№ 6014
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506074 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1066/24.01.2023 г., постановено по гр. д. № 3723/2022 г. на СРС, 70
състав, са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, действащ чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Р.П. искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.415, ал.1
ГПК вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е признато за установено, че С.
В. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. *******, действащ чрез
назначения й особен представител адв. А. Д. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„******* дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 3692,91 лева
главница за изразходвана топлинна енергия за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със
законна лихва от 01.04.2021г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2019г. – 19.03.2021г. в размер на 347,87 лева, цена на услугата дялово
разпределение в размер 70,22 лева за периода 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната
лихва считано от 01.04.2021г. до окончателното й изплащане, както и 12,00 лева мораторна
лихва върху тази главница за периода 01.07.2018г. – 19.03.2021г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.04.2021г. по ч.гр.д. 18865/2021г. на СРС, 70
състав. Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК*******
трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД. Ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното производство лева за 82,46 лева държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение 50,00 лева и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в
1
исковото производство 82,46 лева за държавна такса, 600,00 лева за експертизи, 518,61 лева
за особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
100,00 лева.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба срещу решението
подава ответника чрез назначения особен представител. Обжалва решението като
неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Поддържа заявеното в депозирания отговор на искова
молба, че претенциите на ищеца са недоказани както по основание, така и по размер и че
липсата на индивидуализация е основание за отхвърляне на исковете. Оспорва по делото да
е доказано количеството доставена топлинна енергия. Оспорва изводите на съда относно
липсата на изтекла погасителна давност, като счита, че погрешно е определен приложимя по
отношение на настоящите вземания срок, началния момент от който тече и съответно кога
същият е изтекъл. Оспорва размера на вземанията, както и годността на фактурите,
неподписани от ответника, да ангажират отговорността му за процесните суми. Твърди
нарушение на правилата, установени в Закон за защита на потребителите. Моли съда да
отмени първоинстанционното решение, а вместо него да постанови ново решение, с което
изцяло да отхвърли предявените спрямо ответника претенции. Претендира и разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с която
оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното
решение за правилно, мотивирано и законосъобразно. Моли съда да потвърди
първоинстанционното решение, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира и
разноски.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е
допустима и подлежи на разглеждане.
Отговорът на въззивната жалба е подаден от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустим
и подлежи на разглеждане.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни
норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
2
Ищецът “Топлофикация София” ЕАД излага, че по сключен договор при общи
условия с ответника в периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г. му доставил в топлоснабден имот с
аб. № 33936, топлинна енергия на стойност 3 692.91 лева. Ответникът не заплатил
дължимата сума и за периода 15.09.2019г. – 19.03.2021г. му дължал обезщетение за забавата
в размер на 347.87 лева. Претендира цена на услугата дялово разпределение в размер 70.22
лева за периода 01.05.2018г. - 30.04.2020г. и обезщетение за забава за същата главница за
периода от 01.07.2018г. - 19.03.2021г. в размер на сумата 12 лева. Претендира и законни
лихви върху главниците, считано от 01.04.2021г. до окончателното плащане. Ищецът подал
заявление за горните претенции по чл. 410 ГПК, за което на 14.04.2021г. по ч.гр.д. №
18865/2021г. по описа на СРС, 70-и състав била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Предвид дадени му указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на
иск, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае горните вземания за
установени. Претендира разноски за производството.
Ответникът С. В. Ч., чрез адв. Д. – особен представител, в срока по чл. 131 ГПК
депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните -
липсвала сделка с конкретно уговорени параметри и качество на услугата. Оспорва
количеството на доставената ТЕ, годността на уредите, отчисляването на технологични
разходи, абонатната станция не била въведена в експлоатация. Оспорва представените от
ищеца частни документи. Ищецът не водел редовно счетоводство, позовава се на чл. 24
ЗБНБ. Позовава се на европейското законодателство и на разпоредби на КРБ. Възразява за
изтекла погасителна давност за вземанията. Претендира разноски.
Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на
вземането.
В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира
в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на
процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния
топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на
ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна
инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на
собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на
3
топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.)
Ето защо съдът приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани
и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към
исковия период договорът да е преустановил действието си.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.
42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с
влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.
05. 2018 г. – м. 04.2020 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената
на доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в
сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия (като в настоящия
случай, въз основа на заключението на вещото лице по СТЕ, се установи, че ответникът не
4
дължи суми за топлинна енергия, отдадена за общите части на сградата). По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
(Решение № 4846 от 20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10142/2021 г., Решение от 24.10.2019
г. на ОС - Ямбол по в. гр. д. № 172/2019 г.). Правоотношението между етажната собственост
и фирмата, предоставяща услугата дялово разпределение, се доказва от представените
писмени доказателства и по – конкретно: Договор №2100/22.03.2002 год., сключен с
фирмата за дялово разпределение и общите условия към него, списък с живущите на
процесния адрес лица и списък с присъствалите и гласували при вземане на решение за
сключване на цитирания договор. Видно от съдържанието на двата списъка, ответникът е
присъствал на събранието, на което е взето решението, която е посочила 6 броя радиатори за
собствения му недвижим имот.
Притежаваното от ответника право на собственост също е установено по делото. В
открито съдебно заседание, проведено на 28.10.2022 год., процесуалният представител на
ищеца моли съда на основание чл.192 ГПК да задължи Столична община, район „Слатина“
да представи актът за собственост на ответника, посочен в заявлението за законна ипотека,
представено по делото. В предоставения от съда двуседмичен срок, Столична община, район
„Слатина“ депозира молба от 11.11.2022 год., към която прилага копие от Договор за замяна
на държавен (ведомствен) недвижим имот с имот, собственост на граждани от 25.07.1990
год. на основание Заповед № ДИ – 3 – 13/1990 год. на председателя на ИК ОбНС „Слатина“.
Видно от съдържанието на представения акт за собственост, съобразявайки и приложените
удостоверения за идентичност по делото, процесния недвижим имот е именно недвижимият
имот, описан в Договора. Безспорно се установява по делото, че ответника притежава
правото на собственост върху процесния имот.
В исковия период от м.07.2016 г. до м.04.2018 г., действащи между страните са
приетите от "Топлофикация София" ЕАД Общи условия от 2016 г., одобрени с Решение на
ДКЕВР от 10.07.2016 г. Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от
2016 г., съгласно които плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението. Доколкото тези задължения са уговорени да се
плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от
ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да
тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след месеца,
за който е възникнало задължението. (Решение № 3100 от 7.04.2022 г. на СРС по гр. д. №
44788/2021 г.; Решение № 8163 от 16.07.2022 г. на СРС по гр. д. № 71729/2021 г.)
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия
отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на вземането и
изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на срока на
5
погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на осъществяването
на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването
на обобщена фактура за м.юли 2020 г. за вземания, възникнали за период 01.05.2019 г.-
30.04.2020 г., които са по изравнителни сметки и включват начислени задължения за месеци
през целия отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци,
не е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност за
процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец.
Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на
плащането на същото са различни юридически факти, от тях произтичат и различни
последици. В случая разпоредбата на на ОУ от 2016 год. сочи изискуемост на месечното
вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и обвързването от
ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването
на обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
Първоинстанционният съд с оглед установената фактическа обстановка от събраните
по делото доказателства, правилно е определил началото на изискуемостта на процесните
задължения, като е съобразил и съдебната практика по въпроса, която е последователна.
Правилно е посочил, че погасени по давност ще са всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е. три години назад от 01.04.2021 год.
Правилно е съобразил действащите към процесния период Общи условия, съгласно които
изискуемостта на задълженията настъпва в 45-дневен срок след края на периода, за който се
отнасят. Съответно, най – старото вземане, включено в претенцията на ищеца е от месец май
2018 год., фактурата за което се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото
дружество публикува на своята интернет страница това задължение, т.е. средата на юни
месец или както първоинстанционният съд е посочил - 15.06.2018г. Видно от документите
по приложеното частно гражданско дело, заявлението по реда на чл.410 ГПК е подадено на
01.04.2021 год., т.е. няколко месеца преди изтичане на давностния срок. Възражението на
особения представител на ответника, направено в тази насока, би било основателно, ако
заявленеито бе подадено след 15.06.2021 год., както правилно е посочил
първоинстанционния съд. Предвид изложеното, претенцията на ищцовото дружество
правилно е уважена в пълния предявен размер.
Предвид изхода на делото, „Топлофикация София“ ЕАД има право на разноски в
размер на 200 лева, представляващи заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Предвид цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12.
2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
6
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1066/24.01.2023 г., постановено по гр. д. № 3723/2022 г.
на СРС, 70 състав, са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, действащ чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Р.П. искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.415,
ал.1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е признато за установено, че
С. В. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. *******, действащ чрез
назначения й особен представител адв. А. Д. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„******* дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 3692,91 лева
главница за изразходвана топлинна енергия за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със
законна лихва от 01.04.2021г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2019г. – 19.03.2021г. в размер на 347,87 лева, цена на услугата дялово
разпределение в размер 70,22 лева за периода 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната
лихва считано от 01.04.2021г. до окончателното й изплащане, както и 12,00 лева мораторна
лихва върху тази главница за периода 01.07.2018г. – 19.03.2021г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.04.2021г. по ч.гр.д. 18865/2021г. на СРС, 70
състав. Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК*******
трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
ОСЪЖДА С. В. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. *******,
действащ чрез назначения й особен представител адв. А. Д. от САК, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „******* да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, действащ
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.П. сумата от 200 лева, представляваща
заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК*******
трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7