№ 44
гр. Пловдив, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000661 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Г. ф. против решение № 260042 от
10.02.2021 г., постановено по т.д. № 521 по описа за 2019 г. на Пловдивският
окръжен съд в частта с която:
- Г. ф. е осъден да заплати на КР. ИВ. М., ЕГН **********, от ***,
сумата 50 000 лв., претендирана частично от 200 000 лв., ведно със законна
лихва от 20.11.2018 г. до окончателното плащане, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Д. И. К., ЕГН
**********, настъпила при пътнотранспортно произшествие на 05.05.2014 г.
в с.О. П., обл. П. причинено виновно при управление на моторно превозно
средство – товарен автомобил Ф. Т. с рег. № ********, за който автомобил
няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
- Г. ф. е осъден да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета
на съдебната власт, сумата 2150 лв. държавна такса и разноски за вещи лица.
Жалбоподателят Г. ф. е обжалвал решението в осъдителната му част
включително и за разноските, изразявайки становище, че в тази част
решението е постановено в нарушение на материалния закон,
съдопоризводствените правила и е необосновано. Искането е в обжалваната
1
от фонда част решението на Пловдивския окръжен съд да се отмени и вместо
това да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск изцяло,
като се присъдят направените съдебни разноски. Евентуално се иска в случай,
че се приеме иска за основателен, да се отхвърли за сумата над 5000 лева.
Третото лице - помагач на страната на ответника Т. Т. Р. не е изразил
становище по постъпилата въззивна жалба.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по
предявен КР. ИВ. М. против Г. ф. осъдителен иск, за заплащане на сумата
50 000 лева като частичен иск от 200 000 лв., ведно със законна лихва от
05.05.2014 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие смъртта на неговия вуйчо Д. К., настъпила
при пътнотранспортно произшествие на 05.05.2014 г. в с. О. П., обл. П.
причинено виновно при управление на моторно превозно средство – товарен
автомобил Ф. Т. с рег. № ********, за който автомобил нямал сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Искът се основава на следните, установени по делото факти:
В резултат на ПТП, настъпило на 05.05.2014 г. в с. О. П., Пловдивска
област, причинено от третото лице Т. Т. Р. при управлението на товарен
автомобил Ф. Т. с рег. № ********, са били причинени травматични
увреждания и впоследствие е настъпила смъртта на Д. И. К..
Безспорно установено е, че ищецът К.М. е наследник на починалия при
горното ПТП Д. К., по-точно - негов племенник, син на починалата преди
него сестра Е. И. Б..
С влязла в сила на 22.02.2017 г. присъда № 37/12.04.2016 г., постановена
по н.о.х.д. № 584/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, са установени със
задължителна сила за гражданския съд извършването на деянието, вследствие
на което е настъпил вредоносният резултат – смъртта на вуйчото на ищеца,
противоправността на деянието и виновността на Т. Т. Р..
Предвид безспорния факт, че за товарният автомобил, с който е
настъпило процесното ПТП, с рег. № ******** към датата на настъпване на
събитието 05.05.2014 г. е бил без сключен договор за застраховка „ГО“ на
автомобилистите със „ЗАД О** З.“АД поради прекратяване на
застрахователното правоотношение на 22.01.2014 г., на 20.08.2018 г. ищецът
е предявил писмена претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди към Г. ф..
Непроизнасянето от страна на фонда по молбата в рамките на срока по
чл. 288, ал. 7 вр. с ал. 11 КЗ /отм. 01.01.2016 г./ е обусловило правния интерес
на ищеца от предявяване на иска.
2
Искът се основава на разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекс
за застраховането /отменен 01.01.2016 г./, според която Ф. изплаща
обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на
смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Р. Б., на
територията на друга държава членка или на територията на трета държава,
чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно
се намира на територията на Р. Б., и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Установените по делото факти относно настъпилото по вина на третото
лице ПТП, причинната връзка между деянието и смъртта на Д. К., както и
липсата на застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за
управлявания от делинквента автомобил, в случая са необходими, но все още
недостатъчни условия, за да се приеме, че е възникнала отговорността на Г. ф.
по прекия иск по чл. 288, ал.1, т.2 б. „а“ КЗ /отм./.
Предвид възраженията на ответника, основният спорен въпрос е свързан
с активната легитимация на ищеца по предявения иск. Според застрахователя,
М. не е включена в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на вуйчо му Д. К..
За да уважи предявения иск, Пловдивският окръжен съд, въз основа на
задълбочен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства е
извел, че между ищеца и неговия вуйчо приживе е съществувало не просто
формално родство, а трайна и дълбоко емоционална връзка като между баща
и син, поради което ищецът е страдал от смъртта на вуйчо си така, както за
роден баща.
Изложените в тази насока доводи от първоинстанционния съд се
споделят напълно и от настоящата инстанция, като в подкрепа на решаващите
изводи се налагат следните допълнения:
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, на което се е позовал и първоинстанционният съд,
действително е разширен кръга на лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961
г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., които са материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. В
този кръг по изключение са включени и други лица, които са създали трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и които търпят от неговата смърт
продължителни болки и страдания, поради което е справедливо да бъдат
обезщетени.
Принципът, от който изхожда Върховният съд в Тълкувателно решение
№ 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, при определяне кръга
на правоимащите да получат обезщетение, е този на справедливостта,
3
основаващ се на идентичността в отношенията, създадени между пострадалия
при непозволено увреждане и други лица, извън кръга на тези по т. 2 от
ППВС № 4/61 год. Възприето е, че установяването на такава идентичност е
въпрос на преценка за всеки конкретен случай, предвид наличието на родство
между пострадалия и ищеца, продължителността на съвместното им
съжителство или връзка, отношения на привързаност и полагане на взаимни
грижи и пр.
В конкретния случай, действителните отношения между ищеца и
неговия вуйчо приживе се установяват от показанията на свидетелите С. Г. и
В. А..
Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователни
съдържащите се във въззивната жалба на ответника оплаквания относно
несъответствието между определеното обезщетение и критериите за
справедливост, зададени от трайната съдебна практика на ВС и на ВКС.
В тази връзка не може да бъде споделено изразеното от ответника
становище, че както отношенията с вуйчо му приживе, така и претърпените
от ищеца болки и страдания не надхвърляли по интензитет и
продължителност присъщите за такава родствена връзка.
В конкретния случай, освен че ищецът се явява един от законните
наследници на починалия Д. К., тежките събития, белязали живота от ранното
му детство – раздялата на родителите и липсата на родителски грижи от една
страна, и проявената съпричастност, отзивчивост и състрадание от неговия
вуйчо – от друга, са се превърнали в съществен фактор за формиране на
техните отношения, за създаване на дълбока емоционална и житейска връзка,
наподобяваща в голяма степен връзката между родител и дете.
От събраните по делото доказателства се установява, че след раздялата на
родителите му до навършване на пълнолетие, за К. се е грижил вуйчо му Д.
К.. Дори след като ищецът създал свое семейство и се преместил в гр. К.,
трайната и силна родствена връзка не била прекъсната. Установено е също, че
по време на съвместното им съжителство, между вуйчо и племенник са
възникнали отношения на обич, доверие, взаимно уважение и привързаност,
които са се запазили и впоследствие, до смъртта на К..
Въпреки принципната неоспоримост на житейска аксиома за
незаменимостта на родителите, благодарение на всеотдайността, усилията и
постоянните грижи на вуйчото към племенника, в случая между тях
действително се е създала трайна и дълбока връзка и чувства, много близки
до отношенията между родител и дете. Наличието на родствена връзка, както
и описаните близки и трайни отношения между ищеца и пострадалия при
процесното ПТП, позволяват да се направи извод, че ищецът попада в
категорията на лицата, визирани в посочените постановления, имащи право
на обезщетение за претърпените вследствие смъртта на техни близки вреди.
Другият спор е свързан с размера на дължимото обезщетение за
4
причинените на ищеца неимуществени вреди, съответно - за дължимия
размер на застрахователното обезщетение.
Несъмнено е, предвид установеното от доказателствата по делото, че
ищецът преживява много тежко смъртта на вуйчо си – човекът, който го е
приютил, издържал, възпитавал, помагал и подкрепял в най-важните години
от живота му, т. е. отгледал го е като родител.
Според заключението на комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, смъртта на вуйчо му е предизвикала у К. негативни
преживявания, включително страх и тъга, като преживеният стрес е довел до
страхово-тревожни преживявания за продължителен период от време, които,
макар да не са довели до трайни последици за психичното му здраве, са
причинили остро стресово разстройство с последващо разстройство на
адаптацията.
Определяйки размера на дължимото обезщетение, Пловдивският
окръжен съд се е съобразил с всички, установени по делото обстоятелства,
относно характера и степента на понесените от ищеца душевни болки и
страдания, които са определящи за размера на обезщетението, с оглед
изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и утвърдената в тази
насока съдебна практика.
Не може да бъде споделено и оплакването за несъобразяване с
икономическата конюнктура като допълнителен фактор при определяне
размера на обезщетението. Макар този фактор да не е обсъждан в мотивите
на обжалваното решение, определеният размер на обезщетението
практически е съобразен с обществено-икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането. Промените в конкретните
икономически условия намират съответно отражение в промяната на
установените с чл. 266 КЗ (отм.) лимити по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поначало лимитите на
застраховане по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ не
съставляват самостоятелен фактор при определяне размера на обезщетението,
но са важен индикатор за промените в конкретните обществено-
икономически и социални условия в страната към момента на увреждането. В
конкретния случай, неколкократното увеличение на тези лимити след
01.01.2010 г. спрямо предходния период – чл. 266, във вр. с §27 от ПЗР на КЗ
(отм.), опровергава поддържания от ответника довод за прекомерно завишен
размер на обезщетението, тъй като същото е съобразено с определения с чл.
288, ал. 5 вр. с чл. 266 КЗ /отм./ лимит.
Следва да се отбележи също, че икономическата конюнктура не е
единствения елемент при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52
ЗЗД. Промените в икономическите условия следва да се преценяват
съобразно с другите, приети в практиката обстоятелства, които, макар и в
недостатъчна степен, съставляват известен ориентир за житейския смисъл на
понятието справедливост при определяне размера на обезщетението - момент
5
на настъпване на смъртта, с оглед възрастта на пострадалия, степен на
родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действително съдържание на съществувалите между
пострадалия и близките му житейски отношения и емоционални връзки,
характерът на увреждането и произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, техният интензитет,
продължителност и отражение върху личността на увредения и качеството му
на живот.
Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера
и тежестта на претърпените от ищеца неимуществени вреди, настоящият
състав намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в
размер от 50000 лева съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното
възмездяване.
Крайният извод е, че при постановяване на решението си, Пловдивският
окръжен съд се е съобразил с всички относими към спорното
правоотношение факти и е достигнал до обосновани и законосъобразни
фактически и правни изводи. В този смисъл обжалваното решение е правилно
и следва да се потвърди.
Относно разноските.
Предвид обстоятелството, че защитата е осъществена при условията на
чл. 38 ЗАдв., в полза на процесуалния представител на ищеца – адвокат Я.С.
от САК следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което, определено
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, и съразмерно с присъденото в
полза на ищеца обезщетение, възлиза на 2436 лева с включен ДДС.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260042 от 10.02.2021 г., постановено по
т.д. № 521 по описа за 2019 г., Пловдивският окръжен съд в частта с която:
- Г. ф. е осъден да заплати на КР. ИВ. М., ЕГН **********, от ***,
сумата 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), претендирана частично от 200 000
лв., ведно със законна лихва от 20.11.2018 г. до окончателното плащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на
Д. И. К., ЕГН **********, настъпила при пътнотранспортно произшествие на
05.05.2014 г. в с. О. П., обл. П. причинено виновно при управление на
моторно превозно средство – товарен автомобил Ф. Т. с рег. № ********, за
който автомобил няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
6
- Г. ф. е осъден да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета
на съдебната власт, сумата 2150 лв. държавна такса и разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА Г. ф., с код по БУЛСТАТ **********, да заплати на адвокат
Яв. В. С. от С. а. к. сумата 2436 лева с включен ДДС - адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., за
осъществено процесуално представителство на ищеца КР. ИВ. М., ЕГН
********** - по т. д. № 661 по описа за 2021 г. по описа на Пловдивския
апелативен съд.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ответника Г. ф., Т. Т. Р., ЕГН **********.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7