№ 1008
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110107444 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу В. Н.
Ж., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимостта на част от вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18009/2021г. по описа на СРС, ГО,
40-ти състав, а именно: 1940,62лв., представляващи дължими такси
"поддръжка и управление" към дружеството, режийни разходи, суми за
"Фонд ремонт и обновление" - с. и суми за "Фонд ремонт и обновление" -
комплекс за периода м.11.2019г.-м.03.2021г., дължими съгласно договор от
06.11.2019г. за поддръжка и управление на общи части в жилищен комплекс
"В. 1", с. 7, ведно със законната лихва от 30.03.2021г. до изплащане на
вземането, и 137,87лв., представляваща лихви за забава за периода от падежа
на дължимите суми до 30.03.2021г.
Ищецът твърди, че на 06.11.2019г. между него и етажната собственост
на жилищен комплекс „В. 1“, с. 7, е сключен договор за поддръжка и
управление на общите части в комплекса. По силата на този договор
дружеството осъществявало управлението и поддръжката на общите части.
Ответникът бил собственик на ап. № 18 в комплекса, находящ се в /населено
място/, и по този начин като етажен собственик се явявал възложител по
договора. Ищецът посочва, че съобразно договора всеки етажен собственик
имал задължение за плащане ежемесечно на припадащата му се част от
общото възнаграждение към дружеството, като това трябвало да се случва до
10-то число на месеца. В проведено на 25.06.2020г. ОС на ЕС, т. 4, било
прието решение разходите за управление и поддръжка да се разпределят
поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите, а
вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ съобразно идеалните части. Ищецът
1
изтъква, че претендира сумите на собствено основание по договора за
поддръжка и управление от 06.11.2019г.
Ищецът поддържа, че ответникът дължи следните ежемесечни такси:
120,09лв. за управление и поддръжка, 16,62лв. режийни разходи, 16,15лв. за
фонд „Ремонт и обновяване“ – с. и 6,00лв. за фонд „Ремонт и обновяване“ –
комплекс. Ответникът обаче извършил частични плащания в общ размер от
760лв., които били отнесени по 50лв. от таксата за управление и поддръжка за
период м.11.2019г.-м.06.2020г. и по 40лв. от таксата за управление и
поддръжка за периода м.07.2020г.-м.03.2021г. С оглед на това, след
приспадане на тези 760лв., от ответника оставали дължи суми в общ размер
от 1940,62лв. за периода м.11.2019г.-м.03.2021г., от които по 70,09лв. за
управление и поддръжка за периода м.11.2019г.-м.06.2020г. и по 80,09лв. за
периода м.07.2020г.-м.03.2021г. (общо 1281,53лв.); по 16,62лв. за режийни
разходи за целия период (общо 282,54лв.); по 16,15лв. ФРО – с. за целия
период (общо 274,55лв.) и по 6,00лв. ФРО – комплекс за целия период (общо
102лв.). Ищецът твърди, че ответникът не е платил сумите на падежа, който е
10-то число на месеца, поради което е изпаднал и в забава и дължи мораторна
лихва за периода от падежа на всяко задължение (първият от които е
11.11.2019г.) до 29.03.2021г. в общ размер от 137,87лв.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да
бъдат уважени предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва предявените искове. Твърди, че решението по т. 3 от
проведеното на 06.11.2019г. общо събрание на ЕС е обжалвано по реда на чл.
40 ЗУЕС и отменено с влязло в сила решение по гр. д. № 71528/2019г. по
описа на СРС. Оспорва също така да е пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря по предявените искове, като счита, че не е страна по
договор от 06.11.2019г. и не е обвързан от валидно облигационно
правоотношение. Евентуално твърди, че този договор е нищожен поради
противоречието му с императивни правни норми на чл. 51 вр. пар. 1, т. 11
ЗУЕС.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
С оглед фактическите твърдения на ищеца и отправения петитум, съдът
намира, че са предявени за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за реално изпълнение на задълженията от страна на възложителя
(ответника) в полза на изпълнителя (ищеца) по договор от 06.11.2019г., както
и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от представения нотариален
акт /л. 217/, че от 23.10.2007г. ответникът е собственик на апартамент № 18,
находящ се в с. 7 на комплекс „В.“ в гр. София, /населено място/, заедно със
складово помещение /мазе/ № 7 и 8,764% ид. ч. от общите части на сградата,
2
равняващи се на 14,65 кв. м. Не е спорно, че апартаментът се намира в
сградата, която е в режим на етажна собственост, както и че самият комплекс
„В.“, в който е изградена, се състои от 8 секции.
На 06.11.2019г. е проведено ОС на ЕС на с. 7, като е взето решение под
т. 1 да се възложат дейностите по поддръжка и управление на сградата на
/фирма/. За приемането на това решение са гласували всички присъстващи,
включително ответникът, видно от съдържанието на протокола. По т. 2 е
прието да се упълномощи управителят от сграда 7 да подпише договора с
дружеството, като с т. 5 за управител е избран Р. П. М. – собственик на ап. 17.
В т. 3 е прието размерът на паричните вноски, дължими за управление и
поддръжка на общите части на сградата и територията около нея, поддръжка
на пречиствателната станция и охраната да бъде такъв, какъвто е определен в
договор за поддръжка и управление, който ще се сключи с /фирма/, а именно
възнаграждение за дружеството – 0,78 лв. с ДДС на квадратен метър
жилищна площ с коригиращ коефицент 0,9 за апартаменти от 100 до 120 кв.
м. и коригиращ коефицент 0,8 за апартаменти над 120 кв. Режийните
разноски за сградата /ток, асансьор/ - толкова, колкото се получават на месец.
Фонд ремонт и обновяване за с.та – 8,33лв. на месец на апартамент, а фонд
ремонт и обновяване на комплекса – 6лв. месечно за апартамент.
На 06.11.2019г. между ЕС на жилищен комплекс „В. 1“, с. № 7,
представлявана от Р. П. М., избран за управител с горепосоченото решение по
т. 5 от ОС, което няма данни да е оспорено и отменено в тази част, и /фирма/ е
сключен договор за поддръжка и управление. Съгласно чл. 1 от договора,
озаглавен „предмет на договора“, собственикът /разбирай ЕС/ възлага, а
дружеството се съгласява срещу заплащане на възнаграждение и при
изпълнение на всички задължения на собственика по настоящия договор, да
упражнява правата и да изпълнява задълженията на управител на ЕС по
смисъла на изискванията на ЗУЕС, както и да предоставя услугите,
описани в приложение № 1, неразделна част от този договор. В чл. 6 е
предвидено, че договорът има действие за срок до 2 години. В чл. 16, изр. 1 е
уговорено, че дружеството, в качеството му и на управител на ЕС, се
задължава да предприеме всички законови действия за събиране на
дължимите към бюджета на ЕС суми съобразно правата му, визирани в
ЗУЕС. В чл. 23, ал. 1 е уговорено по време на целия срок на договора
собственикът /разбирай ЕС/ да заплаща на дружеството възнаграждение за
управлението и поддръжката на комплекса, което при 12 000 кв. м. за цена на
кв. м.: 0,65лв. без ДДС или 0,78лв. с ДДС, които суми се дължат ежемесечно
за всеки индивидуален обект, като площта на обекта включва само
застроената му площ без припадащите му се идеални части от общите части,
освен ако ОС на ЕС не вземе друго решение. В ал. 2 е предвидено, че съгласно
решение на ЕС, за апартаменти от 100 до 120 кв. м. чиста площ, цената на кв.
м. се коригира с коефицент 0,9, а за апартаменти над 120кв. м. чиста площ, с
коефицент 0,8. Съгласно чл. 26 от договора, възнаграждението за всеки месец
се заплаща от собственика до 10-то число на месеца. В чл. 29 е предвидено, че
във възнаграждението не са включени вноските за „Фонд ремонт и
обновяване“, за който ще се събира допълнителна вноска в размер, определен
3
от ОС на ЕС, както и сумите за режийни разходи за комплекса.
С Решение № 20263455/29.11.2020г., поставено по гр. д. № 71528/2019г.
по описа на СРС, I ГО, 27-ми състав, влязло в сила на 21.01.2021г., е отменено
решението по т. 3 /относно начина на определяне на разходите/ на ОС на ЕС,
прието на проведеното на 06.11.2019г. ОС на ЕС, поради противоречието му с
чл. 51, ал. 1 ЗУЕС.
На 25.06.2020г. е проведено ново ОС на ЕС на сграда /с./ № 7, като по т.
4 от дневния ред е прието разходите за управление и поддържане на общите
части на ЕС с. 7 да се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо
от етажа, на който живеят, при спазване на изискванията на ал. 2 и ал. 7 на чл.
51 ЗУЕС, а ежемесечните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ на с. № 7 –
съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на ЕС.
По делото няма твърдения и доказателства това решение да е оспорвано и
отменено.
Съгласно чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, по решение на общото събрание, взето с
мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната
собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет
(управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица или на
юридически лица, които не са собственици. Договорът за възлагане се
одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на
сто идеални части от общите части на етажната собственост, и се сключва от
упълномощено от общото събрание лице за срок до две години. Договор,
сключен за по-дълъг срок, се смята за сключен за две години, а клауза,
предвиждаща автоматично подновяване на договора или превръщането му в
безсрочен, се смята за недействителна. В срока на договора избраното
физическо или юридическо лице има правата, задълженията и
отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон.
Както се посочи по-горе, в настоящия случай е сторен именно това – на
проведеното на 06.11.2019г. ОС на ЕС е взето решение избраният управител
на ЕС – Р. М. да сключи договор за управление с /фирма/, като му възложи
правомощията на управител на ЕС по смисъла на ЗУЕС. Видно от
съдържанието на чл. 1 от договора, на дружеството са възложени всички
правомощия на управителя на ЕС, предвидени в закона. При сключването на
договора управителят на ЕС действа като представител на всички етажни
собственици, които изрично с взетото решение са го упълномощили да
действа от тяхно име. Това решение на ЕС в тази част не е оспорено и
отменено, поради което обвързва всеки етажен собственик, включително
ответникът. Ето защо, договорът за управление обвързва всеки етажен
собственик и всеки се явява възложител по него, а дружеството, поело
задълженията на управителя на ЕС, изпълнител. Този договор не е нищожен,
тъй като законът допуска правомощията на управителя на ЕС да бъдат
възложени по решение на ОС на трето за етажната собственост физическо или
юридическо лице, като доводите на ответника в обратна насока са
неоснователни. В Решение № 48/23.05.2017г. по т. д. № 2541/2016г., I ТО на
4
ВКС, е разяснено, че за сключването на договор по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.
11 ЗУЕС и предметния му обхват, ЗУЕС предвижда приемане на решение на
ОС на собствениците в етажната собственост за възлагане на дейности по
поддържането на общите части на сградата на юридическо / физическо лице
срещу възнаграждение, като ОС е това, което с решение следва да определи и
конкретни правомощия на управителния съвет /управителя/, които могат да
бъдат възложени за изпълнение на тези лица /ЮЛ или ФЛ/. Следователно
правомощията, които следва да се възложат на избраното от ОС на ЕС лице
съобразно законовото изискване следва да са: 1/ конкретни; 2/ да са свързани
с осъществяване на дейности по поддържане на общите части на сградата; 3/
да са в кръга на правомощията на управителния съвет / управителя/. В
рамките на така очертаните от решението на ОС предели председателят на
управителния съвет /управителят/ следва да сключи с избраното ФЛ или ЮЛ
съответния договор за възлагане, арг. и от чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. В случая, тези
изисквания са спазени. Правата и задълженията по този договор обвързват
всеки етажен собственик, като всеки от тях е задължен да заплаща
припадащата му се част от възнаграждението на изпълнителя по договора.
Носител на това вземане е самото дружество, а задължено лице за него
/материално отговорно/ е всеки етажен собственик. Ето защо, в случая е
налице активна материална легитимация у ищцовото дружество за
възнаграждението по чл. 23, ал. 1 от договора.
Първоначално възнаграждението е определено да се дължи според
площта на всеки имот, като с решение от 25.06.2020г. този подход е
променен, като същото се дължи според броя на собствениците, обитателите
и ползвателите, което съответства на нормата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, предвид
че това са разходи по управление и поддръжка. Обстоятелството, че
първоначалното решение от 06.11.2019г., което предвижда друг начин на
разпределение на разходите, е отменено в тази част /по т. 3/ не означава, че
етажният собственик е освободен въобще от задължението да заплаща такива
разходи. Напротив, приложима е императивната норма на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и
разходите следва да се разпределят по този начин.
По делото е спорен въпросът колко са били обитателите на имота през
процесния период.
Представен е протокол за броя на обитателите в с. № 7 към 29.06.2020г.
/л. 110/, който е оспорен от ответника относно верността на отразеното в него
обстоятелство, че този брой е четирима за процесния апартамент. За
установяването на този факт са допустими всички доказателствени средства,
като са събрани гласни и писмени такива. В показанията си свидетелят Р. М.
посочва, че живее в сградата от 2008г. и е собственик на ап. № 17, като се
явява непосредствен съсед на процесния ап. № 18. Посочва, че броят на
обитателите в с.та се променя, но същите варират около 35-40 души. Същият
разказва, че през процесния период м.11.2019г.-м.03.2021г. в ап. 18 са
живеели едно семейство под наем, което се състояло от двама родители (У. и
А.) и две деца – момчета (Ш. и Д.), като впоследствие им се родило още едно
дете – момиченце (А.). Посочва, че големият им син е 12-ти клас, а другото
момче 5-ти/6-ти клас, като от учебната 2020/2021г. големият син започнал да
5
учи във Франция. Другото момче учило в България и до напускането на
имота от страна на семейството, което се случило през м. септември тази
година, същият го виждал да ходи на училище.
По делото са представени от страна на ответника анекс № 3 и анекс № 4
към договор за наем от 26.05.2016г., сключени между В. Ж., в качеството на
наемодател, и В. С. и А. А., в качеството на наематели. В т. 1 от тях е
предвидено, че срокът на договора се продължава, а в т. 2, че към т.1.2 се
добавя дете 3 - А. О. С., родена на 13.11.2017г.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на свидетеля
М., които са подробни, последователни, логични и съответстват на останалия
доказателствен материал. От анексите към договора за наем се установява, че
за имота съществува договор за наем от 26.05.2016г. Имената на наемателите
съответстват на казаните от свидетеля. От анексите е видно, че се добавя дете
3, тоест трето за семейството дете, поради което до 13.11.2017г. семейството
се е състояло от четирима членове. Самият ответник признава, че
наемателите са имали две деца – момчета, които към този момент са на 13 и
17 години /л. 309/. Свидетелят живее непосредствено до процесния
апартамент, поради което разполага с преки впечатления относно това какъв е
броят на обитателите на съседния нему апартамент № 18. Твърденията на
ответника, че двете момчета учат във Франция от 2018г. не са доказани,
въпреки предоставената му от съда възможност да ангажира доказателства.
Ето защо, съдът възприема като достоверно казаното от свидетеля М., че в
периода м.11.2019г. до началото на учебната 2020/2021г. във Франция имотът
е бил обитаван от двама възрастни, две деца над 6-годишна възраст и едно
дете под 6-годишна възраст. При направена справка, съдът установи, че
учебната година във Франция започва от 01.09. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗУЕС,
не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст,
както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната
собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. След
като големият син на наемателите е започнал да учи във Франция от 01.09., то
до тази дата е обитавал процесният имот, като този период е по-голям от 30
дни за годината. По отношение на 2021г. също не може да се приеме, че е
обитавал имотът не повече от 30 дни в рамките на годината, доколкото няма
такива доказателства. Обучението в друга държава не води еднозначно до
такъв извод, тъй като учебната година има почивки и ваканции, а и
обучението може да протича дистанционно. Освен това, няма доказателства
управителят да е уведомен писмено за отсъствието на лицето и да е отправено
искане същият да не бъде включван в изчислението на разходите по
поддръжка и управление.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период
обитателите на имота, въз основа на които следва да се изчисли дължимият
размер на разходите за управление и поддръжка, са четирима. Съдът намира
начинът на изчисление на дължимото възнаграждение за процесния ап. № 18,
посочен от ищеца в молбата му от 20.07.2022г. /л. 199-200/, за правилен.
Общото уговорено в договора възнаграждение за предоставяните от ищеца
услуги е 0,78 лв. с ДДС за кв. м., като ищецът посочва, че застроената площ
6
на обектите (без мазетата, складовете, гаражите и общите части) е 11 701,08
кв. м., което е по-благоприятно за ответника от посочената в договора площ
от 12 000 кв. м. Тази площ от 11 701,08 кв. м. умножена по единичната цена
на кв. м от 0,78лв. с ДДС прави резултат от 9126,84лв. за целия комплекс,
който се състои от 8 секции. Следователно, месечното възнаграждение за
една с. е равно на 1140,85лв., което следва да бъде разпределено според броя
на обитателите. Съдът приема, че в процесната с. № 7 техният общ брой през
процесния период е равен на 38 /с включените домашни любимци/.
Ответникът оспорва само броя на обитателите в собствения му имот, а не
останалия брой на обитателите, посочен в протокола на л. 110, който е равен
на 34 и когато към тях се добавят приетите от съда обитатели за ап. № 18 от
четирима души, се получава резултат от 38. Освен това, свидетелят също
посочва, че обитателите в с.та са около 35-40, което средно прави 37,5 /38/.
При разделяне на общата дължима сума за с.та от 1140,85лв. на 38 броя
обитатели се получава резултат от 30,0223684лв. за един обитател или
120,09лв. за четирима, колкото твърди и е начислявал ищецът. Тоест, за
период от 17 месеца, на колкото се равнява процесният – м. 11.2019г. – м.
03.2021г., общият дължим размер на възнаграждението на ищеца за
управление и поддръжка за ап. № 18 възлиза на 2041,53лв. Ищецът признава
неизгодния за него факт, че ответникът е извършил плащания в общ размер
от 760лв., поради което остава дължим остатък от 1281,53лв., колкото се и
претендират в настоящото производство като възнаграждение за управление
и поддръжка. От това следва, че искът за тези суми се явява изцяло
основателен.
По отношение на останалите претендирани суми за режийни разходи,
фонд ремонт и обновяване - с. и фонд ремонт и обновяване – комплекс, съдът
намира, че ищецът не е материалноправен носител на тези вземания и
исковете му подлежат на отхвърляне.
В съдебната практика и правната теория няма спор, че процесуалната
легитимация на страните се определя според твърденията им, а материалната
– според установените факти и обстоятелства и произтичащите от тях
материални правоотношения.
В случая, ищецът твърди, че е носител на вземанията за режийни
разноски и ФРО въз основа на договора за поддръжка и управление, поради
което същият обоснова процесуална легитимация за допустимост на
предявените искове. Но, според настоящият съдебен състав, ищецът не е
материално легитимиран носител на тези вземания, което обуславя извод за
неоснователност на претенциите.
Както бе посочено по-горе, с договор за възлагане на управлението ОС
на ЕС може да възложи правомощията или част от тях на управителния
съвет (управителя) на физически лица или на юридически лица, които не са
собственици – чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Тоест, този изпълнител осъществява
правомощията или част от тях на управителя (УС) на ЕС. В чл. 19, ал. 1 ЗУЕС
е предвидено, че управителят (УС) е изпълнителният орган на ЕС, като в чл.
23 са уредени правомощията му. Точка 5 предвижда, че същият
7
представлява етажната собственост в отношенията й с органите на местната
власт и с други правни субекти. Съгласно ал. 4, председателят на
управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в
етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите
части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател,
който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по
този закон.
В чл. 1 и чл. 16 от договора се съдържат аналогични клаузи, съгласно
които етажните собственици възлагат, а дружеството се съгласява да
упражнява правата и изпълнява задълженията на управител на ЕС по
смисъла на ЗУЕС, както и в качеството му на управител на ЕС да
предприеме всички законови действия за събиране на дължимите към
бюджета на ЕС суми съобразно правата му, визирани в ЗУЕС.
От всичко гореизложено следва, че по отношение на вземанията за
режийни разходи и ФРО ищцовото дружество се явява единствено
представител на етажната собственост, представляваща неперсонифицирано
обединение на всички етажни собственици, която е носител на тези вземания.
Тоест, ищецът единствено представлява етажната собственост пред съда за
тези вземания, но в никакъв случай не се явява техен носител – подобен извод
не следва нито от законовите разпоредби, нито от клаузите на сключения
договор. Ето защо, за тези вземания ищецът следваше да действа като
представител на ЕС, а същите да бъдат предявени от името на ЕС, която да се
явява ищец в производството. Въпреки неколкократно дадените от съда
указания в тази насока както в заповедното, така и в исковото производство,
ищцовото дружество изрично твърди, че самото то е носител на тези
вземания, че ги претендира на собствено основание - сключения договор за
управление и поддръжка. Тези твърдения обосноваха процесуалната му
легитимация, но материалната такава не следва от твърденията. Ето защо,
след като ищецът изначално не се явява носител на тези вземания, които
принадлежат на самата ЕС, то е безпредметно последващото обсъждане на
техния размер, дължимост и т. н., доколкото тези обстоятелства не биха могли
да променят крайния резултат по отхвърляне на претенциите за тези
вземания.
По изложените съображения, исковете за сумите в размер от 282,54лв.,
представляващи режийни разходи, за сумите в размер от 274,55лв.,
представляващи вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ – с. и за сумите в
размер от 102лв., представляващи вноски за „Фонд „Ремонт и обновяване“ –
комплекс, всички отнасящи се за периода м.11.2019г.-м.03.2021г. и възлизащи
в общ размер от 659,09лв. са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По акцесорните искове за лихва за забава:
В чл. 26 от договора за управление и поддръжка от 06.11.2019г. е
предвидено, че възнаграждението по договора се дължи до 10-то число на
всеки месец. От това следва, че денят на изпълнение е определен и с
настъпването му вземането става изискуемо, а от следващия ден длъжникът
изпада в забава и дължи законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Нейният
8
размер върху вземанията за възнаграждение по договора за управление и
поддръжка в общ размер от 1281,53лв. за периода от деня, следващ падежа на
всяка вноска, първият от които е 11.11.2019г., до 29.03.2021г., възлиза на
91,05лв.
Тъй като исковите претенции за останалите вземания са неоснователни,
то и акцесорната претенция за лихва върху тях се явява такава.
Ето защо, исковете за мораторна лихва следва да бъдат уважени до
размер на сумата от 91,05лв. и отхвърлени за разликата до пълния предявен
размер от 137,87лв.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски
имат и двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от
исковете.
За заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер от
49,05лв. за държавна такса и 480лв. за адв. възнаграждение. Ответникът е
доказал разноски в размер на 480лв. за адв. възнаграждение. И двете страни
са направили възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на
насрещната страна, като съдът намира, че възнагражденията и на двете
страни следва да бъдат намалени до минимума по Наредба № 1/2004г. в
релевантната редакция преди ДВ. бр.88 от 4 ноември 2022г., а именно по
393,15лв., предвид че заповедното производство не се отличава с никаква
сложност. Пропорционално на цената на претенциите по заповедта за
изпълнение и техния уважен размер, на ищеца следва да се присъдят разноски
в общ размер от 260,40лв. Пропорционално на цената на претенциите по
заповедта за изпълнение и техния отхвърлен размер, на ответника следва да
се присъдят разноски в размер от 119,07лв.
За исковото производство ищецът е доказал разноски в размер от
86,09лв. за държавна такса и 720лв. с ДДС /600лв. без ДДС/ за платено адв.
възнаграждение или общо 806,09лв. Ответникът е доказал разноски в размер
от 500лв. за платено адв. възнаграждение. И двете страни са направили
възражения за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна,
като съдът ги намира за неоснователни при съобразяване цената и броя на
предявените искове, извършените процесуални действия, обема и характера
на събраните доказателства, броя на проведените открити съдебни заседания
(четири, като след второто се дължи по 100лв. за всяко следващо заседание
съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004г. в релевантната редакция преди
ДВ. бр.88 от 4 ноември 2022г.). Съразмерно на уважената част от исковете, на
ищеца следва да се присъдят 532,32лв., а съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на ответника следва да се присъдят 169,81лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422
9
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
/фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: /населено
място/, срещу В. Н. Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, /населено
място/, с. 7, ***********, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
18009/2021г. по описа на СРС, ГО, 40-ти състав, а именно: 1281,53лв.,
представляващи дължимо от ответника в качеството на етажен собственик
възнаграждение за управление и поддръжка на ЕС по силата на договор от
06.11.2019г. за периода м.11.2019г.-м.03.2021г. за ап. № 18, находящ се в гр.
София, /населено място/, жилищен комплекс „В.“, с. 7, ведно със законната
лихва от 30.03.2021г. до изплащане на вземането, и 91,05лв., представляващи
лихви за забава върху главните вземания за периода от падежа на всяко от
тях, първият от които е 11.11.2019г., до 30.03.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за главните вземания за разликата над уважения размер от 1281,53лв. до
пълния предявен от 1940,62лв., възлизаща на сумата от 659,09лв. и
включваща 282,54лв. - режийни разходи за периода м.11.2019г.-м.03.2021г.,
274,55лв. - вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ – с. за периода м.11.2019г.-
м.03.2021г. и 102,00лв. - вноски за „Фонд „Ремонт и обновяване“ – комплекс
за периода м.11.2019г.-м.03.2021г., както и иска за мораторна лихва за
разликата над уважения размер от 91,05лв. до пълния предявен от 137,87лв.,
възлизаща на сумата от 46,82лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Н. Ж., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, /населено място/, с. 7, ***********, да заплати на /фирма/,
ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: /населено място/,
сумата от 260,40лв. – разноски в заповедното производство и 532,32лв. –
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК: ***********,
със седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на В. Н.
Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, /населено място/, с. 7, ***********,
сумата от 119,07лв. – разноски в заповедното производство и 169,81лв. –
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10