№ 6530
гр. С., 17.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110144434 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 171427 от 16.08.2022
г. от И. М. Г., ЕГН ********** срещу „С.В.“ АД, ЕИК ********, с която е предявен
частичен отрицателен установителен иск за установяване недължимост на сумата от 550 лв.,
претендирани като част от обща сума в размер на 1457,65 лв. за периода от 18.05.2017 г. до
18.02.2022 г. за ВиК услуги, доставени до водоснабден имот с адрес: гр. С., ж. к. „К.П. II
част“, бл., вх., ап.. Ищцата твърди, че не дължи процесната сума, тъй като не е потребител
на дружеството – ответник, че последното не е доставяло реално стоки/услуги на
претендираната стойност, не е спазило изискванията на Наредба № 4, както и че сумата е
погасена по давност.
В изпълнение на дадени от съда указания, с молба вх. № 273581 от 08.12.2022 г.
ищцата уточнява, че за сумата от 1457,65 лв. (част от която е процесното вземане в размер
на 550 лв.) за периода от 18.05.2017 г. до 18.02.2022 г. „С.В.“ АД е инициирало на 01.06.2022
г. заповедно производство – ч. гр. д. № 20221110129086 по описа на СРС, 51 състав, за която
сума и период е издадена заповед за изпълнение от 01.08.2022 г., като уточнява, че
настоящият иск е предявен в срока за възражение по чл. 414 ГПК. С молба – уточнение от
09.02.2023 г. ищцата заявява, че е подала и възражение срещу заповедта за изпълнение,
издадена в производството по ч. гр. д. № 20221110129086 по описа на СРС, 51 състав на
18.08.2022 г.
Съдът, при извършена служебна проверка на допустимостта на исковата молба,
установи следното:
От служебно извършена справка в ЕИСС по ч. гр. д. № 20221110129086 по описа на
СРС, 51 състав, а и това изрично се признава от ищцата, се установява, че въз основа на
заявление по чл. 410 ГПК от 01.06.2022 г. е издадена заповед за изпълнение от 01.08.2022
г. в полза на „С.В.“ АД срещу И. М. Г. за следните суми – 1457,65 лв., представляваща
главница за предоставени водоснабдителни и канализационни услуги до водоснабден имот с
адрес: гр. С., ж. к. „К.П. II част“ бл., вх., ап. за периода от 18.05.2017 г. до 18.02.2022 г.,
законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
01.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 142,04 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 18.06.2017 г. до 18.02.2022 г., както и
разноските по делото в размер на сумата от 31,99 лв. за държавна такса и в размер на сумата
от 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. На 18.08.2022 г. е подадено възражение от
длъжника, като с разпореждане № 81172 от 01.09.2022 г. съдията – докладчик по ч. гр. д. №
1
20221110129086 по описа на СРС, 51 състав е указал на заявителя „С.В.“ АД, че може да
предяви искове за установяване съществуването на вземанията си срещу длъжника в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата за това държавна такса, а в
противен случай на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповедта за изпълнение ще бъде
обезсилена. С молба от 26.09.2022 г. „С.В.“ АД е представило доказателства, че е предявило
искове за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение, за което е
образувано гр. д. № 20221110151883 по описа на СРС, 51 състав.
Установява се, че част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение в
производството по чл. 410 ГПК, са идентични с вземанията по настоящото производство.
Посоченото обстоятелство не се оспорва от И. Г.. Напротив, и в исковата молба, и в
уточнителната молба изрично се признава, че се оспорват именно вземанията, за които в
предходен момент е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 29086/2022 г. по описа на
СРС, 51 състав. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 29086/2022
г. по описа на СРС, 51 състав, е подадено на 01.06.2022 г., а настоящата искова молба е
подадена на 16.08.2022 г.
При тези данни настоящият съдебен състав намира настоящото съдебно производство
за недопустимо поради липсва на правен интерес и приложимост на чл. 126, ал. 1
ГПК.
По въпроса относно възможността да бъде предявен отрицателен установителен иск
в срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е налице практика на ВКС, обективирана
както в посочените от ищцата съдебни актове, така и в служебно известното на настоящия
състав определение № 318 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV г.
о., с което е прието, че отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не
съществува е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на
заповедното производство, но до изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414,
ал. 2 ГПК.
Налице е обаче практика и в обратния смисъл, която настоящия състав споделя,
съгласно която предявен от длъжника отрицателен установителен иск за същото вземане, за
което преди това кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, е
недопустим и производството по него подлежи на прекратяване, а не това по чл. 422, ал. 1
ГПК. Предявяването на иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е недопустимо,
поради липса на правен интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за
защита на длъжника, предвиден в чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК, от който
длъжникът се е възползвал – в този смисъл определение № 278 от 19.05.2022 г. по т. д. №
1811/2021 г. по описа на ВКС, I т. о., особеното мнение в определение № 154 от 27.02.2014
г. по ч. гр. д. № 769/2014 г. по описа на ВКС, ІV г. о. и цитираните в него определение на
ВКС, І т. о. по ч. т. д. № 867/2011 г., определение на ВКС, ІІ т. о. по ч. т. д. № 131/2012 г.
Извод за недопустимост на настоящото производство може да бъде изведен и от определение
№ 222 от 13.05.2019 г. по ч. гр. д. № 335/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., съгласно което
„изричното законодателно решение по чл. 424 ГПК, предвиждащо възможност на длъжника
да предяви отрицателен установителен иск за вземането по заповедта за изпълнение
единствено при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за
подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, не би било
необходимо, ако длъжникът разполагаше с възможност да предяви отрицателен
установителен иск срещу заявителя във всеки един момент“.
Когато са налице визираните в чл. 410 ГПК предпоставки, кредиторът може да
2
избере как да потърси съдебна защита на правото си: дали по общия исков ред или по реда
на заповедното производство. Законът не поставя изискване вземането да е безспорно,
поради това позоваването на съображения за наличие на правен спор, като основание за
изключване на възможността да се иска издаване на заповед за изпълнение, не може да е
аргумент за недопустимост кредиторът да избере този ред на защита. Такава процесуална
пречка може да бъде обоснована само когато отрицателният установителен иск е предявен
преди да бъде подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение. Когато обаче
такава вече е издадена, материалноправната защита на длъжника се реализира по реда,
предвиден в чл. 414 ГПК – чрез подаване на възражение срещу съществуването на
вземането в рамките на преклузивния едномесечен срок по ал. 2 на чл. 414 ГПК - в този
случай заповедта за изпълнение не влиза в сила /чл. 416 ГПК/. Надлежното упражняване на
правото на възражение изключва правния интерес на длъжника от предявяване на
отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането - относно липсата на правен
интерес от предявяването на иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение – виж и определение
№ 1059 от 09.02.2022 г. по ч. гр. д. № 950/2022 г. по описа на СГС, определение № 4153 от
10.05.2022 г. по ч. гр. д. № 4527/2022 г. по описа на СГС, определение № 3442 от 19.10.2021
г. по в. ч. гр. д. № 10973/2021 г. по описа на СГС, определение № 174 от 02.03.2022 г. по в. ч.
гр. д. № 12771/2021 г. по описа на СГС, определение от 30.09.2021 г. по в. ч. гр. д. №
10674/2021 г. по описа на СГС. Предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника
и осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът
изисква само депозирането на възражение от негова страна, за да бъде заявителят задължен
да установява вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Aко
кредиторът не предяви иск за установяване на вземането, правата на длъжника са защитени,
защото заповедта се обезсилва. Ако кредиторът предяви иска в законния срок, длъжникът
може да изчерпи всички възражения, на които основава липсата на задължение, в
производството по положителния установителен иск. В този случай производството по
отрицателния установителен иск става безпредметно, тъй като предметът на двете дела е
един и същ: спорното материално право, за което е поискано издаване на заповед за
изпълнение, съответно за което е предявен иск за несъществуването му. Доколкото предмет
на съдебния процес както по положителен, така и по отрицателен установителен иск, е
съществуване на вземането, то тежестта на доказване ще се разпредели между страните по
идентичен начин, независимо какво качество имат в процеса – в тежест на кредитора е да
докаже съществуването, изискуемостта и размера на вземането, независимо дали е ищец
или ответник.
На следващо място, в разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК е установена забрана за
едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен
предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се
предотврати постановяването на противоречиви крайни съдебни актове, съдържащи
разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За
да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на пресъдено
нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати
3
служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск. Забраната по чл. 126
ГПК важи, и когато страните имат различно процесуално качество в двата процеса – виж
напр. решение № 119 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 3368/2014 г. на IV г. о. на ВКС. Именно
приложимостта на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК обуславя липсата на правен интерес за
кредитора-заявител от последващо /след подаване на заявлението по чл. 410/417 ГПК/
образуване на искови производства /осъдителни или установителни/ за същото вземане,
както и липсата на правен интерес у длъжника от предявяването на иск за установяване
недължимостта на вземане, за което е налице вече издадена заповед за изпълнение.
Съгласно чл. 416 ГПК, пречка за влизане в сила на заповедта е само подаденото
възражение по чл. 414 ГПК. В случай, че такова е подадено, възниква задължение на
кредитора да предяви положителен установителен иск за вземането, за което е издадена
заповедта. Този иск се счита заведен от момента на подаване на заявлението – чл. 422, ал. 1
ГПК. И в този случай отрицателният установителен иск /защото е предявен след подаване на
заявлението/ е по - късно заведен и производството по него – подлежи на прекратяване
съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК. Образуването на заповедно производство срещу длъжника е
приравнено от законодателя на образуване на исково такова, което следва от разпоредбата
на чл. 422, ал. 1 ГПК – искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл. 415, ал. 4 ГПК. Съгласно т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа
на ОСГТК на ВКС законодателното разрешение по чл. 422, ал. 1 ГПК е в интерес на
кредитора, тъй като свързва настъпването последиците от предявяване на иска с момент,
предхождащ упражненото материално право с подаване на искова молба. Една от тези
последици е забраната да се образува последващ процес за същото вземане.
Не на последно място, настоящият съдебен състав намира, че разрешение противно
на изложените по-горе съображения, би довело до злоупотреба с права. С предявяването на
отрицателен установителен иск длъжникът винаги би могъл да препятства упражняването
на правата на кредитора по установяване предявеното вземане, респ. би се поставила под
сериозен риск сигурността на гражданския оборот предвид реалната възможност да изтече
погасителната давност за вече съдебно предявено вземане. Допускането на самостоятелна
защита от длъжника чрез предявяване на отрицателен установителен иск в подобен етап на
развитие на заповедното производство, би довело до съществено засягане интересите на
кредитора, защото би се ограничила възможността му да проведе установяване на
вземанията си в процеса по чл. 422 ГПК, който процес е предвидената от законодателя
форма за разрешаване на спора между страните, когато длъжникът оспорва вземането по
издадената заповед за изпълнение. Това тълкуване би било в противоречие с принципа за
добросъвестно упражняване на процесуални права /чл. 3 ГПК/, защото получилият препис
от заповедта за изпълнение длъжник ще може едностранно да лиши кредитора от
възможност за защита.
В настоящия случай длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, „С.В.“
ЕАД е предявило иск за установяване на вземанията си в срока по чл. 415 ГПК, който иск се
счита предявен от датата на подаване на заявлението /чл. 422, ал. 1 ГПК/, поради което и
към момента на подаване на исковата молба на И. М. Г. /16.08.2022 г./ има друго висящо
дело между същите страни и за същия предмет, което е недопустимо съгласно чл. 126 ГПК, а
както се посочи и за ищцата липсва правен интерес от предявяване на настоящия иск, след
като вече е упражнила правото си да подаде възражение срещу издадената заповед за
4
изпълнение от 01.08.2022 г.
Предвид изложеното, предявеният отрицателен установителен иск е недопустим и
подадената искова молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК, а
производството по делото – да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 171427 от 16.08.2022 г., подадена от И. М. Г., ЕГН
**********, чрез адвокат М. Л., срещу „С.В.“ АД, ЕИК ********, с която е предявен
частичен отрицателен установителен иск за установяване недължимост на сумата от 550 лв.,
претендирани като част от обща сума в размер на 1457,65 лв. за периода от 18.05.2017 г. до
18.02.2022 г. за ВиК услуги, доставени до водоснабден имот с адрес: гр. С., ж. к. „К.П. II
част“, бл., вх., ап. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 44434/2022 г. по описа на
СРС, 48 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на ищцата пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5