Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 28.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и осми май
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 8738 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Б.П.Н. против Г.Ф., с
която е предявен иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г.
Твърди се, че на 13.06.2017 г.
около 14,30 часа в гр. София по околовръстен път в посока от пътен възел
Цариградско шосе към пътен възел Ботевградско шосе, ищецът управлявал л.а.м.
„Фиат Пунто“ с ДК № *******, когато на около 1 км
след пътен възел Цариградско шосе настигнал товарен автомобил, който се движел
в средната лента за движение и решил да го изпревари, при което тръгнал да се
преустроява в крайната лява лента за движение. В момента, в който предната част
на автомобила управляван от ищеца се изравнявала със задната част на товарния
автомобил, последният завил рязко наляво към автомобила на ищеца. Твърди се, че
за да избегне сблъсъка ищецът направил опит да се отклони наляво, но въпреки
това последвал контакт между задната лява част на товарния автомобил и предна
дясна част на автомобила, управляван от ищеца, при което последният загубил
контрол върху автомобила и застъргал разделителната еластична метална ограда с
лявата си страна, при което предните гуми на автомобила му се спукали, същият
станал неуправляем, пресякъл и напуснал пътното платно вдясно по посоката му на
движение и се спрял в бетонни късове, намиращи се в полето. Твърди се, че
водачът на товарния автомобил не спрял на местопроизшествието и избягал.
Поддържа се, че вследствие на горното на ищеца
са причинени следните травматични увреди: счупване на лъчева и лакътна кост на дясна предмишница,
счупване на шийката на дясна бедрена кост, счупване на 7-мо до 10-то ребро
вляво по аксилирана линия, а 7-мо и 8-мо по скапуларна линия. Твърди се, че ищецът претъпял болнично
лечение по време на което е извършена оперативна интервенция-остеосинтезно
фиксиране на фрактурираните кости на предмишницата, както и на бедрото. Лечението му продължило
домашно-амбулаторно, през време на което ищецът продължавал да не се чувства
добре, изпитвал силна и повтаряща се болка в областта на получените травми,
поради влошено състояние ищецът постъпва повторно за лечение в болница, където
е извършена втора оперативна интервенция за отстраняване на поставения остеосинтезен материал на бедрената кост и заменяне с автоостеопластика. При трето постъпване в болница на ищеца
е извършена отново оперативна интервенция за имплантиране на феморално стъбло с цел фиксация
на костта. Твърди се, че походката на ищеца е видимо накуцваща, движенията му
са силно ограничени и болезнени, като лечението му продължава и към момента.
Твърди се, че ищецът е претърпял и имуществени вреди в размер на 6 446,30 лв.,
представляващи стойността на заплатените от него остеосинтезни
импланти, механична ендопротеза
и потребителска такса.
Твърди се, че на 13.07.2017 г.
ищецът предявил доброволна претенция за заплащане на обезщетение, като с писмо
от 05.10.2017 г. ответникът е отказал да заплати такова.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 70 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и сумата от 6 446,30
лв.-имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 13.06.2017 г., виновно причинено
от неустановен извършител, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 13.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител юрисконсулт
Миленова, надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора. Оспорва
исковите претенции изцяло по основание и размер с твърдението, че не са
представени доказателства за виновно, противоправно
поведение на водача. Оспорва изцяло твърдяното
в исковата молба относно механизъм, причини и обстоятелства при ПТП. Твърди
липсата на противоправно поведение на водач на
неидентифицирано МПС, което да е в причинна връзка с претендираните
неимуществени вреди. Заявява възражение за съпричиняване
от ищеца с твърдението, че същият се е движил с несъобразена и превишена
скорост, без да се съобрази с
приближаващото МПС е не е носел необходимата екипировка за водач на мотоциклет.
Оспорва размера на претенциите като прекомерни.
В срока за допълнителна искова
молба, ищецът депозира такава на 20.11.2018 г., с която оспорва всички
възражения на ответника.
На 14.12.2018 г. ответникът е
депозирал допълнителен отговор, с която уточнява възражението си за принос от
страна на ищеца с твърденията, че е нарушил чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като не
е избрал подходяща скорост, съобразена със състоянието на автомобила, предвид
факта че твърди спукване на двете предни гуми при съприкосновение с мантинелата в лявата част на автомобила, както и че е бил
без поставен предпазен колан.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Претендира направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Подробни съображения излага в писмени бележки по делото.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани и моли съда да постанови решение, с което да ги
отхвърли. Претендира разноски, за което представя списък.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № К393 от 13.06.2017 г., протокол за оглед на местопроизшествие от
13.06.2017 г., скица, фотоалбум
намиращи се в приобщеното към доказателствата по делото ДП № 11187/2017 г. по описа
на СРТП-О»Р»-СДВР, пр.пр. № 22140/2017 г. по описа на СРП, както и от приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ се установява,
че на 13.06.2017 г. около 14 часа, л.а.м. «Фиат Пунто» с рег.№ *******, управляван
от ищеца, се движел по околовръстен път в третата лента, считано от дясно
на ляво, от четирите ленти в посока от бул. «Цариградско шосе» към бул. «Ботевградско шосе» със скорост
от порядъка на 105 км/ч. На около 1100 м след пътен възел «Цариградско
шосе» водачът предприема изпреварване на движещ се пред него неизвестен товарен
автомобил като навлиза в лявата пътна лента. При извършване на изпреварването, неизвестният товарен автомобил предприемза навлизане в лятата пътна лента, където се движи лек автомобил Фиат. За да избегне
удар с навлизащия в траекторията
му товарен автомобил, водачът едновременно употребява аварийно спирачки и завърта волана наляво, при което автомобилът се отклонява наляво и с предната си лява част се удря в предпазната ограда деформирайки я. Директрисата на
удара е вляво от масовия център на автомобила, предвид което същият
се завърта по посока
обратна на часовите стрелки, водачът
се опитва да го овладее, завърта волана на дясно и задна лява
зона се удря отново в мантинелата, следва ротационно движение на платното
за движение оставяйки следа от протектор с дължина 33 м, навлизане на тревната площ вдясно
и установяване на мястото
намерен при огледа. Произшествието
е станало в светлата част
на денонощието при добра видимост
и сухо пътно платно.
Вследствие на горното
произшествие и в пряка причинна връзка от него, ищецът получил следните травматични увреждания: фрактура
на дясна бедрена шийка, фрактура на дясна лакътна кост /улна/,
фрактури на 7-мо и 8-мо ребра в ляво
по скапуларна линия без разместване,
фрактури от 7-мо до 10-то ребра по аксиларна линия.
За лечението
на получените увреждания ищецът е бил настанен в болница, където са извършени следните
оперативни интервенции: кръвна
репозиция и метална остеосинтеза с 3 АО винта на счупената дясна бедрена шийка и кръвна репозиция и метална
остеосинтеза на дясна лакътна
кост със заключваща плака. Впоследствие ищецът е претърпял още две оперативни интервенции: на 28.08.2017 г. за екстракция на винтовете от бедрената шийка и автоостеопластика и на 10.10.2017 г. за ендопротезиране
на дясна тазобедрена става.
Във връзка
с проведеното оперативно лечение, ищецът
извършил следните разходи: 2100 лв. за канюлиран винт и заключваща права плака-фактура №
********** от 15.06.2017 г. и фискален бон от същата дата, удостоверяващ заплащането на сумата, 40,60 лв.-потребителска такса за престоя в
ИСУЛ-фактура № **********/20.06.2017 г. и фискален
бон от същата дата, удостоверяващ
заплащането на сумата, 4000 лв. за тазобедрена ендопротеза механича-фактура № ********** от 10.10.2017 г. и фискален бон от същата дата, удостоверяващ заплащането на сумата. За проведена рехабилитация
в СБР-НК ЕАД, филиал Момин Проход, ищецът е заплатил сума в размер на 305,70 лв., което
се доказва с фактура № 914089 от 11.11.2017 г. и фискален бон от същата дата. Общият размер на разходите направени от ищеца за лечението на получените от ПТП травми възлиза общо на сумата от 6 446,30 лв.
Установява се, че при промяна на времето и при по-голямо физическо натоварване могат да се появят болеви симптоми,
които биха могли да се купират с противовъзпалителни и аналгетични медикаменти. Във времето може
да се получи разхлабване на стеблото
на изкуствената става, което
ще наложи нова оперативна интервенция-поставяне на нова става с ревизионно
стебло.
Установява се, че причина за ПТП е субективното поведение на водача
на неустановеното превозно
средство, предприел навлизане
в лявата пътна лента без да
се съобрази с направлението,
местоположението и скоростта
на намиращия се там лек автомобил
Фиат.
От заключението
на комплексната СМЕ и САТЕ се установява,
че пострадалият е бил с поставен
предпазен колан по време на протичане на процесното ПТП, който го е предпазил от получаване на удари в областта на главата или гърдите от волана.
Пред
настоящата инстанция е разпитан
свидетеля А.Н.Н.-съпруга на ищеца,
която установява, че веднага след като била уведомена за ПТП отишла при съпруга си, който бил настанен в ИСУЛ. Когато го видяла, бил в окаяно състояние-кръв, не можел да мърда, тазобедрената става му била счупена, впоследствие се установило,
че и костта на ръката също на две места била натрошена.
Не можел да диша, имал счупени ребра. Ищецът бил опериран и му сложили пирони. През нощта била извършена и операция на ръката, където била поставена планка. В болница бил седем дни, през което време
ищецът не можел да се обслужва сам, не можел да става
от леглото. След като се
прибрал в къщи, много трудно започнал
са придвижва с две патерици, но само до тоалетната и
обратно. Трудно се хранел, къпането
и обличането били само с чужда помощ.
В продължение на два месеца
ищецът се придвижвал с две патерици, но много го боляло. След тези два месеца отишъл на контролен преглед, при който било установено, че пироните не са сраснали и се наложила нова-втора операция, която била извършена в болница „Сердика“. След тази операция в продължение на 45
дни ищецът бил само вкъщи в
легнало положение. През това време взимал обезболяващи 24 часа в денонощието-„Трамадол“ със зелените рецепти и „Аналгин“. Към момента все още си го боли ставата, а зимата и ръката, която много отичала. Преди произшествието ищецът работел като автобусен шофьор. След катастрофата, след като минали болничните
продължил да работи до миналата година до края на м. август. Трудно му е, защото трябва
да товари багаж на пътниците
в автобуса, а не може да вдига
тежко заради ставата, има ограничение. В
отпуск по болест бил от 13 юни
и изкарал шест месеца.
Съдът кредитира
показанията на разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно,
логични са и последователни.
На 13.07.2017 г. ищецът сезирал ответника с искане за заплащане на обезщетение, като такова не е изплатено и до
момента.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск
за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени
вреди, който съдът квалифицира по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, в сила
от 01.01.2016 г.
За да е основателен
искът по чл.557, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, следва ищецът да е доказал главно и пълно наличие на увреждане настъпило на територията на
Република България, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, противоправното
поведение и вината на водача на неидентифицираното моторно превозно средство, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищеца неимуществени
вреди от телесните увреждания.
Противоправното поведение и вина на неизвестния водач се
установяват със заключението на САТЕ, неоспорено от ответника.
С
поведението си на пътя, водачът е нарушил нормите на чл. 25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като е
предприел маневра, за да премине в друга пътна лента, без да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат в тази лента, не
се е съобразил с положение, посока и скорост на движение на лек автомобил Опел,
движещ се е в съседната пътна лента, в която водачът е искал да навлезе и не го
е пропуснал.
Пряката
причинна връзка между уврежданията на ищеца и процесното
ПТП се установяват с приетата по делото СМЕ.
Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е доказан в своето
основание.
Не е доказано въведеното от
ответника възражение за съпричиняване. Видно от
заключенията на САТЕ и комплексната СМЕ и САТЕ, ищецът като водач на превозно
средство не е нарушил правилата за движение по пътищата, от които нарушения да
е последвалото процесното ПТП или да е допринесъл за
настъпването му, установява се също така, че по време на ПТП ищецът е бил с
правилно поставен предпазен колан.
По
отношение на размера на предявения иск:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната към датата на увреждане и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 50 000 лв.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца болки и страдания.
Ищецът е
получил тежки травматични увреди, претърпял е три оперативни интервенции,
поставена му е изкуствена тазобедрена става, като във времето може да се получи
разхлабване на стеблото на изкуствената става, което ще наложи нова оперативна
интервенция-поставяне на нова става с ревизионно стебло. В продължителен период
от време се е нуждаел от чужда помощ, особено при къпане и обличане. Около три
месеца се е придвижвал с помощни средства, над шест месеца е бил в болнични,
наложило му се е да напусне работа, предвид ограничените движения в ръката и
крака. Изпитвал силни болки дълго време бил постоянно на болкоуспокояващи.
Вещото лице сочи, че при промяна на времето и при по-голямо физическо
натоварване могат да се появят болеви симптоми, които
биха могли да се купират с противовъзпалителни и
аналгетични медикаменти.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 50 000 лв., поради което и за тази сума искът
ще следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до ретендирания размер от 70 000 лв. като неоснователен.
Искът за имуществени вреди следва
да бъде уважен в пълния му размер от 6 446,30 лв. по съображения изложени
по-горе.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава.
Лихвата върху обезщетението се дължи, съгласно
императивната норма в чл. 558, ал.1,
изр. 2, във връзка с чл.497 КЗ, съобразно която лихвите за забава на
Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497.
По силата на чл. 497, ал.1 КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от
двете дати:
1. изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
От ангажираните в процеса
доказателства не се установи ответникът да е изисквал от ищеца писмени
доказателства по реда на чл.106, ал.3 от КЗ, респ. последната да не ги е
представила. Видно от отказа на ответника, по претенцията не са представени достатъчно
доказателства.
Ето защо съдът намира, че с
изтичането на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът е изпаднал в
забава и от този момент дължи лихви. Ищецът е сезирал ответника на 13.07.2017
г., следователно тримесечният срок е изтекъл на 13.10.2017 г.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на процеса
разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът е освободен от държавна
такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК. По делото е направил разноски в размер
на 400 лв.-депозити за вещи лица.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума
в размер на 295,30 лв., съответна на уважената част от исковете /56 446,30 лв./
С договор за правна защита и
съдействие от 27.05.2019 г. се установява, че адвокат М.С.Д.е осъществявала
безплатно процесуално представителство на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същия
закон, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д.адвокатско
възнаграждение, съответно на уважената част от исковете.
Съобразно чл.2, ал.5 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно.
Предявен е иск за сумата от
70 000 лв.- дължимото минимално адвокатско възнаграждение, изчислено на
основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения, възлиза на 2630 лв. От тази сума ответникът ще следва да бъде
осъден за сумата от 1 878,57 лв., която е съответна на уважената част от
иска /50 000 лв./
Предявен е и иск за сумата от
6 446,30 лв.-адвокатското възнаграждение по т.4 възлиза на сумата от
652,32 лв. и следва да бъде присъдено в пълен размер, предвид уважаване на този
иск в пълен размер. Или общо дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на
сумата от 2 530,89 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 500 лв.-депозит вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 от (Изм.
– ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, или общо разноски в
размер на 800 лв.
От общата сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски в размер на 209,30 лв., съответни на отхвърлената част от иска /20 000
лв./. Или по компенсация ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски в размер на 86,05 лв. /295,35-209,30=86,05
лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от
исковете в размер на 2 257,85 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., *** да заплати на
основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г. на Б.П.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** сумата от 50 000 лв. /петдесет
хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди и сумата от 6 446,30 лв. /шест хиляди четиристотин четиридесет и шест и
0,30 лв./-имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 13.06.2017 г.,
виновно причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 13.06.2017 г. до окончателното
изплащане на сумите, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения
иск за неимуществени вреди за сумата над 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 70 000 лв., на основание чл.78, ал.1
от ГПК да заплати разноски по компенсация в размер на 86,05 лв. /осемдесет и
шест и 0,05 лв./
ОСЪЖДА Г.Ф., *** да заплати на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат адвокат
М.Д., ЕГН **********,*** сумата от 2 530,89 лв. /две хиляди петстотин и
тридесет и 0,89 лв./ адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК Г.Ф., *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд сума в размер на 2 257,85 лв. /две хиляди двеста
петдесет и седем и 0,85 лв./ държавна такса, съобразно уважената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: