№ 33
гр. Сливница, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20211890200144 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. ГР. ИВ., с ЕГН ********** и ЦВ. М. ИВ., с
ЕГН **********, и двамата от гр. Б............. против наказателно
постановление № 09 от 17.02.2021 г., издадено от кмета на Община
Божурище, с което на основание чл.6, чл.47, ал.1 и чл.57 ЗАНН на
жалбоподателя Г.И. е наложено административно наказание глоба в размер
на 100 лв. за нарушение на чл. 52 ЗС и чл.94, ал.2 от Наредба № 7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление като са изложени съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП и
нарушения на материалния закон. Посочено е, че жалбоподателите не са
извършили твърдяното нарушение, тъй като в издаденото преди съставянето
на АУАН предписание не е посочен краен срок, до който същото е следвало
да бъде изпълнено. Поддържат, че е налице неяснота относно
квалифицирането на нарушението като повторно извършено. Изтъкват, че са
неверни твърденията за подкопани основи на масивната ограда на границата
1
на имотите. Заявяват, че са подрязали пречещите на съседите им клони от
орех, но премахването на това дърво и на черешата е свързано с
изключителни затруднения и зимния сезон се явява крайно неподходящ за
това. При тези съображения молят обжалваното НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателите се явяват лично и поддържат
жалбата и излагат съображения за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Счита, че АУАН
и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити, като при издаването
им не са допуснати съществени нарушения на ЗАНН, които да са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателите и съответно до
опорочаване на административнонаказателния процес. Моли НП да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
През лятото на 2020 г. във връзка с подаден сигнал св. Г.Д. и Ж.Т.
инспектори в ОИ при община Божурище и св. М.К. – мл. експерт отдел
„ИДЕУС“ извършили проверка в гр. Божурище, ул. „............., където се
намира имота на жалбоподателите. При проверката е установено, че в двора
на имота има едно орехово дърво и едно черешово дърво, които се намирали
на по-малко от 3 м. от регулационната линия, по която е изградена масивната
оградата между проверявания и съседния имот, наиращ се на ул. „............. Тъй
като ореховото дърво било високо повече от 5 метра, клоните му навлизали в
съседния имот и засенчвали къщата, а кореновата система подкопавала
основите на оградата. Установеното при проверката е обективирано в
предписание от 10.08.2020 г., адресирано до жалбоподателя, което на
основание чл. 52 от Закона за собствеността и чл. 94, ал. 2, т. 3 от Наредба №
7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони е предписано следното: да се
премести/премахне два броя дървета, като бъде спазено отстоянието,
посочено в Наредбата и Закона. С предписанието е определен 14-дневен срок
за премахването, като не е указано пред кой орган и в какъв срок същото
може да бъде обжалвано. Предписанието е залепено на вратата на имота на
10.08.2020 г.
При последваща проверка контролните органи констатирали, че било
2
извършено частично окастряне на на клоните, но не били изпълнени
дадените в указанието предписания.
Въз основа на така направените констатации от проверките бил
съставен АУАН № 03/02.02.2021 г. за това, че жалбоподателят Г. ГР. ИВ. е
засадил в собствения си недвижим имот УПИ VIII – 558 в кв.71 по плана на
гр. Божурище, находящо се на ул. „А............., два броя дървета в нарушение
на разпоредбите на Наредба № 7 за отстоянията на дървесната и храстовидна
растителност от регулационната граница и съседните сгради. За извършеното
нарушение на лицето Г.И. е съставено предписание за доброволно премахване
или преместване на дърветата, връчено му на 10.08.2020 г. Отразено е, че
същото не е изпълнено в законоустановения срок. Прието е, че с това
жалбоподателят е нарушил чл. 52 от Закона за собствеността и чл. 94, ал. 2 от
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони.
АУАН бил връчен на жалбоподателя на 02.02.2021 г., съобразно
съдържащото се в жалбата потвърждение на това обстоятелство в жалбата, и
в предоставения тридневен срок той е депозирал възражение.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № 09 от
17.02.2021 г., издадено от кмета на община Божурище за това, че в условията
на повторност не е изпълнил предписание, дадено от общинска
администрация на 10.08.2020 г. и не е премахнал два броя дървета, които е
засадил в собствения си недвижим имот УПИ VIII – 558 в кв.71 по плана на
гр. Божурище, находящо се на ул. „А............., без да има необходимите
отстояния от регулационните граници и съседните сгради в нарушение на чл.
52 от Закона за собствеността и чл. 94, ал. 2, т. 3 от Наредба № 7 от 22
декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони и за което на жалбоподателя била наложена
глоба в размер на 100 лв. То било връчено на жалбоподателя на 26.02.2021 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Г.Д., Ж.Т. и М.К.. В показанията си свидетелите сочат, че
процесните дървета се намират на самата границата между имотите на ул.
„А............. и 15 в гр. Божурище, като клоните от короната на ореха засенчват
сградата в имота на № 15, а кореновата му система причинява щети по
тухлената ограда между имотите. Свидетелите посочват, че преди конкретния
3
случай на жалбоподателя отново е било издадено предписание за премахване
на дърветата, но това не е било направено.
Тази фактическа обстановка съдът възприе въз основа на съвкупната
преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели Ж. К. Т. и М. Б.
К. както и писмените доказателства, приети по делото, на които съдът дава
вяра, тъй като са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
При така възприетата фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена е в срока по чл. 59 , ал.2 ЗАНН от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г.И.
Горянов е ангажирана за нарушение на чл. 52 от Закона за собствеността и чл.
94, ал. 2, т. 3 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
В хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място актът не е издаден от материално компетентен орган,
какъвто е заместник кмета на общината по инфраструктура, строителство,
екология и транспорт, на основание надлежно делегирани му правомощия със
заповед на кмета на община Божурище (съобразно чл. 44, ал. 1 и, ал. 2 от
ЗМСМА), а от младши експерт еколог отдел „ИДЕИС“ в общината, за който
не са ангажирани доказателства да е надлежно оправомощен от кмета.
На второ място АУАН и НП не съдържат посочване на датата на
твърдяното нарушение. Вместо това в АУАН е отбелязано, че
жалбоподателят Г.И. не е изпълнил предписание, дадено от общинска
администрация на 10.08.2020 г. и не е премахнал два броя дървета, които е
засадил в собствения си недвижим имот. По този начин в обстоятелствената
част на АУАН и НП не са отразени дати на установяване на нарушението,
само датата, на която е съставено предписанието - 10.08.2020 г., като в НП е
отразено, че към 02.02.2021 г. било установено, че предписанието не е
изпълнено, без да е посочено въз основа на какви доказателства се приема, че
датата на съставяне на АУАН е и дата на извършване на нарушението. В
4
случая от начина, по който е описано нарушението, не може да се направи
конкретна преценка за датата, до която е следвало да бъдат
премахнати/преместени дърветата, засадени в нарушение на отстоянията.
На трето място в разпоредителната част на предписанието не са
индивидуализирани в достатъчна степен обективните предели на
възложените на адресата задължения, тъй като предписва „преместване/
премахване“ на процесните дървета. В нормата на чл. 52 от ЗС в главата
ограничения на правото на собственост, изрично е посочено, че кметът на
общината е компетентен да разреши отсичането на клоните и корените,
простиращи се в съседния имот, както и преместването на дървото, но не и
премахването му. Цялостното премахване на насаждение със заповед на кмета
на общината е предвидено в производство по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, каквото
очевидно в настоящия случай не е проведено. Неконкретизираната
разпоредителна част на предписанието за преместване/премахване на
дърветата води до неяснота дали на адресата на предписанието е разпоредено
да премахне или да премести процесните дървета, които действия са предмет
на различни производства, а това е довело и до нарушаване на правото на
защита на жалбоподателя.
На четвърто място едва в НП е отразено, че нарушението е извършено в
условията на повторност, но не е конкретно посочено кое е първото
нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран с влязъл в сила
административен акт в едногодишен срок от процесното нарушение и
обуславящо повторността на последното като елемент от обективната страна
на състава.
Следва да бъде подчертано, че времето на извършване на всяко деяние и
условията, при които то е извършено (включително и относно белегът
повторност) са важни елемент от обективната му страна и е наложително тези
елементи да са конкретно, ясно определени; недопустимо е извеждането на
същите елементи по аналитичен път, най-малкото защото правнозадължените
лица нито са длъжни да предполагат волята на
актосъставителя/административнонаказващия орган, нито - подобни
предположения им дават възможност да реализират надлежно правото си на
защита. Ето защо съдът намира, че отсъстват задължителни реквизити по чл.
42 т. 3, чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН, а липсата на яснота по тези основни елементи
5
от обективната страна на деянието ограничава правото на защита на лицето,
чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, т.е. налице е
съществено нарушение на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство.
Освен това налице е противоречие между описанието на нарушението,
дадено в обстоятелствената част на НП и в диспозитива на същото, което
води до неяснота за извършването на какво деяние е повдигнато
административнонаказтелното обвинение – дали за неизпълнение на дадено
предписание или за описаното в обстоятелствената част на НП като
„засаждане на два броя дървета при неспазване на
нормативнорегламентираните отстояния , което създава противоправно
състояние, което продължава от момента на засаждане на дърветата и
продължава до тяхното премахване (преместване)“. За пълнота на
изложението, следва да се отбележи, че нормата за продължаваното
престъпление по чл.26 НК е неприложима в административнонаказателното
производство доколкото чл.11 от ЗАНН препраща към разпоредбите на
общата част на НК, единствено касаещи въпросите относно вина, вменяемост,
обстоятелства, изключващи отговорността, форми на съучастие,
приготовление и опит. В този смисъл е ТР № 77 / 1984 г. на ОСНК на ВС,
според което при реализиране на административнонаказателната отговорност
не намират приложение разпоредбите на чл.23-26 НК, касаещи правилата за
определяне на едно общо най – тежко наказание и продължаваното
престъпление.
На следващо място съгласно чл.52 от Закона за собствеността не се
позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по - малко разстояние
от 3 метра за високите дървета, 1, 5 метра за средните и 1 метър за ниските.
Съседът може да иска разрешение от кмета на общината, района или
кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над
неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. По същия ред
той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по -
близки разстояния от посочените по - горе. Смисълът на разпоредбата на
чл.52 ЗС е да бъдат отсечени само тези клони, които се простират над
съседния имот, тъй като изсичането на всички клони би довело до
унищожаване на съответните дървета, т.е. целта на тази разпоредба е да се
защити правото на собственост на съседа, но до степен, която не нарушава
6
правото на собственост на лицето, в чийто имот се намират процесните
дървета.
Поначало засаждането на дървесни видове в нарушение на нормативно
предвидените отстояния за това винаги представлява неоснователно действие,
с което се пречи на упражняването на правото на собственост, поради което
същите подлежат на премахване, освен когато се касае за дървета, обект на
особена закрила, каквито са и ореховите. Когато се касае за такива, без оглед
на това дали са засадени на законното отстояние от съседния имот или не,
прилага се специалният режим на особена закрила, който е установен в
Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ). Съгласно чл.
34, ал. 1 ЗОСИ ореховите, кестеновите, бадемовите, лешниковите и
черничевите дървета, както и други видове дървета, представляващи особена
ценност за селското стопанство, се намират под режим на особена закрила.
Редът за тяхното отсичане е регламентиран в чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 1
по опазването на селскостопанското имущество, издадена от Министъра на
земеделието и хранителната промишленост (ДВ, бр. 52 от 29.06.1976 г.).
Установените с чл. 10 и чл. 11 от Наредбата от 1976 г. предпоставки, при
които може да се даде разрешение за отсичането на орехово дърво са
специални, и в случая НП се явява издадено в нарушение на императивни
материално-правни норми - чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 1 по опазването на
селскостопанското имущество във връзка с чл. 34, ал. 1 и, ал. 2 ЗОСИ.
Изтъкнатите дотук съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на административнонаказателното производство, обуславят
незаконосъобразността на издаденото НП и поради това, същото следва да
бъде отменено.
Доколкото в случая е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя Г. ГР. ИВ., то за жалбоподателката ЦВ. М. ИВ.
не е налице правен интерес за обжалване на НП и жалбата в тази й част
следва да бъде оставена без разглеждане.
Доколкото жалбоподателят не е направил искане за присъждане на
разноски по реда на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила
от 23.12.2021 г.), а и липсват доказателства да е направил такива, то и съдът
не дължи произнасяне в тази насока.
Воден от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 09 от 17.02.2021 г., издадено
от Г.Н.Д. на длъжност кмет на Община Божурище, с което с което за
нарушение на чл. 52 ЗС и чл.94, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони и на основание чл.6, чл.47, ал.1 и чл.57 ЗАНН на Г. ГР.
ИВ., с ЕГН ********** от гр. Б............. е наложено административно
наказание - глоба в размер на 100 лв..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ПРЕКРАТЯВА производството в
частта по жалбата на ЦВ. М. ИВ., с ЕГН **********, от гр. Божурище,
Софийска област, ул. “А..............
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му, а в прекратителната част, измаща характер на определение подлежи на
обжалване пред АССО в 7-дневе срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
8