Р Е Ш Е Н И Е  №  161

 

гр.Пловдив,06.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари,през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                              ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

 

като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 2711/19г.по описа на ПдОС, за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.463,ал.1 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Те-Дже Зираат Банкасъ-Клон София“КЧТ,ЕИК-****,гр.**** в качеството му на взискател по изп.д.№ 631/18г.по описа на ЧСИ М.С.-Ц.,рег.№ 822 и район на действие ОС-Пловдив против извършено разпределение № 73/04.10.19г.на суми от публична продан на недвижим имот,представляващ земеделска земя в с.****,собственост на длъжника „Бейзи хом“ЕООД.

Поддържа се,че разпределението е неправилно,тъй като не е  спазен редът на привилегированите кредитори по чл.136 от ЗЗД,като неправилно ЧСИ приел,че цялото вземане на присъединения взискател-Държавата,е привилегировано спрямо жалбоподателя-първоначален взискател.Излагат се съображения,че държавата е привилегирован кредитор спрямо банката за публичните задължения в размер на  4592лв.и лихви в размер на 2882лв.съгласно удостоверение № 24270/02.09.19г.на НАП,но по отношение на вземанията си в  размер на 7000лв.,представляващи глоби,се явявала хирографарен кредитор спрямо банката.Иска се от  съда да отмени разпределението като неправилно и да постанови вземането на държавата в размер на 7000лв.и вземането на банката да бъдат разпределени съразмерно като вземания от еднакъв ред.

Няма постъпили възражения в срока по чл.436,ал.3 от ГПК от длъжника и от  присъединения взискател.

Представени са мотиви от ЧСИ по чл.436,ал.3 от ГПК,според които жалбата е допустима,но неоснователна.

Съдът,като взе предвид оплакванията в жалбата и становището на ЧСИ,приема за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок  от легитимирано лице и съдържаща реквизитите по чл.260,т.1,2,4 и 7 и чл.261 от ГПК във вр.с чл.436,ал.4 от ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по изпълнителното дело пред ЧСИ е образувано по молба  на „Те-Дже Зираат Банкасъ-Клон София“КЧТ въз основа на изпълнителен лист от 12.02.2013г.по ч.гр.д.№ 2103/13г.на ПдРС срещу длъжниците „Билгин котон“ЕООД,ЕИК-**** и „Бейзи хом“ЕООД,ЕИК-****,съгласно който изп.лист длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на взискателя парични суми,представляващи главница,лихви и разноски,произтичащи от договор за банков кредит от 27.12.10г. и анекс № 1 от 30.05.12г.

На осн.чл.458 по делото като взискател е присъединена по право държавата.

В хода на изпълнителното производство е наложена възбрана на недвижим имот,собственост на длъжника „Бейзи хом“ЕООД,представляващ ПИ с идентификатор 11845.7.25 по КККР на с ****,местност „Полук тарла“ с площ от 6079кв.м.На 09.02.18г.в АВ-**** е вписано Постановление за налагане на обезпечителни мерки по чл.195,ал.1 от ДОПК за обезпечаване на публични задължения в полза на НАП,чрез налагане на възбрана за обезпечаване вземанията  от „Бейзи хом“ЕООД.

Извършен е опис на  посочения имот,който е изнесен на публична продан.При проведената втора по ред публ.продан на имота за периода 17.05.19г.-17.06.19г.,за купувач на същия е обявен  явилия се участник „ИД Индъстри“ЕООД при цена от 48 000лв.Тази  сума е предмет на атакуваното разпределение.Преди изготвянето  му ЧСИ е изискал справки за длъжниците от Общ.**** и  от НАП,като в отговор е постъпило удостоверение № 24270/02.09.19г.от НАП,от което е видно,че длъжникът „Бейзи хом“ЕООД има следните публични задължения: 4592,39лв.главница,2882,44лв.лихва,7000лв.имуществена санкция и разноски 10лв.

С обжалваното разпределение постъпилата при публичната продан сума от 48100лв.е разпределена между съобразно чл.136 от ЗЗД между първоначалния взискател „Те-Дже Зираат Банкасъ-Клон София“КЧТ,ТД на НАП-**** и ЧСИ.

Единственото възражение на  жалбоподателя касае неправилното според него разпределение на сумата от 7000лв.в полза на ТД на НАП като привилегировано вземане спрямо банката по чл.136,т.6 от ЗЗД.Според  цитираната разпоредба се ползват с право на предпочтително удовлетворение вземанията на държавата,освен  тия за глоби.Според жалбоподателя сумата от 7000лв.представлявала глоба и като такава не следвало да се  разпределя като привилегировано вземане по  т.6 от чл.136 от ЗЗД.

Настоящата инстанция намира тези съображения на жалбоподателя за неоснователни.Видно от цитираното по-горе удостоверение от НАП № 24270/02.09.19г.,длъжникът има публ.задължения в размер на 14 484,83лв.,от които 7000лв.,представляващи имуществена санкция,а не глоби,както твърди жалбоподателя.

Двата института-„глоба“и „имуществена санкция“са различни и самостоятелно регламентирани,като разграничението между тях е изчерпателно дефинирано в  ТР № 3/03.07.14г.на ВАС по тълк.д.№ 5/13г.

При съпоставката между институтът на „имуществената санкция“,въведена с разпоредбата на чл.83,ал.1 от ЗАНН и „глобата“,която е едно от административните наказания,предвидени в чл.13- глава втора „Административни нарушения и наказания“ от ЗАНН е видно,че разликата между двете се свежда до субекта на отговорността.Това е така,защото съгл.текста на чл.13 от ЗАНН,глобата е административно наказание и като такова може да се налага само по отношение на физическите лица,доколкото  адм.нарушение предполага вина,т.е.за да бъде едно деяние определено като адм.нарушение,то трябва да бъде извършено виновно,а вина могат да формират само физически лица.Имуществената санкция от друга страна е отделен правен институт,въведен с разпоредбата на чл.83,ал.1 от ЗАНН като обективна,безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.
           Така законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти,които са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби.
            Именно поради това публичното задължение на длъжника „Бейзи хом“ЕООД към държавата в размер на 7000лв.представлява имуществена санкция,както е посочено и в цитираното удостоверение от НАП и като такова не следва да се изключва като  привилегировано вземане на държавата от т.6 на чл.136 от ЗЗД.От този ред са изключени единствено вземанията на държавата за глобите,които могат да бъдат налагани само на ФЛ,а длъжникът „Бейзи хом“ЕООД е ЮЛ-търг.дружество.

Ето  защо настоящата инстанция приема,че правилно ЧСИ е разпределил вземанията на държавата като привилегировани по чл.136,т.6 от ЗЗД.Атакуваното  разпределение е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

            Водим от горното,съдът

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА разпределение № 73/04.10.19г.,предявено на страните на 04.10.19г.,на суми от проведената публична продан по изп.д.№ 631/18г.по описа на ЧСИ М.С.-Ц.,рег.№ 822 и район на действие ОС-Пловдив на описания в разпределението недвижим имот,представляващ поземлен имот с идентификатор 11845.7.25 по КККР на с.****,местност „Полук тарла“ с площ от 6079кв.м.,с предназначение на територията-земеделска,с начин на трайно ползване-нива.

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ПАС.

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: