РЕШЕНИЕ
№ 12891
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.А
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110117443 по описа за 2024 година
Е. Л. Н. е предявил срещу ЮЛ, А. И. Т. и Л. И. Т. обективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на
търговско предприятие от 21.03.2017 г., с нотариално удостоверяване на подписите с рег. №
1710 извършено от нотариус В.Ч., с рег. № 210 в НК, район на действие СРС, както и
удостоверяване на съдържание с рег. № 171, том 1, акт 156, извършено от нотариус В.Ч., с
рег. № 210 в НК, район на действие СРС, като противоречащ на закона, както и иск с правно
основание чл. 108 от ЗС от Е. Л. Н. срещу ЮЛ с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищецът е собственик на 1/9 идеална част от поземлен имот представляващ
реална част от поземлен имот ПИ 438, с площ от 510 кв.м.. в квартал 833 /стар квартал 860/,
местност *************, /целият с площ от 630 кв.м., реална част от който с площ от 120
кв.м. попада в улица, съгласно ПУП от 2008г./ по плана на р**********“, при съседи: улица
от 5в-6, улица - тупик и от две страни УПИ II, представляващ съгласно Кадастрална скица на
поземлен имот № ********** г. ПИ с идентификатор **************, с административен
адрес: о******************** трайно предназначение на територията Урбанизирана, НТП
за друг вид застрояване, площ 633 кв. м., номер по предходен план 438, квартал 833, при
съседи: ******************, *****************, ****************,
********************, както и бъде осъден ответникът да предаде владението на 1/9
идеална част от процесния имот.
Ищецът твърди, че процесният имот, собственост ЮЛ. след смъртта на И. Т. на
30.10.2015 г. е прехвърлен с договор за прехвърляне на търговското предприятие от тримата
наследници на починалия И. А. Т., а именно Е., А. и Л. Т.и прехвърлят търговското
предприятие на ЮЛ на търговско дружество ЮЛ, с едноличен собственик и управител А. И.
Т.. Сочи, че с договора за прехвърляне на търговското предприятие е прехвърлено и
владението на имот с идентификатор ****************. Допълва, че договорът бил
сключен с нотариална заверка на подписите, но не бил вписан имотния регистър на Агенция
по вписванията, поради което твърди, че сключения договор е нищожен поради
противоречие със закона, тъй като не били спазени чл. 15, 16 и 16а от Търговския закон.
Поддържа, че нищожността на договора за прехвърляне на търговско предприятие обуславя
преминаването на собствеността на процесния в патримониума на наследниците на Игнат
Т., а именно Е. Й. Т. - съпруга; А. И. Т. – син и Л. И. Т. – дъщеря. Твърди, че Е. Н. Т. е
1
починала на 21.06.2022 г., която съгласно удостоверение за наследници № Р**************
г. също оставила трима наследника – Е. Л. Н., А. И. Т. и Л. И. Т., което сочи, че обосновава
собствеността му върху 1/9 идеална част от поземлен имот с идентификатор
***************, находящ се в *******************, който твърди, че към момента на
исковата молба се владее от ЮЛ. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В законоустановен срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника ЮЛ.
Извън срока по чл. 131 от ГПК е постъпило становище от ответника, в което е изложено
становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че сочения за нищожен
договор е породил правното си действие и едноличен собственик на имота е именно
ответника, тъй като вписването на договора няма конститутивно действие, а само
декларативно. Допълва, че собствеността е преминала с постигане на съгласие между
купувача и продавачите, както и че конститутивно действие има самия договор за
прехвърляне на търговското предприятие. На отделно основание навежда възражение за
изтекла придобивна давност по смисъла на чл. 70, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 2 от ЗС. Сочи, че имота
е владян постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и трети лица не са
предявявали претенции. Поддържа, че от 21.12.2007 г. е изтекла и дългата десетгодишна
давност. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа подаденото становище, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80
от ГПК.
В законоустановен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците А. И. Т.
и Л. И. Т., с който се счита предявения иск за неоснователен. Поддържат, че сочения за
нищожен договор е породил правното си действие и едноличен собственик на имота е
именно ответното дружество, тъй като вписването на договора няма конститутивно
действие, а само декларативно. Собствеността била преминала с постигане на съгласие
между купувача и продавачите, както и че конститутивно действие има самия договор за
прехвърляне на търговското предприятие. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страните поддържа подадения отговор на исковата молба, претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото е представен договор за замяна от 20.12.2007 г., сключен между ЮЛ и И. А..
Т. в качеството му на ****** с фирма ЮЛ, съгласно който на И. А. Т. в качеството му на
*********** с фирма ЮЛ.“ е прехвърлена собствеността на следния общински имот - частна
общинска собственост, находящ се в ***********, представляващ реална част от поземлен
имот ПИ ********, с площ от 510 кв.м.. в квартал ************/стар квартал *******/,
местност *************, /целият с площ от 630 кв.м., реална част от който с площ от 120
кв.м. попада в улица, съгласно ПУП от 2008г./ по плана на р**********“, при съседи:
**************.
От представеното удостоверение за наследници с № ************ г. издадено от
Столична община се установява, че И. А. Т. е починал на 30.10.2015 г., като е оставила за
наследници по закон: Е. Й. Т. - съпруга, А. И. Т. – син и Л. И. Т. – дъщеря.
Представеното удостоверение за наследници с № ********** г. издадено от Столична
община се установява, че Е. Й. Т. е починала на 21.06.2022 г., като е оставила за наследници
по закон: Е. Л. Н. - син, А. И. Т. – син и Л. И. Т. – дъщеря.
По делото е представен договор за прехвърляне на предприятие с нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието от 21.03.2017 г., сключен между Л. И. Т., А. И.
Т. и Еленка Йорданова Т. в качеството на продавачи и ЮЛ като купувач, съгласно който
продавачът прехвърля на купувача правото на собственост върху търговското предприятие с
фирма ЮЛ, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени при
осъществяване на досегашната му търговска дейност. В чл. 3 от договора е посочено, че
търговското предприятие, предмет на продажбата, съдържала права, задължения и
2
фактически отношения съгласно счетоводния баланс към момента на прехвърлянето. В чл. 4
е посочено, че продавачът е длъжен да предаде на купувача владението върху търговското
предприятие в срок от 5 дни, считано от датата на подписване на договора, както и
владението на недвижим имот, находящ се в ************.
Представена справка от Служба по списвания – София за периода 01.01.1998 г. до
26.02.2024 г. по лице на И. А. Т., както и справка от Служба по списвания – *********** за
периода 01.01.1998 г. до 26.02.2024 г. По отношение на ЮЛ.
Представена е скица на поземлен имот № *********** от 12.06.2024 г., на поземлен
имот с идентификатор ***********, ****************, площ 633 кв. м.
По делото е разпитван свидетелят Д. Н., която посочва, че познавалa ищеца от дете.
Посочва, че ищецът заедно с баща си имали работилница за ремонт на автомобили от 90-та
година, която се намирала в ************ до реката. Свидетелят посещавал работилницата
от 1990 г. Посочва, че ищецът бил в много добри отношения с втория си баща. Свидетелката
посочва, че през април, май 2023 г. подготвяла автомобил за рали в сервиза на ищеца, като
брат му минавал и му се подигравал, като след това разбрала, че брат му му искал наем.
Ищецът се чувствал в сервиза, като собственик, до миналата година работил там, като бил
споделял след смъртта на втория му баща, че имотът бил негов.
Разпитван е свидетелят С. З., който посочва, че познавал процесния имот, тъй като бил
там от 20 години, като имотът се намирал в ************. Имотът представлява железарска
работилница, която се владеела от бай И., който починал преди около 6 години и сега се
владеела от сина му А.. Посочва, че бил ползвал едно помещение от работилницата без
правно основание и с бай И. работели заедно. Посочва, че ищецът работел там от преди
свидетеля, като имало едно прекъсване точно, когато починал баща му и се скарали с брат
му А., после пак се върнал, а сега от година и нещо не бил там. Сега ищецът не можел да
влезе в работилницата, но си вършел работа в двора.
В тежест на ищеца е по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за прехвърляне на търговско
предприятие от 21.03.2017 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият,
е нищожен на твърдените основания.
По делото не е спорно обстоятелството, че по силата на договор за замяна от
20.12.2007 г., сключен между ЮЛ и ******** с фирма ЕЮЛ, съгласно който ЮЛ е придобил
собствеността на недвижим имот, находящ се в ****************, представляващ реална
част от поземлен имот ПИ *********, с площ от 510 кв.м.. в квартал *********/стар квартал
*********/, местност *************, /целият с площ от 630 кв.м., реална част от който с
площ от 120 кв.м. попада в улица, съгласно ПУП от 2008г./ по плана на р**********“, при
съседи: у************. Не се спори и че И.А..- Т. е починал на 30.10.2015 г., като не се
спори и относно това, че с договор за прехвърляне на предприятие с нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието от 21.03.2017 г., сключен между Л. И. Т., А. И.
Т. и Е. Й. Т. в качеството на продавачи и ЮЛ като купувач прехвърлено на купувача правото
на собственост върху търговското предприятие с фирма ЮЛ, като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, създадени при осъществяване на досегашната му
търговска дейност. Спорно по делото се явява обстоятелството дали договорът от 21.03.2017
г. е породил действие.
Съгласно разпоредбата на чл. 56 ТЗ всяко дееспособно физическо лице с
местожителство в страната може да се регистрира като едноличен търговец. За да поиска
такава регистрация, лицето трябва да отговаря на изискванията за търговец, като по смисъла
на чл. 1, ал. 1 ТЗ търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие
извършва някоя от дейностите или сделките, неизчерпателно изброени в посочената
разпоредба. Според чл. 1, ал. 3 ТЗ търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие,
което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако
дейността му не е посочена в ал. 1. Логическото и систематическо тълкуване на цитираните
разпоредби налага извода, че едноличният търговец извършва по занятие търговска дейност,
изразяваща се в сключването и изпълнението на търговски сделки от рода на тези, посочени
в чл. 1, ал. 1 ТЗ. Според чл. 15, ал. 1 ТЗ търговско предприятие е съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, като съгласно посочената разпоредба прехвърлянето
3
на предприятието става единствено по волята на търговеца.
Настоящият състав намира, че ТЗ урежда две хипотези за прехвърляне на търговското
предприятие на едноличния търговец - чрез правна сделка съгласно чл. 15, ал. 1 ТЗ и чрез
наследяване - при смърт чл. 60, ал. 2 ТЗ. Едноличният търговец може да прехвърли приживе
на трето лице фирмата, само заедно с предприятието си при условията и по реда на чл. 15,
ал. 1 от ТЗ. Особеността на втората хипотеза е начин за продължаване на дейността на
едноличния търговец и се разграничава от сделките с търговско предприятие, уредени по чл.
15 ТЗ, при които има насрещна престация, като правата и задълженията на търговското
предприятие преминават към този от наследниците, който го е поел, но се касае за
универсално правоприемство по силата на наследяването, а не на правоприемство въз
основа на правна сделка. Починалият вече не съществува като правен субект, а носител на
правата и задълженията е неговият наследник. Разпоредбите на чл. 15, 16 и 16а от ТЗ се
отнасят единствено до първата хипотеза-прехвърляне на предприятие посредством правна
сделка, при която продължават да съществуват като правни субекти праводателят и
правоприемникът.
В настоящият случай, доколкото от удостоверението за наследници с № НАС-1585-1 от
04.11.2015 г. издадено от ЮЛ се установява, че И. А. Т. е починал на 30.10.2015 г., то се касае
за наследяване при смърт по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ТЗ, поради което нормите на чл. 15,
16 и 16а от ТЗ не могат да намерят приложение. Въпреки това обаче след настъпването на
смъртта на едноличния търговец на 30.10.2015 г., неговите наследници на 21.03.2017 г.
сключват договор, с който се прехвърля предприятието му именно по реда на чл. 15 от ТЗ.
Наследниците на едноличния търговец не могат да осъществят разпоредителни сделки с
предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, доколкото
същото по смисъла на закона може да бъде осъществено единствено по волята на самия
търговец. Предмет на сделка от страна на наследниците може да бъде единствено отделното
имущество на покойния едноличен търговец, което след удовлетворяване на кредиторите е
преминало към наследствената маса, но не и самото предприятие по смисъла на чл. 15 ТЗ.
Следва да се посочи, че действително на основание чл. 60, ал. 2 ТЗ е възможно
наследниците да постигнат съгласие и предприятието да бъде поето от един от тях заедно с
неговата фирма. Фактът на „поемане на предприятие“ на едноличния търговец по смисъла
на чл. 60 ТЗ изисква установяване на предпоставките, при които е станало това преминаване,
за което не са представени доказателства по настоящото производство. Нещо повече
съгласно чл. 23, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел се считат за известни на съда обстоятелства, вписани в търговския регистър
и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като съгласно вписванията в
Търговския регистър не се установява някой от наследниците да е поел предприятието, като
за правоприемник е отбелязано дружеството купувач по договора от 21.03.2017 г. С оглед на
гореизложеното по делото се установи, че договорът за прехвърляне на предприятие от
21.03.2017 г., е сключен след смъртта на едноличния търговец, което води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 15 ТЗ, поради което процесния договор се явява нищожен
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради което така предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен. За пълното следва да се посочи, че с оглед порока на
сделката в случая институтът на конверсия не следва да намери приложение.
По отношение на иска по чл. 108 ЗС, то в тежест на ищецът е да докаже, че е
собственик на процесния недвижим имот, придобит на наведеното основание, а именно
наследствено правоприемство, както и че процесната ид. част от имота, се намира във
фактическата власт на ответника към настоящия момент.
Съгласно изложеното по-горе настоящият състав прие, че процесния договор от
21.03.2017 г., с който ответникът се легитимира като собственик за нищожен, поради което
същият не е годен да прехвърли собствеността върху процесната ид. ч. от недвижимия имот.
В случая след смъртта на едноличния търговец и доколкото по делото не се установи
наличие на задължения към кредитори на същия, то може да се приеме, че неговото
имущество, като самостоятелна обособена съвкупност от права и задължения се явява актив
на наследството, в което наследство попада и процесния недвижим имот. Съгласно
постановките на тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2/2001 г.,
ОСГК, вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на
4
осъществяване на тази дейност, не са съпружеска имуществена общност, когато са включени
в търговското предприятие. Такъв се явява именно и процесния случай, доколкото по делото
е представен договор за замяна от 20.12.2007 г., съгласно, който Едноличен търговец с
фирмаЮЛ, придобива собствеността на недвижим имот, находящ се в *********,
представляващ реална част от поземлен имот ПИ *********, с площ от 510 кв.м.. в квартал
*******/стар квартал ********/, местност *************, /целият с площ от 630 кв.м.,
реална част от който с площ от 120 кв.м. попада в улица, съгласно ПУП от 2008г./ по плана
на р**********“, при съседи: ************. В този смисъл са и показанията и на двамата
разпитани по делото свидетели, които посочват, че имотът представлявал работилница, в
която И. Т. извършвал своята дейност, изразяваща се в ремонт на автомобили. С оглед на
което, доколкото съгласно удостоверение за наследници с № /******** г. издадено от ЮЛ се
установява, че И. А.. Т. е починал на 30.10.2015 г., като е оставил за наследници по закон: Е.
Й. Т. - съпруга, А. И. Т. – син и Л. И. Т. – дъщеря, то в случая приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗН и всеки един от наследниците на Игнат Т. е придобил по
1/3 ид. ч. от процесния недвижим имот. Също така видно от удостоверение за наследници с
№ *********** г. издадено от Столична община се установява, че Е. Й. Т. е починала на
21.06.2022 г., като е оставила за наследници по закон: Е. Л. Н. - син, А. И. Т. – син и Л. И. Т.
– дъщеря, от който момент на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН Е. Л. Н. е придобил 1/9 ид. ч. от
процесния недвижим имот, а А. И. Т. и Л. И. Т. са придобили по 4/9 ид. ч., доколкото същите
на самостоятелно основание вече са били собственици на по 1/3 ид. ч. С оглед на
гореизложеното се установява, че ищецът е придобил собствеността върху 1/9 ид. ч. от
процесния недвижим имот по силата на наследствено правоприемство.
Относно възражението за давност на ответника по иска по чл. 108 ЗС ЮЛ, то същото
не следва да бъде разглеждано, доколкото не е постъпил отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което възражението за давност е преклудирано и съдът не
следва да се произнесе по същото.
С оглед на гореизложеното, доколкото по делото упражняваното от ответника владение
върху процесните части на имота не е спорно, като същото се установява и от приетите по
делото доказателства в т. ч. и показанията на двамата свидетели, с оглед на което предявения
иск по чл. 108 от ЗС се явяват основателен в пълен размер.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед изхода на спора ищецът има право на
разноски, като на страната следва да се присъди сумата от 410 лв., представляваща
заплатена държавна такса. С оглед изхода на спора на ответниците не следва да се
присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от Е. Л. Н., ЕГН **********, със
съдебен адрес в ************ чрез адв. И. А. срещу ЮЛ, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление **********, А. И. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес в**********,
*******, чрез адв. В. Б. и Л. И. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес в ****************,
чрез адв. В. Б., иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, договор за прехвърляне
на търговско предприятие от 21.03.2017 г., с нотариално удостоверяване на подписите с рег.
№ 1710 извършено от нотариус В.Ч., с рег. № 210 в НК, район на действие СРС, както и
удостоверяване на съдържание с рег. № 171, том 1, акт 156, извършено от нотариус В.Ч., с
рег. № 210 в НК, район на действие СРС, поради противоречието му със закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. Л. Н., ЕГН **********, със
съдебен адрес в ************, чрез адв. И. А., срещу ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *********, иск с правно основание чл. 108 ЗС, по отношение на ЮЛ, че
Е. Л. Н. е собственик на 1/9 идеална част от поземлен имот представляващ реална част от
поземлен имот ПИ ********, с площ от 510 кв.м.. в квартал ***/стар квартал ****/, местност
*************, /целият с площ от 630 кв.м., реална част от който с площ от 120 кв.м. попада
в улица, съгласно ПУП от 2008г./ по плана на р**********“, при съседи: ***********,
5
представляващ съгласно Кадастрална скица на поземлен имот № ********** г. ПИ с
идентификатор ************, с административен адрес: о*********************, трайно
предназначение на територията Урбанизирана, НТП за друг вид застрояване, площ 633 кв.
м., номер по предходен план 438, квартал 833, при съседи: ****************,
******************, ****************, *************, като на основание чл. 108 ЗС
ОСЪЖДА ЮЛ да предаде на Е. Л. Н. владението на описания имот.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *******************, със седалище и адрес на управление
г***************, да заплати на Е. Л. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес в
*************, чрез адв. И. А., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 170 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА А. И. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес в ************, чрез адв. В. Б.
и Л. И. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес в ******************, чрез адв. В. Б., да
заплатят на Е. Л. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес в ****************, чрез адв. И.
А., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 240 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6