Р Е
Ш Е Н
И Е № 260343
В ИМЕТО НА НАРОДА
08.03.2021 гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На девети декември две хиляди и
двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от
съдията
АНД № 3976 по описа за 2020
година
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление /НП/ № 491919-F513725/24.01.2020г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП гр. Пловдив, с което на „Н.-МН” ООД ЕИК
********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер
на 600лв. за извършено нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на
МФ вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
„Н.-МН” ООД ЕИК ********* да заплати на ЦУ на НАП гр. Пловдив сумата от
120лева, представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните,
че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.
М О
Т И В
И:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
/НП/ № 491919-F513725/24.01.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ
на НАП гр. Пловдив, с което на „Н.-МН” ООД ЕИК ********* е наложено
административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 600лв. за извършено
нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят „Н.-МН” ООД, не се
явява, редовно призован. Представлява се от процесуалния си представител - адв.В..
Административнонаказващия орган – ЦУ на НАП - Пловдив, редовно призован, чрез процесуалния си представител
взема становище за неоснователност на подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ
н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок,
допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 05.10.2019 г. от
актосъставителя Р.В.П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ против „Н.-МН” ООД за това, че при извършена проверка на 01.10.2019г. в
17.00часа, в обект книжарница „А.“, находяща се в гр. Пловдив бул.
„Освобождение“ № 31, стопанисван от дружеството, е констатирано, че същото не
регистрира в наличното фискално устройство всяка извършена продажба на стоки
чрез издаване на фискални касови бележки. Извършена е контролна покупка на
4броя пълнители за химикали на стойност 1.44лв., платени в брой на
продавач-консултанта. Преди легитимация на органите по приходите не издаден
фискален бон. Актосъставителят
квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбите на
чл.103 от Закона за движение по
пътищата, чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр.
чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Въз основа на така съставения акт
е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание,
актосъставителят Р.В.П. заявява, че поддържа съставения от него акт. Твърди, че
преди покупката направили скрито наблюдение, наредили се на опашка в обекта,
като пред тях имало поне три-четири клиенти и на нито един от тях не бил
издаден фискален бон, нито при извършената от свидетеля контролна покупка.
В жалбата си и в допълнителна
молба чрез процесуалния си представител адв.В., жалбоподателят моли съда да
отмени НП като незаконосъобразно и необосновано.
Съдът намира, че
така събрания доказателствен материал и с оглед тежест на доказване на
административнонаказващия орган, извършването на посоченото административно
нарушение на 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Разпоредбата на
чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение онова деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за
да представлява дадено деяние административно нарушение следва в условията на
кумулативност да са налице два елемента-обективен и субективен /вина на
нарушителя, която може да под формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от
показанията на актосъставителя и от писмените доказателства – дневен отчет, опис,
декларация, протокол за извършена проверка, заповеди по безспорен начин се
установява наличието на обективния елемент – на инкриминираните дата и място от
наличното в обекта, стопанисван от жалбоподателя фискално устройство, не е била
отчетена извършена продажба под формата на контролна покупка от проверяващите
органи по приходите, за която не е издаден фискален бон.
По делото са
налице и доказателства за съставомерност на деянието и от субективна страна. По
отношение на вмененото във вина нарушение, нормите на горецитираната Наредба
уреждат възникването на обективната и безвиновна отговорност на юридическото
лице, стопанисващо даден търговски обект, като му вменява в задължение правилно
да бъдат отчитани всички извършени продажби. В този смисъл в обхвата на чл.3 от
същата Наредба попада всяко действие на съответното лице в обекта, довело до
осъществяван на продажба и неотчитането й по предвидения ред. За всяко подобно
действие е налице възникване на административна отговорност именно за
дружеството, стопанисващо същия в качеството му на задължено лице по Наредбата.
Не на последно
място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по
отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни
случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението
е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на
тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана
дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма,
във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се
съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи
още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване
на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е
длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези,
обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и
настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.
В конкретния
случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по
рода си за жалбоподателя, но същевременно обстоятелството, че същото е довело
до неотчитане на приходи и като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени
доказателства по делото – невъзможност за правилно отчитане на продажбите за
определен период от време, не би
следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че е налице сериозно
накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с
правилното и своевременно отчитане на продажбите. В този смисъл всяко нарушение
на изискванията за такава дейност, не на последно място и чрез дневен финансов
отчет, крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което
и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените
отношения.
На следващо място
не могат да бъдат споделени доводите за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаван на процесното НП. Преди
всичко от съдържанието и на двете и видно, че в тях е дадено пълно, точно, ясно
и конкретно описание на извършеното нарушение, което изцяло отговаря на
изискванията на ЗАНН.
С оглед
императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне
по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на
разноски. Предвид изхода на делото – потвърждаване на атакуваното Наказателно
постановление и съгласно приложеното пълномощно и списък с разноски
жалбоподателят „Н.-МН” ООД следва да бъде осъден да заплати на ЦУ на НАП гр.
Пловдив сумата от 120лева, представляваща направените разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
По тези
съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС
– VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.