РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на четвърти
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20221110136250 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Б. Я. срещу ... за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 1371,23 лв. /след изменение на
размера на иска, допуснато в открито съдебно заседание, проведено на
4.12.2023 г./, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
нанесени имуществени вреди на лек автомобил марка „...“, с рег. № ...,
причинени в резултат на реализирано на 24.06.2021 г. ПТП в гр. София по
вина на водача на л.а. „...“, с рег. № ..., застрахован по договор „Гражданска
отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 5.07.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се
разноски.
Ищцата твърди, че на 24.06.2021 г. около 14:40 ч. в .... било реализирано
ПТП между собствения й лек автомобил, управляван от В. Я., и „...“, с рег. №
... по вина на водача на л.а. „...“. От компетентните органи бил съставен
протокол за ПТП № .... Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован
при ответника към датата на ПТП. Ищцата уведомила застрахователя за
щетите по лекия й автомобил, като получила от него обезщетение в размер от
675,15 лв. Твърди, че претърпените от нея вреди са в по-голям размер.
Претендира остатъка от сумата.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за „...“, с рег. №
..., валидна към датата на ПТП. Оспорва размера на вредите – твърди, че с
направеното от него плащане е погасено задължението му, като прави искане
да бъде отделено като безспорно между страните, че е направил плащане в
посочения в исковата молба размер. Прави възражение за съпричиняване на
1
вредоносния резултат. Оспорва вредите по собственото на ищцата МПС да са
отстранени и да са направени разходи в посочения в исковата молба размер.
Твърди, че е налице тотална щета на лекия автомобил, собствен на ищцата,
като не бил представен документ за прекратяване на регистрацията на МПС
от ищцата. Оспорва се началния момент, от който се претендира лихва за
забава.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата поддържа
предявения иск, а ответникът го оспорва.
Съдът, на основание чл. 235 ГПК, като взе предвид събраните по
делото и относими към разрешаване на спора доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на
страните, както и правните норми, уреждащи спорните отношения,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ.
По този иск в тежест на ищцата е да докаже настъпване на твърдяното
събитие – ПТП от 24.06.2021 г.; противоправно поведение на водача на „...“, с
рег. № ..., довело до настъпване на ПТП – предприета маневра по
престрояване в нарушение на ЗДвП; настъпилите от ПТП имуществени
вреди, описани в исковата молба; причинна връзка между настъпилото ПТП и
претърпените от ищцата имуществени вреди; за лек автомобил „...“, с рег. №
... да е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество към датата на събитието.
С доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са отделени
като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение към
24.06.2021 г. по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
за „...“, с рег. № ..., със застраховател ответното дружество; че ответникът е
платил на ищцата сумата от 675,15 лв. за обезщетяване на имуществените
вреди, настъпили вследствие на процесното ПТП. Фактът на извършеното
плащане се установява и от представеното по делото платежно нареждане от
07.07.2021 г. (л.20).
По делото е прието заключение по допусната от съда съдебно-
техническа експертиза (л.73-85), което съдът кредитира като компетентно
изготвено и обосновано, и от което се установява, че механизмът на
настъпване на ПТП е следният: на 24.06.2021 г., около 14:40 ч. л.а. ...“, с рег.
№ ... се движи по ...., с посока от ... към ..., и в района на № 40, водачът
предприема маневра за престрояване в лявата пътна лента за движение, при
която реализира ПТП с движещия се от лявата му страна л. а. ..., с рег.№ ......
Вследствие на удара л. а. ...., с рег.№ ..., се измества на дясно и реализира
ПТП със спрелия от дясната му страна лек автомобил ..., с рег.№ .... Вещото
лице посочва, че всички увреждания по лек автомобил „...“, с рег.№ ...., се
намират в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото на 24.06.2021 г.
произшествие в гр. София. Стойността, необходима за възстановяване на
уврежданията по лек автомобил „...“, с рег.№ ....., описани в приложения по
делото опис, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
988,32 лв. Стойността необходима за възстановяване на уврежданията по лек
автомобил „...“, с рег.№ ....., описани в приложения по делото опис и включен
носач заден десен горен за подмяна, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП е 1996,38 лв. Според вещото лице от представените по
2
делото доказателства, може да се направи извод, че непосредствено преди
настъпване на процесното ПТП лек автомобил „...“, с рег. № ... се е намирал в
дясната лента за движение, а лек автомобил „...“, с рег. № ..... в лявата лента
за движение. След това водачът на лек автомобил ... с рег. № ... е предприел
маневра за престрояване в лявата лента за движение, като частично е
навлязъл в нея и е реализирал ПТП с движещия се от лявата му страна лек
автомобил „...“, с рег. № ...... Вещото лице посочва, че от техническа гледна
точка, водачът на лек автомобил „....“ не е имал възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП, тъй като лек автомобил „...“ е навлязъл
внезапно в неговата лента за движение. Действителната (средната пазарна)
стойност на процесният лек автомобил „...“, с рег.№ ....., определена към
датата на настъпване на застрахователното събитие е 6567 лв. Стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „...“, с рег.№ ..... - 988,32 лв.
(1996,38 лв.), представлява 15.05%, съответно 30,40% от неговата
действителна стойност към датата на произшествието – 6567 лв., и в случая
не е налице тотална щета. При разпита си в съдебното заседание, проведено
на 04.12.2023 г. вещото лице посочва, че след замяната на носача при всички
случаи следва да се направи реглаж, за да се установи дали превозното
средство може да се движи без да се отклонява в някоя от посоките. Средната
пазарна цена за извършването на реглаж е 50 лв.
Съгласно показанията на свидетеля П. В., дадени в открито съдебно
заседание, проведено на 23.10.2023 г. (протокол на л. 64-65) процесното ПТП
е предизвикано по негова вина и са участвали общо три автомобила.
Свидетелят управлявал лек автомобил, марка „...“ по .... в дясната пътна лента
по време на задръстване и се движел със скорост около 20 км./ч. За да се
престрои в лявата пътна лента за движение, свидетелят дал ляв мигач и отнел
предимството на автомобила, който се движел зад него в лявата пътна лента.
В резултат на това, този автомобил ударил управлявания от свидетеля
автомобил, който от своя страна бутнал автомобила пред него в дясно, който
бил спрян. Участниците в ПТП извикали КАТ и съставили протокол, в който
свидетелят се признал за виновен за настъпилото произшествие.
В Протокол за ПТП, с рег. № ... (л.52) е посочено, че на 24.06.2021 г.,
около 14:40 ч. л.а. ... с рег. № ... се движи по .... от .... към ... и при № 40,
поради това, че не контролира непрекъснато реализира ПТП с л.а. „...“, с рег.
№ ......
Съгласно Наказателно постановление № ..../14.07.2021 г. (л.46) на
водача на л.а. ... с рег. № ..., е наложена глоба за това, че на 24.06.2021 г. на ....
при № 40, поради това, че не е контролирал през цялото време управляваното
от него МПС, е реализирал ПТП с л.а. „....“ с рег. № ......
Спорните между страните въпроси са свързани с това чия е вината за
настъпването на процесното ПТП, в т. ч. наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на л.а. „...“, както и дали ищецът е
претърпял имуществени вреди на твърдяната от него стойност.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени и гласните
доказателства чрез разпита на свидетеля П. В., чиито показания следва да
бъдат кредитирани като ясни, последователни, убедителни и кореспондиращи
с останалите данни по делото, и заключението на вещото лице по допуснатата
съдебна автотехническа експертиза, което при преценката му по реда на чл.
202 ГПК подлежи на кредитиране като обективно и компетентно изготвено,
настоящият съдебен състав приема за установено, че процесното
3
произшествие е настъпило при движението на лек автомобил ... с рег. № ... в
дясната пътна лента по .... в посока от .... към ..., където при № 40 водачът
предприел маневра за престрояване в лявата пътна лента, отнемайки
предимството на л.а. „...“, с рег. № ....., в резултат на което управлявания от
него автомобил реализирал удар с л.а. „...“, което обективно и неизбежно е
довело до увреждането на л.а. „...“.
В този смисъл съдът приема, че по делото е доказано, че действията на
водача на лек автомобил "... ...." с рег. № ... съставляват граждански деликт.
Той е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата,
установени в чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Деянието на посочения водач е
противоправно и в пряка причинна връзка от него са настъпили твърдените
увреждания на собствения на ищеца лек автомобил. Вината се предполага
– чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение №
1/2021 от 01.08.2022 г. по тълк. дело № 1 по описа за 2021 г. на ОСГТК на
ВКС пострадалият съпричинява вредата тогава, когато е създал реална
възможност за настъпването или е превърнал създадената от делинквента
реална опасност в действителност. В настоящия случай от събраните по
делото доказателства не се установява с поведението си водачът на л.а. „...“, с
рег. № ... да е допринесъл за настъпването на причинените вреди. Съгласно
показанията на разпитания по делото свидетел, л.а. „...“, с рег. № ... се е
движел в лявата пътна лента в задръстване, като свидетелят, при опит за
престрояване в лявата пътна лента, е отнел предимството на автомобила, в
резултат на което между управлявания от свидетеля автомобил и л.а. „...“, с
рег. № ... е настъпил удар. При тази фактическа обстановка, съдът намира, че
за водача на лекия автомобил с рег. № ... е било обективно невъзможно да
предотврати настъпването на вредоносния резултат, в какъвто смисъл е и
заключението на вещото лице.
Отделно от изложеното, между страните не се спори, че ответникът е
заплатил на ищцата сумата от 675,15 лв. за обезщетяване на имуществените
вреди, настъпили вследствие на процесното ПТП. Настоящата съдебен състав
приема, че със заплащането на тази сума ответникът извънсъдебно е признал,
че всички посочени по-горе юридически факти, обуславящи възникването на
спорното регресно право са породени в обективната действителност по
начина, твърдян в исковата молба.
При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да бъде
съобразена нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която обезщетението следва
да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Действителната стойност на увреденото
имущество е възприето като горна граница и в специалната норма, уреждаща
обезщетението в полза на третото увредено лице при задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите – чл. 499, ал. 2 КЗ.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на имуществото –
съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, за действителна стойност се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество, а според чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
4
монтаж и други, без прилагане на обезценка, т. е. това е пазарната цена на
новите резервни части /от които не се приспада обезценка, в случай, че
ремонтираната вещ не е нова/ плюс разходите за тяхната доставка, ремонт,
строително-монтажни работи, които обикновено се извършват, за да се
възстанови повредената вещ в първоначалното й състояние.
В тази връзка следва да се отбележи, че от заключението на приетата по
делото съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните, което
съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че
стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по л.а. "..." с рег.
№ ....., описана в приложения по делото опис, изчислена на база средни
пазарни цени, възлиза на 988,32 лв., а ако се включи и стойността за подмяна
на заден десен горен носач на процесния автомобил – на 1996,38 лв. При
разпита си в съдебно заседание вещото лице е посочило, че при смяна на
носача следва да се извърши реглаж, за да се установи дали превозното
средство може да се движи без да се отклонява на някоя от посоките, и че
средната цена за извършването на реглаж е 50 лв. В експертизата си вещото
лице е определило и размерът на нанесените щети на процесния автомобил,
като е приело, че съобразно действителната стойност на автомобила към
датата на процесното ПТП (възлизаща на 6567 лв.) размерът на нанесените
щети е 15,05%, респективно 30,40 % от действителната му стойност,
съответно не е налице тотална щета.
Предвид обстоятелството, че в представения опис-заключение по щета
от 28.06.2021 г., направен от ответника (л.88) като увредена част фигурира
носач заден десен горен, съдът намира, че в съответствие с принципа на
пълна обезвреда застрахователното обезщетение следва да покрие и
разходите за подмяната му, както и за извършване на реглаж. Поради това,
дължимото на ищцата застрахователно обезщетение е в общ размер на
2046,38 лв. /1996,38 лв. + 50 лв./ След приспадане на заплатеното от
ответника обезщетение в размер на 675,15 лв., дължимото на ищцата
обезщетение възлиза на сумата от 1371,23 лв.
С оглед изложеното, искът се явява основателен.
При този изход на спора, разноски се дължат на ищцата. В исковата
молба е направено искане за присъждане на разноски, в това число и
адвокатско възнаграждение. Ищцата доказва разноски в размер на 55 лв.
държавна такса, 200 лв. депозит за изготвяне на съдебно-автотехническа
експертиза, като по делото не са представени доказателства за реално
заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Поради това, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 255 лв. разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ...., да
заплати на М. Б. Я., ЕГН: **********, с адрес: ...., по предявения иск с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 1 371,23 лева (хиляда триста
седемдесет и един лева и двадесет и три стотинки), представляваща
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на лек
автомобил марка „...“, с рег. № ....., причинени в резултат на реализирано на
5
24.06.2021 г. пътно-транспортно произшествие в гр. София по вина на водача
на лек автомобил „...“, с рег. № ..., застрахован по договор „Гражданска
отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 5.07.2022 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ...., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ...., да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. Б. Я., ЕГН: **********, с адрес:
...., сумата от 255 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6