РЕШЕНИЕ
№ 2090
гр. Бургас, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120102244 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, срещу П. С. П. с ЕГН **********, с адрес: *, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422
от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1546,61 лева - главница по Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с № CREX-18034361 от 03.08.2020 г., сключен
между ответника и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 от
24.01.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 19.08.2019 г., сумата от 339,48 лева – обезщетение за забава за
периода от 16.08.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 3578/29.11.2023 г. по ч. гр. д. № 7119/2023 г. по описа на PC Бургас.
Излагат се твърдения, че ответникът на 03.08.2020 г. е сключил с БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България по реда на ЗПФУР Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-18034361, по силата на
1
който му е предоставен кредит в размер на 2466,25 лева, при уговорен размер
на възнаградителна лихва от 473,51 лева. Кредитът е следвало да бъде върнат,
съгласно погасителния план, приложим към договора, на 24 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 122,49 лева, в срок до
15.08.2022 г. Уговорено е предоставения на ответника кредит да бъде изплатен
пряко на упълномощен търговски партньор на кредитодателя.
Сочи се, че вземанията по кредита са изискуеми, поради настъпилия
падеж на последната погасителна вноска на 15.08.2022 г. Поради забава в
плащанията от страна на ответника, е начислена лихва за забава в размер на
законната лихва в общ размер от 339,48 лева.
Твърди се, че по силата на Приложение № 1 от 24.01.2022 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.08.2019 г. БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е прехвърлило в полза на
ищеца вземането за главница по Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с № CREX-18034361 от 03.08.2020 г., ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви, за което ищецът сочи, че
длъжникът е уведомен писмено.
Поради неплащане на задълженията ищецът е подал заявление по реда
на чл. 410 ГПК, въз основа на което, по ч.гр.д. № 7119/2023 г. по описа на БРС,
в негова полза е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК същият е бил уведомен, че
може да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, предвид
оспорването й от длъжника с възражение по чл. 414 ГПК.
Въз основа на изложеното ищецът моли предявените искове да бъдат
уважени, като претендира присъждане на сторените разноски в исковото и
заповедното производство. Релевирано е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от надлежно упълномощен процесуален представител на ответника. В
същия се излага становището, че искът е допустим, но неоснователен и
недоказан. Не се оспорва сключения между него и БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България договор за сумата от 2069 лева. Сочи се, че е
извършвал плащания по процесния договор за периода 07.09.2020 г. –
15.02.2021 г. /6 вноски всяка по 122,49 лева/ и на 13.07.2021 г. – 490 лева,
поради което не е изчислен правилно размерът на обезщетението за забава.
Твърди се, че сключеният договор е недействителен, поради нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 Закон за потребителския кредит (ЗПК), тъй
като е неясен начинът на формиране на годишния процент на разходите (ГПР),
същият не е конкретно посочен в договора и чрез посочване единствено на
2
крайния му размер е невъзможно да се проверят отделните му компоненти.
Това нарушение е сред посочените такива в разпоредбата на чл. 22 ЗПК,
водещи до нищожност на целия сключен договор за кредит, поради което
моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените
разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовото
дружество не изпраща представител. По делото е постъпила изрична молба, с
която от името на ищеца е изразено становище по същество на спора, а
именно, че предявените искови претенции са основателни и като такива
следва да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в процеса
разноски, като представя списък по реда на чл. 80 от ГПК.
Ответната страна, редовно призована, не се явява. За нея се явява
адвокат Р., който изразява становище по същество. По делото е депозирана и
молба от ответника, с която е изразено становище по същество и с която се
претендира присъждане на сторените от страната разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по
делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази
предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и
отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
Между страните не е налице спор, че между ответницата и БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България е сключен по реда на ЗПФУР Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-18034361.
По делото е представен Договор за потребителски кредит № CREX-
18034361, сключен на 03.08.2020г. Съгласно договора дружеството е
предоставило на ответника кредит в размер на 2466,25 лева за закупуване на
стоки на изплащане, която включва сумите 2069 лева стойност на закупената
стока и застрахователна премия 397,25 лева. Посочено е, че цената на стоката
е 2069 лв., а първоначалната вноска – 0,00 лева.
Страните са договорили годишен лихвен процент 16,89 %, а годишният
процент на разходите – 18,26 %. Съгласно договора сумата подлежи на
връщане на 24 месечни погасителни вноски от по 122,49 лева. Падежът на
първата вноска е на 15.09.2020 г., а на последната такава – 15.08.2022 г.
Предвидено в договора е сключване на договор за застраховка със
застрахователна премия 397,25 лева.
Към договора за кредит са приложени и договор за застрахователно
посредничество, както и сертификат, издаден от CARDIF ASSURANCES VIE
3
SA, FRANCE , във връзка с описания по – горе договор за кредит, с който било
предоставено застрахователно покритие с пакет „Закрила на плащанията
Плюс“.
По делото е приложен рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 19.08.2019 г. между „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България. Приложено е и
потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл.99, ал.3 от
ЗЗД, индивидуализирани и описани в Приложение №1 от 24.01.2022 г.,
представляващо неразделна част от договора за цесия, сключен между двете
дружества. Видно от приложение №1 от 24.01.2022 г., вземането на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България по договор № CREX-
18034361 е прехвърлено на ищцовото дружество. Към исковата молба е
приложено и пълномощно, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България упълномощава ищеца да го представлява пред цедирани
длъжници във връзка с уведомяването им за извършената цесия. В тази връзка
се прилага и уведомително писмо, изпратено от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД до ответника, както и разписка за получаване на
същото от ответника.
По делото е прието заключение по допуснатата Съдебно-счетоводна
експертиза. Видно от същото, ответницата П. е направила плащания по
договора за кредит в общ размер на 1224,94 лв. С тях ищцата е погасила
919.64 лева дължима главница и 305.30 лева договорна лихва в периода от
07.09.2020г. до 13.07.2021г. След дата на цесията от 24.01.2022г. по сметката
на „Агенция за Събиране на Вземания“ ЕАД за погасяване на задължението са
постъпили 205 лева. Тази суми „Агенция за Събиране на Вземания“ ЕАД е
отнесло към вземането, като изцяло е погасена договорна лихва в 168.21 лева,
както и лихва за забава до 24.01.2022г. в размер на 36,79 лв.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест ищецът е следвало при условията на пълно и главно
доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между
прехвърлителя на вземането и ответника, възникнало по силата на сключен
договор за кредит, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е бил изправна
страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от
договора, както и размера на дължимата сума и забавата на ответника да
заплати същото. Следвало е да установи начина на формиране на
4
компонентите на задължението, както и уведомлението до длъжника за
сключения договор за цесия и обявената предсрочна изискуемост. В тежест на
ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил
напълно вноските си договора.
Како беше посочено по-горе, между страните не е налице спор, че
ответницата е сключила процесния договор за кредит с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
Във връзка с изследването на обстоятелството дали е било налице
валидно облигационно отношение следва да се обсъдят възраженията на
процесуалния представител на ответника за недействителност на договора за
заем поради неспазване разпоредбите на ЗПК. Нещо повече, съдът е длъжен
да извърши такава проверка, дори да не е налице възражение от ответника в
тази насока. Такова е и даденото разрешение във формираната задължителна
практика на ВКС - Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк.
д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, според което съдът се произнася в мотивите
на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи, които
са от значение за правния спор, без да е направено възражение, ако
нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства, независимо от вида на договора и страните по него. За
процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит,
като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към
датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9,
договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване.
Наведени са доводи, че договорът е недействителен, тъй като ГПР,
разписан в договора, е неясен, доколкото от самия договор не става ясно как е
формиран. Съдът намира възраженията за основателни. По делото е
представен погасителен план, който е предоставен и на кредитополучателя, но
в него не е упоменато какво се включва в месечната вноска от 122,49 лева –
какъв е размерът на дължимите лихва, главници, вноска за застрахователна
премия. Посочено е какъв е размерът на оставащата главница след заплащане
на вноската, поради което, за да разбере какво погасява, потребителят трябва
да направи изчисление – т. е. за него остава неясно за погасяване на кои
вземания са отнесени направените плащания. Следователно не е изпълнено
изискването на закона на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за компонентите, от които се състои
5
задължението му, както и за разходите, които следва да направи във връзка с
кредита, за да направи избор дали да го сключи. Тази неяснота в посочването
на компонентите на погасителните вноски води след себе си и неяснота как е
формиран размерът на годишния процент на разходите. Същият следва да
включва съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички такси на кредитодателя по
отпускане и управление на кредита, дължими такси за застраховка, както и
възнаградителната лихва, като се изчислява по формула, посочена в
приложение № 1, към което препраща чл. 19, ал. 2 ЗПК. Предвид това е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжникът, като в случая са посочени единствено застрахователната премия,
годишният лихвен процент за дължимата възнаградителна лихва, но не са
представени доказателства за уговорени между страните напр. годишни такси,
такса за кандидатстване, такса за управление на кредита и др. За съда остава
неясно как е формиран размерът на посочения ГПР, формиращ стойността на
дължимата от ответника сума – от съдържанието на договора не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и какви са компонентите
на посочения ГПР. Поради това настоящият съдебен състав счита, че
посочването единствено на крайния размер на ГПР, без да са представени
доказателства за това по какъв начин е формиран или от какви компоненти се
състои, както и че кредитополучателят е информиран за дължимостта на
същите, на практика обуславя невъзможност да се провери правилното му
изчисление от потребителя и съда.
От друга страна, в чл.29, ал.1 ЗПК е предвидено правото на потребителя
да се откаже от сключения договор за потребителски кредит, без да дължи
обезщетение или неустойки и без да посочва причина за това, при спазване на
срока, реда и условията за упражняване на това право, посочени в чл. 29 ЗПК.
С посочената разпоредба се транспонират императивните норми на чл. 14 от
Директива (ЕС) 2008/48, чиято цел е да позволи на потребителя да избере
отговарящ най-добре на потребностите му договор и следователно да се
откаже в „срока за размисъл“ от договор (след като го е сключил), за който
установи, че не съответства на потребностите му. В този смисъл решение от
09.09.2021г. на СЕС по съединени дела С-33/20,С-155/20 и С-187/20 (т.123).
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, въвеждащ в националното право
повелителната норма на чл.10, пар. 2, б. „п“ от Директива (ЕС) 2008/48,
договорът за потребителски кредит следва да съдържа наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може
да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден. Според чл. 29, ал. 5 ЗПК, за да породи отказът на
6
потребителя от договора за кредит целените правни последици, е необходимо,
освен спазване на реда и срока за упражняване на това потестативно право по
чл. 29, ал. 1-3 ЗПК, да е осъществено условието по ал.4 на същия член – да е
върната на кредитора не само главницата, но и да е заплатена лихвата,
дължима за периода от датата на усвояване на средствата по кредита до датата
на връщане на главницата, което следва да се направи не по-късно от 30
календарни дни, считано от изпращане на уведомлението до кредитора за
упражняване на правото на отказ.
Следователно, с предоставяната по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК информация в
договора относно размера на дължимия лихвен процент на ден се цели да се
обезпечи възможността на потребителя, който е в положението на по-слабата
страна, да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност, която следва да
заплати за периода от усвояването до връщането на главницата, за да може да
прецени дали да упражни правото си на отказ от договора за кредит, което
включва и изпълнение на условието на чл. 29, ал. 4 ЗПК - връщане не само на
главницата, но и заплащане на лихва за периода на ползването й. Ето защо, с
правилото на чл.11, ал. 1, т. 20, предл. последно ЗПК (посочване на лихвения
процент на ден) се гарантира реалното упражняване на правото на
потребителя на отказ от договора, а именно да отстъпи от договора без
негативни за него последици, ако прецени в „срока за размисъл“ по чл. 29, ал.
1 ЗПК, че той не отговаря на потребностите му. С оглед изложеното,
изпълнението на чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно ЗПК се явява особено
съществено за правата на потребителя и неизпълнението му е скрепено със
санкцията на чл. 22 ЗПК – недействителност на договора. Така Решение №
59 от 20.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2695/2022 г., II т. о., ТК.
В процесния договор и чл. 9 от условията към него е предвидено
правото на отказ от същия, но не са предвидени условията за надлежното
упражняване на това право, съобразно изложените по-горе мотиви.
Ето защо съдът намира, че договорът не отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10, 11, 12 и 20 от ЗПК, според които планът трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи, както и лихвения процент на ден, което е основание
за недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК.
В разпоредбата на чл. 23 ЗПК е предвидено, че „когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита“.
По отношение на клаузата за заплащане на застраховка „Защита на
7
плащанията“ и дължимостта на сумата 397,25 лева застрахователна премия,
включена в размера на месечните погасителни вноски, съдът намира следното:
Видно и от приложения сертификат № CREX-18034361/03.08.2020 г.
договорът за застраховка е сключен между П. С. П. и „Кардиф
животозастраховане, клон България“, като няма данни по делото ищцовото
дружество да е заплатило уговорената в договора застрахователна премия от
името на кредитопoлучателя, за да претендира плащане по нея. Освен това,
доколкото по делото не са представени писмени доказателства, че
застрахователната премия е заплатена от ищцовото дружество на
застрахователя, не може да се направи и извод за валидност на полицата. Ето
защо и искането за плащане на дължимите вноски по нея е неоснователно.
Поради изложените доводи съдът намира, че чистата стойност на
кредита е в размер на 2069 лева, която сума е била заплатена в полза на
магазина, от който е закупена стоката.
От изготвеното заключение по допуснатата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че П. е направила плащания по
сметка на Кредитодателя в размер на 1224,94 лв., както и плащания по сметка
на ищеца и цесионер в размер на 205 лв. Общата стойност на тези суми следва
да бъде приспадната от дължимата от ответницата чиста стойност на кредита,
като дължимата сума за главница е в размер на 639,06 лева, представляваща
неплатена част от главницата. Тъй като крайният срок на договора е
15.08.2022 г. – дата на последна вноска, към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение всички задължения по договора са
падежирали. Ето защо искът за приемане за установено, че ответникът дължи
на ищеца главница в размер на 1546,61 лева е основателен само до размера от
639,06 лева, като за разликата над тази сума следва да се отхвърли като
неоснователен.
Съдът намира ,че претенцията за заплащане на възнаградителна лихва е
неоснователна поради недействителност на договора за кредит и на основание
чл. 23 ЗПК, аргументи за което бяха изложени по-горе.
По разноските:
С оглед този изход от спора на основание чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК всяка от
страните има право на присъждане на разноски съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете.
Ищецът има право да му бъдат присъдени сторените разноски, в т.ч. и в
заповедното производство. От негова страна е направено такова искане и са
представени доказателства за направени разноски в заповедното производство
в общ размер на 87,72 лв. за държавна такса и за юрисконсултско
8
възнаграждение и в исковото производство – 74,14 лв. за държавна такса, 175
лв. депозит за вещо лице. Направено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и за исковото производство.
Ответната страна също е представила списък по чл. 80 от ГПК, като
претендира сторените от нея разноски в процеса, а именно 490 лв. адвокатско
възнаграждение и 175 лв. депозит за вещо лице.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени сума в размер на 118,30 лв.
за исковото производство, от които 25,12 лв. за държавна такса, 33,88 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 59,29 лв. за депозит за вещо лице, както и
сума в размер на 29,72 лв. за заповедното производство, от които 12,78 лв. за
държавна такса и 16,94 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В полза на
ответника следва да се присъди сума в размер на 438,90 лв., от които 323,40
лв. за адвокатско възнаграждение, 115,50 лв. за депозит за вещо лице.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че П. С. П. с
ЕГН **********, с адрес * дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, сумата
от 639,06 лв. (шестстотин тридесет и девет лева и шест стотинки) -
главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-
18034361 от 03.08.2020 г., сключен между ответника и БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с
Приложение № 1 от 24.01.2022 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 19.08.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3578/29.11.2023
г. по ч. гр. д. № 7119/2023 г. по описа на PC Бургас, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за приемане на установено, че ответницата дължи на ищеца главница, над
уважения размер от 639,06 лв. до пълния претендиран размер от 1546,61 лева,
както и за сумата от 339,48 лева – обезщетение за забава за периода от
16.08.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
ОСЪЖДА П. С. П. с ЕГН **********, с адрес: * да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: *, сумата от 118,30 лв., представляваща разноски за
исковото производство, от които 25,12 лв. за държавна такса, 33,88 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 59,29 лв. за депозит за вещо лице, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
9
ОСЪЖДА П. С. П. с ЕГН **********, с адрес * да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: * сумата от 29,72 лв., представляваща разноски за
заповедното производство, от които 12,78 лв. за държавна такса и 16,94 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, да заплати на П. С. П. с ЕГН
**********, с адрес *, сумата от 438,90 лв., представляваща разноски по
делото, от които 323,40 лв. за адвокатско възнаграждение и 115,50 лв. за
депозит за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10