№ 678
гр. Варна, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Димитричка Д. Г.
в присъствието на прокурора Д. К. Д.
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100100216 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.102 вр. чл. 103 и чл. 99 СК.
Образувано е по молба, подадена от Ч.О. С., гражданин на Великобритания, ЛНЧ
********** с искане за допускане на непълно осиновяване на детето К. Б., родено на
19.02.2005г., явяващо се дете на съпругата му М. С..
В молбата се излага, че осиновяващият е гражданин на Великобритания, със статут на
постоянно пребиваващ на територията на Република България, който е сключил брак с М. С.
на 29.01.2015г.
Биологичен баща на момчето е И. Б., който е лишен от родителски права с влязло в
законна сила съдебно решение по гр.д. № 14906/2014г. по описа на Районен съд – Варна.
Същият трайно се е дезинтересирал от отглеждането и възпитанието на своя син и не е
заплащал издръжка.
Осиновяващият счита, че е в интерес на детето то да бъде осиновено от съпруга на
неговата майка, тъй като помежду им има силна емоционална връзка. Именно, молителят е
този, който заедно със съпругата си полагат ежедневни грижи за детето, което е силно
привързано към него и, който наред с неговата майка се явява единствен значим възрастен.
Заинтересованата страна И. Б., редовно призован по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, не се
явява и не се представлява.
В съдебно заседание, контролиращата страна Окръжна прокуратура – Варна изразява
становище за основателност на молбата.
ДСП – Варна не е изразила становище, тъй като в хода на разглеждане на молбата, К.
Б. е навършил пълнолетие.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предпоставките за допускане на непълно осиновяване са: молбата да изхожда от
1
съпруг на родител на дете, което към момента на подаване на молбата да не е навършило
осемнадесетгодишна възраст и осиновяването да е в интерес на детето.
Към деня на подаване на молбата – 30.01.2023г., детето К. И. Б., родено на
19.02.2005г., е седемнадесетгодишно. Негови родители са М. С. и И. Б..
На 29.01.2015г. М. С. и Ч.О. С. сключват граждански брак, за който е съставен акт №
0004 от същата дата от длъжностното лице по гражданското състояние.
С влязло в законна сила на 12.06.2015г. решение № 2168/13.05.2015г. по гр.д. №
14906/2014г. на Районен съд – Варна, бащата И. Б. е лишен от родителки права поради
трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка на своя син К. Б., на осн. чл. 132, ал. 1,
т. 2 СК.
С влизане в сила на решението по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, правомощията на И. Б.
относно личността, представителството и попечителското съдействие при извършване на
правни действия на детето К., следва да се считат отпаднали. Целият обем от родителки
права е концентриран в лицето на майката М. С..
В конкретния случай, с оглед факта, че бащата И. Б. е лишен от родителски права, на
осн. чл. 90, ал. 2, т. 2 СК, той има право да изрази мнение за осиновяването, което по
съществото си е незадължително становище, което не е сторил, въпреки предоставената му
възможност.
Пред съда в съответствие с императивните изисквания на чл. 89, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр.
чл. 91, ал. 1 СК, осиновяващият и неговият съпруг са изразил съгласие за непълно
осиновяване.
Осиновяваният К. Б. също е изразил съгласие да бъде осиновен при условията на
непълно осиновяване, на осн. чл. 89, ал. 1, т. 4 вр. чл. 91, ал. 2 СК.
Изслушан в съдебно заседание, К. Б. заявява, че баща му не е полагал грижи за него и
не му е заплащал издръжка. Общували са по телефона. За последен път е виждал баща си
през зимата на 2022г. Желае да бъде основен от съпруга на своята майка.
Осиновяващият заявява пред съда, че той е осъществявал бащината функция спрямо
детето К., полагайки непрекъснато преки и непосредствени грижи, бидейки опора за него. В
резултат на създадената и изпълнена със съдържание емоционална връзка, детето е
възприело г-н С. за свой баща.
Ангажираните по делото гласни доказателства, чрез разпита на Марин Маринов
установяват, че К. Б. назовава г-н С. за свой баща. Двамата са изградили силна емоционална
връзка, а заедно с М. С. са създали едно истинско семейство. За разлика от г-н С.,
биологичният родител И. Б. не е полагал грижи за своя син. Вероятно една от причините е
зависимостта му от алкохол. Същият е упражнявал насилие спрямо бившата си съпруга и
сина си.
При така ангажираните доказателства, съдът приема, че молбата за непълно
осиновяване е основателна, поради осъществяване на предвидените в закона предпоставки.
Осиновяващият Ч. С. е неосъждан и не е лишен от родителки права. Той е съпруг на
М. С., явяваща се майка на непълнолетния към момента на подаване на молбата К. Б..
Съобразявайки от една страна дадените съгласия и изявления на страните пред съда и
ангажираните доказателства, а от друга отсъствието взаимност в отношенията между детето
и рождения му родител И. Б., съдът приема, че Ч. С. и К. Б. са съумели да изградят силна
емоционална връзка в основата на която стои доверието, изградена благодарение на
полаганите грижи и оказаната през годините подкрепа от осиновяващия, което обосновава
извод, че осиновяването следва да бъде допуснато, а статуквото запазено, тъй като е в
интерес на детето.
В съществуващия акт за раждане на детето, наред с данните за рождения родител, с
2
когото отношенията се запазват, следва да се впишат и данните за осиновителя, на осн. чл.
103, ал. 2 СК.
С оглед изразеното от осиновителя желание и това на детето, бащиното и фамилно
име на К. Б. следва да бъдат променени от И. Б. на Ч. С..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА непълно осиновяване на детето К. И. Б., ЕГН **********, родено в гр.
Варна от осиновителя Ч. О. С., ЛНЧ **********, гр. Варна, ж.к.”Трошево” бл. 11, вх. Д, ет.
5, ап. 76, на чл. 102 вр. чл. 103 и чл. 99 СК.
ПОСТАНОВЯВА детето да носи имената К. Ч. С., което следва да бъде отбелязано в
графа „Бележки” на съществуващия акт за раждане на осиновеното лице, на осн. чл. 18, ал. 3
ЗГР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в седемдневен
срок, считано от получаването му, от осиновяващите, от осиновявания или от прокурора, на
осн. чл.98, ал.1 СК.
След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се изпрати на
длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна за отбелязване в графа
„Бележки” на съществуващия акт на осиновеното лице съдебното решение, имената на
лицето, определени от съда, и имената на осиновителя, на осн. чл. 78, ал. 1 ЗГР.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3