№ 28
гр. С., 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело №
20211800900212 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Ищецът – „А. С. В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. С.,
бул.”Д-р П. Д.” №*, офис сграда Л., ет.2, офис*, представлявано от изпълнителния директор
Ю. Х. Ю., чрез пълномощника си юрк. ЦВ. П. е предявил против С. М. Д., ЕГН **********,
град С., ул.“Д.“ № 12, ет.5, ап.14, обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с
правно основание чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на следните
суми, представляващи главница, възнаградителна лихва, обезщетение за забава и законна
лихва, формирани както следва:
-35995,90 лева – неизплатена главница за месечни погасителни вноски с падежни дати от
07.02.2020 г. до 07.02.2029 година, за които на осн.чл.12, ал.2, б.“а“ от ОУ към договора за
потребителски паричен кредит № 3592601 от 01.03.2019 година е обявена предсрочната им
изискуемост;
-1457,34 лева – възнаградителна лихва, дължима за периода от 07.03.2020 година до
21.09.2020 година;
-1443,02 лева – обезщетение за забава, дължимо за периода от 07.02.2020 година до
01.10.2021 година, като за периода от 13.03.202 г.до 14.07.2020 година не е била начислявана
лихва за забава или неустойка, съгл.чл.6 от ЗМДВИПОРНС;
- ведно със законната лихва за забава върху дължимата сума по главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба пред съда – 20.10.2021 година, до окончателното им
изплащане.
Претендират се и направените по делото съдебни разноски за сумите от: 1555,85 лева
1
(платена държавна такса) и 350,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 21.09.2020 г. бил подписан Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „У.К.Ф.“ ЕАД
и „А. С. В.” ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № 3592601 одобрен на 01.09.2019 г. и подписан на 01.03.2019 г., е
прехвърлено в полза на „А. С. В.” ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза,
която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Ищецът твърди, че Приложение № 1 от 21.09.2020 г., представляващо неразделна
част от индивидуалния договор за прехвърляне на вземания, е представено само с данните
на длъжника С. М. Д., тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно
Закона за защита на личните данни и Общият регламент относно защита на личните данни
/Регламент (ЕС) 2016/679/, който се прилага пряко в страните членки на ЕС, без да е
необходимо да бъде инкорпориран в национален закон.
Съгласно договора за цесия от 02.11.2018 г., „А. С. В.“ ЕАД в качеството си на
цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия до длъжниците, за което А. С. В. има изрично пълномощно от цедента
„У.К.Ф.“ за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
В изпълнение на изискванията на закона, на ответника било изпратено по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД уведомително писмо от името на „У.К.Ф.“ ЕАД за извършената цесия с изх.
УПЦ-П-УКФ/3592601 с дата 30.09.2020 г., чрез Български пощи ЕАД, което не е връчено на
адресата, обратната разписка е върната в цялост с отбелязване адресата „преместен“ на друг
адрес.
На 25.02.2021 г. „А. С. В.“ ЕАД изпратила повторно писмо с изх. № УПИ-С-УКФ /
3592601 за извършената цесия и за настъпилата предсрочна изискуемост, което било
връчено от частен съдебен изпълнител В.Л.Ц. на 19.04.2021 г. по реда на чл. 47, ал. 1, и 5
ГПК.
Ищецът е направил искане, представеното с исковата молба заверено копие от
уведомлението за извършената цесия и за предсрочната изискуемост от името на „У.К.Ф.“
ЕАД, да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
На следващо място ищецът излага, че процесното вземане произтича от подписан на
01.03.2019 г. Договор за потребителски паричен кредит № 3592601 /Договорът/ между
„У.К.Ф.“ ЕАД, в качеството му на Кредитор и С. М. Д., в качеството на Кредитополучател.
Договорът бил сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит
/ЗПК/ и на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, към датата на подписването му. Сочи,
че на страница 9 от договора са положени подписите на кредитополучателя и на кредитора,
като в изпълнение на изискванията на закона, същите са подписали и всяка страница от 1 до
9. Преди да положи подписа си, кредитополучателят декларирал, че е прочел, разбрал и
2
безусловно приема написаното на всяка една от страниците на Договора, в това число
Общите условия и Погасителния план, които са неразделна част от него.
При условията на Договора, кредиторът предоставил на кредитополучателя
потребителски паричен кредит с главница /общ размер на кредита/ от 38991,05 лв.
С част от отпуснатата сума - в размер на 38602,99 лв. било рефинансирано друго
задължение на кредитополучателя, произтичащо от договор № 3299056 за кредит сключени
със същия кредитор У.К.Ф. ЕАД. След направените плащания, остатъкът от отпуснатата
главница, в размер на 2,01 лв. е била преведена на 01.03.2019 г. по посочената от
кредитополучателя, на стр. 1/17 от кредитното досие, банкова сметка.
С договорения размер на главницата била погасена дължимата от кредитополучателя
комисионната/таксата за разглеждане на кредит/ в размер на 386,05 лв., за която е било
направено прихващане от кредитора на датата на усвояване на кредита. Отпуснатата
главница, посочена от страните като чиста стойност на кредита, преведена на ответника С.
М. Д. на 01.03.2019 г. по посочената от него банкова сметка, с което кредиторът изпълнил
задължението си по договора.
С предоставянето на посочената по-горе сума кредиторът изпълнил задължението си
да предостави заема, а за кредитополучателя възникнало задължението да заплати на
кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и
брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски съставлявали изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка
и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като
лихвения процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него. Лихвата се
начислявала от датата на отпускане на кредита, като страните договорили, към датата на
подписване на Договора, годишен процент на разходите в размер на 8,36%. С подписване на
договора, страните постигнали съгласие възнаградителната лихва да е в общ размер на
17340,76 лв.
С подписването на договора ответникът като кредитополучател се задължил да
ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне, ведно с начислените лихви, в сроковете и
при условията, указани в договора. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да
върне при сключване на договора била в размер на 56331,81 лв., която съгласно клаузите на
договора за кредит била платима на 120 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер
на 469,43 лв. Първата погасителна вноска била дължима на 07.03.2019 г., а последната била
с падеж на 07.02.2019 г., съгласно погасителен план, неразделна част от договора, в който
бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. Размерът на всяка месечна
погасителна вноска включвал съответната част от главницата на отпуснатия кредит и
договорната лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита, както и месечна
застрахователна премия в размер на 26,86 лв. или общо 3223.20 лв. за целия срок на
договора.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ към Договора, при забава в плащанията на дължимите от
Кредитополучателя суми, същият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени и
3
неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва,
разделена на 360 /триста и шестдесет/ дни, за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима погасителна вноска. На посоченото основание, на длъжника е било
начислено обезщетение за забава в общ размер на 1443,02 лв., дължими за периода от
07.02.2020 г. до 01.10.2021 г.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 07.02.2029 г.
/дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но тъй като
кредитополучателят не изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните
вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 12, ал. 2, б. „а“ от
Общите условия, съгласно който кредиторът имал право да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни
лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при
неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/.
С уведомления по чл.99, ал.3 от ЗЗД, „А. С. В.“, поканила ответника, поради
допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора да изплати или
разсрочи задължението си, както и със същите го уведомила, че в противен случай срещу
него ще бъдат предприети съдебни действия за събиране на дължимите суми. На гърба на
уведомлението изрично било посочено, че „А. С. В.“ ЕАД, в качеството си на кредитор по
задълженията, обявява вземанията по процесния договор за изцяло изискуеми от датата на
получаване на съобщението. Уведомленията за цесията и за обявяване на предсрочната
изискуемост са били връчени на ответника С. М. Д. на 20.04.2021 г., чрез Частен съдебен
изпълнител В.Л.Ц..
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени редовно на ответника
на 04.06.2021 год. с указанията по чл.131 от ГПК, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК
същият не е подал писмен отговор, не се явява в първото по делото заседание – редовно
призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
С оглед на горното и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, в първото по делото
заседание ищецът е поискал от съда постановяване на неприсъствено решение по делото
срещу ответника.
Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на чл.239, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.238, ал.1 от ГПК, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното :
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковите претенции се явяват вероятно основателни, с оглед на посочените в
молбата обстоятелства, представените и събрани по делото доказателства, установяващи
дължимостта на главното и акцесорните парични вземания на ищеца към ответника, поради
което съдът преценява, че следва да постанови уважително решение, основаващо се на
4
предпоставките за неприсъствено такова, а именно: ответникът не е представил отговор на
исковата молба и не се явява в първото по делото заседание – редовно призован, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; ищецът е поискал от съда
постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника на основание чл.238,
ал.1 от ГПК; на страните са указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 ГПК и искът се явява
вероятно основателен и подкрепен с убедителни доказателства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца исковите суми така, както са предявени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумите от 1555,85 лева (платена държавна такса) и 350,00 лева
(юрисконсултско възнаграждение), сторени в настоящото съдебно производство.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД С. М. Д., ЕГН
**********, град С., ул.“Д.“ № 12, ет.5, ап.14 да заплати на „А. С. В.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес управление: гр. С., бул. ”Д-р П. Д.” №*, офис сграда Л.,
ет.2, офис* следните парични суми: 32851.68 лева - главница по Договор за потребителски
паричен кредит от 06.01.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от 14.05.2021 г.
(датата на депозиране на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на
задължението; 802.15 лева - договорна лихва за периода от 14.01.2017г.- 20.07.2017 г.;
7209.04 лева - лихва за забава за периода от 14.01.2017г. до датата на подаване на исковата
молба в съда – 14.05.2021 година.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, С. М. Д., ЕГН **********, град С., ул.“Д.“ №
12, ет.5, ап.14 да заплати на „А. С. В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
управление: гр. С., бул. ”Д-р П. Д.” №*, офис сграда Л., ет.2, офис*, сумите от: 1555,85 лева
(платена държавна такса) и 350,00 лева (юрисконсултско възнаграждение).
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
5