Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 6
гр.Кубрат,16.01.2015 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
КУБРАТСКИ РАЙОНЕН СЪД в публичното
заседание на седемнадесети декември две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Пламен Ангелов
и
в присъствието на секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Ангелов
гр.дело № 228 по описа за 2014г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
иск с правно основание чл.30,ал.1 от ЗН, обективно
съединен с иска за съдебна делба с правно основание чл.341 и сл. от ГПК,
предявени от Н. А. *** с ЕГН -********** срещу М.А.Х. *** с ЕГН – **********.
Ищецът твърди, че с ответника са синове на А.Ю.Х., поч. на 28.03.2004г., и Б.Ш. Х., поч. на 31.03.2008г., и съответно техни наследници със запазена част от наследството им. Приживе двамата му родители
дарили на ответника притежаните от тях две дворни места находящи се в гр.Завет
съставляващи УПИ XIX – 763 и УПИ ХХ-763 в кв.43 по плана на
града. Даренията били извършени с Нотариален акт №52, т. ІV, дело №1196 от 1975г. по описа на Служба вписване – гр.Кубрат и Нотариален акт №65, том ІІ, рег. №
1031, дело №127 от 2001г. на
нотариус Сейхан Садък, вписана в Нотариалната камара под №004, с район на действие РС-Кубрат. Ищецът счита, че родителите му са се разпоредили, както с разполагаемата част от
наследството си , така и с неговата запазена част. Поради това желае да бъде постановено
решение, с което двете дарения да бъдат
намалени до размер необходим за допълване
на запазената му част, след което двата имота да бъдат допуснати до делба между страните.
В съдебно заседание ищецът поддържат
исковата молба. Ангажира писмени и гласни доказателства.
В подадения отговор по иска и в
съдебно заседание ответникът сочи че претенцията на ищеца е погасена по давност
, т.к. от смъртта на родителите на страните е изминал срок по – дълъг от пет
години. Желае искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
След като обсъди събраните по делото
доказателства и становищата на страните, съдът установи следното от фактическа
и правна страна:
Видно от
удостоверение за наследници с изх.№ 94 Н-230-1/06.01.2014г. и Удостоверение за
наследници с изх.№ 94 Н-230-3 /02.06.2014г. и двете издадени на Община Завет, Н. А.Ю.
и М.А.Х. са синове на А.Ю.Х. , поч. на 28.03.2004г., и Б.Ш. Х. , поч. на
31.03.2008г.. Приживе, родителите им притежавали
право на собственост върху три недвижими имота находящи се в гр.Завет: празно
дворно място от 720 кв.м. съставляващо УПИ ХIX-763 от кв.43 , дворно място с
площ от 730 кв.м. за което е отреден УПИ ХХ-763 от кв.43 , заедно с построената в това дворно място
жилищна сграда и дворно място от 830 кв.м. съставляващо УПИ ХII-774 от кв.41, ведно с
построената в него жилищна сграда.
С Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 52, т.IV, д.№1196/1975г. по описа на
Служба вписване – гр.Кубрат, бащата на ищеца А.Ю.Х. (А.Х.А.) е дарил на
ответника М.А.Х. правото на собственост върху празно дворно място от 720 кв.м.
съставляващо УПИ ХIX-763 от
кв.43.
С Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 65, т.II, д.№127/2001г. на нотариус
С.Садък, А.Х. и неговата съпруга Б. Х. дарят на сина си М.А.Х. (М.А.Х.)
застроено дворно място с площ от 730 кв.м. находящо се в гр.Завет, за което е
отреден УПИ ХХ-763 от кв.43, ведно с находящата се в него жилищна сграда със
застроена площ от 57.20 кв.м. .
С
нотариален акт №86, т.IV, д.№338/2001г. на нотариус С.Садък, наследодателите на страните се
разпореждат и с третия притежаван от тях недвижим имот – застроено дворно място
с площ от 830 кв.м. , представляващо УПИ ХII-774 от кв.41 и построената в
него жилищна сграда , като го даряват на
своята внучка М.М.А..
По делото
е назначена съдебно оценителна експертиза, заключението по която установява
пазарната стойност на УПИ ХХ-763 и УПИ ХIX-763 към датата на смъртта на
всеки от наследодателите и към датата на изготвяне на експертизата.
Между страните е безспорно , че в
наследството на А.Ю.Х. и Б.Ш. Х. не влизат други недвижими имоти или движими
вещи.
При така изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните
правни изводи:
Искът по
чл.30 от ЗН е конститутивен и с него ищецът упражнява едно свое субективно
потестативно право. Целта му е възстановяване на запазена част от наследството,
ако наследодателят, със завещания или дарствени разпореждания, я е накърнил.
Искът е
допустим, като предявен от процесуално легитимирано лице – наследник с право на
запазена част , според разпоредбата на чл.28,ал.1 от ЗН. Разгледан по същество
се явява неоснователен, поради следното:
По
делото е направено възражение за изтекла погасителна давност за иска по чл.30,
ал.1 от ЗН, предявен за възстановяване на запазена част от наследствата
останали от наследодателите на страните – А.Ю.Х. и Б.Ш. Х.. Правото да се иска
намаление на дарението е ограничено със срок и това е срокът на общата погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД. Искането за възстановяване на запазена част от
наследството може да бъде предявено едва след откриване на наследството, поради
което във всички случаи погасителната давност не може да започне да тече в един
по-ранен момент. При даренията тя започва да тече от деня на откриване на
наследството /ППВС 7-73,т.3,б.”г” и Решение №858 от 28.10.1999г. по
гр.д.№187/99г. на І-во Г.О./. Това е деня на смъртта на наследодателя. Срокът й
е петгодишен. А.Ю.Х. е починал на 28.03.2004г.. Срокът за предявяване на иска
за възстановяване на запазена част от неговото наследство е изтекъл на
28.03.2009г.. Б.Ш. Х. е починала на 31.03.2008г.. Срокът за предявяване на иск
за възстановяване запазена част от наследството й е изтекъл на 31.03.2013г..
Искът за намаление на извършените от наследодателите дарения е предявен на 06.06.2014г. , т.е. повече от
една година след изтичане на крайния срок по отношение наследството на Б. Х. и
повече от четири години след изтичане крайния срок за възстановяване на
запазена част от наследството на А.Х.. Не се представиха доказателства, които
да сочат, че давността е прекъсвана. Поради това искът по чл.30,ал.1 от ЗН е
погасен по давност и следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед
изхода на делото по главният иск , следва да се отхвърли като неоснователен и
акцесорния за допускане до делба на двата недвижими имота, т.к. не е налице
съсобственост между ищец и ответник.
И двете страни претендират
заплащане на съдебни разноски. Съобразно чл.78, ал.3 във вр. с ал.1 от ГПК заплатените
от ответника разноски и възнаграждение на един адвокат се заплащат съобразно
отхвърлената част от иска. Тъй като искът се отхвърля в цялост на ответника
следва да бъде присъден заплатения от него адвокатски хонорар. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие сключен с адв.Д., на същата, в брой, са заплатени 600.00
лева. Остатъкът от 200.00 лева, до общия уговорен хонорар от 800.00 лева, е
следвало да се заплати до 20.12.2014г.. По делото, обаче, не е представен нарочен документ, който да удостоверява заплащането му, каквото е изискването на т.1 от ТР №6/2012г.
на ОСГТК на ВКС. Поради това претенцията следва да бъде уважена до размер от
600.00 лева.
С оглед отхвърляне на иска за
делба на основание чл.9 от Тарифа за държавните такси (ПМС №38/2008г.) ищецът
следва да бъде осъден да заплати на РС – Кубрат държавна такса в размер от
100.00 (сто ) лева .
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ , като погасен по давност, предявеният от Н. А. *** с ЕГН -**********
срещу М.А.Х. *** с ЕГН – **********, иск с правно основание чл.30,ал.1 от ЗН,
за възстановяване на запазена част от наследствата на А.Ю.Х.,***, поч. на 28.03.2004г., и Б.Ш. Х.,***, поч. на
31.03.2008г. , чрез намаляване на:
1/ дарение, за което е съставен Нотариален акт за дарение на недвижим имот №52, т. ІV, дело №1196 от 1975г. по описа на Служба вписване – гр.Кубрат, по силата на което А.Ю.Х. дарява на ответника М.А.Х. празно дворно място с площ от 720.00
(седемстотин и двадесет) кв.м. находящо се в гр.Завет, за което е отреден УПИ XIX-763 от кв.43 по плана град
Завет одобрен със Заповед № 280/1979г. , и
2/ дарение, за което е съставен Нотариален акт за дарение на недвижим имот №65, том ІІ, рег. № 1031,
дело №127 от 2001г. по описа на нотариус Сейхан Садък, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат,
вписан в регистъра на Нотариалната камара под.№004, по силата на което А.Ю.Х. и Б.Ш. Х. даряват на сина си М.А.Х. дворно
място с площ от 730.00 (седемстотин и тридесет) кв.м., находящо се в гр.Завет,
обл.Разград, представляващо УПИ XX-763 от кв.43 по плана град Завет одобрен със Заповед № 280/1979г., заедно с
построените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 57.20
кв.м., подобрения и трайни насаждения.
ОТХВЪРЛЯ , като неоснователен и
недоказан, предявения от Н. А. *** с ЕГН -********** срещу М.А.Х. *** с ЕГН – **********,
иск с правно основание чл.341 и сл. от ГПК и НЕ ДОПУСКА до съдебна делба следните недвижими имоти :
1/ празно дворно място с площ от 720.00
(седемстотин и двадесет) кв.м. находящо се в гр.Завет, обл.Разград, за което е отреден УПИ XIX-763 от кв.43 по плана на град
Завет одобрен със Заповед № 280/1979г. и
2/ дворно място с площ от 730.00 (седемстотин
и тридесет) кв.м. находящо се в гр.Завет, обл.Разград , представляващо УПИ XX-763 от кв.43 по
плана град Завет одобрен със Заповед №
280/1979г. , заедно с построените в това дворно място жилищна сграда със
застроена площ от 57.20 кв.м., подобрения и трайни насаждения.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК, Н. А. *** с ЕГН -**********, да заплати на М.А.Х. ***
с ЕГН – **********, сумата от 600.00
(шестотин) лева - деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.9 от
Тарифа за държавните такси които се събират от съдилищата по ГПК (ПМС
№38/2008г.), Н. А. *** с ЕГН -**********, да заплати по сметка на РС – Кубрат сумата от 100.00
(сто) лева – държавна такса по отхвърления иск за делба.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС- гр.
Разград, в двуседмичен срок от получаването
му.
Районен съдия: