Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260100 25.11.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на единадесети
ноември две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Кирякова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№736 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е бързо и се развива по
реда на глава „Двадесет и пета“ от
Гражданския процесуален кодекс-чл.317
във връзка с чл.312 и чл.310 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.344 ал.1 т.1, т.2
и т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ във връзка с чл.258 ал.1 и ал.2 и
следващите от ГПК.
С решение на Пазарджишки районен съд №850 от
10.08.2020г. постановено по гр.д.№865/2020г. по описа на същия съд, са
отхвърлени исковете на Х.В.Г., ЕГН **********,***,
срещу „А.“ ЕАД – гр. С., ЕИК *********, за признаване на уволнението на ищеца,
извършено на основание чл. 328, ал. 1 т. 6 от КТ с предизвестие изх. № 0-496 от
18.02.2020 г. на изпълнителния директор на „А.“ ЕАД, за незаконно и неговата
отмяна, за възстановяването на ищеца на длъжност “шофьор специален тежкотоварен
автомобил, той и работник поддръжка на пътищата” в Автомагистрална база за
поддръжка – К. към дружеството ответник, и за осъждането на ответника „А.“ ЕАД – гр. С., да заплати на ищеца Х.В.Г.
обезщетение за оставането му без работа в резултат на уволнението в продължение
на шест месеца в общ размер 4500 лв. заедно със законната лихва, считано от
деня на предявяването на иска – 09.04.2020г. Със същото решение ищецът Х.В.Г. е
осъден да заплати на „А.“ ЕАД – гр. С. сумата 100 лв., представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 във
връзка от ГПК от Х.В.Г. *** чрез пълномощника си адв.М.М. ***, с доводи за
недопустимост, постановено в нарушение на диспозитивното начало, при доказаност
от ищеца на притежаваната от него професионална квалификация,необходима за изпълняваната работа и немотивираност на
заповедта за уволнение от
работодателя.Недопустимостта според жалбоподателя се изразява в обсъждане от
съда на обстоятелство, което не е било въведено като предмет на правния спор от
страните-по т.3.2.9 от длъжностната характеристика предвид и на признанието на ответника, че ищецът е
управлявал „снегорин“ на каквато длъжност е и бил назначен и от която е
уволнен, като поради обсъждането на обстоятелство, незаявено като спорно в
процеса, то съдът изложил мотиви за уволнението вместо работодателя излизайки
от правомощията си и затова нарушението обуславя недопустимост на решението.
Предвид на извършената от съда погрешна интерпретация на т.3.2.9 от
длъжностната характеристика за управление при необходимост на второ превозно
средство съобразно притежаваната
квалификация, а не на някаква друга различна от нея и че такава
необходимост не се твърди от работодателя да е налице, като съдът е признал
факта, че той притежава квалификация именно за специален тежкотоварен
автомобил/снегорин/.Поддържа, че според представените по делото доказателства,
което прави уволнението незаконно той притежава необходимата квалификация за
изпълнение на заеманата от него длъжност. Продължава да поддържа и заявеното
пред първата инстанция обстоятелство за немотивираност на уволнителната заповед
и че работникът реално не е знаел
причината за уволнението му, като акцентира на липсата на изискване на
карта за квалификация на водача в хипотезата на чл.5 т.7 от Наредба №41, което
водело до незнание на работника в какво се изразява липсата на квалификация
предвид и на употребения термин в длъжностната характеристика по т.3.2.9, за
„притежаваната квалификация“ и че уволнението е незаконно защото той притежава
изискуемата се квалификация за изпълнение на длъжността, от която е уволнен, и
че предвиденото второ превозно средство се управлява съобразно притежаваната от
него квалификация. Всичко това водело до необоснованост на обжалваното решение
във всичките му части. И доколкото за заеманата от ищеца длъжност нито
нормативно нито по длъжностна характеристика се
изисква друга, различна квалификация от тази, притежавана от
работника.Моли да се отмени обжалваното решение и се уважат предявените
искове.Няма ангажирани от жалбоподателя доказателства пред въззивната инстанция
по реда на чл.266 от ГПК.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от насрещната по спора страна „А.“ ЕАД-гр.С. чрез пълномощника юрисконсулт З.,
в който се излагат доводи на неоснователност на жалбата.Поддържа се, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество правилно и че не са
налице пороци на същото посочени във въззивната жалба на ищеца.Основният
поддържан довод от дружеството е, че предявените искове не са доказани по
отношение на незаконността на уволнението на посоченото в нея основание, за
мотивираност на заповедта от работодателя с посочване на правното основание в
чл.328 ал.1 т.6 от КТ както и липсата на необходимост от посочване в какво се
изразява липсата на професионална
квалификация за изпълняваната работа. В тази връзка се повтарят доводите и
обстоятелствата изложени в отговора на исковата молба.Анализират се събраните
по делото доказателства и че ищецът е
бил запознат и е наясно, както и е могъл да разбере какви документи следва да
притежава във връзка с изискуемата се професионална квалификация и защо
работодателят е приел, че той е работник с нередовни документи предвид липсата
на карта за професионална квалификация на шофьор, с което се обосновава извода
на работодателя, за знание от работника на фактическото основание за
прекратяване на ТПО /трудовото правоотношение/, доколкото се касаело до
нормативно установени изисквания, които са извън волята на работодателя, обуславящи липсата на професионална
квалификация,при което последният се е възползвал от правото си да прекрати ТПО
на посоченото основание.Коментирани са разпоредби от Наредба №41 от
04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на
изпитите за придобиване на начална квалификация, приложима по отношение на
ищеца доколкото се касаело за дейност по превоз на товари за собствена сметка,
предназначени за собствена дейност на
работодателя, като превозът се извършва от негов работник със собствено
на работодателя превозно средство по дефиниция на §1, т.4, буква“а“ от ДР на
ЗАП/Закон за автомобилните превози/.Възприема се от работодателя и извода на
съда за възможността инцидентно да се възлагат на работника превози на товари
за собствена сметка на работодателя, различни от онези пряко необходими за
дейността на специалния автомобил, дори и на пътници /работници в същото
дружество/ за целите на дейността на дружеството-работодател и за които товари
се изисква карта за квалификация на водача, че с оглед изискванията на чл.2
ал.2 от Наредбата на ищеца е бил предоставен от работодателя достатъчен срок да
се снабди с изискуемата се карта за квалификация на водача, но такава не е
представена.Оспорва се приложимостта в конкретния правен спор на чл.5 т.7 от
Наредбата, предвиждаща изключение от изискването за представяне на карта за
квалификация на водача доколкото в същата са посочени за кои категории водачи
на МПС такава карта се изисква, и че се касае за управление на категория специален тежкотоварен автомобил, в която не попадат
само снегорините и други тежко-товарни автомобили. Коментирана е и длъжностната
характеристика на ищеца и за задължението да може да управлява и второ превозно
средство, съгласно притежаваната квалификация като навежда извод, че и за тези дейности ищецът следва да има карта
за квалификация. Предвид установената по делото по безспорен начин непритежавана
необходима професионална квалификация за изпълняваната от работника работа, работодателят
поддържа законосъобразност на уволнението му на посоченото основание. В тази
връзка се цитира и анализира съдебна практика по въпроса за момента на
несъответствието на необходимата квалификация за изпълняваната работа и че това
може да бъде както при възникване на ТПО, така и в един последващ момент, като
в случая това изискване е нормативно предвидено или нормативно променено и след
сключване на договора, какъвто бил конкретния случай, доколкото Наредбата е от
2008г.. Счита, че заповедта за уволнение на ищеца е законна и моли
уволнението да се потвърди като
законосъобразно. В тази връзка се иска обжалваното решение да бъде потвърдено
изцяло.Претендира разноски за въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Няма направени доказателствени искания от ответника по
жалбата по реда на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд при
условията на чл.269 ал.1 от ГПК провери валидността и допустимостта на
обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във
въззивната жалба на ищеца Х.В.Г., както и отговора на насрещната по спора
страна “А.“ ЕАД-гр.С., и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание в чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекса
на труда/КТ/ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ и по чл.86 от Закона за
задълженията и договорите/ЗЗД/.
В исковата си
молба против „А.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.С.,
бул.“Ц.Б.Т.“ №215, ет.4,представлявано от изпълнителния директор С.Б., ищецът Х.В.Г.
*** чрез пълномощника си адв.М.М. *** твърди, че е бил в трудовоправни
отношения с ответника въз основа на
трудов договор №35 от 14.09.2007г., по силата на който е приел да изпълнява трудови задължения за
длъжността “Работник поддържане на пътищата“ в Автомагистрална база за поддръжка/АБП/
-К., с код по НКП-9312 0006. С допълнително споразумение/ДС/ към трудовия
договор, от 31.10. 2012г. длъжността била променена на длъжност “Шофьор
специален тежкотоварен автомобил“ в АБП К., с код по НКПД 8332 2004. Твърди, че
изпълнявайки тази дръжност ищецът управлявал МПС -снегорин, който с оглед
предназначението му за зимната поддръжка на магистралата в този й участък, бил
оборудван със съответната необходима комплектовка за почистване на пътя, товарел
се с пясък и други химически примеси към него за почистване и обезопасяване на
движението по АМ “Тракия“ при зимни условия, какъвто бил основния предмет на
дейност на работодателя му. Твърди се, че с допълнително споразумение от 29.04.
2013г. към сключения трудов договор, наименованието на длъжността била
променена на длъжност “Шофьор специален товарен автомобил, той и работник
поддръжка на пътищата“ в АБП К., с код по НКПД 8332 2004, която допълнителна
длъжност изпълнявал извън зимния сезон. С допълнително споразумение от
28.01.2020г. му било изменено основното
месечно трудово възнаграждение от 600лв на 610лв. и без промяна на останалите
уговорки в трудовия договор. Твърди ищецът, че е с 75% трайно намалена
трудоспособност съгласно ЕР на ТЕЛК към МБАЛ -Пазарджик АД,№1714 от 01.06.2018г.
с противопоказания „продължителен преход и дълго стоене прав“. Твърди се още,
че на 19.02. 2020г. работодателят връчил
на ищеца предизвестие изх.№0-496 от 18.02. 2020г. по чл.326 ал.2 от КТ за
прекратяване на трудов договор №35 от 14.07.2007г. за изпълняваната от него
длъжност “Шофьор специален тежкотоварен автомобил, той и работник поддръжка на
пътищата“ в АБП К., с код по НКПД 8332
2004, на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ поради “липса на професионална
квалификация за изпълняваната работа“. На същата дата и въз основа на връченото
предизвестие, му е била връчена и заповед №13 от 19.02.2020г. издадена от
ответното дружество за прекратяване на ТПО с ищеца на основание чл.328 ал.1 т.6
от КТ на длъжност “Шофьор специален тежкотоварен автомобил, той и работник
поддръжка на пътищата“ в АБП К., НКПД
8332 2004, считано от 20.02.2020г.
Твърди ищецът,че прекратяването на трудовото му правоотношение
е незаконно на няколко основания :
На първо място
поради това, че работодателят не е
посочил в процесното предизвестие за прекратяване на ТПО в какво се изразява
липсата на професионална квалификация за изпълняваната работа, нито такова е
посочено и във връчената след това заповед за уволнение, препращаща към
предизвестието.
На второ
място, ищецът твърди, че за изпълняваната от него длъжност като „Шофьор
специален тежкотоварен автомобил“ притежава необходимата професионална
квалификация, считано както към момента на сключване на допълнителното
споразумение от 31.10.2012г., така и към
настоящия момент и е отговарял на изискванията на връчената му длъжностна
характеристика за „шофьор специален тежкотоварен автомобил“ включително и по
т.1.4.3-свидетелство за правоуправление за съответната категория МПС /за всички
МПС-та без автобуси/ и удостоверение за психологическа годност; че във връзка с
професионалната квалификация на ищеца с оглед заеманата длъжност, нито във
връчената му длъжностна характеристика, нито
в нормативен акт са въведени други
допълнителни изисквания за професионалната му квалификация за възложената
работа, на които ищецът да не отговаря. На трето място, че съгласно т.3.2.9 от
цитираната длъжностна характеристика, ищецът при необходимост и по нареждане на
ръководителя на базата следва да управлява второ превозно средство, съобразно
притежаваната квалификация.
Предвид
изложеното се поддържа, че ищецът притежава необходимата професионална
квалификация за изпълняваната от него работа съгласно трудовия му договор,
връчената му длъжностна характеристика и действащото законодателство, поради
което определя уволнението му като
незаконно и че за него е налице правен интерес да иска отмяната му, да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.Твърди се още, че поради
незаконното му уволнение е останал без работа и са му причинени вреди от
пропускане възможността да получава
месечно БТВ в размер на 750лв за пълен работен месец, и е бил принуден
да се регистрира като безработен по съответния ред, поради което претендира изплащане
на обезщетение за оставането му без работа
за срок от 6месеца.
Моли да се
признае уволнението му за незаконно и се
отмени, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност“ Шофьор
специален тежкотоварен автомобил, той и работник поддръжка на пътищата“ в АБП-К., и се осъди ответника да му заплати
обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконно уволнение на
основание чл.225 ал.1 от КТ в размер на 4500лв за период от 6 месеца, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано
от подаването на исковата молба и до окончателното изплащане както и разноските
в производството, включително и адвокатски хонорар по чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата както следва 500лв за първия иск, 450лв за втория иск и 550лв за
третия иск.Сочи писмени доказателства.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, от ответника по исковете „А.“ ЕАД-гр.С., в който
исковете се оспорват по същество като неоснователни. В тази връзка се поддържат
следните доводи: На първо място се признава наличието на съществувало между
страните валидно трудово правоотношение, възникнало най-напред за изпълняване
от работника-ищец на длъжността „Работник поддържане на пътищата“ в АБП К.;
настъпилата в последствие промяна на длъжността на „Шофьор специален
тежкотоварен автомобил“ в АБП К. / ДС от 31.10.2012г. / и извършена втора
промяна на длъжността на „Шофьор специален тежкотоварен автомобил, той и
работник поддръжка на пътищата“ в АПБ К.,
съгласно ДС от 29.04.2013г.; че с ДС от 28.01.2020г. е изменен размера на
основното му месечно възнаграждение от
600лв на 610лв; че работодателят първоначално е връчил на работника
предизвестието по чл.326 ал.2 от КТ за прекратяване на ТПО на заеманата от него
длъжност “Шофьор специален тежкотоварен автомобил,той и работник поддръжка на
пътищата“ в АБП К. на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ поради липса на
професионална квалификация за изпълняваната работа, а след това и заповедта за
прекратяване на ТПО №13 от 19.02.2020г., считано от 20.02.2020г..Работодателят
поддържа, че уволнението на ищеца е законно и е постановено при спазване на
законовите изисквания и от това следва неоснователност на другите два акцесорни
иска.
Счита за
неоснователно твърдението на ищеца за незаконност на уволнението, че в
предизвестието за прекратяване на ТПО не било посочено в какво се изразява
липсата на професионална квалификация за изпълняваната работа, нито че такова е
посочено в заповедта за уволнение. В тази връзка твърди, че заповедта за уволнение е мотивирана и законосъобразна, при спазена
писмена форма и издадена от компетентен орган и при яснота за това какво е
основанието за прекратяване на ТПО. И че от работодателя се изисква мотивировка
на заповедта само при налагане на дисциплинарно наказание, но не и в хипотезите
на чл.328 ал.1 т.6 от КТ, при които е достатъчно само цитиране на правната
норма, без необходимост от излагане на допълнителни данни, формирали волята на
работодателя. Счита, че работникът е можел да разбере кои са фактите в
обективната действителност, поради които е прекратено ТПО и че ищецът е бил
наясно с фактическото основание за прекратяване на ТПО и е могъл да организира
защитата си, като се препраща към заповед №З-358 от 29.11. 2019г. на изпълнителния
директор С.Б. и доклад на В.П. от 20.12.2019г. ведно със списък към него. Счита
за неоснователно твърдението на ищеца, че той притежава необходимата
професионална квалификация за изпълняваната от него работа „Шофьор специален
тежкотоварен автомобил, той и работник поддръжка на пътищата“ както към момента
на сключване на ДС от 31.10.2012г., така и към настоящия момент. В тази връзка
се поддържа, че за управление на „снегорин“
е необходима категория “С“, че
съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №41 от 04.08. 2008г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на
изпитите за придобиване на начална
квалификация, водачите на МПС, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на МПС от категориите и подкатегории С1,С1+Е, С,
С+Е,
D1, D1, D1+E, D или D+E, когато
тези преводни средства извършват обществени превози или превози за собствена
сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача.Цитира се и чл.2
ал.2 от Наредбата, уреждащ издаването на карта за квалификация за водача на
лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващ
началната квалификация или периодичното обучение на водача. В тази връзка се
коментира свидетелството за управление на МПС на ищеца, според което той е
придобил категория „С“ на 21.04.1982г., като съгласно §2 ал.2 от ПЗР на
Наредбата, водачите, придобили правоспособност за управление на МПС от С1,
С1+Е, С, С+Е преди 10.09. 2009г. подлежат на периодично обучение, като в Закона
за автомобилните превози /ЗАвП/ също се уреждали изискванията за квалификация
на водача и реда за издаване на карта за квалификация на водача-чл.7б ал.1,
ал.6, ал.7 и ал.8.Предвид изложеното
работодателят счита, че ищецът не притежава необходмата професионална
квалификация за изпълняваната от него работа според действащото законодателство
и нормативно установените изисквания и
ТПО е прекратено поради непритежаването на
карта за квалификация на ищеца и
удостоверение за професионална компетентност, нормативно закрепени и независещи
от волята на работодателя. Коментира се издадената от изпълнителния директор на
дружеството заповед №З-358 от 29.11.2019г. с която е разпоредено
на ръководителите по базите на дружеството да извършат проверка за срока на
валидност на документите, които всеки работник, изпълняващ длъжността “Шофьор специален тежкотоварен автомобил“
следва да притежава-шофьорска книжка; контролен талон; удостоверение за
психологическа годност; карта за квалификация на водача, /удостоверение за
професионална компетентност; че е била предоставена възможност на шофьорите с неизрядни документи да актуализират
същите в срок до 20. 12.2019г. и че след
изтичането на срока, в АБП К. е установено от
В.П.,че с нередовни документи -липса на карта за квалификация на шофьор
и удостоверение за професионална компетентност, са две лица, едното от които е
ищецът Х.В.Г., който също се е запознал със заповедта на изпълнителния директор
срещу положен от него подпис и е имал достатъчно време да представи валидна
карта за квалификация, като уволнението е постановено два месеца след
изготвянето на доклада на П. и до момента на прекратяване на ТПО такава карта не
е била представена от ищеца.
Моли да се
отхвърлят предявените срещу дружеството искове като неоснователни и недоказани
поради законност на уволнението на ищеца
и мотивираност на същото, с присъждане на разноски за дружеството.Сочи
доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе
взе в предвид следното:
Няма спор
между страните, а това се установява от
събраните по делото доказателства, че между същите е съществувало валидно безсрочно
трудово правоотношение възникнало по
трудов договор №35 от 14.09. 2007г., по
силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността “работник поддържане на
пътища“, категория персонал-ниско квалифицирани работници, код по НПК-9312
0006, в АБП „К.“ към „А.“ ЕАД-С., считано от 17.09.2007г., като в договора е
записано, че работникът притежава свидетелство за правоуправление на МПС №23186449 от 27.04.2001г.-категория Д
Е, при основно месечно трудово възнаграждение
от 230лв, като договорът е сключен със срок за изпитване в полза на
работодателя от 6месеца. В договора няма посочени на какви изисквания следва да
отговаря работника изпълняващ тази длъжност, но препраща към длъжностна
характеристика. Въз основа на сключено допълнително споразумение /ДС/ между страните от 31.10.2012г. към трудовия договор от
2007г., на основание чл.119 от КТ, заеманата от ищеца длъжност е променена от
„Работник строителството“, код по НПКД 9312 0003 на длъжност “Шофьор специален тежкотоварен автомобил“, с код по НКПД 8332
2004, като в договора също няма посочени на какви изисквания следва да отговаря
работника за да изпълнява новата длъжност, но има препращане към друг изготвен
в тази връзка документ-длъжностна характеристика,връчена на работника срещу подпис. С второ допълнително
споразумение от 29.04.2013г. към трудовия договор от 2007г., на основание
чл.119 от КТ е изменено наименованието на длъжността, заемана от ищеца от „Шофьор специален тежкотоварен автомобил“
в АБП-К., на длъжност „Шофьор специален тежкотоварен автомобил, той и работник
поддръжка на пътищата“ в АБП -К., код по НКПД 8332 2004, считано от
01.05.2013г. като работникът е запознат и
с длъжностната характеристика за новата длъжност /л.16/. Същата е представена и
приложена по делото от ищеца Х.Г. /л.21
и следващите/, като между посочените изисквания за заемане на длъжността от
гледна точка на професионална квалификация е записано : да притежава валидни
свидетелство за правоуправление за съответната категория МПС и удостоверение за психологическа годност
/т.1.4.3/. Записано е в т.3 „Длъжностни задължения“, че основната функция на длъжността е да управлява
специални тежкотоварни автомобили и да отговаря за тяхната изправност и
поддръжка, като обаче основните функции и задължения /т.3.2/ ,включват две отделни
групи задължения и трудови дейности-първата група касае дейности, извършвани от ищеца като шофьор на
специален тежкотоварен автомобил по отношение на предварителна проверка на
състоянието и прегледа на автомобила и системите му преди излизане на път
/т.3.2.2/; дейности по време на път във
връзка с нормалната работа на автомобила, механизмите на трансмисията и
системите, и безопасно движение-т.3.2.4; изправност на ходова част, налягане на
гумите, главните колела,барабани, скоростна кутия, заден мост-3.2.5.;
осъществяване на превоз на товари по най-краткия маршрут при гарантиране
сигурност на товара и на безопасността на движението-3.2.6; участие в извършването
на ремонти на автомобила, а при престой
участие в работата на гаража или в поддържането на автомагистралния участък-т.3.2.8; При необходимост управлява
второ превозно средство, съгласно притежаваната квалификация по
нареждане на ръководителя на базата /т.3.2.9./.Освен тези типични трудови
функции изпълнявани от шофьора на специален тежкотоварен автомобил, той и
работник поддръжка пътищата, в длъжностната му характеристика са записани и
типични и извършвани целогодишно, а не само през зимния период трудови функции
на работник поддръжка пътища, като за изпълняването
на тази втора функция в длъжностната характеристика няма предвидени специални
изисквания за нейното заемане както и притежаване на конкретна професионална квалификация
от работника, за изпълнявана работа като
работник поддръжка пътища. Задълженията на работника поддръжка на пътищата са
записани в т.3.2.10 до т.3.2.16 и включва трудови функции по участие в зимното поддържане на автомагистралния участък;
участие в събиране на всички едри и дребни парчета в сервитута на магистралата; участие в подрязване и поливане на растителността по АМ; участие в
окосяване, събиране и изнасяне на окосената трева и други отпадъци от АМ; участие в изкърпване на пътната настилка съгласно технологията
за ремонт на А.те; извършва ремонтни работи по еластичните огради, парапети на
виадукти и мостове, на тротоарните конзоли и подмяна на оградната мрежа; участие
в почистване на окопи/облицовани и необлицовани/, водотоци, и оттоци на
съоръженията, италиански улеи, регули на съоръженията, дилатационни фуги на
съоръженията, промиване на дъждоприемни шахти и други. В т.3.4 на „шофора специален тежкотоварен автомобил, той и
работник поддръжка пътища“ е вменено като задължение да носи винаги свидетелство за правоуправление, документ за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и превозни документи /пътен лист,
товарителница и други/, като сред изброените документи липсват тези посочени от
работодателя в отговора на исковата молба-карта за квалификация на водача и удостоверение за
професионална компетентност. С тази длъжностна характеристика ищецът се е запознал
на 30.04.2013г. за което се е и подписал.
Видно от
свидетелството за управление на МПС притежавано от ищеца Х.Г., с №*********, същото
е издадено на 09.11.2017г. и е със срок на валидност до 09.11.2022г., като в
същото е отразено, че лицето притежава категории АМ; А1;А2;В1;В;С1;С;ВЕ;С1Е;СЕ,
от които втора и трета по ред
включително категории са придобити от ищеца на 28.07.1982г., от четвърта до седма включително са придобити на 21.04. 1982г.,
последните три категории са придобити на 07.08.1991г.,/виж лист №26/, , а
съгласно Удостоверение за психологическа годност №605726, от 15.11.2019г. ищецът е допуснат за водач на
МПС за категории D1; Ттб; D; Ттм, както и за превоз на пътници и товари и за
таксиметров превоз на основание протокол №149 от 15.11.2019г. на психолог М.Ф.
-удостоверение №0004 -ПЛ 126-Пазарджик, което е валидно до 15.11. 2022г., както
и контролен талон №9471914 от 08.11.2017г. от 08.11.2017г. без вписани
наказания като неправоспособен шофьор на
специален тежкотоварен автомобил, поради липса на валидна карта за квалификация
на водача и удостоверение за професионална компетентност.
Установява се,
че работодателят е издал заповед № З-358 от 29.11.2019г., продиктувана от
необходимост от актуална информация относно срока на валидност на документите, необходими за
изпълнение на длъжността “Шофьор специален тежкотоварен автомобил“, с която е
разпоредено в срок до 20.12.2019г. да бъде извършена проверка на всеки
работник, изпълняващ длъжността „Шофьор специален тежкотоварен автомобил“ за
срока на валидност на следните документи-шофьорска книжка, контролен талон,
удостоверение за психологическа годност и на карта за квалификация на
водача/удостоверение за професионална компетентност, като бъде предоставен в срока доклад за
извършената проверка от техника,
механиците по места, / а в ОП-ръководителите/. В заповедта ясно и точно е разписано,
че шофьорите с липсващи или с изтекъл срок документи да не се допускат до
управление на МПС докато не представят необходимите документи. Липсва
указание в заповедта, че при непредставяне на такива документи трудовите
правоотношения с неизправните шофьори ще бъдат прекратени поради липса на професионална
квалификация за изпълняваната работа или че тяхното трудово правоотношение ще
бъде изменено като бъдат преназначени на друга длъжност или че в случаите,
когато шофьорите изпълняват и други
трудови функции по длъжностна характеристика несвързани с управлението на специален тежкотоварен автомобил,/като примерно
работник поддръжка пътища, каквито функции изпълнява ищеца Х.Г. и спор между
страните по този факт няма/, същите ще изпълняват тези функции, вменени по длъжностна
характеристика или ще бъдат уволнени на друго правно основание. Няма предвидена в заповедта изрична санкция за
безусловно прекратяване на ТПО с неизправните шофьори на специален тежкотоварен автомобил, след
като последните изпълняват и други трудови функции за които е сключен трудовия
договор и получават съответното трудово възнаграждение за това.
Няма спор, че
заповедта на изпълнителния директор на дружеството е връчена на лицата от АБП К.,
изпълняващи длъжността Шофьор специален тежкотоварен автомобил срещу подпис, и
че в определения от работодателя срок, ищецът не е представил карта за
квалификация на водача, респективно удостоверение за професионална
компетентност.
В писмения
доклад на съда по чл.312 ал.1 т.2 във
връзка с 146 от ГПК, е указано на работодателя, че следва да докаже твърденията
си ,че ищецът е бил предупреден за това, че следва да се снабди с карта за
професионална квалификация, а ако ищецът твърди, че има карта за професионална квалификация, в
негова тежест е да го докаже.Дадено е указание на страните да вземат в
едноседмичен срок становище по доклада и разпределянето на доказателствената
тежест,като такова не е взето от
ищеца. Във връзка с указанията, в
едноседмичния срок ответното дружество е представило оригинала на списъка на лицата,
които са се подписали във връзка с изпълнението на заповедта на изпълнителния
директор, както и ведомости за начислено
брутно трудово възнаграждение на ищеца.
Производството
пред първата инстанция е приключило в едно съдебно заседание, в което от ищеца
е заявено, че по повод обява в интеренет
сайт „Джобс Бг“ е констатирано подадена обява от същия работодател за набиране
на работници за длъжност „Шофьор
специален тежкотоварен автомобил, и посочени изисквания за заемане на длъжността
без да е посочено като изискване притежаването на карта за професионална
квалификация, на което противната страна е възразила, че тези изисквания са
нормативно закрепени.
Изявлението на
пълномощника на ищеца в съдебно
заседание е, че за изпълняваната от ищеца Х.Г. длъжност и за управлявания от него автомобил не се
изисква такава карта за професионална квалификация.Извършена е констатация по
трудовата книжка на ищеца, че след уволнението си от 20.02.2020г. няма отразени
вписвания и отбелязвания за възникнало с
него друго трудово правоотношение. Констатацията е направена на 24.07.2020г.
Пред въззивната инстанция няма направено искане от ищеца за извършване на констатация
дали е останал без работа и след приключване на исковото производство пред
първоинстанционния съд и до изтичане на пълния срок от 6месеца от прекратяване
на ТПО ,съгласно чл.225 ал.1 от КТ, а именно до 20.08.2020г.
Тази фактическа обстановка възприе
съдът.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, но по същество е неправилно.
Постановено е
от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и
по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца
да установи незаконност на уволнението си
на основанията посочени в исковата молба и да иска неговата отмяна,
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на парично обезщетение
за оставането си без работа в резултат от незаконното уволнение платимо от страна
на неговия работодател.
В тази връзка
съдът не споделя доводите развити във въззивната жалба за недопустимост на
решението поради обсъждане на изискването залегнало по т.3.2.9 от длъжностната
характеристика в контекста на твърдяната от работодателя липса на професионална
квалификация за ищеца да управлява второ превозно средство, съгласно притежаваната квалификация
по нареждане на ръководителя на базата, доколкото съдът е обсъдил всички
основания за незаконност на уволнението, изложени в исковата молба и по
направените възражения от работодателя и
по тях се е произнесъл с акта си по същество, като тази трудова функция е част от функцията на ищеца като шофьор на
специален тежкотоварен автомобил и няма пречка същата да бъде обсъждана в
контекста на цялостната трудова функция
и отношението на изискуемата се по закон квалификацията глобално към изпълняваната
работа или само за част от трудовите функции.
От данните по
делото е видно ,че работникът Х.Г. на
заеманата от него длъжност е изпълнявал едновременно два вида трудови функиции,
разпределени в зависимост от конкретните нужди и специфики на работа, а именно
като „ шофьор“ на специален тежкотоварен
автомобил-снегорин, което логично касае дейности, преимуществено свързани и
изпълнявани през зимния период на
поддържане на автомагистралния път
и втора група трудови функции като работник поддръжка на пътища. За тази
втора група трудови функции работодателят не твърди, че се изисква по длъжностна
характеристика или е нормативно предвидено, лицето което я изпълнява да
притежава същата квалификация каквато и
за „Шофьор специален тежкотоварен автомобил“ и че той /ищецът/ не е отговарял
на изискването за професионална квалификация да изпълнява и тези трудови
функции, наред и съвместно с функциите на „Шофьор специален тежкотоварен
автомобил“, тоест уволнението би било законно ако работникът изобщо не
притежава професионална квалификация да изпълнява всички възложени му трудови
функции, а не само за част от тях. Това
е основополагащ принцип при основанието посочено в чл.328 ал.1 т.6,
предлож.ІІ-ро от КТ-не притежава професионална квалификация за изпълняваната
работа, а не само за част от изпълняваната работа. Непритежаването на
професионална квалификация следва да е глобално и да има пряко и непосредствено
значение за цялата изпълнявана работа и за всички трудови функции.
Работодателят не твърди, че ищецът не е изпълнявал като „Шофьор на специален тежкотоварен автомобил“,
трудовите функции като работник поддръжка пътища, които са залегнали в
трудовата му характеристика , респективно
за през зимното поддържане на
автомагистралния път да е предназначен и да е изпълнявал само и единствено длъжността „Шофьор на специален тежкотоварен
автомобил“,тоест в случая се налага извода,че
изискването за професионалната квалификация заради която е уволнен ищеца
не включва цялата изпълнявана от него работа по длъжностна характеристика, а
само част от нея. Съдът намира, че няма основание да не обсъжда съотносимостта
между притежаваната професионална квалификация към изпълняваната от ищеца работа в контекста на изискуемостта
на същата към цялата или към част от изпълняваната от него работа, доколкото
основното и главно възражение на ищеца Х.Г. е, че той има изискуемата се
професионална квалификация за изпълняваната работата по длъжностната характеристика
такава каквато е утвърдена от работодателя с последното изменение на трудовото
му правоотношение, в частта за заеманата длъжност, а именно-“ Шофьор на специален тежкотоварен
автомобил, той и работник поддръжка на
пътищата“. Вероятно по тази причина работодателят не е имал и намерение да ги уволнява и затова изрично в заповедта си №3-358 от 29.11.2019г. не е посочил, че ще
бъдат безусловно прекратени ТПО с неизправните шофьори на „специален
тежкотоварен автомобил“, доколкото същите по длъжностна характеристика изпълняват и други трудови функции /както е
ищеца/, като предвидената в заповедта рестрикция, /недопускането на шофьорите до
управление на МПС, докато не се
представят необходимите документи/, поради непредставени документи за
изискуемата се професионална квалификация, в частност на посочените в заповедта
карта за квалификация на водача или удостоверение за професионална
компетентност, е само по отношение на онези трудови функции, непосредствено свързани
с управлението на специален тежкотоварен автомобил. Следователно не съществува
трудовоправно ограничение или пречка
ищецът успешно да изпълнява другата част от трудовите си функции, като работник
поддръжка на пътищата за която няма
изискване за притежаване на професионална квалификация, каквато се изисква за
изпълнявана работа като шофьор на специален тежкотоварен автомобил.
Уволнението е
немотивирано предвид спецификата на основанието на което се прекратява
трудовото правоотношение, а от друга страна и предвид конкретните изискуеми се
документи, които трябва да притежава „Шофьор специален тежкотоварен автомобил,
той и работник поддръжка на пътищата“ свързани с професионалната му
квалификация.Установява се, че ищецът работи като „шофьор специален
тежкотоварен автомобил“ още от 31.10.2012г., а от 29.04.2013г заема длъжността „Шофьор
специален тежкотоварен автомобил, той и работник поддръжка пътища“. Изискванията за заемане на длъжността
„шофьор“ са няколко-да притежава валидно свидетелство за правоуправление ; да
притежава такова валидно свидетелство за правоуправление за съответната
категория МПС; да притежава удостоверение за психологическа годност,според
записаното в длъжностната характеристика
на длъжността „шофьор специален тежкотоварен автомобил, той и работник
поддръжка пътища“. Тази длъжността характеристика
е изготвена и утвърдена от работодателя и
е връчена на работника на 30.04.2013г. към която дата е налице нормативно въведено
изискване, което следва работодателят безусловно да го знае, да го спазва и да
го обяви на всички свои работници и служители или такива, които кандидатстват за работа като
шофьори, за изискването шофьорите
на специален тежкотоварен автомобил,
следва да притежават карта за квалификация на водача/удостоверение за
професионална компетентност, изискване въведено с Наредба №41 от 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение
на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда
за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от
Министъра на транспорта от 04.08.2008г.,
обн. Д.в.,бр.73 от 19.08.2008г., изм.доп.,бр.51 от 19.06.2018г. –чл.2 ал.1.
След като обаче
такова изискване работодателят не е посочил в актуалната длъжностна
характеристика на ищеца от 2013г., явно е преценил, че с оглед характера и
естеството на изпълняваната работа, конкретното предназначение, естеството, техническите
и други параметри на снегорина като специален тежкотоварен автомобил, който той
ще управлява и характера на товарите, които ще превозва, както и управлението
на всяко друго превозно средство, съгласно конкретно притежаваната от него /от
ищеца/ квалификация, както и поради факта, че работникът изпълнява и други
трудови функции /като работник поддръжка пътища/, не се налага и не се изисква
такава карта за квалификация респективно удостоверение за професионална
компетентност което също не се изисква и са налице изключенията по Наредбата за тези автомобили, управлявани в АБП К. поради което
изрично не е изискват такива документи, поради което работодателят не е намерил
за необходимо да ги посочи.
От друга страна, работодателят след като
уволнява ищеца поради липса на професионална квалификация следва да докаже, че
действително такава безусловно се изисква за конкретно изпълняваната работа с
такъв автомобил и защо предвид и на изпълняваните дейности за които такава
карта или удостоверение се изискват, което не е установено по делото със
съответните доказателства. Преценката е фактическа и следва да се базира на
конкретните параметри на автомобила, включително и като скорост на движение, неговото
предназначение, предвиден ли е и как за
превоз на пътници, приспособен ли е за такива дейности според изискванията, какви
товари може да превозва и с каква цел, с оглед предмета на дейност на
работодателя, което следва да бъде надлежно установено, а не хипотетично да се
предполага .В откритото съдебно заседание проведено на 24.07.2020г. ответникът
по предявените искове „А.“ ЕАД чрез
пълномощника си юрисконсулт З. не оспорва фактите, посочени от ищеца, а именно,
че процесният тежкотоварен автомобил е снегорин, който е оборудван със
съответната окомплектовка да почистване на пътя и се товари с пясък и е с
гребло за изриване на сняг, тоест,
процесният автомобилът не е предназначен за превод на пътници, а за изриване на
сняг и превоз на пясък при което е възможно
предвид и на конкретното му
предназначение да е със сравнително ниска конструктивна максимална скорост
–примерно до 20 или до 40 или до 45км в час, като с него не се превозват
обществени товари, а специфични такива /материал или оборудване/ пряко свързани
с предмета на дейност на дружеството-работодател и необходими за извършване на
основната дейност на дружеството, посочена и в длъжностната характеристика на
ищеца-превоз на товари до местонахождението им по най-краткия маршрут, които
при снегорина са ограничени единствено
до превоз на пясък и изриване на
сняг, предвид заявеното от работодателя в откритото съдебно заседание
предназначение на този вид специален тежкотоварен автомобил-снегорин. Други
функции на тежкотоварния автомобил-снегорина, управляван от ищеца, не са
изрично изброени и посочени от
представителя на работодателя и които да са приети за безспорни от
другата страна и ненуждаещи се от доказване, в откритото съдебно заседание.
При даване ход
на устните състезания ищецът първи път
се позовава на приложението на императивна правна норма от Наредбата /чл.5/ изключваща
необходимостта за снабдяване с такава карта и удостоверение за професионална
компетентност, като условие за водача на такова МПС да притежава изискуемата се
професионална квалификация да управлява такъв автомобил, в хипотеза когато ищецът твърди, че има изискуемата се квалификация,
при което работодателят е длъжен да установи обратното, а именно, че той не притежава професионална
квалификация и че не са налице императивно предвидените изключения за
определена категория МПС за управлението на които и предвид техническите им
характеристики и извършваната конкретна работа такива не се изискват. Указанията
на съда към ответника-работодател са ясни-да установи,че изпълняваната от ищеца
работа изисква да притежава карта за
професионална квалификация и че е бил
предупреден да се снабди с такава под
угрозата в противен случай да бъде уволнен поради липса на квалификация.
Цитираната Наредба има обхват по отношение на определена
категория водачи на МПС, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на МПС от категори и подкатегории
С1, С1+Е, С, С+Е, D1,D1+E, D или D+E, когато с тези превозни
средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, и
които водачи следва да притежават карта за квалификация на водача. Легално
определение на обществен превоз няма посочено в Наредбата. Същата е издадена на
основание чл.7б ал.5 и чл.7г ал.4 от Закона за автомобилните превози и въвежда изискванията на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 15 юли 2003г. относно начална квалификация и
продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на
товари или пътници, за изменение на Регламент /ЕИО/ №3820/85 на Съвета и
Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ ЕИО на
Съвета (ОВ, L 226/2003 г.). Според параграф 1 т.1 от допълнителните разпоредби
на закона/ЗАвП/, редакция,ДВ бр.80, от 28.06.2019г. т.1. "Обществен
превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу
заплащане; т.2. "Превоз на товари" е дейност на физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу
заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и
на лизинг, независимо дали са натоварени или не; т. 3. "Превоз на пътници" е дейност на
физическо или юридическо лице,регистрирано като търговец, за превоз на пътници
срещу заплащане, която сеосъществява със специално конструирани и оборудвани
моторни превозни средства
независимо дали са натоварени или не; т.4. "Превоз за собствена сметка" е: а) превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметкасе извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него, или б) превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел,предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства,управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него , и т.5. "Превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Следва да се отбележи, че работодателят на ищеца и извършваната от него търговска дейност не попада в нито една от категориите обществен превоз или превоз на пътници с оглед на това, които извършва с процесния снегорин.
В
чл.5 от Наредбата изрично са посочени основанията и хипотезите при които карта
за квалификация на водача не се изисква. Това са случаите : 1. при извършване на превози на пътници
и товари с превозни средства с конструктивна максимална скорост не по-висока от
45 km/h; 2. при извършване на превози на пътници и товари, извършвани от
Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи,
Министерството на извънредните ситуации, Държавна агенция "Национална
сигурност", държавните предприятия "Строителство и
възстановяване", "Транспортно строителство и възстановяване" и
"Съобщително строителство и възстановяване", свързани с изпълнението
на нормативно определените им публични задачи, както и от съюзнически и/или
чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България и
пребиваващи на нея;3. при извършване на превози на пътници и товари при
бедствия, аварии и други извънредни ситуации; 4. за управлението на превозни
средства, използвани за обучение на кандидати за придобиване на свидетелство за
управление на моторно превозно средство или карта за квалификация на водача;5.
за управлението на превозни средства, преминаващи през пътни изпитания за
целите на техническото развитие, ремонт или поддръжка, или нови или
възстановени превозни средства, които още не са пуснати на пазара; 6. за
управлението на превозни средства, използвани за лична употреба, с нетърговска
цел; 7. за управлението на превозни средства, превозващи материал или
оборудване, необходими на водача за извършване на неговата основна дейност.
Явно предвид предмета на спора и изпълняваните трудови функции от ищеца, както и конкретното предназначение на
снегорина и изпълняваните от него дейности, безспорно уточнени от страните в
откритото съдебно заседание, се касае за хипотези при които не се изисква задължително
такава карта по чл.5 т.1, т.3 и т.7 от Наредбата. Работодателят по никакъв
начин не е доказал, че нито едно от изключенията в случая не е налице, за да се
приеме, че за снегорин се изисква водачът да е преминал курс и да притежава
карта за квалификация. В тежест на
работодателя е да установи, че нито едно от императивно предвидените изключения
не е налице, за да е необходимо водача /шофьора/ да притежава изискуемата се
карта, респективно удостоверение за професионална компетентност.
Предвид изложеното уволнението е
незаконно и като такова ще следва да се отмени.
Ищецът Х.В.Г. притежава изискуемата се
съгласно длъжностната характеристика и нормативните изисквания по цитираната
наредба професионална квалификация да изпълнява работата на длъжността “Шофьор
специален тежкотоварен автомобил, той и работник поддръжка пътища“ в АБП К.
в „А.“ ЕАД-С..Уволнението е незаконно на няколко основания –поради
немотивираност на същото и липса на
основанието, на което е прекратено ТПО посочено в предизвестието и в
заповедта-чл.328 ал.1 т.6 от КТ-не притежава изискуемата се професионална
квалификация да изпълнява възложената работа предвид и на установеното, че
изискването за професионална квалификация е свързано с част от изпълняваните
трудови функции за работата му като „шофьор
специален тежкотоварен автомобил“, но не и като , „той и работник
поддръжка пътища“, като за втората условно казано група трудови дейности няма въведено от работодателя
конкретно изискване работникът да притежава определена професионална
квалификация, необходима за да изпълнява работата и която той няма.
Предвид изложеното обжалваното решение
ще следва да се отмени изцяло по отношение на първите два иска по чл.344 ал.1 и
ал.2 от КТ. Уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна води до основателност и на претенцията за възстановяване на
работника на заеманата преди уволнението длъжност, а именно “Шофьор специален тежкотоварен
автомобил, той и работник поддръжка пътища“.
Предвид на установеното ,че
работодателят е прекратил трудовото правоотношение едновременно с два акта и връчени
едновременно на работника в рамките на един и същ ден -19.02.2020г. ще следва
да бъде отменено уволнението и по двата акта за правна яснота досежно крайния резултат, постановен
от въззивната инстанция по отношение признатата незаконност на уволнението и доколко
преценката е за самото уволнение, а не толкова до акта, в който то е облечено.
По отношение на претенцията за обезщетение
по чл.225 ал.1 от КТ.
Същата
е основателна за срока на оставане без работа на ищеца до приключване на производството
пред първата инстанция, тъй като данни за последващ период в рамките на законово
предвидените 6месеца не са ангажирани от ищеца. Или претенцията следва да бъде
уважена за 5месеца и 5дни / периода от 20.02.2020г. до 24.07.2020г./ при БТВ от
744.68лв или за сумата от 3844.51лв,
като претенцията се отхвърли за разликата
над тази сума и до 4500лв.
В полза на жалбоподателя ще следва да се
присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в минимален размер на основание чл.38 ал.2 от ЗА, във връзка с
чл.7 ал.1 т.1 и ал.2 т.2 от НМРАВ, а
именно в размер на 977лв за първата инстанция
и 977лв за въззивната инстанция, изчислени
съразмерно с уважената част от исковете и с оглед представения договор за
правна защита от 27.02.2020г.
Ответното дружество ще следва да бъде
осъдено на основание чл.78 ал.6 от ГПК да заплати държавни такси по предявените
срещу него от работник по трудово правоотношение искове и предвид изхода на спора, в размер на 156.90лв
в полза на Окръжен съд Пазарджик по сметката бюджета на съдебната власт.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК Пазарджишкият
окръжен съд
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ решение на Пазарджишки районен съд №850 от 10.08.2020г. постановено по
гр.д.№865/2020г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО са отхвърлени исковете на Х.В.Г., ЕГН **********,***, срещу
„А.“ ЕАД – гр. С., ЕИК *********, за признаване на уволнението на ищеца,
извършено на основание чл. 328, ал. 1 т. 6 от КТ с предизвестие изх. № 0-496 от
18.02.2020 г. на изпълнителния директор на „А.“ ЕАД, за незаконно и неговата
отмяна; за възстановяването на ищеца на длъжност “шофьор специален тежкотоварен
автомобил, той и работник поддръжка на пътищата” в Автомагистрална база за
поддръжка – К. към дружеството ответник, и за осъждането на ответника „А.“ ЕАД – гр. С., да заплати на ищеца Х.В.Г.
обезщетение за оставането му без работа в резултат на уволнението за период от
пет месеца и пет дни/ от 20.02.2020г. до
24.07.2020г. включително/ от общо претендираните шест месеца и до размера
на 3844.51лв от общо претендираните
4500лв. заедно със законната лихва, считано от деня на предявяването на
иска – 09.04.2020г, КАКТО И В ЧАСТТА за присъдените разноски на „А.“ ЕАД -гр.С.
до размера на 86лв от общо присъдените 100лв.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Х.В.Г., ЕГН **********,***,
извършено от „А.“ ЕАД – гр. С., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Ц.Б.Т.“ №215, ет.4,
представлявано от изпълнителния директор С.Б.,
с предизвестие изх. № 0-496 от
18.02.2020г. и със заповед №13 от
19.02.2020г. на изпълнителния директор на дружеството на основание чл. 328, ал.1
т. 6 от КТ-поради липса на професионална квалификация за изпълняваната работа.
ВЪСТАНОВЯВА Х.В.Г.,
ЕГН **********,*** на заеманата преди
уволнението длъжност „Шофьор специален тежкотоварен
автомобил, той и работник поддръжка пътища“ в „А.“ ЕАД-С.-Автомагистрална база
за поддръжка - К., код по НКПД 8332 2004.
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД – гр. С., ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.С., бул.“Ц.Б.Т.“ №215, ет.4, представлявано от
изпълнителния директор С.Б., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Х.В.Г., ЕГН **********,***, сумата от 3844.51лв /три хиляди осемстотин
четиридесет и четири лева и петдесет и една стотинки/ представляваща
обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставането на ищеца без работа в резултат
на незаконното уволнение, на периода от пет месеца и пет дни /от 20.02.2020г.
до 24.07.2020г. включително/ ведно със законната лихва, считано от деня на предявяването
на иска – 09.04.2020г, до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 1954лв/хиляда деветстотин
петдесет и четири лева/ представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
двете инстанции съразмерно с уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №850 от
10.08.2020г. постановено по гр.д.№865/2020г. по описа на същия съд, в
останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД
– гр. С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Ц.Б.Т.“
№215, ет.4, представлявано от изпълнителния директор С.Б., ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Окръжен съд гр.Пазарджик по смета на бюджета на съдебната власт държавни
такси в размер на 156.90лв /сто петдесет и шест лева и деветдесет стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок, считано от 25.11.2020г. пред Върховния касационен съд на Р
България.
Председател: Членове:1. 2.