Решение по дело №419/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 174
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 17 август 2021 г.)
Съдия: Венцислав Димитров Василев
Дело: 20214520200419
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Русе , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520200419 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Саркисян и Сие 2010” ЕООД против Наказателно
постановление № 560647/12.02.2021 год. на Директора на ТД на НАП - гр.Варна, с което с
което за нарушение по чл.18 ал.5 от Валутния Закон му е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3 000 лв., а на основание чл.18 ал.8 от с.з. му е наложено и
административно наказание лишаване от право на упражняване на дейност, като обменно
бюро за срок от 1 месец. С жалбата се претендира единствено за намаляване на размера на
имуществената санкция.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.
Постъпило е писмено становище с което се поддържа жалбата.
Ответникът, редовно призован, изпраща свой процесуален представител, който взема
становище, като поддържа наказателното постановление, като законосъобразно и
обосновано и съответно счита жалбата за неоснователна.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:

На 04.09.2020 г., служители на ТД на НАП офис Русе, сред които св.Д.К., извършили
проверка на търговски обект, намиращ се в района на ГКПП „Дунав мост”, стопанисван от
1
„Саркисян и Сие 2010” ЕООД. В хода на проверката било констатирано, че пред обекта е
поставено табло с изписани котировки на курсове купува и продава на чуждестранна валута.
В хода на проверката св.К. установила, че на 04.09.2020г. е извършена сделка между клиент
и дружеството – продажба на 45 румънски леи по курс продава за 10 леи – 4,60 лв. на обща
стойност 20,70 лв. за която сделка било издадено бордеро № 999/04.09.2020г. През този ден
курсът на БНБ за 10 румънски леи бил 4,03498 пир което положение курсът на обменното
бюро не можел да надвишава 4,27 лв. за 10 леи, т.е. надвишението е от 33 стотинки.
Наличието на разлика от повече от 5 % от обявените курсове за 10 румънски леи спрямо
фиксинга на БНБ мотивирало проверяващите да приемат, че дружеството осъществило
състава на административното нарушение по чл.18 ал.5 вр. чл.4 от Наредба № 4/2003 г. за
условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра.
Резултатите от проверката били материализирани в протокол от 04.09.2020 г., съставен в
присъствието св.Йордан Пеев, касиер в бюрото и друго лице. Въз основа на тези
констатации бил съставен АУАН № F 570150/04.09.2020 г. за нарушение по чл.18 ал.5 от
Валутния Закон. Актът бил предявен на представляващия дружеството, подписан без
възражения и надлежно връчен. Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно
постановление с което му било наложено наказание имуществена санкция в размер на 3000
лева и лишаване от право на упражняване на дейност , като обменно бюро за срок от 1
месец.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства.

При така очертаното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице, което е легитимирано и в
този смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче жалбата е основателна единствено досежно размера на
наложената санкция.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление.

От обективна страна търговецът не изпълнил вмененото му задължение по чл.4 от
Наредба № 4/2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към
дейността на обменните бюра –да не извършва сделки с чуждестранна валута по обменен
курс, който се отклонява да се отклонява с повече от 5 % от курса за съответната валута за
деня, за която Българската народна банка има котировка. От събраните по делото
доказателства се установява, дружеството е извършило такава сделка по занятие с
2
чуждестранна валута в проверявания обект, като е продало 45 румънски леи по курс 4,60
(за 10) вместо за минимално допустимите 4,27 лв. (за 10). В случая е извършена реална
сделка, видно от бордеро № 999/04.09.2020г. Спор по фактите по делото няма –
жалбоподателят не ги отрича нито в жалбата, нито в представените писмени бележки. Това
отклонение не се оспорва от представляващия дружество, който и при съставяне на АУАН
не е възразил срещу това обстоятелство.

Предвид гореизложеното съдът приема, че наказаното дружество, като лице,
вписано в регистъра по чл. 3 ал. 3 от Валутни закон, е извършило нарушение на чл.4 от
Наредба № 4/2003г във връзка с дейността си, след като осъществявало такава и е
извършило продажба на чужда валута в отклонение с повече от 5 % спрямо официалният
курс на БНБ, поради което правилно било санкционирано с предвидената в чл.18 ал.5 от
Валутния Закон санкция. При определяне обаче размера на "имуществената санкция" за това
нарушение, административнонаказващият орган е следвало да има предвид целите на
наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да
отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други
смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на този вид
административно нарушение.
В конкретния случай административнонаказващият орган наложил
"имуществената санкция" в границите между минимума и средата на размера, предвиден в
санкционната норма на чл. 18, ал.3 от Валутния закон, без да са изложени аргументи в
подкрепа на необходимостта от такъв размер.
При така определеното наказание, по мнение на съда, наказващият орган не отчел
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно че извършено нарушение е първо за
наказаното дружество, както е посочено в наказателното постановление и че е осъществена
само една сделка с валута при така обявения курсове, доколкото са представени
доказателства само за нея. Предвид наличието само на смекчаващи отговорността
обстоятелства, размера на "Имуществената санкция" се явява необосновано завишен и
следва да бъде намален на минимума предвиден в санкционната норма, а именно на 2000 лв.
В останалата част наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 560647/12.02.2021г. на Директора на ТД
на НАП – гр.Варна, с което за нарушение по чл.18 ал.5 от Валутния закон вр.чл.4 от
Наредба № 4/2003 за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към
3
дейността на обменните бюра, на основание чл.18 ал.3 от Валутния закон на „Саркисян и
сие 2010“ ЕООД била наложена "Имуществена санкция" в размер на 3 000 лв., като
намалява размера и на 2 000лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останала му част.
Препис от решението да се изпрати на АНО и жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски
Административен съд.


Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4