 611 579,96 куб. м. на обща стойност от 447
445,45 лева е събрана от абонатите. Счетоводната експертиза е констатирала,
че по данни на счетоводството на ответника, същият има събираемост на
вземанията си с коефициент от 0,89, което означава, че от дължимата му сума
за 2019г. същият би събрал 398 226,45 лева. В хипотезата на чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД, обеднялото лице има право на по-малкия размер измежду сумите, с
които се е обогатило другото лице и сумата, с която същият е обеднял. В
конкретния случай, ако ответното дружество събере сумата от услугата от
абонатите, на които е пречистил водата ответника, то същата за 2019г. по
отчетеното по водомери би възлизало на 454 281,60 лева с ДДС. Експертизата
по делото е изчислила, че разходите, които е направил ответника, за да
извърши услугата по пречистване на 1 куб. м. вода за 2019г. е в размер на 0,60
лева или за отчетените по водомер при ответника 611 579,96 куб. м. това би
било сума в размер на 366 947,97 лева, която сума е по-малка от
обогатяването на ответното дружество и съответно се дължи на ищеца. По
делото е предявен частичен иск в размера от 26 400 лева, които са дължими
на ищеца, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното и заплащане.
По делото е предявена и претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите, а именно за осъждане на ответника да
заплати на ищеца мораторна лихва върху претендираната главница от 26 400
лева в размер на 3 600 лева за периода 01.01.2020г.-10.05.2021г. Така
предявената претенция като недоказана следва да бъде отхвърлена. За да
5
изпадне в забава ответника относно търсената сума, следва да бъде поканен
да плати, тъй като задължението при неоснователно обогатяване няма
конкретен падеж. По делото няма доказателства ищецът да е поканил
ответника да му заплати сумата, поради което и съдът намира, че не се
доказва ответникът да е забава за посочения период.
По делото са предявени и претенции с правно основание чл. 26, ал. 1,
предложение първо, второ и трето от Закона за задълженията и договорите, а
именно за установяване на недействителност поради противоречие в закона,
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави на клаузата по чл. 21,
т. 1 от сключения между страните договор за предоставяне на услугите
водоснабдяване и/или канализация № 148 от 22.05.2017г. и за установяване
на недействителност на същите основания на чл. 38 от общите условия на
ответника, които са неразделна част от сключения между страните договор за
предоставяне на услугите водоснабдяване и/или канализация № 148 от
22.05.2017г.
По делото е представен договор за предоставяне на услугите
водоснабдяване и/или канализация № 148 от 22.05.2017г., по силата на който
ответникът се е задължил да водоснабдява к. к. Елените считано от
22.05.2017г. безсрочно. Страните по делото не спорят, че ответникът
извършва тази услуга за ищеца, не е спорно също така, че ищецът има
неизплатени задължения за потребена вода съгласно цитирания договор. Не е
спорно също така, че водоподаването за ищеца е спряно именно заради
неплатени сметки. Фактът на спряното водоподаване е констатирано и от
комплексната съдебна експертиза. Видно от чл. 21, т. 1 от договор за
предоставяне на услугите водоснабдяване и/или канализация № 148 от
22.05.2017г., „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД има право да
спира водоподаването на клиента си, когато последният не заплати
дължимите суми за потребена вода в двуседмичен срок. Съгласно чл. 38 от
общите условия на В и К, при неплащане от потребителя на дължима сума, В
и К операторът има право да преустанови временно предоставянето на В и К
услуги на основание чл. 90 от Закона за задълженията и договорите, след
осъществяването на следната процедура: 1. издаване на фактура с размер на
просроченото задължение, връчена по реда на чл. 66. Същата се счита за
покана за доброволно плащане; 2. при неплащане на дължимите суми в срок
6
от 30 (тридесет) дни за, В и К операторът изпраща писмено уведомление за
датата на преустановяване на предоставянето на В и К услугите, връчено по
реда на чл. 66. Датата не може да бъде порано от 15 (петнадесет) дни след
датата на получаване на уведомлението; 3. В и К операторът може да
предприеме действия по преустановяване на предоставянето на В и К
услугите след датата по т. 2. (2) При сключване на споразумение за
разсрочване на задължението, отношенията между страните се уреждат
съгласно споразумението. (3) В и К операторът няма право да преустановяви
на предоставянето на В и К услуги, когато потребителят изпълнява
задълженията си по споразумението. (4) При неизпълнение на
споразумението от страна на потребителя, В и К операторът има право да
предприеме действията по ал. 1. (5) Преустановяване на предоставянето на В
и К услугите не се допуска при потребители в сгради - етажна собственост, в
случай че с действията си В и К операторът ще наруши права и законни
интереси на други потребители в сградата – етажна собственост.
Съдът намира исковете за нищожност на договорна клауза и клауза от
общите условия на ответника за неоснователни, както в хипотезата на
противоречие със закона, така и при заобикаляне на закона и противоречие на
добрите нрави.
За да бъде нищожна една клауза на договор на основание чл. 26, ал. 1,
предложение първо от Закона за задълженията и договорите, същата следва
да противоречи на императивна правна норма. За да е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, предложение второ от Закона за задълженията и договорите, се
цели заобикаляне на нещо забранено от закона, което се прави чрез нещо
разрешено, което в крайна сметка ще доведе до постигане на забранената от
закона цел. Ищецът се позовава на нищожност на атакуваните клаузи и в
хипотезата на чл. 26, ал. 1, предложение второ от Закона за задълженията и
договорите, а именно поради противоречие добрите нрави. Видно е, че
ищецът се позовава на неспазване на чл. 2а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, чл.
3, ал. 1 от Закона за водоснабдителните и канализационни услуги, чл. 198о от
Закона за водите, международни договори, които гарантират правото на всеки
един човек до вода. Съдът намира, че всички оплаквания на ищеца касаят
невъзможност за достъп до ползването на вода, като в конкретния случай
водоподаването на ищеца е спряно в хипотезата на неговото договорно
неизпълнение да изпълни задължението си да плати цената на ползваната
7
вода, а не защото ответникът е отказал да му достави вода изобщо. Съгласно
чл. 20а от ЗЗД, договорите, сключени между страните също имат закон между
тях и следва да се спазват. В общите условия на ответника, възпроизведено в
договора между страните за водоснабдяване, е предвидена хипотезата за
спиране на водоподаването в случай на неплащане. Т. е. страните са се
съгласили с въпросната клауза, която не се установи нито да противоречи на
конкретна нормативна разпоредба, нито да заобикаля такава, нито да
противоречи на добрите нрави. Съдът намира, че така уговорените
разпоредби в договора и общите условия сами по себе си не са нищожни на
посочените основания, но дават възможност на всяка една страна по такъв
договор да има претенция спрямо другата, в случай, че е изправна страна по
договора, а другата не е. В конкретния случай, ищецът би могъл да
претендира, че неправилно му е спряна водата, защото е бил изправна страна
и да търси отговорност от ответника затова. По настоящото дело обаче
ищецът не твърди, че е изправна страна по договор за предоставяне на
услугите водоснабдяване и/или канализация № 148 от 22.05.2017г., няма
наведени твърдения да не е платил защото например счита, че неправилно му
е изчислена потребената вода или че не е потребил такова количество. За
неплащането си, ищецът се позовава на други неуредени отношение с
ответника, които обаче не го правят изправна страна по процесния договор и
не правят клаузите на договора и общите условия нищожни.
Всяка една от страните е направила искане да и бъда присъдени
разноските по делото.
Съдът констатира, че ищецът е направил разноски в размер на 11 960
лева. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед уважения иск му се полагат
част от тези разноски в размер на 10 441 лева.
Ответникът няма доказателства да е направил разноски. Представляван е
в съдебно заседание от адвокат, който не е представил доказателства да му е
платено адвокатско възнаграждение. В отговора на исковата молба е
направено искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, като
такъв не е представлявал дружеството в съдебните заседание и депозирания
отговор е извън законопредвидения срок. С оглед на което и на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК на ответното дружество не следва да се присъжда
юрисконсултско възнаграждение.
8
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул.
Генерал Владимир Вазов № 3, да заплати на „ПСОВ ЕЛЕНИТЕ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
Княгиня Мария Луиза № 8, сумата от 26 400 лева-частичен иск от общо
дължимата сума от 80 406,46 лева, представляваща обедняване на ищеца за
сметка на ответника със стойността на направените разходи за пречистване на
611 579,96 куб. м. вода в Пречиствателна станция за отпадни води Елените
за периода 01.01.2019г.-31.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумата
12.05.2021г. до окончателното и заплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска „ПСОВ ЕЛЕНИТЕ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Княгиня Мария Луиза № 8,
срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. Генерал
Владимир Вазов № 3, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
мораторна лихва върху претендираната главница от 26 400 лева в размер на
3 600 лева за периода 01.01.2020г.-10.05.2021г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ПСОВ ЕЛЕНИТЕ“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Княгиня Мария Луиза
№ 8, срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул.
Генерал Владимир Вазов № 3 да се приеме за установен между страните, че
поради противоречие в закона, заобикаляне на закона и противоречие с
добрите нрави е нищожна клаузата на чл. 21, т. 1 от сключения между
страните договор за предоставяне на услугите водоснабдяване и/или
канализация № 148 от 22.05.2017г. и нищожна клузата на чл. 38 от общите
условия на ответника.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул.
Генерал Владимир Вазов № 3, да заплати на „ПСОВ ЕЛЕНИТЕ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
9
Княгиня Мария Луиза № 8, сумата от 10 441 лева, представляваща
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10